Решение № 1995 от 14.10.2025, Административен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1995

Кърджали, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I касационен състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР АТАНАСОВ

АЙГЮЛ ШЕФКИ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА и с участието на прокурора РОСИЦА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия АНГЕЛ МОМЧИЛОВ канд № 20257120600368 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощник на „Топ Надзор 81“ ЕООД, с [ЕИК], против Решение № 24/05.03.2025 г., постановено по АНД № 761/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № Х-36-ДНСК-291/18.12.2023 г., издадено от началника на ДНСК, гр. София, с което на „Топ Надзор 81“ ЕООД, във функциите му на консултант по смисъла на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лв. на основание чл. 237, ал. 1, т. 6, предл. първо от ЗУТ във вр. с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, за извършено нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд - Кърджали е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Оспорват се изцяло изводите на районния съд за законосъобразност на издаденото Наказателно постановление № Х-36-ДНСК-291/18.12.2023 г. на началника на ДНСК, гр. София. В тази връзка се сочи, че от съдържанието на АУАН и НП не можело да се установи с кои свои действия, с коя част от изготвената оценка за съответствие и по какъв начин жалбоподателя е нарушил изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ. Лаконочно било само посочено, че инвестиционния проект не съответствал на действащия ПУП-ПЗ и РУП, одобрен със Заповед № 451/18.04.2008 г., за което пък липсвали съображения в какво се изразява това несъответствие. Същевременно, в АУАН и НП били посочени изчисления относно излизане на части от сградата пред „задължителните“ линии на застрояване, направени на база чертежи „Разпределения“ към част „Архитектура“ на одобрения инвестиционен проект на различни коти по етажите на проектираната сграда, базирани единствено на проекта за ПУП-ПР, ПЗ и РУП, одобрен със Заповед №УТ-342/29.06.2023г., за който АНО приема, че не е бил действащ към онзи момент. В АУАН и НП липсвало направено сравнение на инвестиционните проекти с предвижданията на ПУП-РУП, одобрен със Заповед №451/18.04.2008 г., в който имало заложени разстояния на предвиденото с ограничителни линии застрояване до съседни имоти и сгради, които били съвсем различни от коментираните в АУАН и НП.

Намира за недоказано в процеса твърденията за неспазване на разстоянията до съседна сграда и установеното с РУП свързано застрояване между поземлени имоти (ПИ с идентификатор № [номер] и № [номер]), с покриване на калкана на съществуващата сграда в съседния имот с едноетажно тяло „М“ и предвидена с проекта по-голяма дълбочина на едноетажното тяло. В тази връзка сочи, че в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН наказващия орган не е изяснил кой е действащия ПУП и какво е неговото предвиждане по отношение на установеното свързано застрояване със сграда с идентификатор № [номер]. Не било установено какво представлява тази сграда - дали тя се запазва или не, съответно дали е постройка на основното или на допълващото застрояване. В случая не можело изобщо да се говори за нарушаване на ПУП-ПЗ и РУП, тъй като предвиждането му е било за свързано застрояване между двата имота и то е било показано по този начин в инвестиционния проект. Не било отчетено същата така, че съществуващата сграда с идентификатор № [номер] функционално представлявала постройка на допълващото застрояване, тъй като има обслужващи основното застрояване функции.

На следващо място сочи допуснати съществени процесуални нарушения в производството по установяване на административното нарушение и съставяне на АУАН, както и при издаването на НП, изразяващи се в липсата на реквизитите по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в АУАН и НП, и по-конкретно не се установявало по безспорен начин при какви точно обстоятелства е извършено вмененото нарушение.

Сочи и нарушения на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, като в АУАН за свидетел при извършване и установяване на нарушението бил посочен свидетелят инж. М. М., който обаче, според свидетелските му показания, не е присъствал при съставянето на комплексния доклад от касатора, респ. нямало как да бъде свидетел при извършване на нарушението. Също така, доколкото установяването на нарушението е станало на 10.07.2023 г., при съставянето на констативен протокол от други длъжностни лица - служители на РДНСК - [област], то инж. М. М. нямал качеството и на свидетел при установяване на нарушението.

