Решение № 6321 от 09.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6321 гр. София, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА

Гражданско дело № 20231110100781 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на [фирма] срещу ***, с която е предявен установителен иск за признаване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 426,05 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ на л.а. *** с рег. № ***, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60571/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в.

Ищецът твърди, че на 30.08.2018 г. в *** при движение по *** с посока от **** към *** и пред № 52 л.а. *** с рег. № ***, управляван от Е. М. Е. преминава през несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно – дупка, при което са причинени материални щети на автомобила. За настъпилото произшествие е съставен Протокол за ПТП и е подадено уведомление до застрахователя по имуществената застраховка [фирма]. Образувана е щета, извършен е оглед и опис на причинените щети. На база на извършената експертиза е определено застрахователно обезщетение в размер на 426,05 лв. и сумата е изплатена на застрахования на 20.09.2018 г. Ищецът твърди, че с плащането на застрахователно обезщетение се е суброгирал в правата на увреденото лице срещу причинителя на щета. Ответникът от своя страна в качеството си на „стопанин на пътя“ отговаря за поддържането на пътищата, поради което и с покана от 17.10.2018 г. застрахователят поканил *** да му заплати претендираната сума. След като не е получил изпълнение подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 426,05 лв. и след като била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът подал възражение по чл. 414 ГПК, подал настоящия установителен иск за признаване на вземането му. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ***. Ответникът оспорва претенциите на ищеца като неоснователни и недоказани. Поддържа, че не се установява по безспорен начин механизмът на настъпване на произшествието, както и че на процесния участък от пътя е имало необезопасена и несигнализирана дупка. Поддържа, че 1 приложеният към исковата молба Протокол за ПТП не обвързва съда с материална доказателствена сила относно механизма на ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото водачът на увредения автомобил не е съобразил поведението си с пътните условия, поради което и иска в случай, че съдът намери претенцията за основателна, да намали размера на обезщетението. Ответникът сочи, че е възложил поддръжката на пътя на трето лице, което е следвало да го поддържа в изрядно състояние.

С определение от 17.02.2021 г. е конституирано по делото като трето лице-помагач на страната на ответника – [фирма].

При условията на евентуалност, по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, е предявен и е приет за съвместно разглеждане с определение от 02.08.2023 г. - обратен осъдителен иск от ответника *** против [фирма] за заплащане на сумата в размер на 426,05 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди във вр. с ПТП настъпило на 30.08.2020 г. в ***, при движение по *** от **** към ***, пред № 52, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, ведно с всички съдебни разноски, за които *** е осъдена по главния иск. *** твърди, че е налице сключен с [фирма] договор № СО15-РД-55-365/18.06.2015 г., като [фирма] не е изпълнил задълженията си по него за поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор по обратния иск, с който ответникът по него [фирма] признава същия. Сочи, че на СО е заплатена сумата от 426,05 лв., както и 51,50 лв. - законна лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК до датата на плащането.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

По първоначално предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ:

В чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ встъпва в правата на увредения срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Още в т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея.

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца-застраховател; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ. По предявения обратен иск с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 2, вр. чл. 82, вр. чл. 258 ЗЗД доказателствената тежест е на ищеца по него - ***.

Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че с ответника по 2 него [фирма] е сключил договор за поддръжка и ремонт на улична мрежа, в обхвата на който попада и процесният участък, че увреждането на пътното покритие е допуснато от ответника в нарушение на задълженията му по договора, като в полза на *** съобразно клаузите на същия е възникнало право на вземане за процесната сума. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от представеното заверено копие от Застрахователна полица № 93001710050600/12.06.2017 г., при [фирма] е сключена застраховка "Каско", Клауза 1 – Всички рискове, за л.а. *** с рег. № ***, с период на покритие 18.06.2017 г. - 17.06.2018 г.

Събитие от типа на процесното не попада сред изключените рискове по т. 27 от Общите условия по застраховката. Съгласно т. 1.3 от Общите условия, относима към имуществената застраховка „Каско – Клауза 1 „Всички рискове“ застраховката покрива вреди, настъпили в резултат на ПТП по време на движение и/или в паркирано положение. Между страните не е налице спор, а и от раздел XIV „Определения“ се установява, че пътно-транспортно произшествие по време на движение и/или в паркирано положение представлява внезапно сблъскване на МПС с друго МПС и/или с други подвижни и неподвижни обекти, в т.ч. животни по време на движение на управляваното МПС по обществената пътна мрежа, включително и в паркирано положение, свличане и/или потъване на МПС, вследствие изброените събития, т.е. нанасянето на вреди върху автомобила от некачествената пътна настилка може да се разглежда като пътно-транспортно произшествие, съответно покрит по застраховката застрахователен риск. Не се доказа наличието на общи условия, действащи за същата, които да изключват този риск от покритието ѝ.

