Решение № 1697 от 13.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1697 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20251110217427 по описа за 2025 година

Съдът се оттегли на тайно съвещание, след провеждането на което, като съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Иска се отмяната на електронен фиш (ЕФ) серия К № 11512760 издаден от СДВР, с който на жалбоподателя Ю. Г. Ц., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 800 лева (409,03 евро) на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, което се твърди, че е извършено с лек автомобил „,,***''“ с рег. номер ,,***'', повторно в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 10514091 на 25.04.2025 година.

Редовно призованият жалбоподател не се явява и не се представлява. В депозирана молба преди даване ход на съдебното заседание е посочил пространните си аргументи за отмяна на атакувания електронен фиш, като е отправено искане за присъждане на сторени от него разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на редовно уведомената въззиваема страна се явява и пледира за постановяване на решение базирано на относимите законови норми, като не поддържа правилност, а оттук и законосъобразност на обжалвания ЕФ, а напротив – намира, че същият е издаден, след като АНО погрешно е приел, въз основа на Декларацията на свид.Д., че лицето, чиято административнонаказателна отговорност следва да бъде ангажирана, е именно жалбоподателят. Не прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, не взема отношение по претенцията на жалбоподателя за разноски.

Съдът, като взе предвид доказателствените материали по делото, съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и показанията на разпитания свидетел в хода на днешното съдебно заседание, както и становището по същество на представителя на въззиваемата страна, намери за безспорно установено, че остава недоказано авторството на соченото в процесния ЕФ нарушение. От приложените в административнонаказателната преписка доказателствени материали, сред които протоколи за използване на АТСС, снимковия материал приложен към тях, който съда цени като годни веществени доказателствени средства съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, протокол за последваща периодична проверка № 201-СГ-ИСИС/19.06.2025 г., се установи, че на 26.08.2025 г., в 20:16 часа в гр. София, бул. Ген. Данаил Николаев до административен номер 18, с посока на движение от бул. „Сливница“ към ул. „Злетово“, лек автомобил „,,***''“ с рег.

1 номер ,,***'' е бил управляван със скорост 82 км/ч (след приспаднат толеранс от -3% в полза на водача) при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място (чл. 21, ал. 1 ЗДвП).

Не е установена самоличността на водача на автомобила. Поради тази причина неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя и обжалваният ЕФ следва да бъде отменен на основание чл.63, ал.3, т.1 от ЗАНН.

Съдът кредитира свидетелските показания на разпитания свид. И. Д., че той е собственика на процесното МПС, като на процесните дата и час той не е осъществявал фактическото управление на цитирания лек автомобил. Показанията му в частта за собствеността на автомобила се потвърждава и от съдържащата се в кориците на делото и приложена в административнонаказателната преписка справка за собственост, от която е видно, че именно свид.Д. е вписан като собственик на лекия автомобил. Електронният фиш, предмет на настоящата проверка е издаден с всички предвидени реквизити, като поради подадената декларация от собственика (свид. Д.), в същият е посочен като нарушител жалбоподателят Ц., който свид. Д. отбелязал депозираната декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 ЗДвП. В тази връзка, в показанията си свид. Д., които съдът кредитира като достоверни и добросъвестно депозирани, следва да се отбележи, че същият (който не познава пряко жалбоподателят Ц., а само чрез телефонна комуникация) попълвайки декларацията е допуснал объркване (фактическа грешка) относно марката, модела и регистрационният номер на лекия автомобил, за който се отнася процесният електронен фиш. Така основното възражение, наведено в сезиралата съда жалба от Ю. Ц. се потвърждава от свид. Д., като последният заяви, че нито познава (пряко) Ц., нито му е предоставял „,,***''“ с рег. номер ,,***'', като този автомобил се намира в гр. София и често се управлява от различни лица, сред които обаче не попада жалбоподателят, а объркването в декларацията идва от факта, че свид. Д. е предоставил друг свой автомобил на Ц..

Поради изложеното, съдът намери, че оспореният електронен фиш следва да бъде отменен изцяло като издаден в нарушение на материалния закон, доколкото няма допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. С цел пълнота на изложението следва да се посочи, че квалифициращият признак „повторност“ е отпаднал за процесното превишаване на скоростта в населено място от 31 до 40 км/ч с влизане в сила на актуалната разпоредба на чл.

182, ал. 4 ЗДвП (в сила от 07.09.2025 година, поради което ако бе доказано авторството на извършеното нарушение, то това би довело до изменение на електронния фиш.

С оглед изхода на делото разноски не следва да бъдат присъждани, от една страна поради отмяната на оспореният акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, от друга, че обстоятелствата относно обективно допуснатата грешка при попълване на декларацията посочила жалбоподателя като водача извършил процесното нарушение с лек автомобил „,,***''“ с рег. номер ,,***'' не може да бъде тълкувана във вреда на въззиваемата страна.

Електронният фиш е издаден от страна на СДВР след проведена законосъобразна процедура по издаването му, основана на информацията, с която АНО е разполагал към момента на издаването му. Затова, като съобрази, че присъждането на разноски има не само обезщетителен характер, но и санкционен такъв, именно поради отпадане на необходимостта от санкциониране на страната, чийто акт се отменя, съдът намира искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за неоснователно. Вредите за жалбоподателя са настъпили не поради издаването на изначално незаконосъобразен акт на администрацията, а вследствие отмяната на неправилно издаден въз основа на деклрарация с невярно съдържание, акт. В този случай жалбоподателят е в състояние да насочи претенцията си за обездвреда спрямо лицето, станало причина за издаване на този ЕФ – свид.Д.. Поради изложеното следва да отхвърли искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.

За това, че свид.Д. е съставил документ с невярно съдържание, представителят на СДВР узна в откритото съдебно заседание. МВР разполага с нужната информация, както и с обяснението на самият Д. в тази насока – че е съставил декларацията при условията на небрежност – по невнимание, без цел да прехвърля отговорност върху жалбоподателя (т.к.

2 самият Д. е заплатил след подаване на Жалбата, наложеното с ЕФ наказание на жалбоподателя), съдът не намира за нужно да уведомява СРП, т.к. органите на МВР вече разполагат с тази информация, а и с оригинала на основното доказателство – процесната Декларация и са компетентни да инициират предварителна проверка в тази насока - по своя инициатива или пък наказателно производство след доклад до СРП.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр.ал.3, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ като неправилен Електронен фиш серия К № 11512760 издаден от СДВР, с който на жалбоподателя Ю. Г. Ц. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева (409,03 евро) на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП, за нарушение на чл.

21, ал. 1 ЗДвП.

Оставя без уважение искането на Ю. Г. Ц. за присъждане на разноски, като неоснователно.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от днес.

За Решението да се съобщи на жалбоподателя чрез процесуалният му представител, на посочения в жалбата съдебен адрес. .

Решението е обявено в откритото съдебно заседание.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3