Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11405 от 16.12.2025, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1442/2025
Вид
Решение № 11405
Подписан
16.12.2025
В сила
09.03.2026
Състав
Мариана Шотева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 12, ал. 1 и ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 12, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 12, ал. 1 и ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 151 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 151, ал. 1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 240 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 43, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 43, ал. 4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 43, ал. 5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 10, ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 11405

Пловдив, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VII Състав, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРИАНА ШОТЕВА

При секретар ХРИСТИНА НИКОЛОВА и с участието на прокурора ГИНКА ГЕОРГИЕВА ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ШОТЕВА административно дело № 20257180701442 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на В. Е. К., [ЕГН], понастоящем в Затвора Пловдив, чрез адв. Д. Х., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, [улица]за присъждане на сумата от общо 25 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, чувство за малоценност, риск за живота и здравето му, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия, както следва:

- 10 000 лева за периода от 19.07.2024 г. до 16.12.2024 г. в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест Пловдив;

- 15 000 лева за периода от 16.12.2024 г. до 07.07.2025 г. (датата на депозиране на исковата молба), в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив.

Твърденията на ищеца са за нарушени права по чл. 3 от ЗИНЗС във всяко едно от посочените по-горе затворнически заведения, обобщени в четири групи, както следва:

1) липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек);

- по отношение на Арест Пловдив посочва, че е бил настанен в килия 102, етаж 1, в която са били настанени 4 задържани лица, в която е нямало възглавница и чаршафи, дюшеците са били в окаяно, занемарено състояние, нямали одеяла.

- по отношение на Затвора Пловдив посочва, че е бил настанен на Пети пост в стая № 63, в която са настанени 7 л.св.

2) без санитарен възел на определените и задължителни места;

- по отношение на Арест Пловдив посочва, че килията е била с преградена тоалетна, която е била с клекало и е било невъзможно да се използва, за което е отправял молби до администрацията да бъде преместен в друга стая, които не са били разгледани и уважени; често е имало аварии, вследствие на което са оставали без вода, а когато е имало – са перяли и простирали в стаята, тъй като е нямало пералня, от което са се образували мухъл и плесен, топлили са вода с бързовари и дишали влага, тъй като е било невъзможно през зимата да отварят прозорец през цялото време. В килия № 102 е нямало баня, можели да ползват банята в общия коридор два пъти седмично, тъй като бойлерът не работел, налягането било слабо, което ги принудило да се къпят с кофи само и единствено със студена вода.

- по отношение на Затвора Пловдив посочва, че на коридора няма баня и тоалетна, общата се намира навън на двора и през зимата е студено и много неприятно да преминават през двора, няма съблекалня и се налага да преминават по хавлии; работят два душа, за които се „борят“ 15-20 човека; в банята има ръждясали железа и кал; когато правят каре за 1 час не могат да ползват тоалетна, защото на мястото на карето няма нито мивка, нито тоалетна; няма пералня и си перат дрехите на ръка, простират в килиите, в резултат на което, в килиите има мухъл и плесен, дишат влага.

3) наличие на хлебарки, дървеници и гризачи, като по отношение на Затвора Пловдив се сочи, че има и много котки, които влизат в столовата, качват се по масите и ядат от храната, влизат и в стаите;

4) липса на адекватно лечение и липса на подходяща храна за здравословното му състояние.

- по отношение на Арест Пловдив посочва, че имало аспирация, която играе роля на климатична система и през зимата температурите били около нулата, от студа се разболял и състоянието му се влошавало, но не са го лекували, въпреки молбите му – не бил прегледан от лекаря в ареста, не му били предоставени и лекарства и се наложило да се лекува самостоятелно и роднините да му донесат лекарства, като в ареста нямало лекар и зъболекар.

- по отношение на Затвора Пловдив посочва, че има лекар един път седмично и могат да бъдат прегледани само в определен ден по график; в края на м. февруари 2025 г. е получил силно възпаление на маслена тъкан, подавал е многократни молби да бъде изведен за преглед от лекар специалист, бил е изведен два пъти на лекар извън затвора, но не е изведен за операция; ищецът имал нужда от посещение при зъболекар, но получавал отговор, че зъболекарят в затвора нямал подходящи инструменти и консумативи за работа и не разполагали с финанси да ги закупят, поради което не можел да се храни и бил принуден да се храни предимно с течна храна; получавал е много пъти алергии от ухапвания от дървеници, като не са му изписвани лекарства, въпреки отправяните молби.

Допълнително по отношение на Арест Пловдив се посочва, че често получавали храна с изтекъл срок на годност, като в нея често имало и всякакви насекоми. В стаята, в която е пребивавал, нямало хладилник, вследствие на което храната, която близките им носели, се разваляла.

Ищецът претендира присъждане на сторените разноски в размер на 10 лева внесена държавна такса, а от адв. Х. се претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и недоказани, поради което настоява за тяхното отхвърляне, като съображения излага в отговора на исковата молба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на исковата молба.

Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.

Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС).

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н. На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС във връзка с чл. 240 от ЗИНЗС.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

По искане на ищеца като доказателства по делото са приети, представените такива от Началник с-р „Арести“ ОС „ИН“ [населено място] със Справка вх. № 12512/28.07.2025 г. по описа на съда, както и от Началника на Затвора Пловдив с писмо вх. № 12565/29.07.2025 г. по описа на съда, а така също и с отговора на исковата молба.