Присъда № 8 от 15.05.2026, Районен съд - Берковица

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ по НОХД № 184/2024г. по описа на Районен съд Берковица Делото е образувано по внесен обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение на Д. И. Ш., роден на .... г. в гр. Б., ЕГН **********, постоянен адрес: с. Б., българин, български гражданин, вдовец, неосъждан, работещ, с висше образование, за това, че:

- на 19.02.2023 г. в землището на гр. Б. обл. М., на пътя от гр. Б. за хижа К., малко над табелата „Добре дошли“, при управление на собствения си лек автомобил „....“ с регистрационен №...., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в рисково шофиране, отнемане на предимство на насрещно движещо се МПС, отправяне на закани и обидни думи към С.С.С. от гр. М., както и обиди към Р.М.П. от гр. Б.– престъпление по чл. 325, ал. 3 във вр. ал. 1 НК.

- на 19.02.2023 г. в местността „Горната кория“, непосредствено до хижа К., землището на гр. Б., обл. М., причинил на С. С. С. с ЕГН ********** от гр.

М. леки телесни повреди, изразяващи се в кръвонасядане и повърхностна контузна рана по лигавичната повърхност на долна устна, отчупване на коронка на първи горен десен зъб, кръвонасядания по страничната повърхност на шията в дясно, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК във вр. чл. 130, ал. 1 НК.

Прокурорът поддържа обвинението против подсъдимия, като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна. Държавният обвинител пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения и за деянието по чл. 325, ал. 3 във вр. ал. 1 НК да бъде осъден на лишаване от свобода за 6 месеца, като изпълнението на наказанието да бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години, а за деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК във вр. чл. 130, ал. 1 НК да бъде осъден на лишаване от свобода за 8 месеца, като изпълнението на наказанието също да бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години, както и на основание чл. 23 НК да му бъде наложено едно общо наказание до размера на най-тежкото от тях, а именно - 8 месеца. Подсъдимият да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, а гражданският иск да бъде уважен по справедливост.

Пострадалият от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК във вр. чл.

130, ал. 1 НК - С. С. С. е конституиран по делото като частен обвинител и граждански ищец, който чрез своя повереник пледира за осъдителна присъда по така повдигнатото обвинение, като същият да бъде осъден на 1 година лишаване от свобода, което изпълнение да бъде отложено за срок от 3 години.

Моли предявения от него граждански иск, който е приет за съвместно 1 разглеждане да бъде уважен в пълен размер за претендираната от него сума от 5000 лева, представляваща неимуществени вреди в резултат на деянието, извършено от Данаил Иванов Шиников за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 НК, а именно за причинените болки и страдания от причинените увреждания от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 19.02.2023 г.

Подсъдимият Д.И.Ш. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан. Защитата му оспорва деянията да са извършени, като счита че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се установява по безспорен начин подсъдимият да е извършил същите. Оспорва се подсъдимият да има вина за деянията, за които му е повдигнато обвинение. Навежда доводи, че визираните в обвинителния акт наранявания не са получени от пострадалия, съответно че същите са несъставомерни. Поддържа се, че обвинението не е доказано и подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и по двете повдигнати му обвинения.

От фактическа страна от събраните доказателства по делото се установи следното:

От събраните по делото доказателства с категоричност се установи, че на 19.02.2023 г. подсъдимият Ш. пътувал със собствения си автомобил .... с рег. № ..... с посока от гр. Б. към хижа К. като бил правоспособен водач и притежавал СУМПС № ..../АУАН серия GA № ....г. на л. 149-150, показания на разпитаните по делото свидетели - А.К., Р.П., С.С., В.С., М.Б., О.С., Д.Ш., обяснения на подсъдимия в последното съдебно заседание, а относно СУМПС и справка за нарушител/водач на л. 151/.

В обясненията си пред съда в последното съдебно заседание подсъдимият потвърди, че пътя към хижата е тесен, а в конкретния ден е бил заснежен, като въпреки това е изпреварил колона от насъбрали се автомобили.

