Решение № 260555 от 10.02.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, IV “Б“ въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА мл.съдия: ТЕОДОРА КАРАБ.при секретаря Вяра

Баева, като разгледа докладваното от мл. съдия КараБ.в.гр.дело № 4729 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 5213659 от 18.12.2019 г., подадена от Д.Д.С., срещу Решение № 282900 от 22.11.2019 г. по гр.д.№ 17620 по описа за 2018 г. на СРС, I ГО, 25-ти състав, с което са отхвърлени предявените от ищцата Д.Д.С. с ЕГН: ********** срещу ответника К.И.А. с ЕГН: ********** кумулативно обективно съединени осъдителни искови претенции с правно основание по чл.51 от Закона за адвокатурата (ЗА) вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 2 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени на Д.С. неимуществени вреди, настъпили в следствие на непрофесионално изпълнение на задълженията му по ч.гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС, 57 състав въз основа на договор за правна защита и съдействие № 84/11.03.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата от 15.03.2018 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата от 12 000.00 лева, представляваща обезщетение за вреди, нанесени на Д.С. от бездействие на К.А. за изпълнение на поети с договор за правна защита и съдействие № 85/26.03.2013 г. и договор за правна защита и съдействие № 331/31.05.2016 г. задължения, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба от 15.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 5 764.95 лева, представляваща изтекла мораторна лихва върху сумата от 12 000.00 лева за периода от 01.06.2013 г. до 15.03.2018 г.

В депозираната въззивна жалба се инвокират съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на процесуалните правила на ГПК и при неправилно прилагане и тълкуване на материално-правните норми на ЗА и ЗЗД. Оспорва възприетата от съда фактическа обстановка, изведена при анализа на събраната доказателствена съвкупност. Не се споделят изводите на първоинстанционния съд като правилни касателно липсата на виновно неизпълнение на задълженията на ответника А. в качеството му на адвокат спрямо клиента му.

Излага се, че на 11.03.2013 г. е сключен договор за правна защита и съдействие № 84/11.03.2013 г. между ищцата и ответника, според който адвокат А. е поел задължение за оказване на правна защита и съдействие съгласно принципите на ЗА и Етичния кодекс на адвоката за процесуално представителство по ч.гр.д.№ 4268/2013 г. по описа на СРС. Твърди се, че на 26.03.2013 г. между същите страни бил сключен договор за правна защита и съдействие № 85/26.03.2013 г., във връзка с който адв. А. поел задължението за оказване на правна защита и съдействие по „образуване на изп.дело“. Счита се, че този договор бил относим за лице с име Я.Л.Л.. Описва се, че на 31.05.2016 г. между страните е сключен втори договор за правна защита и съдействие с № 331/31.05.2016 г., според който адв. А. поел задължение за правна защита и съдействие по завеждане и водене на обезпечително и исково производство пред СРС, като този договор бил относим за лицето Б.Б.С.. Излага се, че според първия договор за правна защита и съдействие адвокат А. поел задължението по воденето на ч.гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС, II

ГО, 57 състав, образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание запис на заповед за сумата от 12 000.00 лева, издаден в полза на ищцата С. срещу задълженото по ценната книга лице Л.. Излага се, че на 04.11.2013 г. ответникът получил срещу подпис, отразен в долния ъгъл на заповедта, издадения изпълнителен лист от 08.10.2013 г. въз основа на заповедта за изпълнение на парично задължение. На 02.09.2014 г. в СРС била входирана молба по ч.гр.д № 4268/2013 г., според която ответникът поискал издаването на изпълнителен лист-дубликат, поради загубата на оригиналния изпълнителен лист от 08.10.2013 г. Било образувано изпълнително дело № 20147880401166 по описа на ЧСИ М.К.въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС.

По отношение на втория договор за правна защита и съдействие се поддържа, че адв. А. бил упълномощен да заведе обезпечително производство, а впоследствие и исково във връзка с налично и изискуемо парично задължение на лицето Б.Б.С. с ЕГН: ********** към ищцата в размер на 12 000.00 лева, съгласно запис на заповед от 24.02.2012 г. с нотариална заверка на подписите, вписана под рег.

