Присъда № 112 от 06.03.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ към Присъда № 112/06.03.2024г. по НОХД № 1086/2024г. по описа на Софийски районен съд, НО, 6 състав

Производството е по реда на Глава XXVIII от НПК.

Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу П. Л.

М. за това, че на 18.01.2023г., около 20:30ч, в гр.София, в района на ул.„инж.

Г. Белов“, срещу № 11, в себе си, както и в мазе № 1 към жилище, на адрес: гр.София, ..., ап.1, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорисково наркотично вещество /включено в списък І на "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" – Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични/ - метамфетамин с общо нето тегло 2, 42 грама, на обща стойност 60,50лв., както следва:

-в гр.София, в района на ул.„инж.Г. Белов“, срещу № 11, държал в себе си високорискови наркотични вещества- метамфетамин 0,37 грама с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонентметамфетамин 63%, с цена за грам 25,00 лв., на стойност 9,25лв.;

-в мазе № 1 към жилище на адрес: гр.София, ..., ап.1, държал високорискови наркотични вещества- метамфетамин, с общо нето тегло 2,05 грама, на обща стойност 51,25 лв., условно обозначени и разпределени в три обекта: обект № 1 – метамфетамин, с нето тегло 0,28 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент-метамфетамин 63%, с цена за грам 25,00лв., на стойност 7,00 лв.; обект № 2 – метамфетамин, с нето тегло 0,27 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент-метамфетамин 12%, с цена за грам 25,00лв., на стойност 6,75 лв.; обект № 3 -метамфетамин, с нето тегло 1,50 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент-метамфетамин 36%, с цена за грам 25,00 лв., на стойност 37,50 лв., като случаят е маловажен - престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1 НК.

Софийска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение като изразява становище за прилагане на разпоредбата на чл.78а НК по делото.

Защитата на обвиняемия М. изразява съгласие със становището на представителя на държавното обвинение.

Обвиняемият М. се явява в съдебно заседание, признава фактите и обстоятелствата по обвинителния акт и моли съда да му бъде наложено 1 минимално предвиденото в закона наказание.

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, способи за доказване и техния анализ, а именно: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите П. Б. К., Г. Ц.

Д. В. И. Г., З. Х. Е. и М. В. М. , писмени доказателства и доказателствени средства, както и способи за доказване – протокол за доброволно предаване, протокол за претърсване и изземване, заключението на физико-химическа експертиза, протокол за оценка на наркотични вещества и справка за съдимост, прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено:

От фактическа страна

Обвиняемият П. Л. М. е роден на ... българин, български гражданин, неженен, със средно образование, не работи, неосъждан, с ЕГН **********.

На 18.01.2023г., около 20,30часа, свидетелите П. Б. К. и Г. Ц. Д. , изпълнявайки служебните си задължения като полицаи при 07 РУ-СДВР, спрели за проверка обвиняемия М. в района на ул. „инж.Г. Белов“, срещу № 11, в гр.София. На въпроса „притежава ли забранени от закона вещества или предмети” обвиняемият отговорил, че в джоба си носи метамфетамин с тегло 0,37 грама с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент-метамфетамин 63%, с цена за грам 25,00 лв., на стойност 9,25лв.

Било извършено претърсване и изземване на адрес, посочен от обвиняемия М. /мазе № 1 към жилище, на адрес: гр.София, ..., ап.1/, в резултат на което било установено, че на адреса е налично високорисково наркотично вещество- метамфетамин, с общо нето тегло 2,05 грама, на обща стойност 51,25 лв., условно обозначен и разпределен в три обекта:

- обект № 2.1. – метамфетамин с нето тегло 0,28 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент-метамфетамин 63%, с цена за грам 25,00лв., на стойност 7,00 лв.;

- обект № 2.2. – метамфетамин, с нето тегло 0,27 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент-метамфетамин 12%, с цена за грам 25,00лв., на стойност 6,75 лв.;

- обект № 2.3. -метамфетамин, с нето тегло 1,50 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент-метамфетамин 36%, с цена за грам 25,00 лв., на стойност 37,50 лв.

От заключението на изготвената физико-химична експертиза за извършено физико-химично изследване и протокол за оценка на наркотични вещества било установено, че веществото представлява високо рисково наркотично вещество – метамфетамин, с нето тегло на обектите, както следва: обект № 1.1. – 0,37 грама, с процентно съдържание на активния компонент- 63%; обект № 2.1. – метамфетамин с нето тегло 0,28 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонентметамфетамин 63%; обект 2.2. – 0,27грама, с процентно съдържание на 2 активния наркотично действащ компонент-метамфетамин 12%; обект № 2.3.

-метамфетамин, с нето тегло 1,50 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент-метамфетамин 36%.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите-очевидци свидетелите П. Б. К., Г. Ц. Д. В. И. Г., З. Х. Е. и М. В. М. , които изясняват обстоятелства, относно хронологията по установяване на престъплението.

