Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 14.04.2020, Административен съд - Монтана

Съд
Административен съд - Монтана
Дело
572/2019
Подписан
14.04.2020
В сила
12.02.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 159, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 51, ал. 1, т. 3 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 51, ал. 3 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 51, ал. 4 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 53б · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 53б, ал. 5, т. 1 или 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 53б, ал. 5, т. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 184 гр. Монтана,14.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 5 март 2020 г. в състав:

Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА при секретаря: ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 572 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 53б от ЗКИР, вр. чл.

144 от АПК.

Образувано е по жалба на Ф.Й.В. и Н.Д.Р. *** чрез Н.Р. срещу Заповед № 14-23 от 25.09.2019 г. на Изпълнителен Директор на АГКК гр. София, обнародвана в ДВ бр. № 81/15.10.2019 г., В ЧАСТТА, касаеща ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***.

В жалбата се твърди, че със Заповедта са засегнати техни прави и законни интереси.

По отношение на Поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1072 кв.м., друг вид недървопроизводителна горска площ, неправилно като собственик е посочено лицето Й*** П*** В*** , чието имуще­ство е поделено след извършване на дел­ба. При извършена справка в АГКК в гр. София, се установи, че по идентификатор имота не отговоря на нито един от имотите описани в делбения протокол, като за тях не е ясно дали това е нов такъв. В този случай при отнемане на площ от него, би следвало да бъ­дат обезщетени. За Поземлен имот с идентификатор *** с площ 5345 кв.м., ливада, собственост на Н.Д.Р., възраженията са същите. Твърди се липса на яснота кои са засегнатите имоти, защо са с по-малка площ и какво е основанието наложило промяната. По отношение на Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1319 кв.м., друг вид недървопроизводителна горска площ, посочва, че собственик на този имот, видно от извършената делба, е Д*** Д*** М*** , а не нейният наследодател Й*** П*** В*** , както е записано в КККР.

Ответната страна –

Агенция по геодезия картография и кадастър, гр. София, не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна

- Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София, чрез процесуалния си представител юрк П. моли оспорената Заповед да остане в сила.

Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е заключение на вещо лице със специалност геодезия и картография – основно и допълнително.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № РД-18-300/01.02.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК за одобряване на КККР за неурбанизираната територия в землището на с.

Доктор Йосифово.

Съгласно публикувано съобщение в ДВ бр. № 64/13 08 2019 г.

Агенция по геодезия, картография и кадастър на основание чл. 51, ал. 4 от ЗКИР съобщава, че започва производство по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Доктор Йосифово.

С оспорената Заповед № 14-23 от 25.09.2019 г. на Изпълнителен Директор на АГКК гр. София е одобрено изменението в КККР на с. Доктор Йосифово.

Представеният по делото Проект на изпълнителя за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с. Доктор Йосифово, съдържа доклад за извършените дейности, съвместна карта на данните от КК и заснемането, текстова и графична част, в това число геодезическите измервания, списък на засегнатите имоти.

Със заключението на вещото лице Д.Д. се установява, че изменението в кадастралната карта се състои в заснемане и нанасяне на асфалтов път от републиканската пътна мрежа III-112 /Монтана-Видин/, в участъка преминаващ през землището на Доктор Йосифово, построен преди 1989 г. Нанасянето е в съответствие с чл. 54-75 от Наредба № РД-02-20-2/28.08.2018г. за проектиране на пътищата (т.е. нанасят се всички елементи на пътното платно - платно за движение, ленти за принудително спиране, банкети, странични разделителни ивици и др.), при което се засяга част от площта на поземлените имоти граничещи с пътя. Изменението засяга два имота, които получават нови идентификатори и площи. Записванията отнасящи се до собствеността остават непроменени. Първият имот е с идентификатор *** (номер по КВС

204008), с площ от 5492 кв.м., записан на Н.Д.Р., който имот получава нов идентификатор, а именно *** и площ от 5345 кв.м. Като собственик остава записан Н.Д.Р.. Вторият имот е с идентификатор *** (номер по КВС 000214), с площ от 1319 кв.м, записан на н-ци на Й*** П*** В*** , получава нов идентификатор *** и площ от 1072 кв.м. Като собственици остават записани н-ци на Й*** П*** В*** . Отразяването на границите на имоти с идентификатори *** (номер по КВС 204008) и *** (номер по КВС 000214) в кадастралната карта преди изменението съответстват на границите на същите имоти, отразени в КВС (Картата на възстановената собственост). При огледа на място, вещото лице констатира, че в границите на имот с идентификатор

***, преди изменението е изградена бетонова канавка, която продължава на югоизток в имот с кратък номер 204.15. В този процесен имот, попадат 23.50 л.м. от канавката, която на скицата-Приложение № 1 към експертизата, е нанесена с два успоредни пунктира по отсечка между точки 69, 63, с ширина 1.50 м. От асфалта до канавката терена е почистен - оформен е банкет. В забележка посочва, че в част от имота е оформена и площадка /трошен камък/, с неправилна форма за паркиране и обръщане на превозни средства, която е оцветена в жълто на скицата, приложена към СТЕ, но тя не е предмет на Заповедта.

