Решение № 670 от 24.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. С., 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20255530101644 по описа за 2025 година

Предявени са в обективно и субективно съединение главен иск с правно основание чл. 22 ЗПК и евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и ал. 2, пр. 1 и 4 ЗЗД.

Ищцата (име) е основала тези си предявени по делото искове на подробно посочените в поправената й искова молба и уточняващата я такава от - г. обстоятелства. Искането по същество е да се обяви по отношение на първия ответник (фирма), сключения му с ищцата договор за паричен заем № -/- г., за нищожен, на посочените в поправената й искова молба основания, а евентуално, ако съдът отхвърли, като неоснователен, този й главен иск, срещу този ответник, да обяви за нищожни, по отношение на него, клаузите по чл. 2, т. 6 и чл. 4 от същият им договор за паричен заем, а по отношение на втория ответник (фирма), да се обяви сключения му с ищцата договор за предоставяне на гаранция № -/- г., за нищожен, на посочените в поправената й искова молба основания. Претендира разноски.

Първият ответник (фирма) оспорва предявените срещу него искове с възражения за нередовност и неоснователност на исковата молба, с която са предявени, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от 1 пълномощника му в подадения в срок отговор и в представени в хода на делото молби, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по същите искове.

Вторият ответник (фирма) оспорва предявения срещу него иск, с възражения за нередовност и неоснователност на исковата молба, с която е предявен, който моли съда да отхвърли, като неоснователен, и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор и в представени в хода на делото молби, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по същия иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяването на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

По главния иск по чл. 22 ЗПК

С исковата си молба ищцата е представила в заверен от пълномощника й препис договор за паричен заем № -/- г., сключен между нея, като заемател, и първия ответник (фирма), като заемодател (л. 6-8). По характер същият договор е за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. В него обаче не е посочена нито общата сума, дължима от ищцата-потребител, изчислена към момента на сключването му, нито взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, по определения в приложение № 1 начин, така, както императивно изисква нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Според легалното определение на §1, т. 2 ДР на ЗПК, общата сума, дължима от потребителя, е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. А последните, според легалното им определение в §1, т. 1 ДР на ЗПК, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на 2 прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва (само - б.р.) нотариалните такси. Следователно.

Според същото легално определение, в общата сума по т. 7 от процесния договор за заем, дължима от ищцата по него по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, несъмнено е следвало да бъде включено, но не е - и възнаграждението от 1555.08 лева по чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция № -/- г., който, съгласно чл. 4, т. 3 от договора за паричен заем, ищцата се е задължила, и е сключила с одобреното от заемодателя - първи ответник (фирма), дружество – вторият ответник (фирма) (на което същият заемодател е и едноличен собственик на капитала, което е вписано в ТР), което предоставя гаранционни сделки (л. 9-12), въпреки че това възнаграждение е било напълно известно на първия ответник (фирма) към датата на сключване на процесния договор за заем, защото е включено от него самия в погасителните вноски към погасителния план към същия договор за заем, който план, макар и да не е представен по делото, е виден от посочването му в т. VI-I, 10 от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, което в тази му част, съдът възприема, поради неоспорването му от страните и лисата на противоречие с останалите доказателства (л. 140). Това възнаграждение е следвало съгласно императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 19, ал. 2 и Приложение № 1, т. 3, б. „б“ и „д“ ЗПК, да бъде посочено изрично, но не е и при посочване в т. 8 от договора за заем на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, защото такъв е определеният в приложение № 1, т. 3, б. „б“ и „д“ ЗПК начин за изчисляването му, защото чл. 4, т. 3 от договора за заем предвижда и такава възможност за възникване на такива разходи за възнаграждение за сключване на договора за предоставяне на гаранция (л. 6). А те се включват при изчислението на ГПР и според легалното му определение на чл. 19, ал. 1 ЗПК, според което, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разходите за това възнаграждение не възникват в резултат на неизпълнението по смисъла на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, а на изпълнението на задължението на ищцата по чл. 4 от договора за заем – да предостави в срок от три дни от сключването му едно от посочените в него обезпечения, сред които 3 е и това по т. 3 на чл. 4 от този договор. Ето защо, съдът намери, че в този договор за заем, представляващ такъв за потребителски кредит, очевидно не са посочени така, както изисква императивно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, нито общата в случая сума от 5244 лева, дължима от ищцата по същия договор, изчислена към момента на сключването му (представляваща, според легалното й определение в §1, т. 2 от ДР на ЗПК - сбор от общия размер на предоставения кредит от 3000 лева и общите разходи от 2244 лева по същия кредит за нея, от които 688.92 лева уговорената за ползването му възнаградителна лихва, и 1555.08 лева уговорено възнаграждение за предоставяне на гаранция по договора за предоставянето й от същата датата, което се изплаща според същите клаузи на този договор разсрочено на вноски по 129.59 лева на падежа за плащане на погасителните вноски по договора за заем, и на заемодателя – първи ответник (фирма), на когото то е било известно към датата на сключване на договора за заем, и поради това го е включил в погасителните вноски по погасителния му план – л. 140), нито взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, по определения в приложение № 1 начин така, както изисква императивно нормата на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК (л. 6). А това означава, че този договор е недействителен/нищожен само на това посочено от ищцата в исковата й молба основание, защото при сключването му не са били спазени тези императивни изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (чл. 22 ЗПК).

