Решение № 31 от 18.01.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Силистра, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Хр.Кр. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20233420101126 по описа за 2023 година

Ищецът С. Н. С. твърди, че от съвместното съжителство на страните са се родили децата М. С. Н. и С. С. Н., които към настоящия момент са малолетни. Родителите съжителствали първоначално в България, а след това в Англия; през 2022 г. те се разделили, ответницата напуснала семейството си и останала в Англия, докато грижите за децата били поети от бащата и неговите близки – майка и сестра, и тяхното (на децата) местоживеене било установено в гр. Сс. След раздялата майката не давала издръжка и много рядко общувала с децата по телефона, поради което те започнали да я възприемат като непознат човек. Въпреки молбите и усилията на ищеца, тя не се завърнала в страната и не възобновила изпълнението на родителските си задължения.

Понастоящем ищецът също упражнявал трудова дейност в Лондон, където обитавал апартамент под наем, разполагащ с добри битови условия за отглеждането на деца. Той изразява желание да се грижи за децата си в тази държава, където има и други близки и където възнамеряват да живеят и неговите майка и сестра, които да му помагат в грижите по тяхното отглеждане. Поради изложените причини ищецът моли съда да му предостави упражняването на родителските права спрямо децата на страните, като определи местоживеенето им при него в гр. Лондон, да определи режим на лични отношения между майката и децата, да осъди ответницата да заплаща на всяко от децата си месечна издръжка в размер на 195 лв., считано 17.07.2023 г., заедно със законната от върху всяка просрочена вноска, както и да разреши издаването на паспорт на детето С. С. Н. без съгласието на неговата майка и пътуването на децата в чужбина отново без нейно съгласие.

Ответницата Б. М. С. чрез назначения си по делото особен представител изразява 1 становище, че исковата молба е основателна. Претендира определянето на лични отношения с децата, както следва: два пъти в месеца, един месец през лятото, когато бащата не е в отпуск и през празничните дни, както и определянето на издръжка в минимален размер. Не възразява срещу издаването на международен паспорт за пътуване в чужбина на по-малкото дете.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 127, ал.2 СК, чл. 143, и 146 СК и чл.

127а СК.

Децата М. С. Н. и С. С. Н. са родени съответно на 17.03.2015 г. и 19.01.2018 г. от майка Б. М. С. и баща С. Н. С.. Между страните не се спори, че децата са плод от фактическото съпружеско съжителство на своите родители, като в обясненията си ищецът твърди, че с ответницата заживели на семейни начала преди десет години в гр. Силистра, където е родена дъщеря им М. Н., а по-късно заминали за Англия, където се родило второто им дете – С. Н.. Според обясненията на тази страна през 2022 г. ответницата напуснала семейството си и създала нова връзка с друг мъж, с когото заживяла в гр. Лондон, като поради тези причини преустановила грижите си за децата и се дистанцирала от тях, така че в редките случаи, когато им се обаждала по телефона, те я приемали като непознат човек. Към настоящия момент децата се отглеждали в гр. Силистра от майката и сестрата на ищеца – М.

С. и Г. С., а ищецът живеел и работел в Англия, като често се връщал в страната, за да прекарва време с децата си. Освен с обгрижването и възпитанието на децата, за което ищецът бил подпомаган от своите майка и сестра, последният бил натоварен и с цялата финансова тежест за тяхното отглеждане, тъй като ответницата не им изплащала издръжка.

По делото са разпитани свидетелките М. С. – майка на ищеца, и Г. С. – негова сестра, като от техните показания става ясно, че десетина години семейството пребивавало в Лондон, където живеели и самите свидетелки; те също упражнявали трудова дейност, а същевременно подпомагали родителите с фактически грижи за двете им деца. Разширеното семейство обитавало къща под наем в близост до училището на децата, в която съществували подходящи условия за тяхното отглеждане и която ищецът и сестра му все още ползвали, тъй като периодично пребивавали в Англия, където намирали трудови ангажименти. Преди година и половина ответницата напуснала семейството си, тъй като заживяла с друг мъж, и след този момент се дезинтересирала от задълженията си по отглеждането на децата, преустановила общуването си с тях и не подпомагала другия родител при осигуряването на тяхната издръжка. В тази ситуация семейството се установило в България, където грижите за децата били поети от тяхната баба, свидетелката С., както и от техния баща и леля им, свидетелката С., като последните двама периодично се завръщали в страната, а през останалото време пребивавали в Англия, където упражнявали трудова дейност. Ответницата няколко пъти се завръщала при семейството си за по няколко дни, но после отново го напускала, а веднъж докато се намирала извън дома си с децата, внезапно решила да отпътува от града, поради което ги върнала на баба им с таксиметров 2 превоз и без придружител, а те се прибрали вкъщи разплакани и силно уплашени. Към настоящия момент децата не говорели за своята майка, а според свидетелката С. дори се страхували от нея с оглед начина, по който тя ги изоставила.

От показанията на свидетелите също така става ясно, че децата общуват свободно на английски език, имат изградени навици за живот в Лондон, както и социална среда, още повече че там пребивавали всички членове на семейството, а също така много близки родственици. В Англия както бащата, така и двете свидетелки разполагали с възможности за трудова реализация, поради което семейството възнамерявало отново да се установи в тази държава, след като децата получат разрешение да пътуват извън страната без съгласието на ответницата. Последната впрочем също пребивавала в Лондон, макар да не поддържала връзка с членовете на бившето си семейство.

По делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Силистра, от който става ясно, че децата познават и контактуват с членовете на разширения семеен кръг по бащина линия и не познават и нямат контакти с роднини по майчина линия.

Мелиса Н. е записана в първи клас на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ - гр. Сс, а по-малкото дете С. Н. все още не посещава учебно заведение. От социалния доклад се установява, че децата са видимо емоционално привързани към бабата по бащина линия, която активно участва в обгрижването им, а също така и към своя бащата, който според социалните работници осъзнава своите родителски отговорности, гарантира сигурността на децата, обезпечава базисните им потребности и осигурява нормалното им развитие в семейната среда, заявявайки готовност и желание да продължи да прави това и в бъдеще.

От събраните по делото доказателства става ясно, че след раздялата бащата, подпомаган от своите майка и сестра, осъществява в пълен обем грижите за отглеждането и възпитанието на малолетните деца на страните, тъй като задоволява техните емоционални, материални и здравословни потребности и осъществява фактическите грижи, свързани с обслужването на тяхното ежедневие. Положените до момента усилия от негова страна в дейността по обгрижването на децата в достатъчна степен разкриват родителския му потенциал, както и способността му в бъдеще да полага пълноценни грижи, подпомагащи тяхното израстване и личностното развитие. След раздялата ответницата рядко е осъществявала контакти с децата си, не е давала издръжка и под никаква форма не се е включвала в дейността по тяхното отглеждане, като на тази база съдът приема, че у този родител липсва нагласа и готовност за изпълнение на някаква част от родителските му задължения, а още по – малко за поемане на основната отговорност за обгрижването и възпитанието на общите деца. Казаното налага извод, че упражняването на родителските права спрямо тях следва да се предостави на бащата, при когото да се определи и тяхното местоживеене съобразно предявеното в настоящото производство искане. По делото стана ясно, че към момента този родител е трудово ангажиран в друга държава, където разполага с материални и битови условия за отглеждането на децата и където има намерение да се грижи за тях в бъдеще. Стана ясно, че децата са адаптирани към условията на живот в Англия, владеят английски език на по – добро ниво от българския, а освен това всички 3 членове на семейството им пребивават в тази държава или имат готовност да установят местоживеенето си в нея с оглед по – добрите възможности за професионална реализация.

Поради изложените причини съдът счита, че местоживеенето на децата следва да се определи в Англия, където те са пребивавали в по – голямата част от живота си и където е намерил препитание техният баща, още повече че в Лондон се намира и тяхната майка, която би била облекчена при контактите си с тях от гледна точка на пространствената близост, произтичаща от обитаването на едно и също населено място.

На основание чл. 127, ал. 2 СК със съдебното решение следва да се определи подходящ режим на лични отношения между децата и другия родител, който съдът счита, че следва да бъде съобразен с липсата на активна комуникация между майката и децата към настоящия момент, както и настъпилото отчуждение между тях. При тези условия в полза на майката следва да се определи следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота от 10 ч. до 18 ч. по местоживеене на децата и в присъствието на техния баща. Съдът счита, че на този етап не следва да се предвижда по – широк режим на лични отношения, тъй като децата са емоционално дистанцирани от майка си, поради което контактите помежду им следва да се осъществяват в присъствието на човек, когото децата познават и на когото имат доверие. Стана ясно също така, че майката не винаги е подхождала с отговорност към задълженията си за осигуряване безопасността на децата, което допълнително обосновава необходимостта от присъствието на другия родител при техните срещи с оглед избягването на бъдещи рискове за тяхната сигурност. Същевременно от пасивното процесуално поведение на ответницата не може да се направи извод, че тя има намерение да възобнови активното общуване с децата си, поради което първоначално определеният режим би могъл да се разшири впоследствие от съда или по взаимно съгласие на родителите, ако стане ясно, че съществуват условия в тази насока, т.е. че децата са свикнали с майка си и не се притесняват да пребивава за по – продължително време само с нея, както и в нейния дом.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, а според ал. 2 на същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (към момента 233,25 лв.). В конкретния случай детето Мелиса Н. е на осемгодишна възраст, а детето С. Н. е на петгодишна възраст, поради което нужда и на двете деца от храна, отопление, облекло, консумативи, лекарства се явява очевидна и безспорна. Майката на децата следва да поеме своята част от финансовата отговорност за тяхното отглеждане, тъй като се намира в трудоспособна възраст, която я задължава да полага усилията, необходими за задоволяване на техните най – належащи нужди, именно с които е съобразена претенцията на ищеца за присъждане на издръжка в размер на 195 лв. за всяко от децата. Към момента тази сума остава под минималния законоустановен размер на дължимата издръжка, поради което 4 задължението на ответницата следва да се фиксира на сумата от 195 лв. до 31.12.2023 г. и на сумата от 233,25 лв. след тази дата за всяко дете, която на основание 146, ал. 1 СК същата следва да се присъди ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното ѝ плащане.