Решение № 210 от 17.04.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Ямбол, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20252330101274 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по повод на подадена молба от С. М. П., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Б. Д. И., род. на *** г., ЕГН ********** и двамата с адрес в гр. Я., ул. „*** , за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на С. М. П. и детето Б. Д. И. домашно насилие от страна на лице, който на молителката е бивш съпруг, а на детето му е баща – Д. Б. И., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ж.к. „***.

В молбата са описани фактите и обстоятелствата, при които е извършено конкретното твърдяно домашно насилие, а именно: Ответника е баща на детето Б. И., като с определение по гр. дело № *** г. по описа на ЯРС, упражняването на родителските права са присъдени на майката , като на бащата е определен режим на лични контакти.

Твърди се, че бащата упражнява по отношение на бившата си съпруга и детето психическо и емоционално домашно насилие, като с решение по възз. гр. дело № *** г. по описа на ЯОС на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН на ответника било забранено да приближава С. П. и детето, жилището им и местата за социални контакти и отдих , на разстояние 100 м. за срок от 12 м., считано от 20.02.2023 г., като бащата имал право да вижда детето в един от избраните от него дни- петък или понеделник на всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00 ч. до 14.00 ч. в съответния ден, като контактите им се осъществяват под контрола на социален работник от компетентната ДСП по местоживеене на детето или на определено от същата социална служба място в общността, където да се извършвало наблюдение от съответните специалисти/ социални работници, педагози и/или психолози, 1 включително и чрез предоставяне на съответната социална услуга на страните и детето/ на контактите на детето с бащата, като контактите се осъществяват с продължителност, определена от социалния работник или посочен от него експерт, която продължителност е подходяща за охраняване интересите на детето, като във връзка с изпълнението на решението бил определен график.

Съдът приел, че по отношение на детето Б. бил извършен акт на домашно насилие от жената с която Д. И. живеел на семейни начала А. Д..

Във връзка с изпълнението на посоченото съдебно решение, Д“СП“- Я. изготвила график за осъществяване на срещите на бащата с детето в защитена среда, и в избран от бащата ден – петъчен ден на всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 10 ч. до 14.00 ч. в съответния ден. Твърди се, че още към онзи момент бащата започнал да проявява агресивно поведение и то по време на срещите, като пред детето викал, обиждал, което поведение се отразило негативно на детската психика. Детето било започнало да развива задръжки и било в постоянен дискомфорт от действията на баща си, като се страхувало да не започне да крещи, като отказвало да спи само в детската стая за да не дойдел баща му и да го вземел, и ако бъдело оставено само да спи от страх повръщало.

Ответника не показвал разбиране към детето, че от това негово поведение същото се страхувало да не го вземе в гр. Б., при А.. Бащата не полагал усилия за преодоляване на емоционалния дискомфорт на детето от неговите действия и жената с която живеел на съпружески начала. Напротив въпреки многобройните изготвени по образуваните граждански дело и жалби от Д. против С. психологически експертизи, че детето изпитвало страх и емоционален дискомфорт от жената с която Д. живеел, на *** г. ответника посетил гр. Я. за режим на лични контакти. Твърди се, че бащата често нарушавал режима на лични срещи, като не идвал в часа който му бил определен от съда, не се обаждал, че ще закъснее и преди да се обадил на С. П., че бил пред блока звънял на тел. 112 и едва когато пристигнели полицейски служители им обяснявал, че молителката не вдигала телефона си, което не било вярно. Винаги в режима на контакти на Д. с детето, С. си била в къщи и била приготвила детето за срещата с баща му, но явно желанието на ответника не било за осъществяване на режим на контакти, а съставянето на предупредителни протоколи спрямо С. П.. Ответника постоянно и се заканвал, че щяла да види какво щяло да и се случи, като това поведение на бащата предизвиквало страх у детето и същото не желаело да тръгне с него. На *** г. около 9.50 ч. молителката С. П. Заедно с детето Б. слизат пред входа на блока, за да изчакат ответника, съгласно постигнатата спогодба между тях. Ответника пристигнал в 10.35 ч., заедно с лицето А. Е. и трима униформени служители на МВР. До паркирания наблизо автомобил на ответника, стояла А., от който детето много се страхувало. С пристигането им А. Е. започнал да снима Б. с боди камера, като това притеснило детето, както и от присъстващите полицейски служители, като помолил баща си да не го снимат. Детето се криело зад майка си и не желаело да тръгне с баща си. Тогава ответника започнал да крещи на детето Б. и да го обижда, държал се грубо с него и му заявил, че детето няма право на мнение и нямало право на глас. Обърнал се със злоба към С., като и заявил, че щяла да 2 разбере какво щяло да и се случи, като изненадите тепърва предстоели. Детето след като видяло агресивното поведение на баща си и обиждайки се от думите които възприел, че е много тъп, се разплакало, хванало ръката на майка си и поискало да се приберат. Майката се опитала да успокои детето, но същото треперело, било много разстроено и искало да се скрие от баща си, като майката за да го успокои решила да го разходи с колата.