Излага съображения, че настоящия случай следва да бъде счетен за маловажен по чл. 28 от ЗАНН във вр. с § 1, т. 4 и т. 5 от ДР на ЗАНН, поради което и на наказаното лице да не се налага санкция.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 24/05.03.2025 г., постановено по АНД № 761/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови друго, с което да отмени изцяло Наказателно постановление № Х-36-ДНСК-291/18.12.2023 г., издадено от началника на ДНСК, гр. София. Претендира присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание не се явява, представлява се от пълномощника адв. И. А., който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Представя писмена защита с подробно изложени доводи и аргументи в подкрепа на твърденията за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касация – Началник на ДНСК, гр. София, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище представено от пълномощник, оспорва касационната жалба и излага съображения за законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение на районния съд. Моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и да остави в сила решението на РС - Кърджали. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Излага доводи, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не са налице въведените основания за отмяна на обжалваното решение.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора твърдения за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил № Х-36-ДНСК-291/18.12.2023 г., издадено от началника на ДНСК, гр. София, с което на „Топ Надзор 81“ ЕООД, [ЕИК], във функциите му консултант по смисъла на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лв. на основание чл. 237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, за извършено нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ.

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по безспорен начин, респ. жалбоподателя е извършил нарушението по чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, в качеството си на консултант по смисъла на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Посочил е, че по силата на разпоредбата на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, оценката обхваща проверка за съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, както и че според чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, консултантът въз основа на писмен договор с възложителя извършва оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражнява строителен надзор. Приел е, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установявало, че жалбоподателят „Топ Надзор 81“ ЕООД, при осъществяване на функциите на консултант, в изпълнение на договор за консултантска услуга, сключен между „***“ ЕООД - възложител и дружеството-жалбоподател - изпълнител, последното на 30.06.2023 г. е изготвило комплексен доклад за оценка на съответствието на основните изисквания към строежите на инвестиционен проект „Многофамилна жилищна сграда с обекти за обществено обслужване на партерния и първи етаж, в [УПИ], кв.[номер] по регулационния и застроителен план на [населено място], ПИ с идентификатор № [номер] по кадастрална карта на [населено място]“, като е счел, че инвестиционния проект отговаря на изискванията на чл. 142, ал. 5 и чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ и е налице основания за одобряването му.

Първоинстанционният съд е изложил доводи, че оценката за съответствие, с оглед доказателствата по делото, не обхваща съответствието на инвестиционния проект с предвижданията на действащия ПУП-ПЗ и РУП, одобрени със Заповед № 451/18.04.2008 г., по отношение на линиите на застрояване, височини и силуетите по РУП. Посочил е също, че в изготвената комплексна оценка не е обхванато съответствието на инвестиционен проект и с предвиждания на изменения РУП, съответно невлязъл в сила ПУП-РУП, по отношение задължителните линии на застрояване, силуетите и разстоянията между сградите от запад през [улица]. Тези линии били задължителни, тъй като осигурявали необходимото разстояние между сградите през [улица], гарантиращо незасенчване на сградите, разположени на запад от улицата.

Районният съд е посочил, че гореизложените несъответствия на комплексния доклад с ПУП-РУП са намерили отражение и в Заповед № ДК-11-Х-5/14.07.2023 г. на началник на РДНСК – Хасково, с която било отменено Разрешение за строеж № 273/30.06.2023 г., като всичко това било в подкрепа на доказаността на извършеното нарушение.

Посочил е, че правилно с оглед правната квалификация на описаното в НП нарушение била приложена и санкционната разпоредба на чл. 237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, предвиждаща наказание имуществена санкция на юридическо лице, като АНО е определил размерът й в минималния такъв, предвиден в нормата - 5 000 лв., съобразявайки тежестта на извършеното нарушение и критериите по чл. 27 от ЗАНН. В обжалваното решение са изложени и мотиви защо извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение не следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид всичко това е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Във връзка с горното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното:

Административнонаказателната отговорност на дружеството-касатор е била ангажирана за нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, за това, че във функциите си на консултант по смисъла на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, на 30.06.2023 г. е изготвило комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект с основните изисквания към строежите, за строеж III-та категория: „Многофамилна жилищна сграда с обекти за обществено обслужване на партерния и първи етаж“, находящ се в [УПИ], кв.[номер] по действащия план на [населено място], поземлен имот с идентификатор №[номер] по КК на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], с възложител „***” ЕООД, с който е предложено на главния архитект на община Хасково да одобри инвестиционните проекти и да издаде разрешение за строеж, тъй като проектът съответства на изискванията на действащия ПУП.