Определение № 27 от 10.02.2026, Районен съд - Велинград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27 гр. гр.Велинград, 10.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Частно наказателно дело № 20255210200240 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243 НПК

Образувано е по жалба, подадена от Б. Г. Е. с адрес гр. Велинград, ул.

„Юндола“ № 7, п р о т и в Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 11.04.2025 г., по досъдебно производство вх. № 5119/2024 г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград и ЗМ № 534/2024 г., по описа на РУМВР-Велинград, с което на основание чл.

243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство вх. № 5119/2024 г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград и ЗМ № 534/2024 г., по описа на РУМВРВелинград, водено за престъпление по чл. чл. 131, предл. 3-то, ал. 1 и т. 9 от НК вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност, немотивираност и неправилност на обжалваното постановление.

Формулирано е искане за отмяна на атакуваното постановление и връщане на делото на РП Пазарджик, ТО-Велинград за продължаване на процесуалноследствените действия.

Районен съд Велинград, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 4 НПК-препис от обжалваното определение е връчен на жалбоподателя на 15.04.2025 г., а жалбата е подадена на 22.04.2025 г., от легитимирана страна-Л., което е претърпяло вреди от престъплението, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съдът, като се запозна с изложените в жалбата доводи и с материалите по досъдебното производство, намира за установено следното:

1

Досъдебно производство вх. № 5119/2024 г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград и ЗМ № 534/2024 г., по описа на РУМВР-Велинград, е образувано и водено, за това че на 18.07.2024г в гр.Велинград в съучастие като съизвършители са причинили лека телесна повреда на Бернедин Е. от гр. Велинград с особена жестокост- престъпление по чл.131 предл.З-то ал.1 и т.9 от НК вр. с чл. 130 ал. 1 от НК вр. с чл.20 ал.2 от НК.

В хода на досъдебното производство няма привлечено като обвиняем Л..

Изяснена е следната фактическа страна. На 17.07.2024 г. в гр. Велинград на ул. „Юндола“ № 7 в магазин, собственост на св. Н.Д сестра на св. В.Д отишъл той с жена си- св. С.С, за да вземе от сестра си ключ за къщата, в която има собствен етаж. Св. В.Д, заявява, че не е вземал ключ за негов магазин, намиращ се на адреса и няма такъв, което се потвърждава и от показанията на св. Б. Е.- дъщеря на св. Н.Д. и св. М.Е.. Свидетелите потвърдили, че имат спорове от години помежду си, като същите касаят материално право за собственост относно част от къщата. Според показанията на свидетелите възниква скандал между тях на 17.07.2024 г. магазинът, собственост на св.

Н.Д., като тя и св. С.С подават сигнал на тел. 112. На място се отзовава поЛ.йски патрул, като св. М.Е. е един от служителите. Същият в показанията си заявява, че при пристигане на място са установили Л.то В.Д от гр. Хасково, който им заявил, че искал да си изкара ключ за входната врата, като при връщане на ключа между него и племенницата му – жалбоподателката, възникнал скандал. Св. Е заявил, че при пристигане на адреса, скандал не бил установен, нито пред тях някой от присъстващите е нанасял удари по какъвто и да е начин един на друг. На двете страни били съставени протоколи за предупреждения да не се саморазправят и снети писмени сведения, като им били разяснени правата. Според св. Е, жалбоподателят Б. Е. не е заявила пред него и колегата му, че е била удряна от там присъстващия св. В.Д. Св. Е също така заявил, че е видял, че около 20 мин. се търсели ключове за автомобила на св. В.Д. Същите били намерени от жалбоподателя Е. на пода в помещениемагазин за ремъци на адреса, собственост на нейната майка, след което св. В.Д си взел ключовете за автомобила и тръгнал заедно с жена му от мястото, преди поЛ.йският патрул да напусне мястото. Св. Е заявява още в показанията си, че докато те са били там, не е имало счупвания, пукнатини или други повреждания по витринно стъкло на празно помещение-магазин, което било непосредствено до магазина за ремъци и е собственост на св. В.Д. От техническата експертиза на аудио запис от подадените сигнали на тел. 112 става ясно, че от подадения сигнал от св. Н.Д., същата сигнализира за това, че брат й В.Д се намира на място, посегнал е на дъщеря й, а именно на жалбоподателката, като същата няма нужда от спешна помощ. Вторият сигнал е от св. С.С, която сигнализира за лица Н.Д. и Б. Е., че са взели ключове за автомобила им и са ги изхвърлили, не могат да ги намерят и не могат да напуснат адреса, като същите се държали агресивно, посягали на съпруга й В.Д. В сигнала се казва, че на адреса няма сбиване и няма пострадали. По досъдебното производство е изготвена и съдебномедицинска експертиза, която въз основа на писмените данни по делото да отговори на поставените й 2 въпроси. В своето заключение, вещото Л. е посочило, че травмите, охлузванията и травматичният оток, установени при извършения на 17.07.2024 г. преглед на жалбоподателката, са й причинили болка и страдание, по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, за около 2-4 дни от датата на травмата.

