Решение № 806 от 03.11.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 806

***, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Д.а като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20223630100030 по описа за 2022 година

Предявени са д в а обективно и субективно съединени положителни установителни иска, първият от които с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от КТ – по отношение на главницата, а вторият с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – по отношение на мораторната лихва.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “ТИМ” ООД, с ЕИК 104600755, със седалище и адрес на управление: гр. В.Т., бул. ”България” № 70, представлявано от управителя Тодор Стефанов Дамянов срещу Н. Д. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ул. ”Вичо Папазов” № 22, вх. 4, ап. 47.

Ищцовото дружество твърди, че н а 17.08.20218 г. с ответника бил сключен безсрочен Трудов договор № 20017/17.08.2018 г. , по силата на който ответникът бил назначен на длъжност „водач мотокар“, с място на работа: склад на работодателя, находящ се в ***. С този договор страните са приели, че всяка от тях може да прекрати същия с предизвестие от 60 дни. Сочи, че със Заповед № 1-011/24.01.2019 г., на основание чл. 188, т. 3 от КТ, във вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл.

187, ал. 1, т. 1, предл. 3 от КТ, на ответника било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, впоследствие със Заповед № 20030/25.01.2019 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ било прекратено трудовото правоотношение с ответника. Заповедта, с която било прекратено трудовото правоотношение била връчена на ответника, не била оспорена в съда и била влязла в сила.

С посочената Заповед № 20030/25.01.2019 г., на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, било постановено, че ответникът дължи на „ТИМ“ ООД обезщетение в размер на 1220.35 лв., но въпреки посочения срок за доброволно плащане във връчената на ответника Заповед № 20030/25.01.2019 г., до момента същият не бил извършил плащане в пълния размер за дължимото на „ТИМ“ ООД обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ. Излага, че с приходен касов ордер /ПКО/ № 0000000007/11.02.2019 г. ответникът внесъл в касата на дружеството сумата 246.56 лв., с основание - обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ.

На основание съществуващо за ответника парично вземане от ищеца в размер на сумата 122.60 лв. - обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен отпуск за 2018 г., ищцовото дружество извършило прихващане на това задължение срещу част от вземането си, дължимо от 1 ответника като дължимо обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ. В резултат на извършеното частично плащане от ответника с ПКО № 0000000007/11.02.2019 г. и извършеното от „ТИМ“ ООД прихващане, задължението на ответника за дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ възлизало до сумата от *** лв.

Ищцовото дружество основание чл. 410 от ГПК поискало издаване на заповед за незабавно изпълнение, по повод на което било образуваното ч. гр. дело № 2170/2021 г. по описа на ШРС и в полза на ищеца била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Тъй като в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявяват два положителни установителни иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, от които първият с цена на иска: *** лева, представляващи дължим остатък от незаплатения размер на дължимото от ответника обезщетение по чл. 221, ал. 2, предл. 1 от КТ, поради дисциплинарно уволнение и 215.42 лева, представлява дължимата законна лихва за забава за периода 08.02.2019 г. - 06.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по ч. гр. дело № 2170/2021 г. по описа на PC-Шумен и до окончателното й изплащане .

Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представляващият дружеството, а изпраща процесуален представител – адв. А.М. от АК – В.Т., който поддържа исковата молба и излага конкретни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от страна на ответника е бил депозиран писмен отговор. Тъй като отговора не отговарял на изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 132, т. 2 от ГПК, доколкото към същият не бил представен препис от отговор за ищцовата страна, на ответника по реда на чл. 101 от ГПК били дадени указания за представяне на препис от отговора за ищцовата страна, които обаче не са изпълнени в срок и следва да се приеме, че процесуалното действие – подаване на отговор на исковата молба в срок не е извършено.

В съдебно заседание ответника, редовно призован, не се явява лично. За него се явява упълномощен представител – адв. Д.С. от В.А.К, като счита предявените искове за неоснователни и моли съда същите да бъдат отхвърлени.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ответникът Н. Д. П. работил в ищцовото дружество на основание безсрочен трудов договор № 20017 от 17.08.2018 г., като изпълнявал длъжността „водач мотокар”, с основното трудово възнараждение в размер на 610 лв., при осем часов работен ден, с място на работа: склад на работодателя, находящ се в ***. В чл. 10 от трудовия договор било предвидено, че същият може да бъде прекратен от двете страни с 60 дневно предизвестие. На 17.08.2018 г. било подадено Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до НАП с изх. № 04388183032570 от 17.08.2018 г.

