Решение № 57 от 30.03.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Варна, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20263001000032 по описа за 2026 година

Образувано е по въззивна жалба от ищеца А. С. М. срещу решение № 91/08.12.2025 година по търг. дело № 3/2025 година на ДОС. С обжалвания съдебен акт са отхвърлени предявените от ищеца искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 50 0 0 0 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на брат му М С. М., поч. на 29.08.2021г., виновно причинена при пътнотранспортно произшествие на 21.08.2021 г. от водач на лек автомобил марка „ТОЙОТА“ модел „ЯРИС“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при „ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 08.01.2025 г. до окончателното й изплащане, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД и за сумата от 18 725.67 лв., представляваща обезщетение за забава от неизпълнението на главното парично задължение, считано от датата на 09.12.2021 г. (крайна дата за произнасяне от застрахователя по застрахователната претенция ) до датата на предявяване на иска – 08.01.2025 г.. Предявените искове са претендирани на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Във въззивната жалба се оспорва решението като незаконосъобразно, 1 постановено в противоречие с материалния закон и установените факти по делото. Основните възражения на страната са свързани с изводите на съда, че не са налице особени житейски ситуации, характеризиращи връзката между двамата братя като изключителна и разкриваща особена близост; че отношенията им сочат на нормална духовна и емоционална връзка между подобен вид родственици; че липса основание процесната хипотеза да попада в изключенията визирани в ТР № 1/2016 от 21.06.2018 г., на ОСНГТ, на ВКС.

Акцентира се върху обстоятелствата, че ищецът и починалият негов брат са израснали сами поради трайното отсъствие на техните родители, които са ги оставили на грижата на техните баба и дядо. Поради това и след коментар на събраните по делото доказателства, намира за доказани болки и страдания от ищеца, изразяващи се в мъка от смъртта на неговия брат. Посочва се също така, че следва да се отчете, че връзката между двамата братя е прекратена внезапно и необратимо. Твърди се, че братята са споделяли едно домакинство, помежду им съществувала изключителна близост и привързаност, а отсъствието на двамата им родители ги прави сплотени и единни. Съвсем естествено е в резултат на настъпилите събитие ищецът да е понесъл неимуществени вреди, поради настъпил емоционален и психически срив.

След загубата на своя брат ищецът бил споходен от състояние на депресия, тревожност и чувство на самота. За тези си изводи се позовава на данните от събраните гласни доказателства и на допуснатата съдебно-психиатрична и психологична експертиза. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и присъждането на разноски в производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещното застрахователно дружество, в който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно и подробно мотивирано. Поддържа, че отношенията между братята не се характеризират с необходимата изключителност, за да може ищецът да попадне в разширения кръг на субекти, имащи правото да претендират обезщетение за понесени неимуществени вреди. В подкрепа на твърденията сочи влязло в сила решение по търг. дело № 112/2022 година на ДОС и в.т.д. № 174 / 24г. на АпС- Варна, в производства, водени между бабата и дядото на починалото лице и застрахователното дружество, в които е отчетено наличието на особена силна връзка между лицата и прави извод, че такава не би могла да се признае и по отношение на ищеца в настоящото производство. Претендира разноски, 2 изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция застрахователят не е участвал, взел е становище по спора с депозирана молба по хода на делото. Направил е искане за присъждане на разноски и е направил възражение на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Процесуалният представител на ищеца поддържа изложеното в своята въззивна жалба и претендира разноски.

След като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон Варненския апелативен съд възприема следната фактическа и правна обстановка:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС), съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК и съответстват на предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Производството е допустимо с оглед изпълнената абсолютна процесуална предпоставка по чл. 380, ал. 1 КЗ. Посредством въведените във въззивните жалби оплаквания, предмет на въззивно обжалване е решението в неговата цялост.

Пред настоящата инстанция не са спорни осъществения фактическа състав на функционалната отговорност на застрахователя, легитимацията на ищеца, настъпилото непозволено увреждане и връзката между настъпилите вреди и виновното поведение на застрахования при ответника деликвент. В този смисъл е и влязлата в сила присъда на наказателен съд по НОХД № 92/2022 година на ДОС, ценена по реда на чл. 300 ГПК. Не е спорен и фактът на съществуващо застрахователно правоотношение между деликвента и ответния застраховател, с покритие към момента на произшествието.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част, по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Първият спорен между страните въпрос касае активната материалноправна легитимация на ищеца, оспорвана от застрахователя и конкретно налице ли е особена близка връзка между ищеца и пострадалото лице. В тази връзка съдът съобрази следното:

Съгласно ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ТКС материално легитимирани 3 да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Предметният обхват на въззивния контрол се свежда до въпроса за справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди и наличието на принос на увредения за настъпване на вредата, съответно неговото процентно изражение.

Съгласно практиката на ВКС в кръга на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, причинени от смъртта на техен близък са включени братята и сестрите в случаите, които са доказали кумулативното наличие на посочените по-горе две предпоставки : ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.

За да прецени наличието на активна материалноправна легитимация у ищците за получаване на претендираното от тях обезщетение въззивният съд съобразява и преценява в съвкупност и поотделно събраните по делото гласни доказателства, включително и чрез разпита на Г С М (стринка на ищеца) и Ж Е Р (във фактическо съжителство с ищеца). По данни на свидетелката Ж Р, тя и ищеца от десет години живеят в чужбина – в Лондон, Кралство Великобритания, а починалият брат е живеел в България. Тази информация се потвърждава и от допуснатата по делото СПЕ, по данни на освидетелствания ищец. Според показанията на свидетелката Г М – съпруга на чичото на ищеца, М е бил при брат си, когато са били в Белгия , но „ той не искаше и се върна“ / в България /.Установява се, че след като разбрал за катастрофата на брат си, ищецът се е почувствал зле, изпаднал в истерия, държал се невъздържано.

Непосредствено започнали да търсят самолетни билети, за да се приберат в Република България. По настоящем ищецът изживява трудно смъртта на брат си. Между братята съществувала емоционална връзка, отношения на особена близост, подкрепа и доверие още от детски години. Като деца и след раздялата 4 на техните родители, братята живеели в едно домакинство, заедно с техните баба и дядо по бащина линия. Тези данни се потвърждават и от заключението на експерта по назначената СПЕ, изготвена след консултация с ищеца.

Новината за смъртта на М М. изиграла за ищеца роля на масивна психотравма и е довела до влошаване на психичното му състояние. Развила се е остра стресова реакция – преходно разстройство със значителна тежест, представляваща отговор на преживения психически стрес, на непреодолимо травмиращо преживяване. Към момента на обследването, ищецът е стабилизиран, с балансирано емоционално състояние, без прояви на депресия и тревожност. Острата стресова реакция е била преходна и по настоящем е напълно отшумяла. Вещото лице потвърждава липсата на посттравматично стресово разстройство и отсъствие на актуална клинична симптоматика. При спомени свързани с брат му, у ищецът се наблюдава нормална траурна реакция, която не нарушава ежедневното функциониране и не покриват критериите за актуално разстройство в адаптацията.

В Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови баби/дядовци и внуци, между братя/сестри, които в традиционните за българското общество семейни отношения са част от най5 близкия семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка , е справедливо на преживелия родственик да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди; В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек - баба/дядо, внук, брат/сестра, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, че случай на смърт право на обезщетение имат само найблизките на починалия; Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания / в т.см. решение № 67 / 25.02.2026г. по т.д. № 1070 / 2025 г. на ВКС, ТК, Второ т.о./.