Определение № 332 от 22.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 332 гр. София, 22.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20251001000322 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, вр. чл. 729, ал. 3 ТЗ и е образувано по:

1. Въззивна частна жалба вх. № 9598/08.04.2025 г. на В. Д. Ф., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ЖК „***“, *** срещу Определение № 260531/31.03.2025 г., по т.д. № 2253/2020 г., на СГС, VI-24 с., в частта, с която съдът по несъстоятелността след като е внесъл промени в окончателната сметка за разпределение № 5, досежно вземането на кредитора, я е одобрил.

Частният въззивник атакува определението като неправилно и незаконосъобразно и моли за отмяната му в частта, досежно разпределените суми за удовлетворяване на вземанията на жалбоподателя. Сочи, че след разпределението извършено със сметката е останала неразпределена сума в размер на 183787.83 лв. От посоченото извежда, че в масата е налице сума достатъчна да покрие всички дължими негови вземания за законни лихви. В тази връзка изразява становище, че дължимата в негова полза законна лихва е до окончателното изплащане на главницата, което е било извършено на 27.02.2025 г., а не до посочения от съда момент и в тази връзка размерът следва да бъде определен на 84688.02 лв. По отношение включеното в сметката окончателно възнаграждение на синдика сочи, че доколкото са налице вземания, които не са изплатени изцяло, не са налице основания за изплащането му. По същество моли за отмяна на атакуваното определение, в частта, с която сметката е изменена досежно неговото вземане, след което е одобрена и постановено друго, с което за удовлетворяване на вземането му бъдат предвидени: - сумата 84688.02 лв., законна лихва върху изплатената главница до 27.02.2025 г., - сумата 14007.18 лв., съдебно деловодни разноски, които вземания са включени в Списък № 2 на допълнително приетите вземания. Претендира разноски за настоящото производство.

2. Въззивна частна жалба вх. № 266059/08.04.2025 г. от Х. Х. И., ЕГН **********, със служебен адрес гр. София, ул. „Три уши“, № 8, ет. 4 срещу 1

Определение № 260531/31.03.2025 г., по т.д. № 2253/2020 г., на СГС, VI-24 с., в частта, с която съдът след като е внесъл промени в окончателната сметка № 5, досежно вземането на кредитора, я е одобрил.

Частният въззивник счита атакуваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът неправилно е намалил сумата, предвидена за удовлетворяване на вземането й с мотив, че не са налице средства за изплащането му изцяло. Счита, че в масата са налице достатъчно средства за удовлетворяването й изцяло. В останалата си част частната жалба е идентична с тази на кредитора Ф. и касае неговото вземане. По същество моли за отмяна на атакуваното определение, в частта, с която за удовлетворяването й е предвидена сумата 3511.18 лв., и постановено друго, с което вземането й бъде удовлетворено в пълен размер – 4241.03 лв.

В границите на предоставения срок е постъпил отговор вх. № 266617/16.04.2025 г. от кредитора Е. И. В., ЕГН **********, в който по отношение частната жалба на адв. И. е изложено, че е недопустима и неоснователна. Сочи, че кредиторът И. не е подавала възражение срещу сметката досежно своето вземане или досежно вземането на друг кредитор. От посоченото извежда, че искането на този кредитор за отмяна на цялата сметка, би засегнало правата на останалите кредитори, чиито вземания са предвидени за удовлетворяване. Счита, че със сметката не е бил нарушен принципа на съразмерност при удовлетворяването на кредиторите от ред 12, на чл. 722, ал.

1 ТЗ, както и, че в действителност не е налице намаляване на вземането на адв.

И., а същото се явява частично удовлетворено с процесната сметка. Счита, че цитираното от жалбоподателката тълкувателно решение № 2/2021 г. е неотносимо в случая.

В границите на срока е подаден отговор вх. № 266607/16.04.2025 г. на частните жалби и от В. Р., в качеството на синдик на „Соник Уол“ ООД (н), ЕИК 121765015. В него досежно частната жалба на кредитора Ф. е посочено, че оплакването за невключване в сметката на сумата 768.79 лв., съдебни разноски е неоснователно. Това е така, защото сума в посочения размер е била присъдена в полза на несъстоятелното дружество по силата на влязлото в сила Решение № 435/07.04.2023 г., по в.гр.д. № 453/2022 г., на САС, като Ф. е осъден да я заплати, поради което и синдикът е прихванал посочената сума, дължима от Ф., с приетото вземане на последния също за съдебни разноски в размер на 14007.18 лв. Това прихващане било отразено като забележка, в края на Списък № 2 на допълнително приетите вземания, с който е било прието вземането на този кредитор. Срещу този списък възражения не са постъпили и е бил одобрен с Определение № 261514/19.08.2024 г. Касателно вземането за законна лихва на този кредитор синдикът сочи, че съдебната практика трайно се придържа към разбирането, че такава се начислява до момента на изготвяне на сметка за разпределение, поради което и по този начин е изчислена и включена в сметката за разпределение. По отношение на жалбата на кредитора И. счита, че същата не разполага с легитимация да иска отмяна на цялата сметка. Счита, че правата на този кредитор не са нарушени, тъй като самата тя сочи, че в масата са налице достатъчно средства за удовлетворяването й изцяло.

Отделно сочи, че окончателното възнаграждение на синдика се оповестява в сметка за разпределение и подлежи на изплащане по реда на т. 3, при постъпване на средства за изплащането му. В случая, окончателното възнаграждение на синдика е било гласувано на събрание на кредиторите, 2 решението не е било атакувано, не се съдържат допълнителни условия и ограничения.

По същество моли за постановяване на определение, с което частните жалби бъдат оставен без уважение.