№600/24.02.2012 г. от регистъра на нотариус С.М.с рег. № 389 от регистъра на НК. Твърди се, че за нуждите на това производство на ответника бил предаден оригиналът на записа на заповед срещу Б.С., като от момента на предаване на записа на заповед на ответника, последният започнал да не отговоря на телефонните позвънявания на ищцата, а в редките моменти, когато се чували, той давал сведения за изпълнителното и гражданското производство, водено срещу Л.по ч.гр.д.№ 4268/2013 г. по описа на СРС, но не и по отношение на длъжника С..

Заявява се, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал събраните по делото писмени доказателства, уеднаквявайки двете производства срещу един субект, без да се прави разграничение за фазата на развитие на едното производство срещу Л.и незапочнатото Т.а срещу С.. Твърди се, че в края на 2017 г. и началото на 2018 г. ищцата упълномощила адв. Ч. за установяване на фактическата ситуация по отношение на заведено дело срещу С. и за поемане на процесуалното представителство по производството. След осъществен контакт, ответникът А. оставил на адв. Ч. разпиляна купчина от книжа с копия на документите по ч.гр.д.№ 4268/2013 г. на СРС без никакви документи, свързани с длъжника С.. Излага се, че при поискване на записа на заповед, адв. А. отговорил, че ценната книга е забравена, и в последствие не е била върната, както и че е загубил записа на заповед и не е завел нито обезпечително, нито исково производство срещу Б.С.. Инвокира се, че след като записът на заповед от 24.02.2012 г. е изгубен и не е образувано обезпечително и гражданско производство в полза на ищцата С., то за последната са настъпили вреди, свързани с погасяване на правото на вземане по издадената ценна книга, както и че са настъпили вреди, вследствие на виновно неизпълнение задълженията на адв. А., произтичащи от чл.51 от ЗА и чл.11, ал.4-6 от Етичния кодекс на адвоката, което е обусловило предявяването на искова претенция. Мотивира се, че ответника адвокат А. не е съобразил и спазил и разпоредбата на чл.9 от Етичния кодекс на адвоката (ЕКА) и че последният следва да носи отговорност за неизпълнение на задълженията си по ЗА. Поддържа се, че СРС не е разгледал заявеното от адв. Ч. обстоятелство досежно признанието на ответника за загубата на процесната запис на заповед срещу С.. Не се споделят изводите на състава на СРС, че липсвали доказателства да е предаден в оригинал записът на заповед, както и че не се установявало дали ищцата е предала на адвоката именно записа на заповед, описан в документ на стр. 16 от делото. Сочи се, че договорът за правна помощ и съдействие под № 331/31.05.2016 г. е сключен именно за завеждане на производство по запис на заповед срещу лицето С., а ответникът, поемайки защитата, е бил наясно със срока за необходимите действие, дали е възможно изпълнението му, но въпреки това не изпълнил поетите задължения. Излага се, че е неправилен извода на съда, че липсва причина обусловеност между установените вреди за ищцата и възложените действията , по който и да е от трите договора за правна помощ. Инвокира се, че не е установено кога и на кого е било съобщено разпореждане за оставяне на частна жалба с № 3087278/08.12.2015 г. без движение, а същевременно съставът е приел, че липсва виновно поведение на ответника адвокат А.. По тези съображения се прави искане въззивният съд да отмени първоинстанционно решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искови претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна ответника адвокат К.А. не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

При спазване на процесуалните изисквания за редовност въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, с обоснован правен интерес срещу постановено от родово и местно компетентен съд съдебно решение, подлежащо на инстанционен съдебен контрол от въззивен съд по реда на чл.258 и сл. от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество – въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива настоящото съдебно производство, въззивният съд действа като апелация (т. нар. "ограничен въззив"). В този смисъл е и задължителната за въззивните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.

Настоящата съдебна инстанция приема, че обжалваното решение на СРС, I ГО, 25-ти състав е валидно и допустимо, като постановено в съответствие с императивните съдопроизводствени правила на ГПК.

Относно правилността на атакуваното първиинстанционно решение, въззивният съд установява следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 2006800 от 15.03.2018 г., уточнена с молба с вх.

№ 5064083/17.04.2018 г. (на л.20 от делото), с молба с вх.№ 5087606/25.05.2018 г. (на л.24 от делото), с молба с вх.№ 5109198/27.06.2018 г. и с молба с вх. № 5031571/22.02.2019 г. (на л.50 от делото) от ищцата Д.Д.С. срещу ответника адвокат К.И.А.. В исковата молба се посочва, че на 11.03.2013 г. е сключен договор за защита и съдействие № 84/11.03.2013 г. между процесните страни, съгласно който адв. А. поел задължение за оказване на правна защита и съдействие в полза на своя доверител като образува и води ч.гр.д. № 4268/2013 г., II ГО, 75 състав при СРС, образувано по подадено заявление по чл.410 от ГПК на основание подписан в полза на ищцата С. запис на заповед за сумата от 12 000.00 лева. Твърди се, че от издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.03.2013 г. се установявало, че издадения въз основа на същата изпълнителен лист от 08.10.2013 г. е получен от ответника на 04.11.2013 г., което той удостоверил с подписа си в долния ъгъл на заповедта, а на 02.09.2014 г. последният адресирал писмена молба, с която поискал да му се издаде изпълнителен лист-дубликат, поради това, че е изгубил оригинала.. Релевира се, че ответникът проявил системна небрежност или очевидно невежество при изпълнение на професионалните си задължения, тъй като в продължение на почти година от получаването на изпълнителния лист не е образувал изпълнително дело, за което бил оправомощен, изгубил изпълнителния лист, дубликат за който е поискан повече от една година от момента на получаването на изпълнителния лист – оригинал, не е изпълнил в разумен срок поетото задължение по договор за защита и съдействие № 84/11.03.2013 г. да образува изпълнително дело на основание издадения изпълнителен лист по гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС, II ГО, 57 състав и по този начин нарушил разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗА. Инвокира се, че след постановено разпореждане от 11.03.2015 г. по гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС, II ГО, 57 състав А. не е спазил указанията на съда, не е извършил нужното процесуално действие, в резултат на което с последващо разпореждане от 03.06.2015 г. по същото производство съдът е обезсилил заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.03.2013 г., издадена в полза на ищцата С.. Твърди се, че подадената от адв. А. частна жалба с вх. № 3087278/08.12.2015 г. е била извън законовия срок срещу разпореждането от 03.06.2015 г. по гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС, II ГО, 57 състав, тъй като самото разпореждане било връчено на същия на 30.08.2015 г., поради което е върната от съда. Изложено е, че между страните бил сключен втори договор за защита и правно съдействие № 85 от 26.03.2013 г., според който адв. А. поел задължението за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в „образуване на изп.дело“, като на 31.05.2016 г. бил сключен и трети договор за правна помощ № 331/31.05.2016 г., въз основа на който ответникът поел задължението за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в завеждане и водене на обезпечително и исково производство пред СРС. Инвокира се, че по силата на този договор адвокат А. следвало да заведе обезпечително производство и впоследствие да заведе и исково производство във връзка с налично и изискуемо парично задължение на лицето Б.Б.С., ЕГН: ********** към ищцата С. в размер на 12 000.00 лева на основание издаден запис на заповед от 24.02.2012 г. с нотариална заверка на подписите, вписан под рег. № 600/24.02.2012 г. на нотариус С.М.с рег. № 389 от регистъра на НК. Излага се, че за целите на обезпечителното и исковото производство по искане и настояване на ответника адвокат А., ищцата С. му предала процесният запис на заповед в оригинал. Твърди се, че от момента на предаването на записа на заповед, ответника адвокат А. започнал системно да се крие от ищцата С., не отговарял на телефонните й обаждания, а в редките моменти, когато се свързала с него, получавала сведения само за изпълнителното и гражданското производство, водено срещу Я.Л.Л. по гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС, но не и по отношение на длъжника Б.Б.С.. Инвокира се, че в края на 2017 г. и в началото на 2018 г. ищцата С. упълномощила адвокат Ч., като последният многократно е търсил адвокат А.. През месец 02.2018 г. между двамата адвокати бил установен контакт, като ответника адвокат А. предоставил на адвокат Ч. разпиляна купчина с копия на документите по гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС. В предоставените документи липсвали документи за лицето Б.Б.С.. Сочи се, че на запитване адвокат А. отговорил на адвокат Ч., че е загубил процесният запис на заповед и не е завел нито обезпечително, нито исково производство. Инвокира се, че за вземането по записа на заповед е настъпила погасителна давност по чл.110 от ЗЗД и за ищцата са настъпили вреди, вследствие неизпълнението на задълженията на ответника, тъй като последният не е осъществил задълженията си по ЗА и по процесните договори за правна защита и съдействие и нарушил е правилата на Етичния кодекс на адвоката. Прави се искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника на основание по чл.51 от