Решение № 176 от 03.12.2021, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 282/2021
- Вид
- Решение № 176
- Подписан
- 03.12.2021
- Състав
- Радослав Кръстев Славов, Женя Димитрова, Дарина Стоянова Маркова
Други актове по делото
- Протокол № 102 от 08.10.2021 · Радослав Кръстев Славов, Женя Димитрова, Дарина Стоянова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 262, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.262, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 176 гр. Варна, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Радослав Кр. Славов
Членове:
Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно търговско дело № 20213001000282 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Х. АЛМУТАУА“ ЕООД, чрез адв.К., срещу решение №260030/11.02.2021г., постановено по т.д.
№1269/2019г. на Варненски окръжен съд, ТО, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от „Х. АЛМУТАУА“ ЕООД срещу Х. М Х. АБД. иск за заплащане на разликата над 32 326,41лв. до претендираните 40 000лв., предявена като ЧАСТИЧЕН ИСК от вземане в размер на 114 850лв., с които ответникът неоснователно се е обогатил като е изтеглил от банковата сметка на ищеца за извършване на строителство на две сгради в УПИ ХІV-800, кв.69 по плана на гр.Каблешково, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал.1, предл.3 вр. чл.86 от ЗЗД. В жалбата се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи се, че в исковата молба изрично е заявено, че преведената на третото лице С. Д. сума е част от общо преведените на ответника суми по банков път. Цялата сума е била на негово разположение и е ползвана от него, като задължение на последния е да докаже начина, по който е разходвана. Неправилен е и извода на съда, че по делото не 1 е установено договаряне във вреда на представлявания. Представените по делото документи – договор и протокол за СМР са оспорени, същите са сключени за извършване на СМР при завишени цени. От приложеното споразумение е видно, че на строителя не е заплатена печалба, няма фактури и е налице привидна сделка между ответника и строителя. При постановяване на решението съдът не е съобразил и обстоятелството, че ответникът целенасочено не е представил никакви документи в хода на строителството, въпреки задължението му по договора, а само е усвоявал средства от сметката. Твърди се още, че решението в частта, с която не са кредитирани заключенията по допуснатите експертизи относно цените на СМР също е неправилно. По делото не са представени никакви строителни книжа. За къщите не са съставени протоколи образци 15 и 16, както и други документи, от които да е видно какъв е обема на реално извършените СМР и на каква стойност, тъй като няма приложени счетоводни документи. Ето защо изводът на съда, че сумата от 32326,41лв. е разлика между преведените на ответника пари и заплатените от него суми на строителя по оспореното споразумение, подлежаща на връщане е неправилен. Не е съобразено договореното между страните относно степента на завършеност на обектите, а именно „до ключ“, а същите са останали фактически незавършени и до степен груб строеж и без акт обр.14. Неясен е и извода за заплащане на строителя на сумата от 257 000лв., тъй като по делото няма никакви представени доказателства за това.
Още повече, че с приетата за дължима сума от съда е невъзможно фактическото завършване на сградите до „ключ“. По същество се претендира отмяна на решението в оспорената му част и уважаване на предявения иск в пълен размер. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Х. М Х. АБД. с писмен отговор, чрез адв.А., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението в оспорената му част е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Твърденията, че преводите направени към лицето С. Д. са част от общо преведената от ищеца сума са неотносими към предмета на спора, доколкото в исковата молба се описва недобросъвестно изпълнение и действие от страна на упълномощеното лице. Не са предявени претенции към свидетелката за получените от нея суми. Няма пълно и главно доказване на този факт. Още повече, че от доказателствата се установява, че с тези суми са закупувани материали. Твърдението, че е налице договаряне в ущърб на 2 упълномощителя е недоказано в производството. Със сключения между страните договор за СМР е прието, че стойността на същите, дължима от възложителя е в размер на 152 305 евро. След това е сключен договор между ответника и третото лице за изпълнение на СМР, като е прието за заплащане ориентировъчна сума в размер на 200 228лв. Не е налице договаряне във вреда на представлявания. Заплащането на допълнително възнаграждение на строителя е резултат от измененията на проектите в хода на строителството и подмяна на вече извършени СМР, които са наложили и сключването на допълнителни анекси към договора. Възложителят /ищец/ е бил запознат с Приложение №1, което изключва твърдението за завишаване на цените.