Софийски апелативен съд, като съобрази изложените в частните жалби оплаквания, доводите съдържащи се в отговорите, както и данните по делото, и провери обжалваното определение съобразно правомощията си, намира следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на жалбите. Съобразно разпоредбата на чл. 729, ал.

3 ТЗ определението, с което съдът по несъстоятелността одобрява сметката за разпределение може да се обжалва от длъжника и от кредитор, който е подал възражение по чл. 728. Законодателят е предвидил, че това определение може да се обжалва и от кредитор, който не е подал възражение, в случаите когато с него сметката се изменя или отменя.

В конкретния случай въззивната частната жалба на кредитора Ф. е процесуално допустима, като подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, приложим по силата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, от обявяване на определението в Търговския регистър, срещу подлежащ на обжалване акт. Жалбата е подадена и от легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, доколкото кредиторът е подал възражение по реда на чл. 728 ТЗ, поради което жалбата се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Допустима се явява и частната жалба на кредитора адв. И.. Този кредитор не е подал възражение срещу сметката по реда на чл. 728 ТЗ, но е засегнат от извършената от съда по несъстоятелността промяна в предложеното от синдика разпределение на парична сума, набрана от продажба на активи на несъстоятелния търговец. Като допустима жалбата също подлежи на разглеждане по същество.

По въззивна частна жалба вх. № 9598/08.04.2025 г. Разгледана по същество тази частна жалба се явява частично основателна.

С Решение № 260114/21.01.2021 г., постановено по т. д. № 2253/2020 г., на СГС е обявена неплатежоспособността на "Соник Уол" ООД и е открито производство по несъстоятелност. С Решение № 260244/06.04.2022 г., постановено в същото производство, длъжникът е обявен в несъстоятелност, лишен е от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му и е постановено начало на осребряване на имуществото.

На 04.03.2025 г. по партидата на длъжника в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е обявена Сметка за разпределение № 5. С посочената сметка е разпределена сума в размер на 694533.67 лв., набрана от осребряване на имуществото на длъжника, която е разпределена за пълно удовлетворяване на кредиторите от ред 9, 10 и 12, на чл. 722, ал. 1 ТЗ.

Така в т. 9 от сметката за кредитора Ф. са предвидени следните суми: 80967.03 лв., законна лихва върху главницата от 108000.00 лв., за периода 02.02.2018 г. – 28.11.2024 г., по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ и – 13238.39 лв., разноски, по чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ. Посочените вземания са отразени в Списък № 2 на допълнително приетите вземания на кредиторите, обявен в ТР на 25.07.2024 г. и одобрен от съда с Определение № 261514/19.08.2024 г.

В границите на срока по чл. 728 от ТЗ пред съда по несъстоятелността е 3 постъпило възражение от кредитора Ф., с което е поискано да бъдат включени още и сумата 90.01. лв., обезщетение за забава за периода 30.01.2018 г. – 01.02.2018 г., с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, сумата 768.79 лв., съдебно-деловодни разноски, с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.

12 ТЗ и законна лихва върху главницата до момента на реалното й изплащане.

С атакуваното Определение № 260531/31.03.2025 г., съдът по несъстоятелността след като приел възражението за частично основателно изменил сметката за разпределение досежно т. 9 като за кредитора Ф. била отредена сумата 83338.65 лв., законна лихва върху главница от 108000.00 лв., за периода 02.02.2018 г. – 25.01.2025 г., с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ и сумата 11596.62 лв., разноски, с ред на удовлетворяване по чл.

722, ал. 1, т. 12 ТЗ.

По този начин разпределянето в полза на кредитора Ф. на по-голяма от първоначално определената сума за удовлетворяване на вземането му за законна лихва по т. 9 от чл. 722, ал. 1 ТЗ, то кредиторите от следващия ред по т. 12 от чл. 722, ал. 1 ТЗ са били удовлетворени частично, вместо изцяло.

Произнасянето се преценява като частично неправилно. С определението по чл. 729, ал. 1 ТЗ съдът се произнася по съставената от синдика сметка за разпределение, като в това производство следва да извърши преценка доколко съдържащите се в нея вземания на кредиторите, индивидуализирани по вид, основание и размер, съответстват на тези в одобрения от съда списък на приетите вземания, какъв е размера на получените при осребряването на имущество от масата на несъстоятелността суми и как тези суми следва да бъдат разпределени между отделните кредитори с приети вземания, като се отчетат извършените плащания преди тази сметка, тогава, когато сметката за разпределение е частична, а в случаите, когато сметката е окончателна следва да бъде извършена проверка дали подлежащите на удовлетворяване приети вземания на кредиторите се удовлетворяват в пълен размер. Съдът може служебно или по повод на възражение в производството по чл. 729, ал. 1 от ТЗ да направи корекции в сметката за разпределение при констатирана незаконосъобразност. Целта е кредиторите на несъстоятелния длъжник да бъдат удовлетворени за вземанията си, както и да се упражни контрол върху събраните при осребряване на имуществото средства и тяхното разходване.

Списъкът на приетите вземания на кредиторите след неговото одобряване, включително и в частта за привилегиите и обезпеченията, макар да не се ползва със сила на присъдено нещо, е задължителен за всички участници в производството по несъстоятелност, включително и за синдика при изготвянето и за съда при одобряването на сметката за разпределение. Те не могат да внасят промени в него, като единственото изключение е наличието на влязло в сила съдебно решение по установителен иск по чл. 694 ТЗ. Списъкът играе ролята на изпълнителен титул в универсалното принудително изпълнение, като очертава обема на правото на принудително удовлетворение на кредитора от формулираната маса от активи на длъжника.