Определение № 1914 от 14.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1914 гр. София, 14.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20268002100580 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Н. М. срещу решение №.504/5.11.25 по г.д.

№.628/25 на ОС В.Търново в частта, с която, след отмяна на решение №.586/22.04.25 по г.д.

№.1832/24 на РС В.Търново, предявеният от касатора иск с правно основание чл.59 ал.9 СК за изменение на постановените с решение №.503/6.04.23 по г.д.№.825/222 на РС В.Търново мерки относно режима на лични отношения на бащата В. Д. В. с детето К. В. Д. е отхвърлен като неоснователен, със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна В. Д. В. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието на база събраните по делото доказателства, в това число писмени, кореспонденция, свидетелски показания, изслушване на страните, социален доклад, че не са налице визираните в чл.59 ал.9 СК предпоставки за промяна на определения с решение по г.д.№.825/22 на РС В. Търново режим на лични отношения между ответника и сина на страните К. /роден ... ... .../-всяка първа седмица от месеца от 18ч в неделя до 18ч на следващата неделя; всяка трета седмица от месеца от 18ч в петък до 18ч в неделя; 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, разделени на два периода от по 15 дни; всяка четна година на Коледните празници от 17ч на 24-ти декември 1 до 17ч на последния официално обявен почивен празничен ден; всяка нечетна година на Новогодишните празници от 17ч на 30-ти декември до 17ч на последния официално обявен почивен празничен ден; всяка нечетна година за Великденски празници от 17ч в петък до 17ч на последния официално обявен почивен празничен ден; на рождения ден на бащата 19 май от 17ч до 9ч на следващия ден; на рождения ден на детето 13-ти септември бащата ще има право да присъства на тържеството по случай празника; чрез видеоконферентна връзка всяка трета седмица от месеца от 19ч до 19.30ч в сряда и всяка четвърта седмица от месеца от 19ч до 19.30ч в сряда и от 19ч. до 19.30ч в събота; по всяко друго време при договорка между родителите.

Отразено е, че състоянието на детето е специфично и това е наложило преминаването му през медицински прегледи и издаване на решение на ТЕЛК, в което е посочено, че то има нужда от чужда помощ /с ЕР ТЕЛК от 31.01.23 му е определена 65% ВСУ без чужда помощ за срок 1г. при диагноза „Синдром на Аспергер“, а с ЕР ТЕЛК от 28.11.23-65% неработоспособност с чужда помощ за срок 2г./. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, обаче, че чуждата помощ е необходима не за да бъде подпомагано детето в чисто ежедневните му дейности като обличане, хранене и поддържане на лична хигиена, а в учебния процес и усвояването на знания и умения; тази помощ от страна на майката и нейния съжител се оказва чрез ползване на възможността да бъдат назначени за негови лични асистенти-но детето не е изцяло зависимо от помощта, която те му оказват като такива. Намерено е, че тази помощ може да се предоставя и от лица, които нямат качеството на асистенти-каквото лице е бащата /учител по история и география-както майката/. Безспорно е, че започването на обучение в начален курс е свързано с драстични промени в начина на живот и режима на всяко дете; по отношение на сина на страните те са още по-сериозни, доколкото той се нуждае от специален педагогически подход и допълнителна работа с ресурсен учител, психолог и логопед предвид специалните му образователни потребности; тази промяна, обаче, сама по себе си не може да обоснове автоматично промяна в режима на лични отношения между детето и бащата. От показанията на разпитаните свидетели не се установява, че определеният и спазван режим на лични отношения вече не е пригоден към новата ситуация, в която детето се намира /свидетелите Е., Т. и Д. не установяват обстоятелства, които да обосновават такъв извод; техните показания доказват най-вече, че между родителите е налице непримирим конфликт, който в известна степен влияе и върху отношенията им с детето/. Това, че майката е притеснена за детето до степен да направи опит да контролира отношенията му с бащата чрез подслушване на разговорите на детето (нещо, което тя потвърждава пред съда), би могло да се приеме за действие, насърчаващо родителско отчуждение, но само ако се е отразило върху отношенията между бащата и сина. В случая липсват доказателства детето да е осъзнало случващото се в конкретната ситуация и майката да е повторила опитите си за контрол над отношенията му с бащата. Предвид това съдът е възприел действията й като еднократен акт, продиктуван от силни емоции; реакцията на бащата в случая да отнеме устройството от детето и да преустанови контакта му с майката докато то е при него също според съда е продиктувана от силна емоция и не може да се счете, че той системно ограничава детето в 2 контактите му с майката. По делото е установено, че в седмицата, през която К. е при бащата, майката го посещава и в училище и липсват данни бащата да е възразил срещу този контакт. Същевременно свидетелите не установяват конкретни факти, от които да следва извод, че посещенията при бащата при спазване на определения към момента режим на лични отношения влияят негативно върху състоянието на детето /макар съжителят на ищцата и майката на ответника да са заинтересовани от изхода на спора, техните показания не са противоречиви, нито в разрез с останалите доказателства; показанията на св. Е. в голямата си част представляват възпроизвеждане на споделени от ищцата факти и в тази част не са кредитирани; в останалата си част касаят откъслечни моменти, в които детето е проявило нежелание за контакт с бащата, и не могат да обосноват извод (особено с оглед специфичното му състояние), че сега действащият режим на личните им отношения не е подходящ/. От друга страна категорично и безпротиворечиво се установява от показанията на учителките на детето-св.С. и св.М. /които съдът е кредитирал, тъй като те наблюдават отблизо целия процес по образованието му и имат възможност да направят адекватна преценка на това как то се адаптира към новата за него среда и най-обективно отразяват действителната ситуация и положението му/, че то, въпреки специфичното си състояние, въпреки че се намира в сложна житейска ситуация /разделени родители, които имат свои семейства/, успява да се адаптира в изцяло новата за него училищна среда и да покаже напредък в обучението си; той се дължи в много голяма степен на усилията и на двамата родители-от които получава еднаква подкрепа /свидетелките не могат по никакъв начин да определят кога детето е при бащата и кога при майката/; освен това емоционалното му състояние е стабилно и няма прояви, от които да се изведе, че спазването на режима на лични отношения с бащата му влияе негативно-свидетелките единодушно посочват, че родителите проявяват засилен интерес към образованието и възпитанието на К., полагат усилия в това да го подпомагат, тези усилия дават изключително положителен резултат и това тяхно поведение е изцяло в интерес на детето и следва да бъде насърчено.

