Решение № 3217 от 22.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3217 гр. Пловдив, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330114342 по описа за 2025 година намира следното:

Съдът е сезиран с искова молба от П. Г. Г., ЕГН **********, Н. Б. Г., ЕГН ********** и И. Б. Г., ЕГН **********, против И. Р. Т., ЕГН **********, с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 535 от ТЗ, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът И. Т. дължи на всеки от ищците П. Г., Н. Г. и И. Г., в качеството им на наследници на Б.Н. Г., ЕГН **********, починал на *** г., сумата в размер 4260,77 евро (превалутирани 8333,33 лв.), представляваща 1/3 идеална част от сумата от 12782,30 евро (превалутирани 25 000 лв.) - задължение по запис на заповед, издадена на *** г., с падеж на изпълнение на задължението – 04.11.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 25.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 2116/13.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 3608/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XIV гр.с.

В исковата молба, уточнена с молба от 14.10.2025 г., се твърди, че 1 ищците са наследници на Б.Н. Г., починал на *** г., както и че ответникът И.

Т. е издал на *** г. запис на заповед в полза на наследодателя им Б.Н. Г., с която се е задължил неотменимо, безусловно и с уговорка без протест, да заплати на поемателя Б.Н. Г. сумата в размер на 25 000 лв. на падежна дата 04.11.2024 г. с място на плащане: ***. Въпреки че падежът на задължението настъпил, ответникът не платил сумата. Поради това наследодателят на ищците подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 3608/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XIV гр.с., и била издадена заповед за незабавно изпълнение от 13.03.2025 г. Ответникът депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което обуславяло правния интерес на ищците да предявят иск за установяване съществуването на вземането.

По гореизложените съображения ищците молят съда да постанови решение, с което да уважи исковата претенция. Претендират разноски в заповедното и настоящото исково производство.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът И. Т. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

Твърди липса на каузално правоотношение.

В открито съдебно заседание ищците се представляват от адв. Т. А., който моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът И. Т. се явява лично и моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са активно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 535 от ТЗ.

По допустимостта на предявените искове:

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като от приложеното ч.гр.д. № 3608/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив е 2 видно, че в полза на наследодателя на ищците е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срок, а исковата молба е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл.

415 от ГПК. Следователно предявените установителни искове са допустим и и подлежат на разглеждане.

По основателността на предявените искове:

За уважаване на предявените искове в тежест на ищците е да установят, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК, че са наследници на Б.Н. Г., ЕГН **********, както и че в полза на наследодателя им Б.Н. Г. е издаден валиден и редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи наличие на такива положителни факти, които изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, а при установяване на горните елементи от фактическия състав на вземането от ищците – ответникът следва да докаже, че е погасил търсената сума.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници (л. 4), Б.Н. Г., ЕГН **********, е починал на *** г. и негови законни наследници са ищците П. Г. (преживяла ***), Н. Г. (***) и И. Г. (***).

Не е спорно по делото, а и от представената запис на заповед, се установява, че на *** г. ответникът е издал в полза на наследодателя на ищците – Б. Г., процесната ценна книга за сумата в размер на 25 000 лв., като се е задължил неотменимо, безусловно и без протест, да заплати на поемателя Б. Г. сумата в размер на 25 000 лв. на падежна дата 04.11.2024 г. и място на плащане: ***. В проведеното на 10.06.2026 г. открито съдебно заседание по делото ответникът изрично признава, че е подписал процесната запис на заповед в полза на наследодателя на ищците.

Записът на заповед е едностранна, абстрактна правна сделка, при която издателят безусловно обещава на поемателя да заплати определена сума пари.

Документ, който съдържа посочените в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити представлява запис на заповед и е годен да породи задължението по него. Съгласно разпоредбата на чл. 536, ал. 1 от ТЗ не е запис на заповед документ, който не съдържа всички реквизити, изрично посочени в чл. 535 от ТЗ. Допустимите изключения от правилото на чл. 536, ал. 1 от ТЗ са посочени 3 изрично и изчерпателно в ал. 2 - 4 на същата правна норма. При извършването на проверка за наличието на всички задължителни съгласно закона реквизити на процесния запис на заповед настоящият състав достигна до извода, че процесният запис на заповед е валиден и годен да породи посочените в него задължения. Документът съдържа всички задължителни реквизити, съгласно чл. 535 от ТЗ - наименование „запис на заповед“ в текста на документа и на езика, на който същият е написан; падеж - 04.11.2025; място на плащане; име на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаване, подпис на издателя. Когато записът на заповед съдържа падеж, който е на определен ден - чл. 486, ал. 1, т. 4 от ТЗ вр. чл. 537 от ТЗ, както е в настоящия случай, с настъпването на конкретно определения падеж вземането става изискуемо автоматично, а предявяването на ценната книга за плащане представлява единствено съдействие на кредитора за изпълнение задължението на длъжника и има за цел да постави същия в забава (в този смисъл Решение № 162/12.12.2019 г. по т.д. № 651/2018 г. по описа на ВКС, II т.о.).