От друга страна това в случая е така и защото, в т. 8 от договора за паричен заем е посочен само процента на ГПР – 49.02, след което е добавено бланкетно, че ГПР бил изчислен по формула и съгласно изискванията на чл. 19 ЗПК и Приложение № 1 към него, като при изчислението му били взети предвид следните допускания, че договорът щял да бъде валиден за посочения в него срок, всяка страна щяла да изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно нямало да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някоя от задълженията по договора, както и други разходи, освен посочените в договора (л. 6).

Според нормите на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК обаче, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като ГПР се 4 изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. А според легалното определение на §1, т. 1 ДР на ЗПК, общите разходи по кредита за потребителя, които изразява ГПР, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като в общият разход по кредита за потребителя не се включват (само - б.р.) нотариалните такси. Следователно.

Годишният процент на разходите представлява вид оскъпяване на кредита, защото в него са включени всички разходи по отпускането и управлението му, както и възнаградителната лихва. Това налага в договора да бъдат посочени всички тези разходи, които са включени при изчисляването на ГПР, които трябва да заплати длъжникът, за да не бъде поставен той в положение да тълкува клаузите на договора и преценява кои суми точно ще дължи.

В случая обаче, в т. 8 от договора за паричен заем, първият ответник (фирма), се е задоволил да посочи само процента от 49.02 на ГПР, както и бланкетно, че ГПР бил изчислен по формула и съгласно изискванията на чл. 19 ЗПК и Приложение № 1 към него, като при изчислението му били взети предвид следните допускания, че договорът щял да бъде валиден за посочения в него срок, всяка страна щяла да изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно нямало да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някоя от задълженията по договора, както и други разходи, освен посочените в договора (л. 6). Поради това от съдържанието на този договор не става въобще ясно и какви са разходите, които са включени при изчисляването на този ГПР.

Следва да се има предвид обаче, че съгласно т. 55 и т. 56 от задължителното за съдилищата, съгласно чл. 633 ГПК - решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, с оглед същественият характер на посочването на ГПР в договора за потребителски кредит, за да даде възможност на 5 потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент, да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че "посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер" (така и Опр. № 2582-2024-II т.о.). В същият смисъл е и практиката на ВКС, формирана съгласно това решение на СЕС, според която, по материалноправния въпрос за правните последици при недействителност на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договорите за потребителски кредити, в частност това по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК, е прието, че липсата на някой от посочените задължителни реквизити на договора за кредит води до недействителност на целия договор. Съгласно даденото от СЕС разрешение, чл. 3, б. ж от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит, и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита на потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения чл. 3, б. „и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит, или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. С оглед съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се посочат всички разходи по чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия договор, както непосочването на този процент. При тези 6 съображения е прието, че чл. 10, §. 2, б. „ж“ и чл. 23 от Директива 2008/48, трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. „ж“ от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Освен това СЕС е постановил, че чл. 4, §2 от Директива 2008/48, трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават право на закупилият тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит, и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски, или да се намалява техния размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба, и следователно подлежат на преценка за неравноправност. От горните задължителни указания по тълкуването на Директива 2008/48, както и от цитираната в решението по дело С-714/22 предходна практика на СЕС, следва, че преценката за неравноправност, и поради това – за нищожност по смисъла на чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП на посочените ГПР и ГЛП в договор за потребителски кредит, е релевантна и за преценката относно нищожността на целия договор, съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Ето защо на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, ВКС отговаря, че установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса, и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им (Р № 50013-2024-ІІ т.о.).