Присъда № 27 от 11.11.2024, Апелативен съд - София

МОТИВИ към Присъда № 27 / 11.11.2024 г. постановена по ВНОХД № 1113/2023 г. на Софийски апелативен съд, НО, 7 с-в.

С присъда от 26.05.2023 г, Софийски градски съд, НО, 23 състав, по НОХД № 1842/2019 г. е признал подсъдимия Я. С. Х., роден на *** г. в гр.

София, с постоянен адрес в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, за виновен в това, че на 21.11.2017г. в ***, в гараж - първи източен, умишлено е умъртвил Б. В. Б., като деянието е било извършено по особено мъчителен начин за убития - същият е имал възможност да осъзнава и разбира случващото се, да усети съзнателно и емоционално да преработва наличните значителни по интензивност болкови стимули - прострелял го е три пъти в областта на главата и тялото както следва: входна огнестрелна рана в областта на лявото ухо, входна огнестрелна рана по задната повърхност на лявото рамо и входна огнестрелна рана вдясно на торса на границата на гръдна и коремна област с преработен сигнално газов пистолет „ИЖ-79-8“ с патрони калибър 9x18 милиметра, предназначени за стрелба с пистолети и картечни пистолети 9x18 милиметра, както и му е причинил прободно-порезно нараняване чрез използване на предмет с остър връх и режещ ръб на шията с прерязване на тялото на подсзичната кост вдясно и счупване на дясното й рогче, прерязване на меките тъкани в дълбочина до около 10 сантиметра и прерязване на подкожната вена от среден калибър вдясно, вследствие на което на пострадалия са причинени наранявания, несъвместими с живота и довели до настъпването на смъртта в резултат на масивната остра кръвозагуба и масивната аспирация на кръв в белите дробове, причинени в резултат на трите огнестрелни и едното прободно - порезно нараняване в комплекс с водещо значение на огнестрелните наранявания, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.З, вр. чл.115, вр. чл. 54 от НК го осъдил на 20 /двадесет/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС.

На основание чл.25,ал.1, вр. чл.23,ал.1 от НК градският съд е наложил на Я. С. Х. едно общо най-тежко наказание между наказанията по НОХД № 15140/2016г. на СРС, по което е бил осъден на 2 /две/ години „лишаване от свобода“ и наказанието по настоящата присъда, а именно това по НОХД № 1842/2019г. - 20 /двадесет/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС.

На основание чл.59, ал.1 от НК с присъдата е зачетено и приспаднато при изтърпяването на определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“, времето, през което подсъдимия Я. С. Х. е бил задържан по НОХД № 1842/2019г., считано от 21.11.2017г. до влизане на присъдата в сила.

По приетите за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове, на основание чл.45 от ЗЗД СГС е осъдил подсъдимия Я. С.

Х. да заплати: на гражданския ищец Н. Б. Б. сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му от деянието неимуществени 1 вреди, ведно със законната лихва от 21.11.2017г. до окончателното заплащане на сумата; да заплати на гражданския ищец Р. В. Б. сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.11.2017г. до окончателното заплащане на сумата; както и на гражданския ищец Б. Б. Б. - малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Р. В. Б., сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.11.2017г. до окончателното заплащане на сумата.

На основание чл. 189, ал.З от НПК подсъдимият Я. С. Х. е осъден да заплати в полза на Държавата и по сметка на СДВР сумата от 9 647.42 лв. направени в д.п. разноски по делото, по сметка на СГС - сумата от 20 000 лв. държавна такса върху уважените граждански искове и сумата от 9 382.9лв. направени в съдебното производство разноски по делото, както и сумата от по 5.00 лв. за всеки евентуално издаден по делото изпълнителен лист.

Срещу присъдата в частта относно наложеното наказание е постъпил въззивен протест от прокурор в СГП, както и допълнение към протеста, в които се изтъква, че наложеното наказание е необосновано занижено и не съответства на степента на обществената опасност на дееца и на извършеното престъпление. Подчертава се, че е извършено умишлено убийство, жестоко и мъчително за жертвата, с множество наранявания. Според прокурора липсват смекчаващи вината обстоятелства. С оглед липсата им и начина на извършване на престъплението обвинението поддържа, че наказанието „доживотен затвор“ в най-пълна степен“ съответства на тежестта на това престъпление. С оглед на това, в протеста се формулира искане за изменение на присъдата в осъдителната част, чрез определяне на другото по вид алтернативно предвидено наказание – доживотен затвор.

Подсъдимият Я. С. Х. е подал въззивна жалба срещу постановената присъда, в която заявява, че атакува съдебния акт както в пнаказателноосъдителната, така и в гражданско- осъдителната и част. В писмено допълнение към жалбата прави искане за отмяна на присъдата и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба от адвокат К. Н.защитник на подсъдимия Х.. В жалбата бланкетно се поддържа, че първоинстанционният съд е направил неправилни фактически и правни изводи, че наказанието е явно несправедливо и че гражданскоправните претенции са недоказани.

Постъпила е въззивна жалба и от а. М. -защитник на подсъдимия Я. Х..

