Решение № 412 от 29.08.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. К., 29.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Х.К.К. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510101496 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените при условията на субективно съединяване искове са с правно основание чл.200, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че са близки роднини- съпруга, син и баща на К. П. Ж., с ЕГН-**********.

Всички живели заедно на един адрес в гр.К., ул.“С.п.“ № **, на два различни етажа от двуфамилната къща. През 2008г. К. П. Ж. постъпил на работа в „А.“ АД и изпълнявал длъжността „монтажник, изделия от метал“, в З.*, Ц.**, о.***. На 14.03.2018г., около 10:15 ч., по време на работа настъпила злополука -взрив, който причинил тежки изгаряния по цялото тяло на К. Ж., в следствие на които починал на следващия ден - 15.03.2018г. в болнично заведение. С Разпореждане №28/02.04.2018г. на ТП НОИ, гр.С. злополуката била приета за трудова. В резултат на извършеното разследване на злополуката се установило, че на 14.03.2018г. К. Ж. и колегата му Ц.В. били на работа, първа смяна, с работно време от 05:00 часа до 6:30 часа и от 07:00 часа до 12:30 часа. Двамата приготвяли хетерогенни композиции на основата на олигомери в смесител (хомогенизатор), който представлявал съд с три бъркалки, работещ без топлообмен и налягане. Внезапно сместа в хомогенизатора се запалила, чул се гръм, избухнали са пламъци в помещението и дим около и над него. В следствие на възпламеняване на сместа, К. Ж. получил изгаряния по цялото тяло, в резултат на които починал на 15.03.2018г. в “УМБАЛ Проф. д-р Ст. К.“ АД, гр. С.. За настъпилата злополука било образувано досъдебно производство №21/2018г. по описа на ОСО при ОП С., в хода на разследването на което било установено, че К. П. Ж. е получил изгаряне от 1П-ШБ степен на 85% от повърхността на тялото и изгаряне на дихателните пътища, като причината за смъртта била действието на висока температура - пламъково изгаряне.

Горенето възникнало в един от смесителите за полимерни композиции (намиращият се в северозападната част на помещението смесител) и се разпространило по част от тавана и източната стена на помещението, създало се било високо налягане, което избило прозорците и част от южната стена, като последващо разпространение на горене не е имало. По начина на възбуждане, взривът следвало да се квалифицира като случаен, т.е. непроизведен по човешка воля. Изводът от разследването бил, че в резултат на физичен взрив, настъпил около 10:13-10:15 часа на 14.03.2018г. в смесителен съд - хомогенизатор №30217, намиращ се в помещение на о.*** в Завод №3 на А.“ АД, е пострадал и починал К. П. Ж.. Позовават се на Тълкувателно решение №1/ 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, Постановление №4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.Х1.1969 г. на Пленума на Върховния съд и като близки на починалия, претърпели и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания имали право на обезщетение. Б. Т. Ж. като съпруга на починалия К. П. Ж. от 1995г. са живеели в къщата на родителите му, имали хармоничен брак и са изграждали семейството си повече от двадесет години. Между двамата имало 1 силна привързаност, обич, уважение и взаимност. Полагали грижи един за друг и заедно отглеждали сина си. Прекарвали много време заедно, не са се разделяли за повече от няколко дни. Внезапната смърт на К. Ж. се отразила тежко на психическото и емоционално състояние на Б.Ж.. Шокът за нея бил голям, а емоционалният товар - непоносим. Освен със своята собствена загуба, тя трябвало да утешава сина си и родителите на съпруга си, които предвид възрастта си, били по-крехки от нея. За да се справи с трудната ситуация два пъти е посещавала психолог - Д-р К.К., тъй като е имала признаци на тежка депресия и изпаднала в продължителна емоционална криза. След загубата на съпруга си, изгубила интерес към живота, затворила се в себе си, не е знаела как да продължи сама напред. Имала кошмари и натрапчиви, тягостни спомени за обгорялото до неузнаваемост тяло на съпруга си, който за последно видяла в болницата. Болката от настъпилата загуба била ежедневна, въпреки, че полагала усилия да я претъпи и да свикне с нея. Със смъртта на К. Ж. тя загубила любовта на живота си, брачния си партньор и бащата на детето си. Когато починал баща му, П. КР.

