Определение № 766 от 21.08.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 766 гр. Шумен, 21.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Нели Г. Батанова

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500449 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 7984/20.07.2026г., депозирана от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК 207172780 със седалище и адрес на управление: гр. ., п.к.., ул.. № ., ет. . представлявано от изп. директор Я. Я. чрез процесуален представител юриск. Б. О. срещу разпореждане № 3145/09.07.2026г. по ч.гр.д.

№ 20263620101833 по описа на РС – Нови пазар, с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Б. М. С. с ЕГН ********** от гр. ..

Жалбоподателя счита, разпореждането за неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и моли същото да бъде отменено. Излага, че с уточняващата молба е посочил, че кредитния лимит по договора бил увеличаван многократно, с анекси, както следва: на 23.01.2020г. от 100лв. на 400лв.; на 10.12.2020г. от 400лв. на 500лв.; на 24.10.2021г. от 500лв. на 900лв.; на 22.11.2022г. от 900лв. на 1200лв.; 06.07.2023г. от 1200лв. на 1400лв.; 04.12.2023г. от 1400лв. на 1700лв.; от 04.03.2024г. от 1700лв. на 2 200лв.; от 03.06.2024г. от 2 200лвл на 2500лв.; 02.09.2024г. от 2500лв. на 2700лв. и на 12.12.2024г. от 2700лв. на 2900лв.. В изпълнение на дадените от съда указания са представени относимите електронни документи, съдържащи договорните волеизявления на страните. Процесните анекси били сключени от разстояние, като волеизявленията на страните са обективирани в електронна форма посредством звукозапис на проведените телефонни разговори. Сочи, че именно тези електронни записи представляват първичния носител на договорените изявления и удостоверяват първичния носител на същите и удостоверяват съдържанието на постигнатото между страните съгласие. Твърди, че при този способ на договаряне не се съставя отделен писмен анекс на хартиен носител и такъв документ обективно не съществува, поради което изискването на съда за представяне на писмен анекс представлявало указание за представяне на документ, който никога не е бил създаван. Счита за неправилен извода на съда, че анексите не са представени, тъй като разпоредбата на чл.

184 от ГПК, уреждала процесуалната възможност електронния документ да бъде представен, като препис върху хартиен носител, заверен от страната, но не установява императивно изискване електронния документ да бъде материализиран върху хартия, за да бъде признат като годно доказателствено средство. Сочи, че представянето на електронен документ върху 1 хартиен носител, е един от възможните способи за неговото представяне, но не е единственият допустим способ, като в случая представеният CD – ROM съдържа електронните документи – звукозаписите на проведените разговори, които удостоверяват договорните изявления на страните. Позовава се на разпоредбите на ЗЕДЕУУ и счита, че представените анекси материализирани върху CD – ROM, представляват първичния носител на договорните изявления на страните. Позовава се на практика на ВКС, Решение № 70 от 19.02.2014г. по гр.д. № 868/2012г. на ІV г.о. на ВКС, в което се приема, че електронния документ представлява самостоятелен вид документ и не губи доказателствената си стойност поради това, че не е материализиран върху хартиен носител и счита, че представеният електронен носител отговаря на законовите изисквания и удостоверява сключването на процесните анекси. С оглед изложеното счита, че указанията на съда са били изпълнени и неправилно съда е отхвърлил заявлението на посоченото основание. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови да се издаде заповед за изпълнение с пр. осн. чл. 410 от ГПК по подаденото заявление.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20263620101833 по описа на РС – Нови пазар е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения “ АД - София, като кредитор срещу длъжника Б. М. С., от гр. ., кв. ., бл./№ ., вх.

., ет.., ап. ., за заплащане на сумите: както следва: главница по договор за заем – 1 479.40 евро, ведно със законната лихва върху нея от 19.06.2026 г.; договорна лихва - 46.61 евро от 30.09.2019 г. - 06.04.2025г.; мораторна лихва - 201.59 евро от 07.04.2025 г.-18.06.2026 г..

Посочено е, че вземането се основава на Договор за кредит „А1 карта“, сключен на 26.09.2019 г., между „Аксес Файнанс“ ООД и длъжника, като вземането на кредитора е прехвърлено съгласно Приложение № 1/23.10.2025г. с договор за цесия на „Агенция за контрол на просрочени задължения “ АД от 11.11.2016 г.