Изложени са оплаквания, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, че неправилно е приложен материалния закон, както и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според защитника приетите от съда 2 фактически положения не съответстват на събраните по делото доказателства и липсват доказателства, които по несъмнен и категоричен начин да доказват, че подсъдимият Х. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, в което е обвинен. Адв. М. поддържа, че приетата от съда фактическа обстановка не отговаря на действителното положение и обективната истина; обвинението в конкретния случай не е доказано по несъмнен и категоричен начин, каквото е императивното изискване на закона, а постановената присъда почива само и единствено на предположения и на предварително съществуващото убеждение на решаващия състав, че подсъдимият е виновен. Според защитника първоинстанционният съд е извършил превратно тълкуване на събраните доказателства, като е изопачил и надценил едни от тях и е игнорирал други и поради това не е спазил изискването всяко едно от тях да бъде внимателно анализирано поотделно и в съвкупност с останалите доказателства. Отделно от това, съдът приел за известни определени обстоятелства, за които липсват събрани по реда на НПК доказателства. Именно това е довело до приемане на неотговаряща на действителността фактическа обстановка и оттам до незаконосъобразен съдебен акт. Присъдата, според защитата, почива предимно на косвени доказателства, които обаче не образуват единна и непротиворечива верига, която да изключва всяка друга възможна версия, каквото изискване е наложено от практиката на ВКС. В този смисъл, видно от събраните в хода, както на ДП, така и в съдебното производство доказателства, по един категоричен и безспорен начин се доказало, че подсъдимият не е автор на инкриминираното убийство

Посочва се, че присъдата не почива на събраните по делото доказателства, че съдът е кредитирал само тази група доказателствени източници, които подкрепят обвинението, а е изцяло неглижирал доказателствата, които оневиняват подсъдимия. Съдът в първата инстанция не обсъдил подробно и задълбочено възраженията и доводите на защитата, а присъдата почива единствено на предположенията, въз основа на които и прокуратурата е изградила обвинителната си теза, дори буквално ги възпроизвежда.

Във въззивната жалба се формулира искане да се отмени присъдата и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан изцяло, или, алтернативно – да бъде постановено решение, с което да се отмени присъдата на СГС и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд от фазата на съдебно заседание; или да бъде изменена присъдата в частта относно наказанието, като същото бъде определено под минимума предвиден в закона, с оглед личността на дееца и множеството смекчаващи отговорността обстоятелства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Я. Х. се явява, първоначално доведен от Затвора София, а след произнасяне по реда на чл. 270 НПК с постановено изменение на МНО от „задържане под стража“ в „домашен арест“ – лично. Защитата на подсъдимия по въззивното дело се 3 осъществява от адвокат М. М., упълномощен от подс.Х., като пълномощията на адв.Н. и адв.М. са оттеглени. Адвокат М., както и подсъдимият поддържат подадените въззивни жалби от защитниците.

Частните обвинители и граждански ищци Р. Б. и Б. Б. /непълнолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Р. Б./ се представляват от повереника им адвокат М. А., който се явява в съдебно заседание пред САС.

Частният обвинител и граждански ищец Н. Б. Б. се представлява от своя повереник адвокат С. С.. И двамата не се явяват пред въззивния съд, като адв.С. е депозирал писмено становище по същество.

Прокурорът от Апелативна прокуратура София поддържа внесения въззивен протест. Изтъква, че в системата на наказанията по НК квалифицираното убийство, в каквото е обвинен подсъдимият Х. е наказуемо с лишаване от свобода, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна.

Споделя становището на прокурора от СГП за наличие на три елемента от конкретиката на вмененото деяние, които според представителите на обвинението дават основания за определяне на наказание доживотен затвор зверската жестокост на извършеното престъпление, използваните две смъртоносни средства, а именно пистолет и нож и престъпната упоритост, с оглед предходното друго посегателство срещу жилището на жертвата.

Поддържа становище, че обвинението е доказано по несъмнен начин , поради което пледира за изменение на присъдата на СГС в наказателно-осъдителната част, с определяне на такова наказание, както и за изменяване мярката за неотклонение от "домашен арест" в "задържане под стража". Намира за неоснователна въззивните жалби на защитниците на подсъдимия.

Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители Р. Б. и Б. Б. адвокат А. моли за постановяване на съдебен акт, с който да бъде изменена първоинстанционната присъда в частта, относно вида и размера на наказанието. Поддържа, че първата инстанция са събрани множество писмени и гласни доказателства в подкрепа на изложеното в обвинителния акт, и въз основа на тези доказателства подсъдимият правилно е бил намерен за виновен от СГС, солидаризира се с представителя на САП, че в конкретния случай се касае за тежко престъпление, което се изразява с особена степен на жестокост и е извършено по изключително мъчителен за жертвата начин, а именно чрез използване на две смъртоносни оръжия срещу него. Относно присъдата в гражданскоправната й част пледира да бъде потвърдена, доколкото несъмнено пред първоинстанционното производство са събрани доказателства за степента и характера на претърпените от гражданските ищци болки и страдания. Съгласява се със становище, че с оглед изключителната обществена опасност, която представлява деецът мярката за неотклонение следва да бъде променена в "задържане под стража".

4

Повереникът на гражданския ищец Н. Б.- адвокат С. е депозирал молби на 18.10.2024 г. и 08.11.2024 г., с които е заявил становище за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Защитникът на подсъдимия Х.- адвокат М. поддържа, че присъдата на СГС е неправилна и следва да бъде отменена. Адв.М. подчертава, че по делото са събрани само косвени доказателства. Не е открито и приобщено като ВД огнестрелното оръжие, както и хладното оръжие, с които е била причинена смъртта на пострадалия Б.. С оглед косвения характер на доказателствата те трябва да са с такъв обем и стойност, че да не може да се направи друг извод, освен за авторството и виновността на подсъдимия Х.. Адв.М. поддържа становище, че обвинителната теза не е достатъчно убедително защитена от първоинстанционния съд. Липсвали данни дали преди подсъдимият да е бил задържан, да са съществували други оперативни версии за извършителя на деянието и не е ясно как се е стигнало до това, че точно той е бил заподозрян за извършване на посоченото деяние.