Ж. бил на 21 години. Двамата били много привързани един към друг. Прекарвали често свободното си време заедно, имали общи интереси. Почти всяка събота и неделя ходели на риболов или карали мотори заедно. П.Ж. имал доверие на баща си, споделял с него, съветвал се, считал го за авторитет и разчитал на подкрепата му. Бил по-близък с него, отколкото с майка си. Освен баща и син, те двамата са били близки приятели. Внезапната, мъчителна смърт на баща му го довела до дълбоко емоционално разстройство. За известно време се затворил в себе, не общувал с приятелите си, не излизал, станал тъжен, на моменти - сприхав и изнервен. Все още не е поел собствен житейски път, останал в дома на родителите си и се опитвал да компенсира загубата на мъжа в семейството, като поел грижите за дома, изискващи мъжка сила и опит. Със смъртта на баща си, П.Ж. изгубил своя най-близък човек - опора, материална и морална подкрепа в живота си. Продължавал дълбоко да страда от загубата му. П. Ж. П. като баща на починалия К. П. Ж. винаги е живял заедно с него делили една къща. След като К. Ж. се оженил, заживял със своето семейство при родителите си. Отношенията им били близки, сърдечни. Виждали се всеки ден. Заедно се грижили за двора на къщата, за поддръжката й, за отоплението. С напредването на годините, К. Ж. поел изцяло тежката мъжка работа - доставката и подреждането на въглища за парното, обръщането и обработката на земята в двора, ремонта на покрива и други типично мъжки дейности, а баща му само му давал съвети и се радвал на старанието, което синът му влагал. Двете семейства живеели добре заедно, в разбирателство, обич, грижа и взаимно уважение. Внезапната, мъчителна смърт на К. Ж. съкрушила и прекършила необратимо родителите му. Майка му не могла да преживее загубата и починала през м. март 2019г., а П.П. след смъртта на сина си, станал друг човек. Престанал да излиза от вкъщи и да се вижда с когото и да е било. Стоял си в стаята, потънал в болката и спомените си. Отказвал да ходи на пазар и по тази причина всички продукта и лекарства му купувала ищцата Б.Ж.. Считал животът след смъртта на сина му, за него за приключил. Живеел ден за ден. Видял последно сина си в болницата в гр.С., в безсъзнание, обгорял и обинтован целия и не можел да изтрие от паметта си този ужасен спомен. Не е могъл да се сбогува със сина си, погребал го в затворен ковчег и това му тежало много. И тримата не могли да се възстановят емоционално от преживяното. Всеки един от тях живеел с чувството за ненавременна, невъзвратима загуба и непреодолима житейска трагедия. Отговорността на работодателя по чл.200 КТ за обезщетение на пострадал от трудова злополука. Не били обезщетени от работодателя или от застраховател по сключена застраховка „трудова злополука, което пораждало правен интерес всеки един от тях да претендира заплащането на обезщетение в размер на *** лева за Б. Т. Ж., *** лева за П. КР. Ж. и *** лева П. Ж. П., в тригодишния срок, установен в чл.358 от КТ, който спрял да тече за периода: 13.03.2020г. 21.05.2020г. по силата на чл.3, т.2 от ЗМДВИП. Молят съда да постановите решение, с което Да осъди “А.“ АД, с ЕИК***** да заплати на Б. Т. Ж., с ЕГН-**********, с адрес гр.К., бул.“О. №*, ет.*, ап.** сумата от *** лева обезщетение за претърпените в периода от 15.03.2018г. до датата на предявяване на исковата молба неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили от причинената в резултат на трудова злополука смърт на съпруга й К. П. Ж., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2018 г. денят следваща деня на смъртта до окончателното изплащане на задължението; Да осъди “А.“ АД, с ЕИК***** да заплати на П. КР. Ж., с ЕГН-**********, с адрес с адрес гр.К., бул.“О. №*, ет.*, ап.**, сумата от *** лева, обезщетение за претърпените в периода от 15.03.2018г. до датата на предявяване на исковата молба неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили от причинената в резултат на трудова злополука смърт на баща му К. П. Ж., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2018 г. денят следваща деня на смъртта до окончателното изплащане на задължението; Да осъди “А.“ АД, с ЕИК*****, да заплати на П. Ж. П., с ЕГН2 **********, с адрес гр.К., ул.“С.п.