Решение № 145 от 15.04.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Р., 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан Дамаскинов

Членове:

Галина Магардичиян

Васил П.в при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20234500500801 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Ю. М. М. чрез пълномощника си адв. Б. М. обжалва Решение № 1243 от 21.08.2023г, постановено по гр.д.№ 6380/22 по описа на РРС, с което е отхвърлен предявените от него искове с правно основание чл. 108 ЗС и иск с правно основание чл.109 ЗС срещу ответника К.. В жалбата се излага оплакване за неправилност, необоснованост на решението в обжалваните части, както и че същото е постановено при противоречие с материалния и процесуалния закон, при процесуални нарушения. Неправилна е преценката на първоинстанционния съд, че ответницата К. не е собственик на процесния имот и този извод противоречи на събраните по делото доказателства. Счита че, доказателствата сочат, че двамата ответници са собственици на дворното място и построената сграда на границата на процесните имоти. От съсобствеността в процесния имот следва и отговорността на ответницата за това, че държи пристройки в същия, които подлежат на премахване по иска с правно основание чл.109 ЗС. Счита че имотите на страните са претърпели фактически промени по границите си като съдът неправилно е тълкувал експертизата на вещото лице, че не са констатирани фактически действия по преместване на оградата между имотите като счита, че такова преместване и налице. Застъпената площ между имотите е около 44кв.м. с трапецовидна форма. Освен това неправилно е решението на съда да се събори единствено пристройката на граничната постройка, представляваща приблизително 10кв.м. от цялата постройка, находяща се на границата на двата процесни имота. Иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС срещу двамата ответници, 1 както и в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 109 ЗС срещу ответницата Т. К.. Претендира разноските по делото.

Въззиваемите Л. О. К. и Т. М. К. в писмен отговор считат жалбата за допустима, но неоснователна, а решението на първоинстанционния съд в обжалваната част за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Претендират разноските по делото

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Ю. М. М. се легитимира като собственик на дворно място от 776кв.м., представляващо УПИ IX-*** в ** по плана на с.С., община В., незастроено, при граници : УПИ VIII-***, УПИ X-***, УПИ XI-***, УПИ XII-*** и от една страна улица с НА за собственост върху недвижим имот, придобити по давност № 130, т.V, рег № 3581, д.№ 747/2014г от 01.08.2014г на Нотариус с рег № *** на НК с район на действие РРС, вх.рег № на СВ-Р. 10233 от 01.08.2014, акт № 97, т.23, д.№ 4872. Не е спорно, че към този момент същият е имал сключен граждански брак с З. А. М..

Л. О. К. е придобил правото на собственост върху имот № *******, за който е образуван УПИ X в ** по изменение на кадастрален план на с.С., община В., обл.Р., одобрен със Заповед № РД – 239 от 06.04.2021 на кмета на община В. с площ на имот 891кв.м., а УПИ X с площ 876кв.м., отделен за жилищно застрояване. Имота е със съседи : от дсве страни-улици, имот ******- двор на Б.Р.И., имот № ***.***- имот на Н. М. К. и други. В имота са построени сграда *******.1 на два етажа, масивна, жилищна еднофамилна със застроена площ от 112кв.м.; сграда № *******.2- масивна, жилищна сграда-еднофамилна с площ 5кв.м.; сграда №

***. ****.3- масивна, селскостопанска сграда с площ 53кв.м.; сграда № *******.4- полумасивна, селскостопанска сграда с площ от 54кв.м.; сграда № *******.5- полумасивна сграда с площ от 10кв.м.

По отношение на процесните имоти е в действие кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед № 2200/29.10.1968 година, съгласно който е предвидено прокарването на улица от ОТ (осова точка) 85 до ОТ 84 и улица от ОТ 84 до ОТ 83. Парцелът на ищците е с лице на улицата, определена от ОТ 84 и ОТ 83, а парцела на ответника е с лице и на двете улици. След 2000 година, е изготвено цифрово копие на КРП от 1968 година.

Имотът на ответника е идентичен с този, описан в документите му за собственост, но са констатирани разлики в лицето му към улицата от ОТ 84 и ОТ 83 и в площта му като съгласно нот. акт от 1971 г. тя е 782 кв.м., съгласно нот. акт от 2022 г. – 876 кв.м., по графични данни от трасировъчните карнети е 864 кв.м., а при заснемане на място - 877 кв.м. За имота на ищците не са представени документи за собственост преди съставянето на нот. акт за собственост по силата на давностно владение през 2014г, в който е посочен с площ от 791 кв.м. Не са представени каквито и да било доказателства за площ и лице на този имот съгласно документи за собственост преди съставянето на нот. акт от 2014 г. При сравнение на лицата на парцелите на ищеца и ответниците, между данните в трасировъчните карнети, данните от цифровото копие на плана и измерените на място лица на парцелите (УПИ), се установяват разлики като имотът на ответника е с лице от южната страна – 41,10 м. по трасировъчните карнети, 40,67 м. – по данните от цифровото копие на плана от 1968 г. и 41,50 м. – по измервания на място, а този на 2 ищците 18,40 м. по трасировъчните карнети; 18,19 м. – по данните от цифровото копие на плана от 1968 г. и 18,60 м. – по измервания на място като това замерване е направено спрямо налично старо дървено колче, което по данни на ищеца е границата със съседния парцел VIII-***, с който имот няма материализирана фактическа граница. От изготвената от вещото лице скица е видно, че въпросното колче, обозначено с точка Д се намира източно от регулационната граница между имота на ищците и парцел VIII-***. Видно е още, че в дъното на имота на ищците не са запазени колчета от трасиране.

