Решение № 1502 от 19.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1502 гр. П., 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330205634 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „**“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: с. Я., общ. Р, обл. П, бул. "*" - изхода на П., база МАН СЕРВИЗ, представлявано от Л.П.С., чрез адв. Й. Л. срещу Електронен фиш № 8505951092 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „П.И.“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ) и за издаването му при неправилно приложение на материалния закон. Моли се за неговата отмяна. Претендират се разноски. С допълнителна молба с вх. № 119040/18.11.2025 г. от повереника адв. Й. Л. се поддържат доводите и възраженията по жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се представлява.

Въззиваемата страна Агенция „П.И.“ като учреждение, чийто орган е издал електронния фиш съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, се представлява от юрисконсулт А. М., който оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Взема становище от събраните по делото доказателства да се установява по несъмнен начин, че дължимата пътна такса за изминато разстояние не е заплатена. Пледира за използването на платената пътна мрежа от процесното превозно средство да е имало закупена маршрутна карта, но платената категория да е по-малка от 1 измерената. Поддържа доводите от съпроводителното писмо (лист 2-11 от делото), с които се взема становище за неоснователност на възраженията по жалбата. Моли електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „**“ АД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от активно легитимиран субект. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 19.09.2025 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез Агенция „П.И.“ на 01.10.2025 г., поради което срокът по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят „**“ АД бил собственик на влекач с марка и модел „МАН ТГХ“ с рег. № ** **** ** Влекачът бил с технически допустима максимална маса 18 000 кг, с 2 оси и екологична категория ЕВРО 6.

Жалбоподателят закупил маршрутна карта с № 22113098956035 за ползването на платената пътна мрежа от влекача „МАН ТГХ“ с рег. № ** **** **по определен маршрут. При закупуването на маршрутната карта неправилно били декларирани данните за масата на превозното средство, като била заплатена категория за ППС с маса под 12 тона.

На 30.11.2022 г. в 17:51 часа влекачът „МАН ТГХ“ с рег. № ** **** ** се движил на територията на община М. по път 64, на км 45+850 в посока намаляващ километър, като преминал през тол сегмент № 1006407298, което място попадало в обхвата на платената пътна мрежа. Тъй като не били декларирани правилно данните за технически допустимата максимална маса на превозното средство, то дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата била заплатена само частично.

За използването на платената пътна мрежа от влекача не била създадена и тол декларация, тъй като собственикът разчитал на предварително закупената маршрутна карта.

Електронната система за събиране на пътни такси отчела и регистрирала като нарушение движението на влекача с рег. № ** **** **по път 64, на км 45+850 в посока намаляващ километър, като създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с № EEBF2279683679E6E053031F160A4D05, в който като причина за констатираното нарушение било посочено – има маршрутна карта, но платената категория е по-малка от измерената.

За така извършеното нарушение срещу жалбоподателя „**“ АД бил издаден обжалваният Електронен фиш № 8505951092.

2

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства.

От доклад № EEBF2279683679E6E053031F160A4D05 по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложените към него 3 броя статични изображения във вид на снимков материал се установява, че на 30.11.2022 г. в 17:51 часа влекач с рег.

№ ** **** **се е движил по път 64, на км 45+850 в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като движението му е заснето от контролно устройство с № 10682. Установява се още, че причината за отчитане на движението на превозното средство като нарушение е, че за преминаването му има маршрутна карта, но платената категория е помалка от измерената категория.

От становище от 08.10.2025 г. от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ в Национално тол управление (лист 64 от делото) и маршрутна карта № 22113098956035 (лист 65 от делото) се изяснява, че за преминаването на процесното ППС с рег. № ** **** **на 30.11.2022 г. в 17:51 часа през сегмент № 1006407298, рамка 10682 има закупена маршрутна карта, в която декларираната категория е за ППС под 12 тона и с 2 оси, а заснетото превозно средство е с 2 оси, но с маса над 12 тона.

