Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 398 от 05.07.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 463/2023
Вид
Протокол № 398
Подписан
05.07.2024
В сила
05.07.2024
Състав
Цвета Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 145, ал. 3, пр. последно · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 290 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 398 гр. Варна, 02.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. П.а

Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20233100900463 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ТЪРГОВСКОТО

ДРУЖЕСТВО-ИЩЕЦ

„И.

К.“ ООД, редовно призовано, представлява се от адвокат О.

Т. и адвокат Т. Т., редовно упълномощени и приети от съда от днес.

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК „АГРОПОЛИХИМ“

АД, редовно призовано, представлява се от адвокат Б. Б. и адвокат К. Т., редовно упълномощени и приети от съда от днес.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на 1 фактическата страна на спора като поканва страната да изрази становище по проекта за доклад на делото.

АДВ. Т.: Поддържаме направените твърдения и уточнения с исковата молба и допълнителната искова молба, както и допълнителните молби. Бих искал само да обърна внимание на молба от 16.04.2024 г., в която е обективирано уточнение на фактическата обстановка. Подадена е и молба на 06.06.2024 г., в която е направен коментар във връзка с доклада по делото.

АДВ. Т.: Оспорваме исковата молба и допълнителната искова молба, както и молбите-уточнения от 16.04.2024 г. и от 06.06.2024 г. Поддържаме отговора на исковата молба, допълнителния отговор на допълнителната искова молба, както и молбите ни от 31.05.2024 г., от 26.06.2024 г. и от 01.07.2024 г. Включително, поддържаме и направеното с отговора на исковата молба и допълнителния отговор възражение за нередовност на първоначалната искова молба по т. 3-та и т. 7-ма от петитума на същата.

СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 9793/16.04.2024 г. молба, депозирана от ищцовото дружество, наименована „молба за отстраняване на техническа грешка в исковата молба и допълнителната искова молба“, с която се навежда твърдението, че процесният кораб не е пресичал Босфора и съответно не е навлизал в Черно море, за да акостира на Пристанище Варна- Запад, а е достигнал до Пристанище Гемлик, Турция от където е отпътувал за Индия.

СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 13824/31.05.2024 г. молба, депозирана от ответното дружество, с която е изразено становище за недопустимо уточнение на исковата молба относно маршрута на процесния кораб.

С Ъ Д Ъ Т докладва постъпила вх. № 14314/05.06.2024 г. молба, депозирана от ищцовото дружество, с която са представени допълнителни доказателства и е уточнен периодът на процесните 15 дни от маршрута на процесния кораб и съответно 15-те дни гориво за кораба.

СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 16394/26.06.2024 г. молба, депозирана от ответната страна, с която е обективирано възражение по така направените уточнения.

СЪДЪТ като взе предвид така направените от ищцовото дружество уточнения и направените от ответната страна възражения, намира следното:

2

Безспорно използваните в разпоредбата на чл. 372, ал. 2 от ГПК понятия да поясни и уточни, и да измени исковата претенция, не са равнозначни.

Под поясняване и допълване на исковата претенция следва да се разира уточняване и въвеждане на нови обстоятелства и твърдения, които са изложени в първоначалната искова молба. Поясняването може да е от характер относно наведените вече твърдения, които не изменят релевантни за спора факти, обуславящи основанието на претенцията, а допълнителните нови твърдения за факти и обстоятелства, които да са във връзка с първоначалните такива, с оглед отстраняване на неясноти или попълване на пропуски в исковата претенция и в твърденията на страните.

При все, тези пояснения или допълнения, не следва да бъдат от характер, които да изменят основанието на исковата претенция.

По аргумент от разпоредбите на чл. 374, чл. 375 и чл. 377, вр чл. 145 от ГПК, СЪДЪТ намира, че пояснение и допълнение на исковата претенция могат да се правят и в първо по делото съдебно заседание и смята, че направените такива твърдения от ищцовото дружество, са допустими и не са от естество, изменящи основанието на предявения иск.

Така направените от ищцовото дружество твърдения са единствено уточнение относно маршрута на процесния кораб, доколкото естеството на претендираните вреди като техния размер, дните на наемане, а именно: 15 дни и заплащане на гориво за кораба като общо за 15 дни, и като период включително, са посочени изначално от ищеца. Единственото уточнение, което се прави по същество с така направените молби е относно маршрута на плавателния съд, като се уточнява, че същият не е навлизал в Черно море, а в пристанище в Турция, от където е тръгнал за Индия.

С оглед горното, СЪДЪТ намира така направеното допълнение за допустимо.

АДВ. Т.: Други възражения по доклада на делото нямаме.

АДВ.

Б.: Госпожо Председател, имам две възражения. Едното възражения, единствено за допълване на уточненията и на твърденията на ищеца, които са пресъздадени от съда на стр. 6-та, абзац втори от проекта за доклад, а именно: при пресъздаване на изявленията за елементите на сключения договор. Съдът е посочил, че ищецът твърди, че в е-mail от 3