Твърди се, че това поведение на ответника да крещи и да се заканва пред детето не било за първи път, като всеки път когато се прибирали, детето заключвало входната врата на апартамента с думите да не дойдел баща му да го вземе. С поведението си, с постоянните тревоги които създавал ответника по отношение на детето и майка му същите били поставени в постоянен емоционален дискомфорт и стрес. Детето след всяка среща с баща си било много стресирано, треперело и плачело, като не желаело дори да спи само.

Твърди се, че молителката С. и детето Б. се страхували за живота и здравето си, като детето се страхувало от баща си да не го вземе при него и А..

С. се страхувала, като ответника многократно се бил заканвал на молителката, че ще я вкара в затвора и няма да спре докато това не се случило. Същата през годините била обиждана с думите наркоманка и бокрук.

С поведението си ответника осъществил домашно насилие по отношение на молителката С. М. П., както и по отношение на детето Б. Д. И..

Твърди се, че в настоящия случай поведението на бащата застрашавало здравето, благосъстоянието и развитието на детето и го излагало на системен риск, като бащата не зачитал основни права на детето, неговото мнение и желание, което водило до емоционален дискомфорт.

За молителката С. П. и детето било налице пряка и непосредствена опасност за живота и здравето им, с оглед характеровите особености на ответника и ескалирането на упражненото от него в последните месеци насилие, както и за предотвратяването на нови такива се иска издаване на заповед за незабавна защита на малолетното дете от ответника Прилагат писмени доказателства, включително и декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

В срока за отговор на молбата за домашно насилие е постъпил такъв от ответника, чрез пълномощник адвокат. В същия се твърди, че нито в молбата, нито от представените писмени доказателства се установявала съществуваща каквато и да е опасност за живота и здравето на молителката. В тази насока се твърди, че ответника винаги посещавал адреса на молителите с полиция, провелия се между тях разговор бил записан на видеозапис, като бил проведен напълно нормален разговор. Ответника не бил повишавал тон, нито на детето, нито на майката, не бил крещял, нито ги обиждал. Фактическо положение на случилото се било напълно различно от това, което се твърдяло в молбата, като бащата по никакъв начин не бил поставил детето в риск, като дори направил опит да разговаря с него и да преодолеят отчуждението на детето, което било насадено от майката. Нямало извършен какъвто и да било акт на домашно насилие, като ответника не бил проявил нито за миг каквато и да била 3 вербална агресия, нито каквото и да било емоционално и психическо насилие, над някой от двамата молители. Мярката за ограничаване на ответника се явявала неподходяща в предвид и на служебния известен на съда факт, че детето Б. И. било „дете в риск от родителско отчуждение“ и с определянето на защитна мярка съда напълно и погрешно и крайно неподходящо, погазвайки висшия интерес на детето, постановил ограничаване на личните контакти с бащата.

Иска се отхвърляне на молбата и отмяна на издадената заповед за незабавна защита.