Неоснователно е и твърдението, че страните по делото са договорили строителството да бъде извършено „до ключ“. Такъв извод не може да се направи от съдържанието на договора. Безспорно е установено, че сградите са изградени до 82,90%, като за цялостното им довършване по смисъла на договора са необходими още 11 880лв. По същество моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди решението в отхвърлителната му част.
Постъпила е и въззивна жалба от Х. М Х. АБД., чрез адв.А., срещу решение №260030/11.02.2021г., постановено по т.д.№1269/2019г. на Варненски окръжен съд, ТО, В ЧАСТТА, с която е осъден да заплати на „Х.
АЛМУТАУА“ ЕООД сумата от 32 326,41лв., предявена като ЧАСТИЧЕН ИСК вземане в размер на 114 850лв., с които ответникът неоснователно се е обогатил като е изтеглил от банковата сметка на ищеца за извършване на строителство на две сгради в УПИ ХІV-800, кв.69 по плана на гр.Каблешково, ведно със законната лихва върху неа, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал.1, предл.3 вр. чл.86 от ЗЗД. В жалбата се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно и незаконосъобразно. От доказателствата по делото се установяват по безспорен начин обстоятелствата, че: 1/ между страните е сключен договор за СМР от 01.08.2017г., по който ищецът има качеството възложител, а ответника изпълнител; 2/ на 04.09.2017г. ищецът, като управител на „Х.
АЛМУТАУА“ ЕООД е упълномощил ответника да извършва посочените в пълномощното действия, в т.ч. да открива и да се разпорежда без ограничения с банковите му сметки, както и да подписва всякакви договори във връзка с обичайната му дейност, вкл. и договори за СМР; 3/ в периода от 18.09.2017г. до 28.05.2018г. ответникът е изтеглил в брой сума в общ размер 3 на 305 080лв. с посочено основание „теглене доп-е“. За периода 28.03.2018г. до 26.04.2018г. са извършени три превода в полза на С. Д. в общ размер на 66 000лв., като същата е превела обратно сумата от 4 000лв. На 25.04.2018г. ответникът е внесъл в брой по посочената сметка сумата от 15 608лв. Ето защо е доказано получаването на сумата от 289 472лв. Всички получени от ответника суми са изплатени на строителя в размер на 289 472лв. и остава да му доплати още 25 000лв., като общия сбор е 314 472лв. без ДДС. Последните суми никога не са получавани от ответника, поради което и не могат да бъдат търсени от него. Съдът е приел, че стойността на договорените СМР, съгласно СТЕ, е 313 445лв., която е стойността на извършените реално и съществуващи СМР без ДДС и калкулирана печалба. Разликата между изтеглените и оправдани средства в размер на 289 472лв. до 313 445лв. – стойността на построените обекти, остава дължима спрямо изпълнителя „КМК билд“ ЕООД. Същият е завършил сградите до 82,90%. 3 Ето защо, ответникът не дължи връщане на търсената от ищеца сума. Обратно, ищецът дължи сумата от 25 000лв. и 31 300лв. – печалба на строителя. През цялото време ответникът е действал единствено и само като пълномощник.
