Определение № 24420 от 06.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24420 гр. София, 06.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20251110101058 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Р. С. С., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.М. П., с която молба са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК срещу В. И. Т., ЕГН ********** и Т. П. Г., Е Г Н **********, за признаване за установено по отношение на Р. С. С., че В. И. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Костинброд, ул. “Асен Златаров“ № 9А не е собственик на самостоятелен обект в сграда - апартамент с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. София, район „Красна поляна“, ж.к.

„Западен парк“, бл. 54, вх- В. ет, 3, ап. 11. с площ 43.95 кв.м.. прилежащи части избено помошение №8, 2.50% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото и който апартамент се състои от стая, кухня, баня с тоалетна и един балкон съгласно Договор за покупко-продажба на жилище Peг. № 16, том XV, от 03.05.1983г. на МНО, както и за приемане за установено по отношение на Р. С. С., че Т. П.

Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, кв. “Бенковски“, ул. “Глас народен“ № 8 не е собственик на самостоятелен обект в сграда - апартамент с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. София, район „Красна поляна“. ж.к. „Западен парк“, бл. 54. вх. В. ет. 3, ап. 11, с площ 43.95 кв.м., прилежащи части избено помещение № 8, 2.50% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото и който апартамент се състои от стая, кухня, баня с тоалетна и един балкон съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №21, 1 том II, per. №11486, дело № 195 от 2024 г.; от 15.04.2024 г. при нотариус Мария Михова-Рашкова с peг. № 504 в регистъра на НК, с район на действие СРС.

В исковата молба са налице твърдения, че Р. С. С. е наследник от четърти ред по реда на чл. 8, ал. 4 от Закона за наследството (ЗН) на В.

П. М. - починала на 26.03.2024 г. в гр. Бухово, Столична община. Същата е роднина по съребрена линия на ищцата. Притежаваното от наследодателката В. П. М. право на собственост върху процесния недвижим имот е придобито от нея на две основания, а именно: договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №179, том XIX, дело №2992/1978 г. от 21.09.1978 г . при нотариус при СРС; със страни: П. М. П. и Цветанка

П.а М. като дарители, и В. П. М. като дарена с 1/20 идеална част от процесния недвижим имот и по реда на наследствено правоприемство от нейните наследодатели - П.

М. П. и Цветана П.а М. по отношение на останалите идеални части от правото на собственост върху Имота.

Последните преди това са придобили правото на собственост върху гореописания недвижим имот по правна сделка, а именно Договор за продажба на държавен жилищен имот от 10.12.1959 г. като купувачи за продажна цена 33860,00 лева. Затова намира, че притежаването на вещното право на собственост на ищцата и нейния брат върху процесния недвижим имот е безспорно установено.

Ищцата твърди, че наследодателката В. П. М. е била поставена приживе под пълно запрещение по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЛС с влязло в законна сила на 22.06.2016 г. Решение от 27.04.2016 г. по гр. д.

№ 10189/2015 г. по описа на СГС, гражданско отделение, IV брачен състав. С оглед на поставянето й под пълно запрещение й е бил назначен със Заповед № РД1123-РД56-62 от 21.03.2023 г. на органа по настойничество и попечителство - район Красна поляна на Столична община настойник законен представител, тъй като същата е била напълно недееспособна.

Настойнически съвет не е определен.

Въпреки обстоятелството, че процесният имот е част от наследствената маса и като такъв същият е придобит от страна на ищцата на производно 2 правно основание, със същия е реализирана сделка от страна на третите лица ответници по настоящия спор В. И. Т. като продавач и Т. П. Г. купувач, като продавачът В. И. Т. се е легитимирал като единствен собственик на гореописания недвижим имот с Договор за покупко-продажба на жилище Peг.

№ 16, том XV, от 03.05.1980г. на МНО и 2 бр. Удостоверения за наследници.

Договорът за продажба е обективиран в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №21, том II, per. №11486, дело №195 от 2024 г. при нотариус Мария Михова-Рашкова с peг. №504 в регистъра на НК, с район на действие СРС; със страни: В. И. Т. като продавач и Т. П. Г. купувач на самостоятелен обект в сграда апартамент с идентификатор

***, с адрес на имота: гр. София, район „Красна поляна“, ж.к.

„Западен парк“, бл. 54. вх. В. ет. 3. ап. 11. с площ 43.95 кв.м., прилежащи части избено помошение № 8. 2.50% идеални части от обшите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, който апартамент се състои от стая, кухня, баня с тоалетна и един балкон: с данъчна оценка на продавания недвижим имот в размер на 27 622,10 лева и продажна цена 22 000,00 лева.

Посочената правна сделка е реализирана след смъртта на наследодателката на ищцато след като нейното наследство е било открито по смисъла на чл. 1 от Закона за наследството и след като правото на собственост върху същия е придобито от страна на доверителката ми и нейния брат.

Поддържа, че Договор за покупко-продажба на жилище Peг. № 16, том XV, от 03.05.1983 г. на МНО е неистински документ и е документ с невярно съдържание и счита, че такъв не съществува или ако съществува е нарочно съставен за извършване на посочената продажба. Гореописаният недвижим имот никога не е бил собственост на съществуващото тогава МНО/ МО или Министерство на войната нито е част от жилищните фондове на посоченото Министерство в който и да е период от неговото съществуване, под което и да е наименование на Министерството и същият няма никаква връзка с отбраната на Република България и никога не е използван за такива цели. В тази връзка ищцата е подала молба до Изпълнителна агенция “Военни клубове и военнопочивно дело“ към Министерство на отбраната за предоставяне на заверено копие на този договор, но на така подадената молба е отговорено с Уведомление с Изх. № 15 133/09.12.2024 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-почивно дело“ към Министерство на отбраната, че за описания имот не се съхранява в архивите 3 на Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-почивно дело“ към МО подобна продажна преписка. С оглед на така посоченото писмено доказателства е явно, че подобен договор не съществува и ако същият е съставен това е направено единствено за целите на нотариалното производство по изповядване на сделката, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на процесното жилище. Затова ищцата намира тази сделка има единствено облигационен характер, на не и вещно-правен ефект за преминаване на собствеността на имота.