В съдебно заседание молителката С. М. П. се явява лично и в като майка и законен представител на малолетното детето Б. Д. И., като и се представляват от пълномощник адв.

Мяариана Х.- ЯАК, като поддържат молбата за домашно насилие и претендират налагането на мерки съгласно издадената заповед за незабавна защита в максимален срок.

В съдебно заседание ответника по молбата не се явява лично, като в последното съдебно заседание не се яви и пълномощника му адв. П. Б., представят се доказателства и се иска отхвърляне на молбата за домашно насилие.

Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН – лице, с което е живяла на семейни начала и от което има дете, като същата е допустима, като разгледана по същество е и основателна.

За доказване на твърденията си, молителите са ангажирали декларации по чл.9, ал.3 ЗЗДН

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите К. Г. Г., И. П.

И., А. М. Е. и Д. М. Л..

Свидетелите Г. и И. поясняват, че работят като полицаи в РУ- Я.. Спомнят си, че присъствали на сигнал между страните по делото през месец април 2025 г., на адрес в гр. Я., ул. „***, където били изпратени от деж. ОДЧ. Когато посетили адреса там ги посрещнал бащата, кой им се представил с лична карта. Заявил, че имал решение на ЯРС за право на лични контакти с детето, като ги повикал защото имало пречка в тази насока. Майката и детето също били навън, като бащата попитал последното дали искало да отиде с него, като детето отговорило, че не иска. Там присъствал още един мъж, който не вземал отношение.

Точно скандали не било имало, като никой не бил повишавал тон, нямало крясъци и викове.

Майката попитало детето защо не иска да отиде с баща си, но то се криело зад нея, след което се прибрали и бащата си тръгнал. Другия господин който бил с ответника се представил като Е., репликирал и снимал цялата ситуация с мобилния си телефон. Детето не било доволно, че го снимат, като Д. и С. се репликирали взаимно, но не чули обиди и нападки. Детето било видимо притеснено.

Свидетеля Е. ( без родство със страните) пояснява, че на адреса за предаване отишли 4 заедно с Д., като А. останала в автомобила. Между майката на детето и приятелката на Д. имало някакъв неприязън, между личностни конфликти и не можели да се гледат. Когато отишли на място майката я нямало, изчакали около 5-6 мин. но никой не се появил, въпреки, че бащата има съдебно решение което трябвало да се спазва и без уговорки между родителите. Д. звъннал в полицията, като пристигнали трима униформени служители, като майката слязла с детето. Освен посочените по- горе лица присъствало и още едно лице, за което разбрал, че е пастрока на детето, но той бил до паркиран автомобил. Наложило се да обяснява на полицаите какви са им задълженията по ЗМВР, като детето се държало за майката и от време на време ходило до пастрока, като не участвало по никакъв начин в т.нар. предаване. Д. се опитал да осъществи контакт с детето, но същото казвало, че не искало, да се махнел от там и да спрат да го снемат и други неща, които не били в детския речник. Той снимал с бодикамера, като полицаите също снимали, като били с бодикамери и детето твърдяло, че го е страх. Опитали се да му обяснят на детето, че снимането по никакъв начин не застрашава живота и здравето му, но режимът на лични контакти не бил се осъществил. В тази връзка полицейските служители не били си свършили служебните задължения и правомощията си по закон, като трябвало да предупредят лицето по чл.64 ЗМВР и да задържат извършителя който осуетявал предаването на детото, но въпреки това режима не се осъществил и се наложило да си тръгнат. В конкретния случай не били сигнализирали Д“СП“ но и те не познавали нормативната база. Конфликт между майката и Д. нямало и всички те да се карат помежду си и детето да става свидетел на тези неща. След това си тръгнали, като преди това се опитал да бъде медиатор, като обяснил на детето, че това не било негова работа, защото по чл.11 Закона за закрила на детето правото било негова, като го информирал, че съдебните решения били задължителни за абсолютно всички, включително и за полицаите.