За имот с идентификатор *** по протежение на имота в североизточната му част на разстояние 3 м от асфалта е изпълнен насип от трошен камък, който тангира с границата на имота, преди изменението. Като забележка посочва, че насипа е пътно съоръжение. В кадастралната карта са отразени границите на имотите, така както са по КВС /Картата на възстановената собственост/ преди изменението. /л. 143/. В проекта за поправка на явна фактическа грешка, границите на имотите преди изменението са нанесени с черен цвят и видно от приложената скица същите тангират с асфалта, а границите по проекта отразяващи обхвата на пътя, съгл. чл. 5, ал. 2 от Закона за пътищата посл. изм. 2019 г. са с червен цвят. В жалбата са посочени още девет имота, които не са предмет на обжалваната заповед и не се засягат от настоящето изменение. В с.з. пояснява, че границите на имотите преди изменението, са тангирали с изградения асфалт, така са нанесени и по КВС. След изменението вече границите на имотите тангират с края на обхвата на пътя, в който влизат елементите от неговия обхват. Няма изменение между частни съседни имоти и/или второстепенния път, изменението е между републиканския път и цитираните по-горе имоти. В тази връзка на скицата Приложение № 1 синята линия отразява асфалта, която същевременно съвпада и с кадастралната граница на имотите, а червената линия отразява проекта за изменението на ЯФГ. Техническият паспорт на пътя е от 1975 г., което показва, че същият е изграден през тази година, тъй като технически паспорт се издава преди въвеждането му в експлоатация. Канавката скицата приложение е отразена в т. 69 и 63 и тя е елемент от пътя като предназначението й е да отвежда водите. Площадката, която не е част от проекта, но захваща част от двата имота, на Приложение № 1 е очертана в жълто. Насипа е част от обхвата на пътя и предпазва пътя от свличане. Установява разликите, посочени в чл. 81, ал. 6 от Наредбата, така както са посочени там, тъй като преди координатите на точките са съвпадали с координатите на асфалта, а сега вече координатите на точките на имота, съвпадат с ограничителната ивица (червената линия). Пътят, до изменението, не е бил отразен с прилежащите му части (обхвата на пътя), т.е. с всички негови елементи, а е нанесен само асфалтовият път.

По делото са представени още удостоверение за раждане на Н.Д.Р., удостоверение за наследници на Й*** П*** В*** , актове за собственост – Нотариален акт и Протокол по гр.д. № 70673 от 2012 г. по описа на РС Монтана, с който е одобрена сключена между страните спогодба за делба, Служебна заявка, писма от ОПУ, Решение № 10РС за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на с. Д-р Йосифово от 16 04 2004 г. на Об Служба по Земеделие и гори, гр. Монтана, писмо от ОД „Земеделие”, гр. Монтана, доказателства за извършените обявления на оспорената Заповед.

С Разпореждане от 03.12.2019 г. /л. 43/ съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, дал е допълнителни указания за попълване на делото с относими към спора доказателства и е допуснал изслушването на вещо лице.

При горната фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване акт и в законоустановения срок. От доказателствата по делото се установява, че жалбата е подадена на 13.11.2019 г., видно от щемпела на административния орган /л. 3/, а оспореният административен акт е публикуван на 15.10.2019 г. в ДВ бр. 81 издаден на 15.10.2019 г. /л. 11/, поради което се явява допустима за разглеждане по същество.

Настоящият състав счита, че производството е недопустимо по отношение на оспорващата Ф.Й.В. и поземлен имот с идентификатор *** /номер по КВС 000280/, тъй като за същата не е налице правен интерес от обжалване на Заповедта, поради което производството по отношение на нея следва да бъде прекратено. От значение в тази връзка е чл. 51, ал. 3 от ЗКИР, според който текст измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. Това са и лицата, за които е налице правен интерес от оспорване на одобрените изменения, по смисъла на чл.

159, т. 4 от АПК.

От една страна следва да се има предвид, че самото изменение не е за промяна в записа, касаещ имената на собствениците в КККР, а се отнася до изменение в границите, номерата и площите на имотите, т.е записите по собствеността на имотите не е предмет на оспорената Заповед. В тази връзка и лицето, чийто права пряко са засегнати от издадената Заповед е Д*** Д*** М*** , която е собственик на имота а от това лице няма подадена жалба.

От значение за повдигнатия въпрос е и § 32, ал. 2 и § 33, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗКИР /ДВ бр. 57/2016 г./, според който Общинската служба по земеделие предава на службата по геодезия, картография и кадастър в 14-дневен срок от поискването одобрените планове, карти и регистри по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, които не са предадени по реда на § 6, ал. 1, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър до влизането в сила на този закон. Плановете, картите и регистрите към тях се предоставят безвъзмездно. Получените данни по § 32, ал. 2 се преобразуват в кадастрална карта и кадастрални регистри от Агенцията по геодезия, картография и кадастър съгласно изискванията на наредбите по чл. 26, ал. 4 и чл. 31.

В случая видно от Заповед № РД-18-300/01.02.2018 г. на

Изпълнителен директор на АГКК КККР за неурбанизираната територия в землището на с. Доктор Йосифово е одобрена месец февруари 2018 г., като Общинската служба по земеделие към съответната Община е лицето, което е следвало да подаде актуалната информация към АГКК за нейното отразяване в КККР, съгласно § 32, ал.

2 от ПЗР към ЗИД на ЗКИР, предвид извършената делба на имота. Дори да се приеме, че записът в КККР е волеизявление, с което се създават права, каквото не е, тъй като самото записване не създава права, а единствено ги обявява, то въпреки че това волеизявление представлява индивидуален административен акт по смисъла на закона, същото не създава правен интерес за това лице да оспорва този акт, тъй като неговите права и законни интереси не са засегнати/накърнени, а това е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. След като Ф.Й.В. не е собственик на имота, за който е одобрено изменение /стар идентификатор *** и нов идентификатор ***/, то за същата не е налице правен интерес от оспорване, тъй като върху този имот тя няма права, респ. не й се засягат такива. В случая грешното записване в КККР би могло да се отстрани лесно и ефективно с подаване на заявление от страна собственика на имота, в който смисъл е чл. 51, ал. 3 от ЗКИР.