Решение № 502 от 14.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. София, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Въззивно гражданско дело № 20211100511218 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба на ЗД „Е.“ АД, срещу Разпореждане от 22.06.2021г., с което съдебният изпълнител се е произнесъл по възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнително дело № 20219240400373 съгласно описа на ЧСИ Г.К. с рег.

№ 924 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд.

Жалбоподателят, в качеството на длъжник по изпълнението, моли за отмяна на обжалваното разпореждане. Поддържа твърдение, че размерът на възнаграждението на процесуално представителство в изпълнителното производство, които били възложени в негова тежест, били прекомерни, като се отчита обемът на извършените от процесуалния представител на взискателя фактически действия по процесуално представителство- подаване на молба за образуване на изпълнително производство. Според становището на жалбоподателя, прекомерността била очевидна, като се отчитат установените максимални размери на юрисконсултските възнаграждения и очевидната липса на правна и фактическа сложност на процесуалните действия, които били извършени в рамките на изпълнителното производство 1 от страна на юрисконсулта. При това, поддържа, че дължимата пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ също следвало да бъде редуцирана, поради което отказът на съдебния изпълнител в обжалваното разпореждане също следвало да бъде отменен. С оглед очаквания изход от делото – жалбоподателят моли за осъждане на насрещната страна, да му заплати направените съдебни разноски, включително и тези за процесуално представителство.

Насрещната страна по жалбата – ЗК „Л.и.“ АД, легитимирано в качеството на взискател в изпълнителния процес по по изпълнително дело № 20219240400373 съгласно описа на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 при КЧСИ – оспорва нейната основателност. Поддържа тезата, че обжалваното разпореждане е законосъобразно, тъй като разноските били определени в съответствие с чл.13, т.2 и чл.27 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК.

В предоставеното пред съда писмено становище, съдебният изпълнител ЧСИ Г.К. с рег. № 924 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд поддържа становище за допустимост, но за неоснователност на жалбата, доколкото обжалваното Разпореждане било съобразено с нормативно установените изисквания за разноските, които се дължат в изпълнителното производство, както и с чл.13, т.2 и чл.27 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК. Поддържа се тезата, че критериите за определяне на минималните възнаграждения на адвокати и на юрисконсулти били уредени по различен начин, поради което съдебният изпълнител не би могъл да намали юрисконсултското възнаграждение до размер, който е по- нисък от максималния размер, уреден в чл. 37 от Закона за правната помощ. Според тезата на съдебния изпълнител, таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ била изчислена правилно и законосъобразно.

Като взе предвид съдържанието на приложения препис от изпълнително дело № 20219240400373 съгласно описа на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 при КЧСИ съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба на ЗК „Л.и.“ АД /в качеството на взискател/, което е представлявано от юрисконсулт, срещу ЗД „Е.“ АД /длъжник по изпълнението/, въз основа на изпълнителен лист от 2

11.02.2021г. издаден по гр.д. № 66731/19г. съгласно описа на 167 с-в на СРС.

На 08.06.2021г. е връчена поканата за доброволно изпълнение на длъжника, заедно с издаденото на 02.06.2021г. постановление за разноските, включващи пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 656, 62 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

На 09.06.2021г. длъжникът по изпълнението е депозирал възражение, чрез което е релевирал възражение за прекомерност на разноските, които са му възложени – в частта по отношение на възнаграждението на процесуалния представител на взискателя и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

С обжалваното Разпореждане от 22.06.2021г., съдебният изпълнител се е произнесъл по възражението за прекомерност на разноските, оставяйки възражението изцяло без уважение.

Споменатото Разпореждане от 22.06.2021г. е връчено на длъжника и обжалвано от него в предвидения от чл. 436, ал.1 от ГПК срок.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид изложените доводи и съобрази представените доказателства, достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

В тази част, жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, в рамките на установения от ГПК срок срещу подлежащо на обжалване Разпореждане на съдебен изпълнител.