От така установеното по делото, представителят на държавното обвинение е приел, че показанията на всички свидетели-очевидци / двете групи свидетели/ са тотално противоречиви, поради което същите показания не са били кредитирани. Единствено отразеното в Докладните и в разпитите на поЛ.йските служители - свидетелите М.Е. и свидетеля Мустафа А. т.е. , че двамата не са констатирали някому да е причинявана лека телесна повреда, както и че не са установили повреда или унищожаване на чуждо имущество, следвало да бъде възприето за обективна оценка на фактите към момента на посещаването на местопроизшествието. Прието е още, че в разговора между персонала на тел.112, и от двете групи свидетели, а и пред поЛ.йските служители - свидетелите М.Е. и свидетеля Мустафа А. никъде не се твърди, че някой, някому е нанесъл побой, а още повече да е повреждал или да е унищожавал чуждо имущество. Наблюдаващият прокурор е кредитирал именно този разговор /с поЛ.йските служители А. и Е/ т.к. се е състоял веднага след инцидента и според прокурора пресъздава очевидно най-точно, правдоподобно и в пълнота онова, което действително се е случило на инкриминираната дата.

Множеството противоречиви показания във връзка със станалото на инкриминираната дата, както и липсата на категоричност в показанията на разпитаните свидетели, заедно с обстоятелството, че са наЛ. противоречиви показания на останалите свидетели, държавният обвинител е приел, че не дават основание да се приеме, че обвинението е доказано по един безспорен и несъмнен начин и наказателното производство следва да се прекрати поради недоказаност на това обвинение - за престъплението по чл. 130 от НК.

Тези изводи на прокурора не се споделят от съда, тъй като не е ясно как са формирани при така описаната и възприета фактическа обстановка. В мотивите на обжалвания прокурорски акт, не е обсъдена и взета предвид съдебномедицинската експертиза, която установява наличие на телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК. Не е изложено от наблюдаващия прокурор защо не кредитира заключението на вещото Л., като липсват изобщо изложени мотиви в тази насока, а така също и дали е наЛ. необходимост от поставяне на допълнителни въпроси към вещото Л., в случай, че наблюдаващият прокурор счита изготвената експертиза за необоснована или неправилна. Действително, по смисъла на чл. 154, ал.1 от НПК, експертното заключение не е задължително за съда и за органите на досъдебното производство, но във всеки случай, когато не е съгласен със заключението на вещото Л., съответният орган се мотивира (чл. 154, ал. 2 от НПК), което, в настоящия случай, наблюдаващият прокурор не е сторил.

С оглед на изложеното съдът намира, че с постановлението от 11.04.2025 г. необосновано е прекратено наказателното производство, като същото следва да бъде отменено.

3

В този смисъл съдът приема, че представителят на държавното обвинение не е изпълнил императивното си задължение, съгласно чл. 14, ал. 1 от НПК, за всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото, поради което обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство се явява необосновано и незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал.6 от НПК, Районен съд Велинград

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 11.04.2025 г., по досъдебно производство вх. № 5119/2024 г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград и ЗМ № 534/2024 г., по описа на РУМВР-Велинград, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство вх.

№ 5119/2024 г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград и ЗМ № 534/2024 г., по описа на РУМВР-Велинград, водено за престъпление по чл. чл. 131, предл. 3-то, ал. 1 и т. 9 от НК вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

ВРЪЩА делото на РП-Пазарджик, ТО-Велинград.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд Пазарджик в 7-дневен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и на РППазарджик, ТО-Велинград.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 4