За процесното ПТП е съставен и Протокол за ПТП № 1700680 от 30.03.2018 г. от служители на ОПП към МВР, в който се посочва, че процесното МПС се е движило по *** с посока от **** към *** и срещу № 52 попада в необезопасена дупка на пътното платно, от което настъпват вреди по автомобила. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. Когато вписаните в него обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, дори да липсва оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава /виж решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о./. В случая механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца посредством всички допустими по реда на ГПК доказателства и доказателствени средства /арг. чл. 12 ГПК/.

Соченият по делото механизъм се установява по безспорен начин не само от представения по делото протокол за ПТП, а и от свидетелските показания на Е. М. Е. и приетата по делото САТЕ.

Механизмът на процесното ПТП се установява и от свидетелските показания на Е. М.

Е., който посочва, че при движение по пътното платно до МОЛ *** в посока към **** попаднал в дупка, в резултат от което настъпили увреждания на една от гумите и съответно джантата на процесния автомобил. Сочи, че произшествието е настъпило в пиковите часове, около 17 часа, като се движел бавно в образувалото се задръстване, но дупката не била обозначена, а и нямало как да бъде избегната без да бъде реализирано ПТП с някой от останалите участници в движението.

По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна автотехническа 3 експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от вещо лице с необходимата компетентност, при пълно и ясно изложени отговори на поставените въпроси, задълбочено обосновано и при липса на обстоятелства, които да пораждат съмнение в неговата правилност. Вещото лице е установило, че ПТП е реализирано на територията на ***, при движение в дясна лента по *** с посока от **** към *** и срещу № 52. Сочи, че стойността, необходима за ремонт на автомобила е 559,12 лева, изчислена на база средни пазарни цени към 30.03.2018 г. – датата на процесното ПТП, като щетите са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на произшествието.

Механизмът, посочен в протокола за ПТП, съответства на заключението по САТЕ и показанията на свидетеля Спасов, поради което при оценка на доказателствата по делото, съдът намира, че същият е установен и съвпада с посочения в исковата молба от ищеца.

От представеното в заверен препис платежно нареждане от ищеца /л.21 от делото/ се установява, че определеното застрахователно обезщетение в размер на 426,05 лв. е било заплатено в пълен размер по сметка на увреденото лице на 19.09.2018 г.

ПТП е реализирано на булевард в град **** и на територията на ***. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. §7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са собственост на общините, стига да не са включени в уставния фонд на търговски дружества.

По делото не ангажирани доказателства, които да сочат собственик на процесния булевард да е лице, различно от ***. Последната, като собственик на булеварда, е длъжна, съобразно чл. 11, ал. 1 ЗОС и по аргумент от чл. 195, ал. 1 и чл. 75, ал. 3 ЗУТ, да го поддържа с грижата на добрия стопанин в такова състояние, осигуряващо безопасното и безпрепятственото му ползване. Поддръжката е дейност с постоянен и регулярен характер. Общината чрез своите органи и назначените в тях служители следва непрестанно да проверява състоянието на съоръженията към транспортната инфраструктура и улиците, като незабавно отстранява всяко увреждане в тях, което може да създаде опасност за живота, здравето и собствеността на гражданите и да застраши останалите елементи на инфраструктурата. Осъществяването на поддръжка е свързано с активност на компетентните за това общински структури, като по никакъв начин не е обусловена и не зависи нито от липсата или наличието на подадени сигнали, нито от възникнали инциденти. Общината следва да поддържа уличната мрежа в такова състояние, че покритието да не се разрушава, а ако в крайна сметка това се случи, участъците следва незабавно да бъдат обозначени и отремонтирани с цел недопускане реализирането на ПТП. Поради тази причина, доколкото служителите на общината не са предприели ефективни действия за обозначаване и отремонтиране на нарушената цялост на настилката на пътното платно, общината носи отговорност за настъпилите от тези свои действия за трети лица вреди. Такава отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД тя носи и тогава, когато по силата на сключен договор е възложила текущата поддръжка на уличната мрежа на друго лице (л. 50-81).

Разпечатката съдържа 32 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/adb1b251-5e82-4455-942c-0fb10da3100d