Съдът се е позовал и на заключението на изготвения по делото социален доклад-според който детето се нуждае от пълноценен контакт и с двамата родители, и на представените пред въззивната инстанция писмени доказателства /медицинско направление за ТЕЛК и етапна епикриза и психологично изследване на К./ - които не привнасят нови факти, различни от установените пред първата инстанция-с тях се потвърждава наличието на заболяването и на затруднения в интелектуалното развитие, както и извода за необходимост от системен контрол и подкрепа. Психологичното изследване категорично потвърждава, че К. трудно приема промени, фрустрира се и постоянно пита за последователността на действията. В този смисъл според съда всяка промяна в ежедневната му рутина би довела до негативни последици за него. При това положение, след като при действащия към момента режим той няма поведенчески прояви, които да сочат, че този режим е непригоден към начина му на живот или че се отразява негативно на емоционалното и психическото му състояние, е намерено, че към настоящия момент не е необходимо изменението му. Предвид това, че детето има специални потребности и че и двамата родители полагат изключителна грижа и усилия да се адаптира и да усвоява адекватно на възможностите си учебния 3 материал, то следва да продължи да контактува с тях по установения към момента начин.

Това е изцяло в негов интерес, защото е важно да се чувства сигурно и подкрепяно и режимът му осигурява именно тази сигурност и подкрепа-така ще има възможност да получи и усети в най-голяма степен подкрепа и родителска обич и от двамата си родители, а в неговата ситуация това е от изключително значение; липсват данни, които да обосновават извод, че пътуването на детето от дома на бащата до училище създава неудобства или проблеми от каквото и да било естество. С оглед това съдът е заключил, че действащият към момента режим на лични отношения между бащата и детето е изцяло в интерес на детето и не следва да бъде променян - като същевременно интересът на детето изисква и родителите да загърбят своите лични конфликти и да преодолеят желанието един от тях да доминира изцяло в живота на сина им; в голяма степен те са постигнали един баланс и проявяват изключително висока родителска отговорност, което влияе позитивно на детето и това им поведение следва да се насърчи.

Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Съставлява ли промяна в обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 СК наличието на ново експертно ТЕЛК решение с вписана чужда помощ, започване на училище от дете със специални образователни потребности и назначаване на социални асистенти 5 дни седмично?“; 2.“Изменените обстоятелства по чл.59 ал.9 СК могат ли да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната ефективност?“ /ППВС 1/12.11.74, реш.

№.29/4.04.19 по г.д.№.3138/18, ІV ГО, реш.№.331/ 1.11.13 по г.д.№.2181/13, ІV ГО/;

3.“Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства по делото и на доводите на страните и да постанови решението си върху приетите за установени факти и върху закона, който е от значение за изхода на спора?“ /ТР 1/ 4.01.01, ОСГК/; 4. за тълкуване на висшия интерес на детето/чл.59 ал.9 СК/ Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.

Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Изведеният от касатора въпрос е конкретен, фактически, свързан с фактите и обстоятелствата по делото. Отговора му следва да се даде след обсъждане на събраните по делото доказателства и при съобразяване на особеностите на случая, с акта по същество – решението, а не в настоящата фаза на селекция на касационните жалби по критериите на чл.280 ГПК. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.