Вещото лице е установило, че планът от 1968 г. и цифровото му копие не съдържат данни за новопостроени сгради, поради което и във връзка с изготвянето на документи ответниците са стартирали процедура по попълване на кадастралния план с построените сгради. След нанасяне на теренно-ситуационната снимка, върху цифровото копие на плана, се е установило, че заснетите на място материализирани граници, се различават от регулационните граници в цифровото копие на плана съобразно гореизложеното като при нанасяне на фактическите граници от измерванията върху кадастралния план (цифрово копие) имот с кадастрален номер **** на ответника, частично се застъпва с УПИ ***** на ищците в размер на 22 кв.м.

(а не 44 кв.м.). Площта на имот **** (на ищците), съгласно обяснителната записка за попълване и поправка на кадастралния план е 733 кв.м. като тази площ е спрямо фактическата граница с имотите от западната страна и регулационната граница с парцел VIII-*** от източна страна съобразно цифровото копие на плана от 1968 г. и, а не спрямо линията, която е следвало да се нанесе от точката Д към съответна точка в дълбочина. Вещото лице установява, че горепосочените разлики в лица и площи са резултат от това, че в цифровото копие на кадастралния и регулационен план на с.С., в Община В., са констатирани несъответствия в границите на имотите спрямо оригиналния план, изчертан от картони на инженерно платно през 1968 година. Такива несъответствия са констатирани и по отношение на други имоти и на други места в населеното място. От заключението на вещото лице е видно, че и двата имота са с най-малки лица от южна страна и площи съобразно тези данни/от цифровото копие на плана/, а фактическото положение и за двата имота е с минимално по-големи лица и площи фактическото лицето на имота на ответника е с 0,40 м. по-голямо от това по трасировъчни карнети, а това на ищците също е по-голямо – с 0,20 м. Въз основа на тези данни вещото лице Ф. е дало заключение, че няма присъединяване на част от имот **** (УПИ ХI – ***) към имота на ответника - УПИ Х-****.

От приетото в първата инстанция заключение на в.л. Ф., както и от устните й обяснения в съдебно заседание в първата и във въззивната инстанция, както и от събраните във въззивната инстанция гласни доказателства, не се установява ответниците да са местили оградата, очертаваща фактическата граница между техния имот и този на ищците.

Въззивният съд намира, че и от гласните доказателства на свидетелите на ищците не се установява твърдението им, че ответниците са преместили оградата между имотите. И св. Ю.С.И. и св. Е. С.ева Д.- А. сочат, че ищецът им казал, че има промяна в оградата между имотите на страните. Св.А. заявява, че тя видяла, че оградата е местена през 2021г, защото според нея преди коловете били циментови, а сега били метални. През 2022г с ищеца правили замервания от мястото на оградата до края на трите им места и така установили, че квадратурата била по-малко. Свидетелката обаче не знае как и 3 от кои точки е правено предходното замерване. Освен това от показанията на останалите свидетели, а и от снимковия материал по делото, е видно, че оградата е видимо стара, в това число и бетонната основа върху която са положени коловете, на които е закрепена мрежата. Останалите свидетели сочат, че ответникът е изградил „нова“ ограда на мястото на съществуващата до тогава, но това е станало преди повече от 10 години. Същият е подменил само оградата от плет с ограда от мрежа и колове, на които мрежата е закрепена, но не е променял нейното местоположение.

При така установената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че ищците не са установили да са придобили по давност част от недвижим имот с площ от 44 кв.м., заключена между точките А, Б, В и Г по представената от тях скица (приложена към молба-уточнение вх. №3173/30.01.2023 г. по делото) , респективно да са владели тази площ. От заключението на вещото лице и от представените по делото скици на имотите, е видно, че имотните граници на имотите от квартала (в т.ч. и процесните) не съвпадат с регулационните, нито може да се направи извода, че с дворищно регулационният план е настъпила трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ (отм.). Всички данни по делото и установеното от вещото лице по приетата геодезическа експертиза обуславят извода, че или са налице грешки и непълноти в кадастралната карта, които подлежат или са подлежали на отстраняване по реда на чл.134а от ЗУТ/чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ (отм.) или че имотните граници между процесните имоти, а също и спрямо други съседни имоти са били различни от регулационните – масова практика е било при провеждане на регулации по реда на ЗТСУ (отм.) тези вътрешноимотни граници да се „изправят“. В тези случаи обаче, за да се приложи регулацията и за да станат регулационните граници и имотни такива е било необходимо да са спазени и допълнителните изисквания по чл.33 от ЗТСУ (отм.), каквито обстоятелства не се твърдят и не се установяват по делото./ Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК/. Въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния съд в тази насока. В този смисъл следва да се отбележи, че площта, посочена в нотариалните актове на страните, не е индивидуализиращ белег за вещните права, които притежават. От друга страна по делото е установено, че по отношение на имота на ответника Л. К. е налице одобрени изменение на границите на ПИ ***.*** в ** по кадастралния план на с.С. като същия е попълнен с нов ПИ ******* в ** по кадастралния план на селото и са попълнени съществуващи сгради в този ПИ, за което е издадена Заповед № РД- 239 от 06.04.2021г на зам.кмет на Община-В.. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.108 ЗС.

Правилно е отхвърлен и искът с правно основание чл.109 ЗС по отношение на ответницата Т. М. К.. Независимо, че ответникът Л. О. К. се легитимира с НА за собственост от 13.01.2022г, по време на брака му с ответницата К., същият е придобил собствеността върху имота еднолично с оглед обстоятелството, че баща му е закупил на 26.10.1971г имота в негова полза, респективно същият е едноличен собственик на този имот, в това число и на построените в него сгради. Същите не са съпружеска имуществена общност между него и съпругата му.