Решение № 42 от 20.05.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Провадия, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Д. Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20233130200418 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н. Д. Н., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 8253/07.07.2023г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 ,пр.3 от ЗДвП във вр. с чл. 7 ал.1 т.4 б.”а”, чл.7, ал.1, т.3, б.“б“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв. на основание чл.177 ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП .

В жалбата се навеждат доводи за това, че наказателното постановление е издадено при нарушение на процесуалните правила. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендира и разноски.

В съдебно заседание въззивника, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата. Претендира и разноски.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 05.06.2023 г. около 16:00 часа на път АМ Хемус /А2/ на 350 м след с.В. в посока гр. Ш. - гр. В., въззивника управлявал и извършвал превоз на 1 товари със съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка Скания, модел Р 450 с per. № *** и полуремарке с 3 оси с рег.№ ***, като в процеса на извършената проверка е било установено, че водачът извършва превоз на царевица, видно от пътно-прехвърлителна разписка № 0006821/05.06.2023 г.

Управляваното превозно средство било с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредбата и при забрана за извършването на това, съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.

При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118845 и ролетка № 1305/18/5 м, е констатирано следното: Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 13.500 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т, съгласно чл.

7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, като превишаването е с 2 т; При измерено разстояние между осите 1.38 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на попуремаркето е 30 240 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата, като превишаването е с 6.240 т, видно от кантарна бележка за измерване № 1496/05.06.2023 г.

Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. па МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Въззивника не представил квитанция за разрешено претоварване от АПИ. Поради това св. Д. Г. съставил против въззивника акт за установяване на нарушение, в който описал установеното при проверката и квалифицирал действията му като нарушение на чл. 139, ал.1, т.2 ,пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.

7 ал.1 т.4 б.”а”, чл.7, ал.1, т.3, б.“б“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани. Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, административно наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, като изцяло възприел описаната в акта фактическа обстановка, както и правната квалификация на нарушението по чл. 139, ал.1, т.2 ,пр.3 от ЗДвП във вр. с чл. 7 ал.1 т.4 б.”а”, чл.7, ал.1, т.3, б.“б“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. За него на въз. Н. била наложена „Глоба“ в размер на 2 000лв. на основание чл.177 ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП.

В хода на съдебното следствие, като свидетел бе разпитан св. Д. Г. Г. 2 актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно-наказателната преписка, събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление №8253/07.07.2023г. е издадено от компетентен орган - Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София, съгласно заповед

№

РД-11246/31.03.2022г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. То е издадено в шест месечния преклузивен срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Самото нарушение е описано в пълнота, като са посочени всичките му съставомерни признаци. Посочени са нарушените материално- правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Нито при предявяване на акта, нито в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН са били депозирани писмени възражения, в които да са наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. По никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е приел, че въз. Н. е допуснал нарушение на чл. 139, ал.1, т.2 ,пр.3 от ЗДвП във вр. с чл. 7 ал.1 т.4 б.”а”, чл.7, ал.1, т.3, б.“б“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата или водача трябва да притежава разрешение за дейности в рамките на специалното 3 ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата за дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).

Водачът преди да потегли на път е могъл да провери и да се убеди, дали параметрите на ППС с товар не превишават максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата, като при установяване на превишаване на нормите, същото да бъде приведено в съответните норми.

Като е извършил превоз с тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 1 и т. 2 от Наредбата, водачът е създал потенциална опасност за движението по републиканския път, водеща до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.

Не е установено осъществяване на превоз в рамките на специалното ползване на пътищата, разрешено в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата.

Не е установено наличие на „неделим товар“ по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., който не може да се дели на две и повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата.

Към момента на проверката въззивника е извършвал превоз на товари /царевица/ със съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка Скания, модел Р 450 с per. № *** и полуремарке с 3 оси с рег.№ ***, което е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата и без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и при забрана за извършването на това, съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., с което е нарушил разпоредбите на чл.

139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.

7, ал. 1, т. 4, б, „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Възражения по отношения на годността на техническите средства за измерване са неоснователни с оглед на представените доказателства за преминат периодичен метрологинен контрол.

4

Поради това съдът намира за безспорно установено, че въз. Н. е извършил описаното в акта и наказателното постановление нарушение, тъй като е управлявал ППС по път отворен за обществено ползване, със съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка Скания, модел Р 450 с per. № *** и полуремарке с 3 оси с рег.№ ***, като натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 13.500 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, като превишаването е с 2 т; При измерено разстояние между осите 1.38 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на попуремаркето е 30 240 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., без да има издадено разрешение от АПИ, респективно без да са били заплатени съответни такси по ЗП.

Съдът намира, че допуснатото от въззивника нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Същото е формално и за неговата съставомерност не е необходимо настъпването на вредни последици, за да се приеме, че тяхната липса води до извод за пониска степен на обществена опасност на самото нарушение в сравнение с останалите от този вид. Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Правилно е била определена и санкционната норма- чл.177 ал.3, т.1, пр.3 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за водач, който управлява ППС с натоварване на ос, която надвишава нормата, определена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва установения за това ред, каквото виновно поведение от страна на въз. Н. в случая е налице.

Съдът намира, че това наказание като размер е съответно на допуснатото нарушение и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН. Наказанието е към минимума и е адекватно на извършеното нарушение с оглед размера на претоварването.