Решение № 80 от 04.07.2023, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. гр.Мадан, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100020 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от С. З. Б. против Фератум България ЕООД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 193,00 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор № ** за предоставяне на потребителски заем от 30.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. В о.с.з. от 06.06.2023 г. е допуснато изменение на размера на предявения първоначален иск, чрез неговото увеличение от 193 лева на 373 лева.

В исковата молба се твърди, че на 30.06.2021г. между С. З. Б. като кредитополучател и „Фератум България“ ЕООД като кредитор е сключен Договор № ** за предоставяне на потребителски кредит. В изпълнение на договора кредиторът е отпуснал заем на кредитополучателя в размер на 750,00 лева. На 30.09.2021г. е отпусната допълнителна заемна сума в размер на 400,00 лева. К.Л. е заплатила на кредитора сумата от 1343,00 лева, като 193,00 лева от тази сума били платени при начална липса на основание поради недействителността на договора за кредит. Твърди се, че Договор № ** за предоставяне на потребителски кредит от 30.06 2021 година е недействителен на основание чл.21 ал.1 от Закона за потребителския кредит.

Ищецът се позовава на чл.23 ЗПК, според която разпоредба когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Възразява, че клаузата на чл.5 от договора, предвиждаща обезпечение с поръчителство предоставено от Фератум банк, която била неотменима и за която кредмтополучателят дължал такса за предоставяне на гаранция в общ размер на 945,50 лева. била нищожна на основание чл.26 ал.1 1 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. Счита, че възнаграждението по договора за поръчителство съставлявало "скрито" възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит. Всяка договорка в договор за потребителски кредит, предвиждаща плащания на суми извън съществените му елементи (главница и възнаградителна лихва) или разумно по размер обезщетение за забава, прикривала допълнително възнаграждение на кредитора по договора, доколкото плащанията се дължали и при точно изпълнение от длъжника. Затова всички подобни плащания следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите. Тъй като таксата за поръчителство не била включена в ГПР, при евентуалното й включване, процента на общите разходи по кредита щял надхвърли 50% на годишна база, което на практика означавало, че чрез нея се заобикаляла императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, респективно, нищожна била на специалното основание по чл. 19 ал. 5 от същия закон. Счита, че разликата между платената от ищцата сума от 1 343,00 лева и чистата стойност на кредита - 1 150,00 лева, в размер на 193,00 лева подлежи на връщане от кредитора на кредитополучателя като получена без правно основание. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и насрещен иск от ответника за осъждането на първоначалния ищец да му заплати сумата от 736,87 лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № **/30.06.2021 г. в размер на 689,86 лева и договорна лихва в размер на 47,01 лева. Първоначалният ответник твърди, че на 30.06.2021 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № **, по силата на който ответното дружество било отпуснало на първоначалния ищец сумата от 750 лева, срещу задължението на кредитополучателя да заплати на ответника възнаградителна лихва за ползване на кредита в размер на 19% на годишна база, при ГПР 48,35%.

Общата сума , която ищецът е следвало да заплати възлизала на 892,50 лева.

Посочва, че последната вноска от кредитополучателя била направена на 09.06.2022 г., с оглед на което на осн. чл. 6 от Договора вр. чл. 13, ал. 1 от ОУ обявява всички вземания по договора за кредит за предсрочно изискуеми.

Първоначалният ответник посочва, че по силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен да даде подходящо обезпечение на своето задължение, като преди сключването на договора ищецът бил избрал това да стане чрез поръчителство от Фератум Банк (Малта). Първоначалният ответник оспорва твърдяното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Посочва, че на кредитополучателят е предоставен Стандартен европейски формуляр , който съдържал необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.

Лихвеният процент и ГПР били описани в СЕФ и впоследствие били възпроизведени в договора за кредит. Лихвеният процент бил посочен като число, като не е било възможно същият да е променлив. Условия за прилагане на лихвения процент можели да съществуват само при промелнив лихвен процент. По отношение на възнаграждението, което ищецът се бил задължил да плати на трето лице – то въобще не се дължало на първоначалния ответник, поради което нямало как да бъде посочено в погасителния план, нито представлявало главница или лихва. Посочва, че формирането на ГПР е императивно установено, като същият се изчислявал съгласно посочената в 2

Приложение № 1 към ЗПК формула, като законът не поставял условие тази формула да бъде включена в договора, а само изчисленият съгласно нейните правила ГПР. От друга страна сключването на договор за поръчителство с Фератум Банк не било задължително условие при отпускане на кредита, тъй като ищецът е можел да обезпечи отпуснатия кредит по различни начини.