Свидетелите са очевидци и на самото изпълнително деяние – подсъдимият държал полиетиленовото пликче с прахообразно вещество, приобщено към досъдебното производство с протокол за доброволно предаване. Показанията на тези свидетели са последователни и логични, кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото. Липсват всякакви доказателства и не са наведени доводи за наличието на каквато и да било причина посочените свидетели да са пристрастни или заинтересовани по някакъв начин от крайния изход на делото, да познават обвиняемия М. или да са в лоши отношения с него, и да са искали по този начин с поведението си и с показанията си да му навредят. Тези свидетели не са извършвали действия по разследването и съответно не са от категорията лица по чл.118, ал.1 НПК, за които съществува забрана за приобщаването на давани от тях показания в качеството на свидетели по делото.

По делото не се събраха доказателства, които да внесат съмнение по отношение на авторството на престъплението, както и на обективните и субективни характеристики, относими към съставомерността на престъплението по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 НК.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът прие, че обвиняемият П. Л. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.354а, ал.5 вр.ал.3, т.1 от НК.

От обективна страна на 18.01.2023г., около 20,30часа, в района на ул. „инж.Г.

Белов“, срещу № 11, в гр.София , обвиняемият М. държал в себе си високорискови наркотични вещества, а именно метамфетамин.

Метамфетаминът е високорисково наркотично вещество и е под контрол съгласно ЗКНВП, обнародван в ДВ, бр.30 от 1999 г. и Закон за изменение и допълнение на ЗКНВП, обнародван в ДВ, бр.56 от 2003г., и фигурира в Списък I, включващ “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” на „Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293/27.10.2011г.

За държането на това наркотично вещество, съгласно разпоредбите на чл.73, ал.1 и чл.30 от ЗКНВП и чл.1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 и чл.30 от ЗКНВП, е необходимо специално разрешително, което обвиняемият М. не е притежавал.

Обвиняемият М. е осъществил изпълнителното деяние „държи“ с факта 3 на осъществяване на фактическа власт върху наркотичните вещества.

Държането като форма на изпълнителното деяние по чл.354а, ал.1 НК е свързано с упражняване на фактическа власт върху вещта, с възможност за извършване на фактически и правни действия с нея и изключването на такива от страна на други лица. Тази възможност в случая е изводима от свидетелските показания на П. Б. К. и Г. Ц. Д., според които обвиняемият М. е държал в себе си процесното наркотично вещество.

Налице е и субективният признак на престъплението – при очертаната конкретика на действията на обвиняемия, неговото психическо отношение към деянието и общественоопасните последици, следва да се квалифицират като пряк умисъл – съзнавал е, че държи високорисково вещество, че веществото е поставено под разрешителен режим и той няма съответното разрешение. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е, че от него ще настъпят общественоопасни последици, и е искал тяхното настъпване. Обвиняемият е съзнавал противоправността на своето поведение и категоричната забрана, която българският закон поставя за държането на наркотични вещества, но независимо от това е държал инкриминираното вещество.

Съдът намира, че в случая не са налице обстоятелствата, които да обосноват подвеждането на инкриминираното деяние под състава на маловажния случай – чл.9, ал.2 НК, поради следните мотиви:

Непосредствен обект на престъпленията, които законодателят е поставил в Раздел III „Престъпления против народното здраве и околната среда“, Глава XI „Общоопасни престъпления“, са от естество – да създадат опасност или да увредят интересите на неограничен брой лица.

Непосредствен обект на тези престъпления са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на живота и здравето на широк, неограничен кръг граждани.

Извършеното деяние не е малозначително – теорията и съдебната практика /Решение № 79/19.02.2010г. на ВКС по н.д.№ 719/2009г., II н.о./ са категорични, че приемането на едно деяние за малозначително е възможно в два варианта: при липса на обществена опасност поради малозначителност или при явна незначителност на същото това деяние, което формално осъществява признаците на инкриминираното престъпление.

Тъй като малозначителността на деянието е в зависимост от обществената опасност на деянието, т.е. от настъпилите вредни последици, следва да бъде съобразено, че в случая вредните последици от деянието не са явно незначителни – макар стойността на инкриминираните вещи да е под минималната за страната работна заплата, пагубното влияние на държания наркотик, водещо несъмнено до употреба както от самия деец, отражението върху психическото му състояние и в цялост – върху неговото здравословно състояние, а в съвременния живот – разрастването на употребата на наркотични вещества и техните аналози сред обществото, са достатъчни 4 доказателства за липса на съставомерност на деянието по чл.9, ал.2, предл.второ НК, което от своя страна е отрицателна предпоставка за определяне на деянието като липса на престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1, пр.2 НК. Поради тази причина съдът намери, че обвиняемият М. с действията си на инкриминираната дата и място е извършил престъпление, което ангажира неговата наказателна отговорност.

В случая са налице императивните предпоставки за прилагане на последиците на чл.78а НК: За престъплението по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1 НК се предвижда наказание глоба до 1000 лв., деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел VI от НК, от извършеното престъпление не са причинени имуществени вреди.

С оглед размера на предвидената с разпоредбата на чл.78а НК глоба, съдът счете, че следва да определи размера към минимума – съдът възприе чистото съдебно минало на обвиняемия М., сравнително невисоката стойност на предмета на престъплението, като определи същите като смекчаващи вината обстоятелства, обосноваващи решението на съда по отношение на санкцията.

С оглед признаването на обвиняемия М. за виновен за извършеното престъпление съдът осъди същия да заплати разноски по делото в размер на 1590,64лв. по сметка на СДВР.

Разпечатката съдържа 40 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/adaf8f42-abee-421c-8a26-064cfb3a1449