От свидетелство за регистрация част I за МПС с рег. № ** **** **(лист 48 от делото) се установява, че същото представлява влекач с марка и модел „МАН ТГХ“, с технически допустима максимална маса 18 000 кг, с 2 оси, екологична категория ЕВРО 6 и със собственик жалбоподателят „**“ АД, както и че не е вписан ползвател в свидетелството за регистрация.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

С електронния фиш е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като е прието, че частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като макар да е имало закупена маршрутна карта, платената категория е била по-малка от измерената. Следователно от решаващо значение за разкриването на обективната истина, а и за да може жалбоподателят да узнае с какво поведение е извършено вмененото му в отговорност нарушение, е да бъде установено посоченото съотношение между заплатена и измерена категория.

Съдът намира обаче, че само от обстоятелствата, описани в електронния фиш, не може да се разбере какви са показателите за платената категория, а оттам и да се направи съпоставката с измерената. В електронния фиш са записани данни за общата технически допустима маса на превозното средство, за екологичната му категория и за броя на осите. Всяко от тези обстоятелства има значение за определяне на размера на таксата за изминато разстояние. От направеното описание на нарушението обаче не става ясно за кой от тези признаци е констатирано отклонение между декларираните данни при закупуване на маршрутната карта и действителното положение, нито каква е 3 декларираната, т.е. платената категория, за която е прието да е по-малка от измерената.

Тези непълноти се преодоляват от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и така за пръв път със съдебното решение на жалбоподателя ще бъде предявена в пълнота фактическата обстановка. В резултат се установява, че разминаването между заплатена и измерена категория касае масата на превозното средство, което използва платената пътна мрежа. Закупената маршрутна карта е за ППС с маса под 12 тона, докато процесният влекач е с технически допустима максимална маса от 18 тона. По този начин може да се извърши съпоставка между двата показателя.

Никъде в електронния фиш не е посочено, че заплатената категория е за движение на ППС с маса под 12 тона, поради което записът „платената категория е по-малка от измерената“ присъства единствено като директен правен извод, направен въз основа на неизвестни факти, което съществено ограничава правото на защита. От направеното в случая описание на нарушението в ЕФ жалбоподателят не би могъл да узнае дали му се вменява в отговорност неправилно декларирани данни за: масата на ППС; за броя на осите или за екологичната категория, както и неясно е каква категория се твърди, че е заплатена с маршрутната карта, за да бъде тя съпоставена с измерените данни. По този начин, за да бъде проверена правилността на извода от електронния фиш за противоречие между измерена и платена категория, съдът трябва да установява нови факти, неописани и непредявени на жалбоподателя. Тъй като се касае за пропуски при описанието на съставомерни обстоятелства, чрез които се описва изпълнителното деяние на нарушението, то съдът приема, че допуснатият порок е съществен порок и по недопустим начин е ограничил правото на защита на жалбоподателя.

По делото е налице и друго отменително основание спрямо обжалвания електронен фиш, а именно непропорционалността на наложената санкция.

Съгласно § 16 от допълнителните разпоредби към ЗИД на ЗП се въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета. Следователно и към разглежданите в настоящото производство обществени отношения намира приложение общият принцип на правото на Европейския съюз за пропорционалност. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 9а от цитираната директива, според която е делегирано на държавите членки да установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Според трайната практика на СЕС изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка 4 степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза.

В Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени дела С-497/15 и С-498/15 г. се приема, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999 г. не допуска система от наказания, която предвижда налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Действително актуалната уредба, въведена от българския законодател, се различава от случая, разгледан от СЕС, тъй като е предвидената възможност имуществената санкция по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП да бъде избегната, като се заплати компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Тази възможност обаче отново не привежда уредбата в съответствие с принципа за пропорционалност, доколкото видно от чл. 26 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, размерът на компенсаторните такси също е фиксиран, като зависи само от вида на съответното МПС, но не и от обстоятелства като тежестта на конкретното нарушение, доколкото не е обвързан с вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние. Посоченото обстоятелство наред с факта, че както компенсаторната такса, така и санкцията по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП реално се дублират със задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, която според чл. 27 от Тарифата е максимална, налага извод, че принципът за пропорционалност е нарушен, като целите на Директивата биха могли да бъдат постигнати с по-ниска като интензитет административнонаказателна репресия и без дублиране на санкции, преследващи идентична цел, а при механизъм на определяне на наказанието, държащ сметка за конкретната тежест на извършеното нарушение и при съобразяване на особеностите на всеки отделен случай.