Първоначалният ответник се позовава на §1 от ДР на ЗПК, като твърди, че сумата уговорена между потребителя и трето лице не следва да бъде включвана в ГПР. Договорът е бил изготвен след направения избор от ищеца, като в чл. 5 от същия бил отразен начина на отразяване на обезпечаване на задълженията. Договорът за гаранция бил възмездна услуга, предоставяна от различно лице. Кредитополучателят бил уведомен за това свое задължение преди да е взел решение за сключването на договора и е могъл да направи свободна и самостоятелна преценка дали е в състояние да изпълни това изискване на кредитополучателя. Посоченият в договора ГПР бил в съотвествие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като не надвишавал пет пъти размера на законната лихва. Посочва, че ищецът разполагал с правото по чл. 29 от ЗПК да се откаже от сключения договор за потребителски кредит. Твърди, че сключването на договор за гаранция от кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит не увеличавало възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер при предлаганите от кредитора условия. Счита, че клаузата на чл. 5 от договора била индивидуално уговорена, по избор на потребителя. Излага подробни съображения в тази насока. По изложените съображения моли за отхвърляне на първоначално предявения иск и за уважаване на насрещния иск.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба по насрещния иск. Ответникът по насрещния иск твърди, че бил заплатил на кредитора сума в общ размер на 1343 лева в периода от 29.07.2021 г. до 09.06.2022 г., с която били напълно погасени всички задължения на кредитополучателя по процесния договор. Счита, че договорът за кредит бил нищожен, като се позовава на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че посочените в договора ГПР от 48,35% и общата сума на плащанията не съответствали на действителните. Посочената годишна фиксирана лихва от 23% не било ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Счита, че в посочения ГПР от 48,35% не е включен допълнителното плащане по договора за гаранция, което било задължително условие за предоставянето на кредита. С това допълнително плащане се покривали разходи във връзка със задължението за предоставянето на сумата и следвало да бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, при което същият бил надхвърлил законовото ограничение. Счита, че процесният договор за кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл.

1 ЗЗД. Позовава се на чл. 23 от ЗПК. Сочи, че сумата от 1343 лева е платена на Фератум България, като с нея била погасена изцяло чистата стойност на кредита. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения насрещен иск като неоснователен.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа следното:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства 3 се установява, че на 30.06.2021 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № **, по силата на който ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, в качеството на кредитодател е предоставил на С. З. Б. – кредитополучател сумата от 750 лева.

От приетия като писмено доказателство заверен препис от договор № ** от 30.06.2021 г. е видно, че страните са постигнали съгласие предоставената от Фератум България ЕООД на С. З. Б. сума от 750 лева да бъде върната от кредитополучателя на 10 погасителни вноски съгласно приложения към договора погасителен план, ведно с договорна лихва в размер на 142,50 лева, при лихвен процент 19%. Общата дължима сума от кредитополучателя по договора възлизала на 892,50 лева. Общият разход по кредита бил 142,50 лева и включвал единствено лихвата. В договора бил посочен ГПР от 48,35%. Към договора за кредит бил представен погасителен план, видно от който задълженията на кредитополучателя били платими на 10 бр. вноски в периода от 30.07.2021 г. до 26.04.2022 г. Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от Фератум Банк в полза на дружеството. Като доказателство по делото е приет и Анекс № 1 към Договор № ** за предоставяне на потребителски кредит от 30.09.2021 г. между ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД и С. З. Б., съгласно който отпуснатия първоначален размер от 750 лева (ставаща главница в размер на 636,70 лева) се увеличава със сумата от 400 лева. Крайният срок за издължаване на първоначално отпуснатия кредит, ведно с допълнително отпуснатата сума, уговорена с анекса бил 25.09.2022 г. Посочено е, че след влизане в сила на Анекса, общата сума, дължима от кредитополучателя била в размер на 1203,54 лева и представляваща сумата на отпуснатия кредит, в размер на оставащата за погасяване главница, ведно с допълнително отпусната сума (общо 1036,70 лева) и лихва в размер на 166,84 лева. Като доказателство по делото е прието заверено копие от Стандартен европейски формуляр и ОУ за предоставяне на потребителски кредити от Фератум България ЕООД

По делото е представено заверено копие от Договор за гаранция (поръчителство) от 01.07.2021 г., сключен между Фератум Банк p.l.c., със седалище в Малта и С. З. Б., с предмет предоставяне на гаранция от Фератум Банк за обезпечаване на задълженията на С. З. Б. по Договор за потребителски кредит № ** от 30.06.2021 г., сключен с Фератум България ЕООД. Съобразно клаузите на договора за гаранция гарантът се задължава солидарно с кредитополучателя да отговоря спрямо кредитора, за изпълнението на всички задължения, произтичащи от Договора за заем между клиента и заемодателя.

Ако клиентът не изпълни задължението си да върне получения от кредитора потребителски кредит, гарантът следвало да заплати дължимата сума на кредитора при първо негово поискване. От своя страна клиентът С. З. Б. се задължила да заплати на гаранта такса за предоставяне на гаранция, която възлизала на сумата в общ размер от 637,50 лв., платима по банков път на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно погасителния план по договора, с дата на първо плащане 30.07.2021 г. и краен срок на издължаване 26.04.2022 г. Като доказателство по делото е представен Анекс № 1 от 30.09.2021 г. към договор за гаранция (поръчителство) в сила от 01.07.2021 г., съгласно който Фератум Банк p.I.c., видно от който клиентът е 4 сключен анекс към договора за кредит с кредитора, по силата на който общият размер на кредита е увеличен и на клиента е отпусната допълнителна сума. С оглед на увеличението клиентът поискал от гаранта да гарантира този допълнителен размер над първоначално получения от кредитора. В Анекс № 1 от 30.09.2021 г. към договор за гаранция (поръчителство) в сила от 01.07.2021 г е посочено, че съгласно измененията с посочения анекс общият размер на отпуснатия кредит възлиза на 1150 лева, от която сума 750 лева първоначално отпусната сума и 400 лева допълнително отпусната сума.