Със Заповед № 1-011 от 24.01.2019 г. било наложено наказание „Дисциплинарно уволнение“, за това, че лицето не се е явило на работа в периода от 19.12.2018 г. до 21.12.2018 г., както и до датата на издаване на цитираната заповед, без уважителна причина, което представлявало нарушение на чл. 187, т. 1, предл. 3 от КТ.

На следващия ден - 25.01.2019 г. била издадена Заповед № 20030, с която било прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

Заповедта, с която било прекратено трудовото правоотношение била връчена на ответника – на 04.02.2019 г., видно от приложената по делото Товарителница № 61049371017 на „Спиди“ за писмовна пратка с документи и данни за доставянето й. Цитираната заповед не била оспорена като незаконосъобразна и влязла в сила. В посочената Заповед № 20030/25.01.2019 г. било вписано, че 2 ответникът дължал на „ТИМ“ ООД обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на 1220.35 лв. за срока на предизвестието. Също така бил посочен срок за доброволно плащане – до 3 работни дни от връчването на заповедта.

С приходен касов ордер /ПКО/ № 0000000007/11.02.2019 г. ответникът внесъл в касата на дружеството сумата в размер на 246.56 лв., с основание - обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ.

Впоследствие, на основание съществуващо за ответника парично вземане от ищц овото дружество в размер на сумата от 122.60 лв., представляващо обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен отпуск за 2018 г., ищцовото дружество извършило прихващане на това задължение срещу част от вземането си, дължимо от ответника като дължимо обезщетение по чл.

221, ал. 2 от КТ. Уведомлението за прихващане с Изх. № 133/19.04.2019 г. било връчена на ответника – на 22.04.2019 г., видно от приложената по делото Товарителница № 61064491571 на „Спиди“ за писмовна пратка с документи и данни за доставянето й.

В резултат на извършеното частично плащане от ответника с ПКО № 0000000007/11.02.2019 г. и извършеното от „ТИМ“ ООД прихващане, задължението на ответника за дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ възлизало до сумата от *** лв.

Поради незаплащане на дължимите от страна на ответника суми за неспазване срока на предизвестие – брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестие, било инициирано производство по чл. 410 от ГПК, като във връзка с депозираното от ищцовото дружество заявление било образувано ЧГД № 2170/2021 г. по описа на ШРС. По същото в полза на ищцовото дружество била издадена Заповед № 717/10.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която ответникът бил осъден да им заплати сумата в размер на *** лева – главница, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ при прекратен трудов договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от 09.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 215.42 лева, представлява дължимата лихва за забава за периода 08.02.2019 г. - 06.08.2021 г.Понеже срещу издадената заповед било депозирано възражение от страна на длъжника по реда на чл. 414 от ГПК, за ищцовото дружество възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и по-специално от: заверено копие на Трудов договор № 20017/17.08.2018 г.; Заповед № 1-011/24.01.2019 г. на „ТИМ“ ООД за налагане на дисциплинарно наказание по КТ; Заповед № 20030/25.01.2019 г. на „ТИМ“ ООД за прекратяване на трудово правоотношение; Товарителница № 61049371017 на „Спиди“ за писмовна пратка с документи и данни за доставянето й;

Уведомление за прихващане изх. № 133/19.04.2019 г. с известие за доставянето му; Фиш за начислените като дължими плащания от „ТИМ“ ООД на Н. Д. П. като трудово възнаграждение и за начислените по закон удръжки за месец декември 2018 г., изготвен въз основа на ведомостта за работните заплати в „ТИМ“ ООД за м. 12 на 2018 г. - представляващ разпечатка от електронната счетоводна система на ищеца; Справка за размера на законната лихва, изготвена с помощта на онлайн електронен калкулатор на НАП, заверени копия на два броя декларации от дата 28.01.2019 г., съставени от лицето Н. Д. П. до управителя на ищовото дружество „ТИМ“ ООД – В. Търново, както и материалите, приложени по ЧГД № 2170/2021 г. по описа на ШРС.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че размерът на дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ след прихващане на сумите, начислени за неползван платен отпуск на ответника и внесената от ответника сума, е *** лева, а размерът на законната лихва за забава, начислена за периода от 08.02.2019 г. до 06.08.2021 г. възлиза на *** лева. Вещото лице дава заключение, че от извършената проверка в счетоводството на ищцовото дружество не се установява посочените суми да са били изплатени на ответника.

При така установената фактическа обстановка по отношение на първия обективно съединен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл.

124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от КТ, съдът приема от правна страна 3 следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. А ал. 4 на чл. 221 от КТ предвижда, че действителните вреди се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което работодателят е останал без работник или служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение. По съображения за справедливост и равнопоставеност, разумът на законодателя е виновната, за прекратяването на трудовото отношение, страна да понесе отговорност за претърпените от работодателя вреди от това.