17.11.2022 г., което представяло предложение, в последствие прието от ответника, е определена, цитирам: „прогнозна дата на доставка през януари 2023 г.“, като твърдя, че ищецът не е посочил прогнозна дата на доставка, а изявленията в исковата молба са изрични, а именно: ищецът посочва конкретна дата на доставка, която твърди да е уговорена с договор, сключен според него на 17.11.2022 г., а именно: 08.01.2023 г. без никъде да е твърдял, че това прогнозната дата. Въпреки четеното от съда определение в настоящото съдебно заседание, бих искала, да запишем и моето становище, а именно: че с последствие въведените твърдения от ищеца, считаме, че не става въпрос за уточняване на маршрут. Става въпрос за предявяване на съвсем различна претенция. Последните са изменение на обстоятелствата, тъй като, както и съдът е докладвал в проекта за доклад, обективиран в определението от 29.04.2024 г., на стр. 7-ма, продължаващо и на стр. 8-ма, съдът е възприел изявленията на ищеца така, както са предявени по претенцията за наем на кораб и гориво, а именно, че това са разходи, които са направени за период от време от изпращане на стоката, разбирано посока от Азия към Пристанище Варна, т.е., разбирано към Европа. С последващите т.нар., но според нас, не представляващи уточнения, ищецът вече изменя обстоятелствата, тъй като той не уточнява част от същия маршрут, а той сочи, че вече иска разходи в обратна посока, а именно: първоначално е твърдял, че претендира разходи, които са направени за извършване на доставката до ищеца, като в последствие, той претендира по същество разходи за извършване на заместващата доставка, тъй като претендира първоначално разходи в посока Азия-Европа, които били за доставка на ответника, а в последствие поддържа и започва да предявява доказателства за разходите, които са направени от Европа към Азия и то разходи във връзка с осъществяване на заместващата доставка. Т.е., считам, че са налице различни претенции, а не уточнение на маршрут, дотолкова, доколкото първоначално са претендирани разходи, направени във връзка с изпълнение на доставка, която не се е случила по причина на ответника, според изявление на ищеца, като в последствие се претендират разходи, които са във връзка със заместващата доставка и те са за различен период от време, като различни дати – начална и крайна дата и по същество представляват съвсем различно основание, което и основание е различно от докладваното от съда на стр. 7-ма и стр. 8-ма и в този смисъл са възраженията по доклада.

АДВ. Т.: Още с допълнителната искова молба сме фиксирали, че 4 разходите се претендират именно за заместващата доставка, като те не са променени, нито по размер, нито по доказателства, които доказват тези разходи. Те са били представени още с исковата молба. Но това е следвало да бъде уточнено и от клиента и с нас, за това сме го конкретизирали още с допълнителната искова молба и с последващите уточнителни искови молби.

Става въпрос за едно и също правно основание, един и същи размер на претенциите. За това, считаме, че абсолютно категорично не представлява отделно основание предявяване на отделен иск. Следователно, не е преклудирана тази възможност да се направи това уточнение.

По отношение само на датата, искаме да кажем, че за нас графикът както сме го развили подробно в исковата молба и допълнителната искова молба, той никога не е бил конкретизиран и фиксиран, а именно с допълнителната искова молба, след възраженията на ответното дружество, ние сме изложили хронологично как този график няколко пъти е бил променян. Било то, писмено с е-mail или устно. Като само ще обърна внимание на чл. 29 от Виенската конвенция, която е приложима към конкретния договор, който посочва, че изменението се извършва по просто съгласие на страните, т.е. не се изисква изрично писмено съгласие.

С Ъ Д Ъ Т , като взе предвид направените повторни становища от ответната страна, намира, че не са налице основания за ревизия на вече постановеното в днешно съдебно заседание определение, с което СЪДЪТ е указал на страните, че възприема така направените от ищцовата страна твърдения като допълнения и пояснения на исковата молба, а не като изменение на основанието на иска, като същевременно СЪДЪТ е изложил и становището, че не възприема твърденията за нередовност на исковата молба по чл. 3 и т. 7 от петитума, докладвайки така приетия за разглеждане иск.

СЪДЪТ, като съобрази поведението на страните и невъзможността за спогодба, на основание чл. 145, ал. 3, пр. последно вр. чл.146 от ГПК, пристъпи към УСТЕН ДОКЛАД на делото в смисъла, в който е докладван с Определение № 593/29.04.2024 година, със следната корекция:

Постъпила е искова молба от И. К. /Секция ТОКЮГ/ 51, КитаАояма, 2-Хоме Минато-Ку, Токио, 107-8077, Япония, чрез адв. О. Т. срещу „АГРОПОЛИХИМ“ АД, ЕИК 813095287, със седалище и адрес на управление гр. Девня, Промишлена зона, 9160, с която съдът е сезиран с иск с 5 правно основание чл.61, ал.1 б.“б“ във връзка с чл.74 и чл.75 от Конвенция на ООН за договорите за международна продажба на стоки за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 3 472 899 USD, представляваща обезщетение за вреди вследствие на прекратен на 13.01.2023 год. от ищцовото дружество, поради неизпълнение от ответника, сключен между страните на 17.11.2022 год. договор за доставка на амоняк, от които сумата от 2 715 680 USD - пропусната полза, изразяваща се в разлика между договорената с „АГРОПОЛИХИМ“ АД / USD 1 036.88/МТ/ и SMARTCHEM TECHNOLOGIES LIMITED / USD 790/МТ/ продажна цена за стоката и сумата от 757 219 USD – претърпяна загуба, изразяваща се в разходи по заместваща доставка за наемане на плавателен съд GAS Serenity за 15 дни (в периода 19.01.-17.02.2023 год.) от Гемлик, Турция до Индия, в размер на 366 393 USD, разходи за гориво на кораба за 15 дни за движението на кораба в периода 02.02.-17.02.2023 г. от Суецкия канал до Индия, в размер на 187 578 USD и заплатена такса за преминаване на плавателния съд през Суецкия канал на 28.01.2023 год. с референция на пътуването Voy No TQG181, DAA23000133 за доставка на стоката при препродажбата й в размер на 203 248 USD, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата и сума в размер на 34 465.44 USD, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 05.04.2023 год. до датата на предявяване на исковата молба /08.08.2023 год./ и в евентуалност, иск за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 3 472 899 USD, съставляваща обезщетение за вреди в резултат на недобросъвестност от страна на ответника в преддоговорните отношения по сключване на посочения договор чрез отказа му от сключване на договора, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, които суми са платими по банкова сметка, както следва: