Решение № 1 от 03.01.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Ловеч, 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20224310200922 по описа за 2022 година

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №**** на ОД на МВР Ловеч на Г. Н. У., ЕГН ********** – законен представител на фирма „Уно ойл“ ООД, ЕИК **** е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 50,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 12.08.2022 год. в 11.33 часа в обл. Ловеч, ПП І-4, км 34+900, в землището на с. М. с АТСС СПУКС ARH CAM S1 насочено в посока гр. София снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч., въведено с ПЗ Д-11 и приспаднат толеранс от 3 %, с МПС Киа Спортидж вид л.а. с рег. № Е 7788 МВ е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №120сd3d. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км.ч. е установена скорост от 61 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 11 км.ч.

Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от Г. Н. У., в която излага, че издадения ЕФ е незаконосъобразен. Сочи, че в процесния ЕФ е посочено, че е собственик на МПС, с което е извършено нарушението, което не отговаря на истината. В подкрепа на това представя Свидетелство за регистрация на МПС – част 1, като твърди, че от същото е видно, че собственик на процесното МПС е не той а „Уно ойл“ ООД, Булстат ****. Излага, че с това е допуснато нарушение на чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй като не е посочен собственика на когото е регистрирано МПС. Счита, че така допуснатото нарушение е съществено и влече след себе си отмяна на процесния ЕФ само на това основание. На следващо място твърди, че в процесния ЕФ не е посочено ведомството, нито името на длъжностното лице, издало ЕФ, и че липсата на такъв лишава акта от възможността да породи своето правно действие. В този смисъл сочи, че действително в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и в утвърдения образец не се съдържа реквизит, изискващ посочване на имената и длъжността на издателя на ЕФ, но доколкото последния се приравнява на НП, излага, че следвало да намери приложение нормата на чл.47 от ЗАНН, която определяла органите, които могат да налагат административни наказания. На следващо място сочи, че българското законодателство не делегира правомощия на техническите средства да 1 изпълняват функциите на АНО, и че последните могат да са само средство за събиране на данни за извършване на административни нарушения, но преценката дали действително е извършено такова нарушение и налагането на самото административно наказание следва да бъде сторено от нарочно овластени за това органи. Излага, че освен това обжалвания ЕФ не съдържа и дата на издаване, който реквизит въпреки, че не бил посочен в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП бил задължителен с оглед решаването на въпроси от съществено значение относно законосъобразно налагане на съответното административно наказание, каквито са наличие на компетентност на длъжностното лице издател към датата на издаване на ЕФ и изчисляване на давностните и преклузивни срокове. Счита, че всички допуснати процесуални нарушения са съществени и не могат да бъдат санирани в хода на съдебното производство, тъй като това би довело до подмяна на волята на АНО, а това е недопустимо.

С оглед на гореизложеното моли да се отмени процесния ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същия е депозирал писмена молба с вх. №11197/12.12.2022 г., с която е направил искане да се гледа делото в негово отсъствие и е изложил подробни аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателят и наказващият орган /жалбата е изпратена на РС Ловеч с пощенски плик с клеймо от 08.11.2022 г. /вх.

№10015/10.11.2022 г./ като предвид на това, че процесния ЕФ е връчен на жалбоподателят на 02.11.2022 г. се явява подадена в срок/, относно преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.

В издадения електронен фиш, видно от словесното описание на нарушението е посочено, че процесното МПС се е движило със скорост от 61 км/ч при ограничение на скоростта за населено място - 50 км/ч, както и че е налице превишение от 11 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – в обл. Ловеч, ПП І-4, км 34+900, в населено място, землището на с. М.. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство - система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение АTСС СПУКС ARH CAM S1. На техническото средство, видно от събраните по делото доказателства е извършена метрологична проверка /Протокол от проверка №58-СГИСИС/17.05.2022 г. / със срок на валидност 1 година. Приложена е по делото и фото снимка на техническото средство, надлежно заверена, за установяване и онагледяване мястото на проверката. При преминаване покрай процесното техническо средство, снимащо и в двете посоки, същото фиксирало скорост на движение на автомобилът - 64 км/ч, при разрешени 50 км/ч за населено място, като било засечено превишение на разрешената скорост на движение от 11 км. час, след приспадане на процента грешка, с който работи уредът (в полза на жалбоподателят). При обработка на заснетите данни, служител при ОД на МВР Ловеч установил извършеното нарушение, в следствие на което бил издаден процесния електронен фиш, с който на жалбоподателят Г. Н. У., в качеството му на законен представител на ЮЛ собственик на процесното МПС е наложено цитираното по – горе наказание. В обстоятелствената част на ЕФ се съдържа информация за това къде и кога е извършено нарушението, от кого е извършено, с какво МПС и най - важно как е установена забраната, която жалбоподателят е нарушил – изрично АНО е записал, че процесния участък е населено място за който максимално разрешената скорост е 50 км. ч. В – 26/60 км. ч. В ДВ 2 бр.6 от дата 16.01.2018 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, съгласно &6 на която в чл.16, е създадена ал.5, съгласно която „При съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).“

В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.

Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване, е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, с процесния лек автомобил с рег. № Е 7788 МВ е осъществен състава на посоченото от административно - наказващият орган нарушение. С оглед на което съдът намери, че е безпредметно да се установяват и разпитват като свидетели по делото екипът на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч работил по случая.

Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят, като в случая не е издаден АУАН, а електронен фиш, тъй като защитата против издаден фиш е регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие.

В случая не е приложимо Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС на РБ, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е разрешено използванe на мобилни устройства за заснемане на нарушения.

Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - АTСС СПУКС ARH CAM S1, което е одобрен тип средство за измерване /л.13 и л.14 от делото/. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства – заверено копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 и заверено копие на Протокол от проверка №58-СГ-ИСИС/17.05.2022 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство за измерване.

Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП 3 регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14 - дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на представляващия дружеството, тъй като видно от справката за собственост, собственик на процесния автомобил е „Уно ойл” ООД.

От служебно направената от съда справка в ТР се установява, че управител на „Уно ойл” ООД е именно жалбоподателят Г. Н. У., който е и представляващ дружеството. АНО изхождайки от разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП правилно е издал процесния ЕФ именно срещу жалбоподателят У., за който са налице категорични доказателства, че е управител на дружеството собственик на процесния автомобил и има представителна власт. Видно от събраните по делото доказателства същия не е възразил и не е заявил да е предоставял автомобила на друго лице. Наказанието е наложено при условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП, и ако жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението, или, че не следва да бъде ангажирана неговата отговорност е следвало след като му е бил връчен ЕФ да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят не е оспорил тези обстоятелства и не е депозирал декларация от която да се установява, че не той а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е направил и възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно е санкциониран жалбоподателят Г. Н. У., в качеството му на управител на дружеството собственик на процесния автомобил, с който е извършено нарушението. По изложените по - горе съображения съдът намира за неоснователни направените в тази насока възражения от страна на жалбоподателят.

Разпечатката съдържа 21 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ada9b3f4-6171-47a2-93a3-a7af8156c7ef