С разпореждане № 2740/22.06.2026г. заявлението е оставено без движение и на заявителя са дадени указания, да представи всички сключени между страните анекси във връзка с договора за кредит „А1 карта“ , конкретно Анекс за промяна в кредитния лимит сключен на 12 декември 2024г., с който лимитът е променен на 1482.75 евро, както и да посочи какви по вид плащания е извършил длъжникът по основния договор за кредит, като посочи отделно платеното от него за главница, лихви, неустойка, такси и пр.

В даденият срок е постъпила молба от заявителя, с която e уточнил претенциите си по основание и размер и е заявил, че към процесния договор са сключени 10 анекса, които ще бъдат изпратени в съда под формата на диск/магнитен носител, тъй като съгласно чл. 14 от Договора, страните са се споразумели, че могат да сключват и анекси за увеличаване на кредитния лимит по чл. 2, ал. 1, чрез използване на средства за комуникация от разстояние.

С оглед направените уточнения, с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане, първоинстанционния съд е отхвърлил заявлението изцяло.

За да отхвърли заявлението изцяло, първоинстанционния съд е приел, че заявителят не е изпълнил точно дадените от съда указания относно представянето на анексите към 2 договора за кредит. Посочил е, че представения от заявителя диск, който съдържал, единствено пет файла звукови записи във формат mp3, а не писмени анекси или копия на такива, не изпълняват задължението на Директива (ЕС) 2023/2673 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 година за изменение на Директива 2011/83/ЕС по отношение на договорите за финансови услуги, сключени от разстояние, и за отмяна на Директива 2002/65/ЕО, за предоставяне на потребителя на траен носител потвърждение за сключения договор в рамките на разумен срок след сключване на договора от разстояние.

Посочил е, че в заповедното производство, съдът не извършва проверка за автентичността и достоверността на представени от страните доказателства, вкл. и върху посочения твърд носител, а такава се извършвала единствено в исковото производство, поради което за заповедния съд, било недопустимо да проверява съдържанието на представения от заявителя диск CD-ROM. Задължение на заявителя било да представи информацията възпроизведена на хартия, съгл. разпоредбата на чл. 184, ал.1, изр. 1-во от ГПК и като не е представил възпроизведен на хартия, четим траен носител сключения между кредитора и потребителя анекс, заявителят действал в нарушение на процесуалният закон – чл. 410, ал. 3 от ГПК, изискващи прилагане на договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия.

Приел е, че доколкото се претендира като главница сума по – голяма от представения по делото договор за кредит (първоначален), съдът не можел да извърши преценка за наличието или не неравноправни клаузи относно нея, а единствената преценка, която може да се извърши, е за действителността на сключения договор за кредит „А1 карта“. От анализа на договора, е приел, че същия съдържа неравноправна клауза по смисъла на чл.

143, ал.2, т.3 от ЗЗП относно обезпечението му, посочена в Раздел V. Обезпечение, според която, кредитополучателят се задължавал в срок, от 3 /три/ дни след падежа, да предостави на Кредитодателя допълнително обезпечение поръчител, който да отговаря едновременно на посочените в чл. 15 от договора условия, като за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение и съгласно чл. 20 от договора се дължало неустойка в размер на 4.8 % от усвоената главница към последно число на предходния месец, която не е погасена от Кредитополучателя до второ число на съответния месец. Също така самият договор за паричен заем, не сочел и съгл. т. 9а и т. 10 от чл. 11, ал.1 ЗПК, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, както и действителния годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, поради неотчитане в тях на сумата за неустойка. Приел е, че това представлява нарушение на чл. 11, ал.1, т. 9а и 10 от ЗПК, което на основание чл. 22 от ЗПК, прави договорът за потребителски кредит недействителен и на осн. чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Посочил е, че претендираната от заявителя сума е в размер по – голям от размера на предоставения кредит, а поради това, че в т. 12 е посочено, че се основава на сключения анекс, който не е

3 представен по делото, е отхвърлил искането изцяло.

Настоящата съдебна инстанция намира разпореждането за правилно.

Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, същото не се уважава, когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.

Сключеният договор между длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД за кредит „А1 карта“, сключен на 26.09.2019 г., представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл.

9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което, в случая намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат чл.143-148 от ЗЗП. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е и настоящия.

Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007 г. / Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.