C оглед на горепосоченото обстоятелство ищцата намира така сключената между ответниците по настоящия спор сделка е абсолютно непротивопоставима на ищцата, като тя и нейният брат са единствените собственици на процесния имот. Наличието на правната сделка и нейното вписване обаче създават положение на несигурност в гражданския оборот, поради което с нейното сключване е налице отричане на правото й на собственост на по отношение на имота. С оглед на което е налице правен интерес за ищцата като абсолютна процесуална предпоставка за воденето на настоящия иск срещу ответниците, които се легитимират като собственици с посочената сделка. С оглед на обстоятелството, че ищцата владее необезпокоявано имота за нея е налице правен интерес да установи по реда на чл.124, ал.1 от ГПК, че ответниците В. И. Т. и Т. П. Г. не са собственици на процесния имот и привидността, която се създава в правния мир, че те са такива поради вписаната сделка не отговаря на действителното положение.

Посоченият нотариален акт е от категорията на конститутивните такива, а няма единствено констативно/декларативно действие, но поради гореизложеното не поражда никакви вещни права за ответника Т. П. Г.. Също така посоченият нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК по отношение на извършената от нотариуса проверка на собствеността преди изповядването на сделката.

Въпреки това обаче наличието на вписана сделка в Служба по вписванията гр. София създава привидност, че имотът е собственост на ответника Т. П. Г., а не както в действителност е собственост на ищцата и нейния брат. С оглед именно на това обстоятелство е налице правен интерес за нея да предяви настоящия иск по чл.124, ал.1 от ГПК.

В исковата молба са налице доказателствени искания, а именно искане за приемане на представените писмени доказателства, за разпит на трима 4 свидетели за установяване на твърдените обстоятелства, както и за изискване на преписката по нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №21, том II, peг. №11486, дело № 195 от 2024 г. при нотариус Мария МиховаРашкова с peг. №504 в регистъра на НК, с район на действие СРС .

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Т. П. Г., чрез адв. М. Х., с който са предявени и насрещни отрицателни установителни искове по чл. 124 от ГПК за установяване, че ответниците по тях Р. С. С. и П. С. С. не са собственици на процесния недвижим имот на твърдяното основание, а именно сделка и наследствено правоприемство, осъдителни искове с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждане на Р. С. С. и П. С. С. да предат вледението на процесния недвижим имот, собственост на Т. П. Г., както и предявен в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.189, ал. 1, изр. 1 във вр. чл. 87 ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора при съдебна евикция и чл. 189, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД за осъждане на В. И. Т. да му заплати продажната цена и разноските в размер на 22 995.42 лв. при евентуална евикция. Правния интерес от предявяване на отрицателни установителни искове обосновават с това, че ответниците претендират да са собственици на имота на друго придобивно основание - наследствено правоприемство от наследодателката В.

М. Твърдението на Т. П. Г. е, че последната не е била собственик на процесния имот към датата на смъртта си, поради което и правото на собственост по отношение на имота не е преминало по силата на наследственото правоприемство от М. към нейните наследници, а представените от тях документи, свързани с правото им на собственост са неистински. Доколкото Т. П. Г. в предявения от него насрещен отрицателен установителен иск твърди, че право на собственост по отношение на процесния не съществува за ответниците, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право и за него е налице правен интерес от предявяване на иска.

Ответникът твърди, че оспорва истинността и верността на следните представени с исковата молба документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото, като, моли да бъде открито производство по тяхното оспорване и същите да не бъдат приемани като такива: договор за продажба на държавен жилищен имот от 10.12.1959г. със страни Кирил И. Наков - зам.председател на изпълкома на Димитровски 5 райсъвет, като продавач и П. М. П. и Цветанка П.а

М., като купувач, за продажна цена от 33 860 лева; нотариален акт за дарение на недвижим имот № 179, том XIX, дело № 2992/1978г. от 21.09.1978г. на нотариус Я.Б., със страни П. М. П. и Цветанка П.а М., като дарители и В. П.

М., като дарена с 1/20 идеална част от недвижим имот - апартамент № 43 в блок 54 в жилищен комплекс „Западен парк“, III (трети) етаж, състоящ се от стая, хол, кухня, ниша, баня-клозет, заедно с мазе № 15.

Твърдението на ответника е, че именно той е собственик на процесния имот, като правото му на собственост е придобито с възмездна прехвърлителна сделка - договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 21 от 15.04.2024г., том II, peг. № 11486, дело № 195 от 2024г. на нотариус Мария Михова- Рашкова, вписана под № 504, с район на действие Районен съд - София, който нотариален акт е вписан в Служба по вписванията с вх. Per. № 27973, акт. № 140, том LXII, дело № 21002/2024г., партидна книга 678758, с който В. И. Т., в качеството си на продавач, е продал на Т. П. Г., в качеството на купувач, следния собствен на продавача недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда сто и пет, точка, единадесет, точка, едно, точка, четиридесет и три) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столица, обл. София, одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.0211г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район „Красна поляна“, ж.к.