Разгледана по същество, подадената

ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: жалбата е

ЧАСТИЧНО

Размерът на разноските, които взискателя има право да получи в рамките на изпълнителното производство е нормативно регламентиран.

Уместно е в тази насока да се отбележи нееднаквият подход на законодателя, в хипотезите, когато процесуалното представителство е било осъществено от юрисконсулт и от адвокат. В хипотезата, когато процесуалното представителство се осъществява от юрисконсулт, а не от адвокат, нормативната уредба регламентира максимална, а не минимална стойностна граница, която не може да бъде преминавана, включително в хипотезата, когато изпълнителното дело не се отличава с правна и/или фактическа сложност.

Независимо от изложената по- горе нормативна специфика, настоящият 3 състав на съда не може да сподели защитаваната от съдебния изпълнител теза - че юрисконсултското възнаграждение не могло да бъде редуцирано /намалявано/, поради прекомерност – в стойности под нормативно установения максимален размер. Разпоредбите на чл. 13, ал.2 и на чл. 27, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към които препращат разпоредбите на чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал.8 от ГПК всъщност ясно илюстрират несъстоятелността на подобна теза - понеже предвиждат възможността за определяне на възнаграждението в определен диапазон.

При възражение за прекомерност, в контекста на приложното поле на чл.

78, ал.5 от ГПК, първо съдебният изпълнител, а после и съдът /при разглеждане на жалбата/ е длъжен да прецени, дали размерът на разноските за процесуално представителство е адекватен на естеството и вида на фактически извършените процесуални действия, в рамките на конкретното изпълнително дело. Настоящият състав на съда намира, че извършените от процесуалния представител на взискателя действия, на практика се свеждат само до подготовка на съдебните книжа и подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. Нито извършените от взискателя процесуални действия /като вид и обем/, нито процесуалното поведение на длъжника по изпълнението, нито дори продължителността на изпълнително дело № 20219240400373 съгласно описа на ЧСИ Г.К. могат да аргументират задължение за заплащане на разноски над установения среден размер, който възлиза на 75 лева и включва 25 лева за подготовка на книжа и 50 лева за процесуално представителство в изпълнителния процес. По изложените съображения, съдът следва да отмени обжалваното Разпореждане от 22.06.2021г., с което съдебният изпълнител се е произнесъл по възражението з а разноските за процесуално представителство в изпълнителното производство и да редуцира размера на тези разноски до 75 лева.

В частта по отношение отказът на съдебния изпълнител да редуцира изчислената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ – обжалваното разпореждане е законосъобразно.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК – ответната страна по жалбата следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените съдебни разноски, чиито общ размер се изчислява на 75 лева, от които 50 лева за процесуално представителство и 25 лева за внесена държавна такса.

4

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ обжалваното Разпореждане от 22.06.2021г., в частта в която съдебният изпълнител е отхвърлил направеното възражение на ЗД „Е.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес - гр. София, бул. ****, с правно основание чл. 78, ал.5 от ГПК, относно разноски за процесуално представителство на взискателя по изпълнително дело № 20219240400373, съгласно описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 при КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, които са в размер на сумата от 150 /сто и петдесет/ лева и вместо него, постанови: РЕДУЦИРА дължимите от длъжника по изпълнението ЗД „Е.“ АД разноски за процесуално представителство по изпълнително дело № 20219240400373, съгласно описа на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 при КЧСИ - до размер на сумата от общо 75 /седемдесет и пет/ лева.

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на ЗД „Е.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес - гр. София, бул. ****, срещу Разпореждане от 22.06.2021г., в частта в която съдебният изпълнител е отхвърлил направеното възражение за размера на дължимата пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ.

ОСЪЖДА ЗД „Л.и.“ АД с ЕИК **** и адрес - гр. София, бул. **** да заплати на ЗД „Е.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес - гр. София, бул.

****, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК- сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева, представляващи направени съдебни разноски в рамките на настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5