Решение № 171 от 04.12.2024, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Свищов, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря АДРИАНА ЕМ. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело № 20244150100455 по описа за 2024 година

Искове по чл. 127, ал. 2 СК и по чл.143 от СК.

Ищецът Ж. В. Г. твърди, че с ответницата П. Д. М. са родители на малолетните им деца Е. Ж.ва Г.а, родена на ****** г., с ЕГН ********** и Д.

Ж.ва Г.а, родена на ****** г., ЕГН **********. Децата им са родени от съжителството им с ответницата, като с тях живели заедно на адрес в град Свищов, ***********************, на който имот ищеца е едноличен собственик. С решение №98/07.07.2016 г., постановено по ГД №298/2016 г. по описа на РС-Свищов упражняването на родителските права по отношение на детето им Е. е предоставено на ищеца. През 2016 г. ответницата напуснала семейното им жилище, изоставила ги с дъщеря им Е., обвързала се с криминално проявено лице, изнесла от дома на ищеца и отчуждила негови лични вещи на голяма стойност. От връзката и с друг мъж ответницата забременя, но родила мъртво дете в хода на напредналата и бременност. След това заявила, че е осъзнала грешката си, молила ищеца да се върне при него и детето им Е.. Ищеца Г. решил да и даде втори шанс. От възстановеното им съжителство е родена дъщеря им Д., родена на ******г. в гр. Плевен. Детето Д. е със специални потребности, диагностицирана с детска церебрална парализа и освидетелствана от ТЕЛК с 81 % ВСУ. Д. посещавала Дневния център за деца с увреждания в Свищов, където ползва назначената й терапия.

Постепенно обаче ответницата възобновила поведението си на дистанциране от децата им, от тяхното отглеждане и възпитание, от ангажиментите за бита им, като отново се обвързала с друг мъж. Ищеца твърди, че му правило впечатление, че във все по-чести периоди, след ползване на „вайп“ електронно наргиле за многократна употреба, ответницата била неадекватна и неориентирана. Предвид медийни публикации, че използването на това 1 наргиле позволявало прием на вещества с опияняващ ефект, които имат пристрастяващи последици, се бил опитал да убеди ответницата да преустанови ползването на уреда, да бъде по-ангажирана и отговорна към децата им, но единствената последица от тези негови опити била пълната занемареност на бита й, което наложило да ангажира близките му с грижи за децата, докато той бил на работа. В останалото време грижите за децата полагал той. Ищеца твърди, че обгрижването и възпитанието на дъщеря им Д., а също и на Е., винаги са били негов основен приоритет. В това отношение бил подпомаган от майка му Е.И.И. и от леля му Е. В.П.. Причината за тяхната ангажираност била нежеланието на ответницата да полага дължимите от всеки родител грижи за детето му. За двете им деца той и посочените му роднини били значимите възрастни. Единствено той осигурявал издръжката на домакинството и на децата им. Д. била силно привързана към него, към сестра си Е. и към посочените негови роднини. Такава силна връзка между Д. и ответницата липсвала поради нежеланието на ответницата да участва в отглеждането на децата им. Особено в последните месеци преди раздялата им с ответницата било, че тя буквално живеела в приложенията на телефона си и контактувала с неизвестни за него лица. На 21/22.06.2024 г. ответницата немотивирано, докато спали с децата им, без да уведоми ищеца, напуснала жилището, ползвано от домакинството им. Ищеца твърди, че така двете деца били изоставени от майка им. В опита му да установи местонахождението на ответницата от нейни роднини, Г. разбрал, че тя консумира връзка и съжителство с друг мъж.Ищеца Г. твърди, че пред роднините си, ответницата била заявила намерение да отведе депата им със себе си в чужбина, където да получава социални помощи за двете деца и по този начин да осигурява собствената си издръжка. Ищеца твърди, че това би увредило най-добрия интерес на двете им деца и в частност, на детето им Д.. Д. била отглеждана от раждането си в дома им, осигурената и била от баща и Г. емоционална и битова среда, адекватно били задоволявани нуждите и от уют и сигурност. Д. никога не била живяла извън дома им и никога не била обгрижвана от други лица, освен от него и роднините му. Ищеца твърди, че Д. е със специални потребности и не следва да бъде подлагана на никакъв стрес, какъвто ще й бъде наложен, ако бъде променена битова и емоционалната й среда. Г. е описал в исковата си молба, че по отношение на по-голямото им дете, упражняването на родителските права е предоставено на него и местоживеенето на дъщеря им Е. е определено да бъде при него като баща и законен представител. Твърди, че предмет на исковата му молба е защитата на най-добрия интерес на детето им Д. и заявеното намерение на ответницата да отведе децата им и категоричното несъгласие на ищеца с това намерение на ответницата, обуславят спор между тях, относно упражняването на родителските права по отношение на детето им Д.. Ищеца заявява, че категорично не е съгласен дъщеря им Д. да бъде отведена от майката, като бъде поставена в непозната и чужда за нея среда и да бъде използвана за нужди, несъвместими с най- добрия интерес на детето по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет. Освен това, между двете им деца била изградена силна емоционална връзка и прекъсването й не е оправдано в нито един аспект на интересите на децата. Претендира упражняването на родителските права, като за ответника бъде определен режим за лични контакти. Претендира ежемесечна издръжка в размер на 233,25 лева, считано от 02.07.2024г.2 подаване на исковата молба.