Поетото задължение с издаването на записа на заповед е абстрактно – наличието на основание за извършване на сделката не се поставя като условие за нейната валидност. Поради абстрактния характер на менителничното волеизявление правата, които то поражда, са независими от наличността на основна сделка и от развитието на каузални правоотношения, във връзка с които менителничният ефект е издаден.

В процесния случай нито една от страните по делото не твърди, че процесната запис на заповед е издадена от ответника във връзка с наличието на каузално правоотношение – договор за заем. Няма спор между страните, че между поемателя по процесната запис на заповед - Б. Г. и ответника И. Т. не е сключван договор за заем, който да е обезпечен с процесната запис на заповед, поради което това обстоятелство е отделено за безспорно между страните по делото с протоколно определение в проведеното на 10.06.2026 г. открито съдебно заседание по делото. Възражението на ответника, наведено едва в първото открито съдебно заседание, че процесната ценна книга – запис на заповед от *** г., е подписана от него под натиск от поемателя Б. Г. е преклудирано, но и неоснователно. От ответника не са ангажирани никакви доказателства относно това обстоятелство, въпреки че доказателствената тежест лежи върху него. Когато не се твърди наличието на каузално 4 правоотношение, изпълнението на задълженията по което да е обезпечено с издадената запис на заповед (както е в случая), то възраженията на длъжника по иска могат да се основават на редовността на записа на заповед, респ. на погасяване на поетото с абстрактната сделка задължение чрез плащане.

В случай че записът на заповед е редовен съгласно чл. 535 о т ТЗ кредиторът разполага с правото да събере вземането си на основание ценната книга. При поето задължение за плащане по менителничния ефект кредиторът е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си (в този смисъл Решение № 108/22.07.2011 г. по т.д. № 813/2010 г. на ВКС, II т.о.). Тъй като представеният запис на заповед съдържа всички законоустановени реквизити, съдът намира, че същият е действителен и е породил валидно менителнично задължение. С настъпването на падежа на 04.11.2024 г. вземането по процесната запис на заповед е станало изискуемо. Съгласно чл.

5, ал. 1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни части, а според чл. 9, ал. 1 от ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. С оглед на това всеки от ищците, в качеството на наследник на поемателя по процесната запис на заповед, е придобил право върху 1/3 идеална част от вземането на наследодателя им по процесната ценна книга, т.е. върху 4260,77 евро с левова равностойност 8333,33 лв. (25 000 лв. : 3 = 8333,33 лв. с еврова равностойност 4260,77 евро).

Предвид гореизложеното и доколкото представеният по делото запис на заповед съдържа всички установени в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ задължителни реквизити, представляващи условие за действителност на менителничното волеизявление, и вземането по него е изискуемо и незаплатено от ответника (последният не твърди и не ангажира доказателства да е погасил поетото с абстрактната сделка от *** г. задължение чрез плащане), съдът намира, че предявените искове се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени.

Като законна последица от уважаване на исковете следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 25.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, каквото искане изрично е направено в исковата молба.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски имат ищците.

5

Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

В процесния случай ищците своевременно са претендирали заплащането на сторените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за исковото и заповедното производство, като са представили доказателства за заплащане на следните суми: 255,65 евро (превалутирани 500,00 лв.) – държавна такса в заповедното производство, 766,94 евро (превалутирани 1500,00 лв.) - адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 255,65 евро (превалутирани 500,00 лв.) – държавна такса в исковото производство, 613,55 евро (превалутирани 1200,00 лв.) – заплатено в брой от ищцата П. Г. адвокатско възнаграждение в исковото производство, 562,42 евро (превалутирани 1100,00 лв.) – заплатено в брой от ищеца Н. Г. адвокатско възнаграждение в исковото производство и 562,42 евро (превалутирани 1100,00 лв.) – заплатено в брой от ищцата И. Г. адвокатско възнаграждение в исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК така посочените суми следва да бъдат възложени в тежест на ответника.