“ № ** сумата *** лева обезщетение за претърпените в периода от 15.03.2018г. до датата на предявяване на исковата молба неимуществени вреди болки и страдания, настъпили от причинената в резултат на трудова злополука смърт на сина му К. П. Ж., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2018 г. денят следваща деня на смъртта до окончателното изплащане на задължението. Претендират съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявените искове. По отношение на ищците Б. Т. Ж. и П. КР. Ж. като законни наследници на К. П. Ж. исковете били допустими, предявения от П. Ж. П. иск бил недопустим, тъй като лицето не било в кръга на законните наследници на починалия и излага подробни съображения. Счита, предявените Б. Т. Ж. и П. КР. Ж. искове за неоснователни, прекомерно завишени, не кореспондиращи с принципа на справедливостта, добрите нрави и установената съдебна практика и моли да ги отхвърли изцяло. Ищцата била в работоспособна възраст и по делото към момента нямало данни, твърдения и доказателства същата да е материално зависима от съпруга си, да изпитва някакви финансови затруднения, в т.ч. възникнали вследствие загубата на близкия й човек. По отношение тригодишния давностен срок, установен в разпоредбата на чл.358 от КТ, който по силата на чл.3, ал.2 от ЗМДВИП спрял да тече за периода на обявеното в страната извънредно положение през 2020 година, действително същият бил спазен. Ищцата предявявала иска си в края на найкрайния възможен срок, като претендирала огромен размер на обезщетение, ведно с лихва върху тази сума и като твърдяла, че работодателят дълго време е в просрочие, без да му е отправила някакви претенции или индикации за претенции. Предвид изложеното и с оглед факта, че след образуване на настоящото производство ищцата отказала подписване на споразумение за доброволно решаване на настоящия спор, предложено й от „А.“ АД, счита, че основния иск, респ. акцесорния към него за лихва - предявени в този последен момент от целия три-годишен давностен срок и в този прекомерно завишен размер, без преди това във всичките години ищцата да била отправила към работодателя и най-малка индикация за някаква претенция били единствено и само с цел финансова облага в особено големи размери, целяща неправомерно разместване на материални блага. Такова процесуално поведение говорело единствено и само за злоупотреба с право от страна на ищцата. Такова поведение било недопустимо и противоречало на добрите нрави и морал. Към датата на подаване на отговора на ищцата било изплатено застрахователно обезщетение в размер на *** лв. от Застраховател. Плащането било с оглед, че починалият К. П. Ж. е лице застраховано по Полица за задължителна трудова злополука №***** с начало 01.06.2017 г., срок на полицата - една година със Застраховащ „А.“ АД, ЕИК*****, сключена с „Д.З.“ АД, с покритие на полицата - за случаите по чл.55, ал.1 от КСО. Предвид на това, и с оглед настъпилото на 14.03.2018 г. застрахователно събитие и предявена претенция №*****, на законните наследници на починалото лице, след приключване на досъдебното производство №21/2018г. на ОСС, ОП С. било определено от застрахователя по условията на чл.9 и след представяне на всички необходими по чл.11 от Наредбата за задължителното застраховане на работници и служители за риска "Трудова злополука" /посл.изм.ДВ,бр.5 от 19.01.2010г/ е изплатено с преводни нареждани от 18.05.2021 год. обезщетение в общ размер 116 135.04 лв. или по *** лв. за двамата законни наследници Б. Т.Ж. и Петър Кр.Ж.. Предвид разпоредбата на чл.200, ал.4 от КТ евентуално определеното от решаващия по настоящото дело съд, обезщетение дължимо от „А.“ АД, ако бъде присъдено в размер по-голям от полученото, да бъде намалено с размера на сумата, която Б. Т.Ж. е получила по сключения договор за застраховане. Оспорва законната лихва, претендирана от ищцата от датата, следваща деня на смъртта - 16.03.2018г. до окончателно изплащане. Предявеният от ищеца П. КР. Ж. иск счита за неоснователен по основание и по размер. Липсвали доказателства ищецът да е живял изобщо и до последно в едно домакинство с пострадалото лице. Ищецът не твърдял, да е бил в някаква по-особено близка връзка с баща си К., различна от традиционната, обичайна връзка родител-дете. Твърдели се близки отношения между баща и син, основани на обич и уважение, привързаност, взаимни интереси, подкрепа, но следвало да се прави и разграничение между нормалност в отношенията и екстремност на дадена връзка. Доброто поддържане на роднинските връзки, не следвало да се приема за изключение. Ищецът бил пълнолетен, млад мъж, в работоспособна възраст и към момента по делото липсвали конкретни данни и доказателства, същият да е бил издържан материално от баща си, да е изпитвал и изпитва някакви конкретни финансови затруднения, в т.ч. възникнали вследствие загубата на родителя му. На този ищец било изплатено застрахователно обезщетение в размер на *** лв. от Застрахователя, което следва да бъде съобразено от съда.