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответникът , не е подал писмен отговор по чл.131 от ГПК, не е оспорил и възразил срещу изложените твърдения в исковата молба Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено:

Видно от приложеното удостоверение за раждане, въз основа на акт за раждане №1282/29.07.2021г. на Община Плевен, П. Д. М. и Ж. В. Г. са родители на детето Д. Ж.ва Г.а, родена на ******г. Родителите не са сключвали граждански брак, съжителствали са на съпружески начала в гр.Свищов в жилището на бащата до 21.06.2024г. Тогава това майката, без предупреждение напуснала семейното жилище, където живяла заедно с дъщерите си Е. и Д. и бащата на децата.

По делото бяха разпитани водените от ищеца свидетели М.И. – сестра на ищеца, Д.И. – брат на ищеца и Е. П., които имат преки наблюдения върху живота на страните и отглеждането на детето. Св.И. заявява, че познава ответницата от 2010г., като тя е живяла с нейния брат – ищеца Ж., като същата края на месец юни 2024г. просто изчезнала, избягала с друг мъж, без никой да я гони, а на база собствено решение, изоставила е ищеца и децата си, като е отишла при друг мъж. Ищеца не е имал представа че това ще се случи, бил е на работа в този момент, нощна смяна. От този момент децата се отглеждли от ищеца ми. Свидетеля казва, че и преди това, в предходни години, е имало подобен случай, през май месец 2016 г., когато ответницата пак бяга с друг мъж, и конкретно с брата на този мъж, с когото е избягала сега, като са му отнели определени вещи - телевизор, инструменти, джанти, гуми и и др. на приблизителна стойност около 4000 лева. Тогава е била родена само Е.. На покъсен етап ответницата се връща при ищеца, защото той решил да и даде втори шанс, като когато се върна, тя била бременна, но се случил спонтанен аборт и бебето умира. Това бебе не било от ответника Г., а от друг мъж. На свид. И. и било известно, че между брат и и ответницата, след като тя го напуснала е имало дело и брат и взема попечителството над Е.. Въпреки това ищеца дал „втори шанс“ на ответницата, когато тя се връща след този случай, като от това ново съжителство е родена малката им дъщеря Д.. Д. била диагностицирана с церебрална парализа и е имала ТЕЛК. Първо на Д. личен асистент е била ответницата ми, след това е била Е., другият свидетел, а към настоящия момент „леля Г.“. Свидетеля твърди, че ответницата П. М. нямала хигиенни нормални навици, а и дъщеря и Д. също нямала хигиенни навици. П. не къпела децата редовно, говоря като уточнява, че това важи и за двете деца, комуникацията и с децата не била нормална, не им обяснявала, а им се карала. След като се събрали отново с ищеца, след първото напускане на семейното жилище от страна на ответницата, през 2016 г., Г. издържал семейството а П. си останала вкъщи. Нито чистила, нито готвила, нито перяла децата. Ж. Г., се прибирал от работа и доколкото успеел, готвил, чистил, занимавал се с децата, да покрие нуждите им. Определен период, след като ответницата ги е напуснала и не тя полага необходимите грижи, свидетеля И. твърди, че е забелязала промяна вследствие грижите на брат и, която се 3 изразява в това, че децата са усвоили хигиенни навици и други привички, детето Д. вече започва да се къпе в присъствието на ищеца, опитва се да се къпе сама, усвоила навици да се храни сама. Е. се къпала сама. Свидетеля твърди, че това се дължи на грижите на брат и. Когато той не е на работа, прекарва времето си с децата, кара редовна смяна. Преди ответницата да ги напусне, ищеца Г. работил на смени, а сега вече бил редовна смяна, от 8 часа сутринта до 4 часа следобед. Свидетелката твърди, че ответницата П. М. се намира в Германия и след като се установила там, тя искала да вземе децата с нея, за да може да взема там социални помощи, както тя си го казвала.