Съдът приема за установено от събраните гласни доказателства, че по пътя си към хижата подсъдимият Ш. скъсявал дистанцията и изпреварвал движещите се в същата посока автомобили, като с агресивното си и рисковано шофиране ги принуждавал да отбиват встрани и да му дават път, без да се съобразява с другите превозни средства, както и с характеристиките на пътя – който е планински, с много завои, тесен и стръмен, както и с пътната обстановка – при зимни условия и заледени участъци, като по този начин създал предпоставки за опасност за участниците в движението.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелката А.Б.И.- К., която не е в роднинска или друга близка връзка с никоя от страните. Същата е пряк очевидец на част от предприетите маневри от подсъдимия по пътя към хижа Ком, който е шофирал „много агресивно с много газ при условие, че е заледен пътя и снега над глезените, пътя еднопосочен, много трудно се разминава, непочистен…Завой зад завой е, пътя за Ком е много коварен“. Свидетелства, че шофирайки по този начин .... сиво подсъдимият „буквално щеше да ни избута от пътя“, като за да я изпревари я е принудил да отбие и да го 2 пропусне пред нея „самото мое изпреварване, при положение, че виждаш, че няма къде да идеш не е адекватно поведение, а агресивно“. Била е свидетел как подсъдимият агресивно е изпреварил и друга кола от колоната по пътя към хижата – джип, като поради агресивното шофиране на подсъдимия джипът е бил принуден да отбие рязко встрани от пътя „…бях втора зад джипа. Той изпреварваше джипа - подсъдимия, джипа влизаше в канавката, забива се от страни в преспата, защото той – свидетеля П. идва от горе, забива се настрани джипа, след като сивото ауди го изпреварва, спира, излизат от колата и тръгнаха към червено ауди, което идваше от горе.“ От показанията на свидетелката К. се установи, че подсъдимият предприемайки рискови маневри е изпреварил цялата колона от коли преди него и засякъл спускащият се от горе автомобил /червено ауди/, управляван от свидетеля Р. М. П., който отбил – „той идваше от горе и беше почти отбил отстрани от пътя“, за да пропусне изкачващия се към хижата автомобил на подсъдимия Ш., след което последният е агресирал допълнително и ситуацията е ескалирала, като подсъдъмият Шиников слязъл от автомобила си и започнал да се конфронтира със свидетеля Р.М.П. кой е с предимство „Господина – подсъдимия слезна и почнаха да се разправят и господина слезна от червеното ауди, отвори си багажника, подсъдимия и детето се качиха в сивото ауди и продължи нагоре с газ щом като не го стигнахме до горе“. Свидетелства, че поведението на подсъдимия и така демонстрираното от него агресивно шофиране е възмутило участниците в движението от натрупалата се колона – „Имаше викане и ние роптаехме и аз също срещу господина, защото караше много агресивно.“

Съдът кредитира и показанията на свидетеля Р.М.П./ който също е пряк очевидец и не е в роднинска или друга близка връзка с никоя от страните/, дадени на досъдебното производство /л. 45 от ДП/, приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, който потвърждава, че на връщане от хижа К. бил засечен от управлявания от подсъдимия автомобил Ауди 80 сиво на цвят, „което караше със силна скорост, като бях принуден да спра в банкета почти до пропадането в дола“. След което подсъдимият слязъл от автомобила си и започнал да го обижда и заплашва, защото не му е дал предимство. От идващата зад подсъдимия кола се показал младеж, който му направил забележка „и така това лице, което ме засече тръгна към него и започна да го заплашва със саморазправа“. Заявява, че се присъединили и други хора от натрупалите се на опашка автомобили, които също започнали да отправят забележка на мъжа за неадекватното му шофиране и бързата скорост. Съдът намира за достоверни и дадените от свидетеля П. показания пред съда след прочитане на показанията му на досъдебното производство, като отчита, че от датата на деянието – 19.02.2023 г. до датата на разпита му пред съда – на 21.11.2025 г. са били изминали почти три години. Пред съда свидетелят потвърди дадените от него на досъдебното производство показания, както и че пътят до хижата е с много завои, не позволява разминаване, а пътната обстановка е била със сняг и заледени участъци.

3

В същия смисъл са и показанията на свидетелите С.С.С., В.М.С., М.Б.Б. и О.А.С., които също са били преки очевидци на случващото се по пътя към хижата. Показанията им напълно кореспондират с показанията на свидетелите А.Б.И.-К. и Р.М.П., поради което и фактът, че С.С.С. се явява пострадал от престъплението, за което е повдигнато обвинение по чл. 131, ал.