Споразумението от 20.07.2018г. също е подписано от Х.А., но като пълномощник, с което не поема задълженията по него, а ги приема от името и със съгласието на упълномощителя „Х. Алматауа“ ЕООД. По същество моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна „Х. АЛМУТАУА“ ЕООД с писмен отговор, чрез адв.К., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението в осъдителната му част е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Свидетелката С. Д. изрично е посочила, че е получавала суми от сметката на ищеца и е заплащала на ръка някакви строителни работи по обекта от името на ответника и по негово нареждане. При това положение посочените суми не следва да се считат като неусвоени от ответника, а следва да му се търси сметка и отговорност и за тях. По делото не са представени никакви строителни книжа, протоколи и счетоводни документи, следователно тезата на ответника за заплащане на СМР на третото лице е неоснователна. Следва да се отчете и факта, че ответникът не оспорва получаването на сумата от 290 000лв., но няма отчет или счетоводни и строителни книжа, които да удостоверят влагането на 4 средствата и разходването им за строежа. Неоснователно е и твърдението, че ответникът, респ. строителят е ощетен, тъй като по делото е установено наличие на частично изпълнени СМР до степен за завършеност – акт обр.14 – груб строеж на две сгради с РЗП около 300 кв.м на стойност почти 1000лв. По същество моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението в оспорената му част потвърдено. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
В исковата си молба от 26.03.2019 година ищецът „Х. АЛМУТАУА“ ЕООД излага, че на 01.08.2017 година между него, като собственик на недвижим имот – парцел, съставляващ УПИ XIV-800 в кв.69 по плана на гр.Каблешково с площ от 1020 кв.м. и Х.А. е сключен договор за строителство, по силата, на който ответникът Х.А. се е задължил да построи и предаде „до ключ“ и с фиксиран срок 2 бр.вилни къщи срещу задължението на възложителя да му заплати сумата от 152305 евро. За целта открили банкова сметка и подписал пълномощно, по силата, на което ответникът можел да тегли и оперира със сумите. Отношенията са се влошили, тъй като ищецът отказвал да заплаща допълнителни суми, а ответникът не изпълнявал задълженията си по договора и след покана да се отчете и да предостави всички необходими документи, което той не сторил и поради огромната забава в срока го уведомил, че разваля договора, като твърди, че е налице разлика от 114850 лева обема на извършените строителни работи и сумата, която му е заплатена по сметката, по която той се е разпоредил с парите, без да извърши работата. Сумата претендира на основание платена по развален договор. С уточняваща молба от 08.11.2019 година /след оставяне на производството без движение и задължаване да уточни дали твърди, че исковата сума е получена поради разваляне на договора за строителство или претендира сумата като изтеглена от сметката и неотчетена поръчка/ ищецът е посочил, че сумата се претендира като дължаща за връщане поради разваляне на договора за строителство за заплатени, но неизвършени СМР.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор. В отговора оспорва валидността на изявлението за разваляне на договора, като твърди, че ищецът няма качеството изправна страна, тъй като забавата и нуждата от допълнителни парични средства са резултат от неговите промени, 5 наложило да се подменя дограма, да се променят фасадни стени и да се променя цветът на покривните покрития. Към договора за строителство са приложени няколко анекса, които установяват необходимостта да се направят допълнителни разходи за исканите от възложителя промени в хода на строителството, като според СТЕ цената на изпълнените СМР по двете къщи, в съответствие с договора и анексите е 469242,16 лева, поради което искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а и се установява, че на 01.08.2017 година между „Х. АЛМУТАУА“ ЕООД , в качеството на възложител и Х.А., в качеството на изпълнител е сключен договор за СМР на жилищна сграда гр.Каблешково, общ.Поморие, обл.Бургас като стойността на договора е 152 305 евро без ДДС, като е договорено, че срокът за изпълнение на договора е 180 работни дни. Видът и стойността на СМР е препратен към оферта и КСС, представляващи Приложение 1 – неразделна част от договора. Уговорено е между страните, че видовете СМР, които допълнително се възложат са предмет на анекси към договора, като се установява по делото, че КСС към договора липсва, въпреки, че страните са се договорили за това.
Разпечатката съдържа 24 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/adb25b88-3bc1-4f15-ac46-51eeeaf473be