Доколкото е известно на свидетелката И., ответницата работила в някакъв цех за брони на автомобили в Германия. М. плащала на детето Е. издръжка, пращала и детските за малкото дете, които получавала там. Ищеца имал близки, на които да разчита за отглеждането на децата, за възпитанието и за бита им, като това са тя, другия и брат, племенник, майка му, леля и, другата и снаха, леля Г., която е на тяхната баба сестра и към момента е асистент на Д., като по този начин посочва един постоянен кръг от хора, които са все около децата. Докато били заедно ответника и ответницата, когато бащата Г. бил на работа,децата не обръщали към майката М., но като се прибирал, децата се обръщали към него. Свидетеля също отбелязва, че децата са свикнали с тях, имат им доверие, свободно общуват с посочения кръг от хора, които са близо до тях. Свидетелката декларира готовност, както били демонстрирали от юни месец, да продължават да помагаме на ищеца. По отношение на детето Е., ответницата спазва режима за лични контакти, но се случвало и да пропуска, същевременно Е. се дистанцирала от майка си. Бащата Г. не настройвал децата срещу майка им, не говорил лошо за нея, защото тя им е майка. Свидетелката И. отбелязва, че двете деца са си близки едно на друго. И. заяви, че ответницата е встъпила в брак с мъжа с който е избягала, като тя е научила това от ищеца, който бил научил това от М.. В същия смисъл са и показанията на св. Д.И. – брат на ищеца и Е. П. – майка на приятел на ищеца Ж. Г.. И. твърди че ищеца и ответницата не са се карали, а тя просто го е напуснала него и децата, като е избягала с чужд мъж. Също свидетеля описва как ответницата по подобен начин е напуснала ищеца и през 2016г. Твърди че по съдебен ред са уредени родителските права по отношение на голямата им дъщеря, като са предоставени на ищеца, а ответницата била безработна.

Изразява мнение че ответницата не се грижила по най добрия начин за децата, докато били заедно, като децата били некъпани, гласни и не добре облечени.

М. наказвала децата, карала им се, като конкретно споменава случай в който детето Е. била затворена в гараж. Същевременно тя постоянно си гледала телефона и пушела „вайпове“, като свидетеля я описва като неадекватна, поради което се налагало брат му да полага по-голямата част от необходимите грижи за децата. Свидетеля сочи, че детето Д. страда от ДЦП, освидетелствана е с ТЕЛК, но в последно време под грижите на брат му има подобрение, описва жилището им, което неговия брат е осигурил за отглеждане на децата – етаж от къща с градинка и това че двете деца са емоционално свързани.