1, т. 12 НК във вр. чл. 130, ал. 1 НК, а другите трима свидетели са негови роднини, съответно съпруга, тъст и майка, не дискредитира техните показания в частта, в която свидетелстваха по обвинението за престъплението по чл. чл.

325, ал. 3 във вр. ал. 1 НК. И тримата свидетели дадоха показания за рисковото шофиране на подсъдимия, за това че е изпреварил цялата колона от автомобили по пътя за хижата, че е карал агресивно и с несъобразена скорост предвид пътя – тесен, със завои и пътната обстановка – сняг и заледени участъци, както и че поведението му е станало още по-агресивно, когато засякъл спускащият се от горе автомобил на свидетеля П., като подсъдимият Шиников слязъл от колата си и започнал да обижда и заплашва свидетеля П., а впоследствие и свидетелят С., който е бил в първата кола от колоната зад подсъдимия Ш.

Свидетелят С.С.С. даде показания, че е пътувал до хижата в една кола заедно със съпругата си свидетелката В.С., 6-годишната им дъщеря и майка му. Свидетелства, че до хижата „е тесен пътя, хлъзгав, локви, лед, от долу е дерето. Не е прав участък, завои, чупки, завой след завой. Мястото не позволява нормално изпреварване.“, а в конкретния ден „Времето беше около нулата, пътя хлъзгав, на места със сняг и така цялата колона изкачваше към върха…Той е много тесен, не може две коли да се разминат безпрепяствено, има лед, ниска температура, от долу има дере, няма мантинела“. Че въпреки това подсъдимият Шиников е карал на много близко разстояние от другите коли и е скъсявал дистанцията без да се съобразява с пътната обстановка и с движението на другите автомобили, като така рисково е изпреварил последователно цялата колона от движещите се автомобили – „трите автомобила след мен ги изпревари един прибира се, излиза друг и така“, след което се е конфронтирал с водача на спускащия се отгоре автомобил на червеното ауди /като уточни впоследствие, че това е свидетеля Р. П./, подсъдимият първи е слязъл от колата си и започнал да обижда и заплашва водача на другия автомобил, като така блокирал движението на колоната от автомобили зад него, при което водачите започнали да подават звуков сигнал и да го приканват да продължи движението си, като след това подсъдимият насочил агресията си и към колоната от спрели автомобили, в която първа по ред била тази на свидетеля С., като отправял закани и обиди към всички, включително към него за физическа саморазправа от рода на - „ей сега, ако свирнете още веднъж ще ви ошамаросам“, „още един път свирнете излизам и почвам да ви бия шамари“ и накрая му се заканил „сега ще видите горе какво ще стане с вас “.

В същия смисъл са и показанията на свидетелката В. М.С., която потвърди, че в една кола са пътували заедно свидетелят С., дъщеря им и 4 свекърва й до хижа Ком „По пътя, който е тесен, заледен, пътната обстановка не беше окей, движехме се бавно в колона, при което при пътуването ни съпруга ми забеляза автомобил, който се придвижва отзад на колоната, кара доста екстремно за условията, започва да изпреварва една, втора, трета кола, всички коли. Настигна и нас. Съпруга ми даде път, отби в дясно. Отсреща срещуположна кола идваща от горе и човека беше принуден почти да отбие в банкета, в противен случай трябваше да се сблъскат.“ Потвърди, че подсъдимият не се е съобразявал нито с пътя, нито с пътната обстановка „Той се движеше с доста несъобразена скорост… Представете си 5, 6, 7 коли, движим супер бавно един зад друг. В завои дава ляв мигач Данаил и се започва да се изпреварва колоната и те притиска да не го срещне някой от горе и за това се създаде ситуацията да отбиваме да не стане ПТП. Не е ставало ПТП, но имаше много голяма предпоставка и ако всички шофьори не бяха направили път ставаше ПТП.“ Установи, че подсъдимият се е държал арогантно към всички от натрупалата се колона от автомобили, които са го подканяли да продължи движението по пътя си, като обидите и заплахите му са били насочени основно към водача на слизащия отгоре автомобил, с който се е конфронтирал и към свидетеля С., тъй като е бил първа по ред кола в колоната от автомобили и му се заканил с думите „сега ще видите какво ще стане горе“.