Решение № 52 от 02.03.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Благоевград, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20251210201358 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от А. И. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б, ул. В К“№, против Наказателно постановление № 23-1116001070/08.04.2025г., издадено от Началник Група при ОДМВР - Благоевград, сектор "Пътна полиция", с което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 3000 лв. и "лишаване от право" да управлява МПС за срок от 12 месеца и на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 200 лв.

С жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, оспорва се приетата фактическа обстановка, като се твърди, че не е извършено нарушение на чл.104б от ЗДвП

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с надлежно упълномощен адвокат, който оспорва атакувания акт по пункт 1, като се твърди, че не е извършван дрифт, навеждат се доводи за законосъобразни действия на жалбоподателя във връзка с установената техническа неизправност. Иска се отмяна на НП в атакуваната част по пункт 1, поради недоказаност. Претендират се разноски.

Административнонаказващия орган и Районна прокуратура Благоевград, 1 надлежно призовани не изпращат представител и не изразяват становище по същество. В придружително писмо, с което е постъпила преписката се прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.03.2025 г. св.В. и Г., изпълнявали служебните си задължения в гр.Благоевград, като се придвижвали със служебен автомобил, пред тях в кръговото кръстовище, образувано от бул. "Св. Св. Кирил и Методий" и ул.

"Владо Чернозенски“ се движел лек автомобил „с регистрационен номер .

Посоченият автомобил се движил с посока на движение от 3- то основно училище към хотел „Ален Мак", като свидетелите забелязали, че при излизане от кръговото кръстовище чрез презавиване на ляво и дясно и рязко подаване на газ автомобила излиза извън контрол и губи сцепление на задвижващите задни колела, като започнал да се върти на пътното платно. Тези действия се повторили, поради което полицейските служители подали звуков сигнал и спрели автомобила. Същите установили, че водач на автомобила е жалбоподателят. В хода на извършената проверка свидетелите установили, че автомобила е и технически неизправе, като липсвал закрепващ болт на предна дясна джанта. След извършената проверка, свидетелят Г. приел, че жалбоподателят използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари и че процесното МПС е със значителна техническа неизправност, поради което в присъствието на св.В. и жалбоподателят, съставил на последния АУАН № 1382599, в който действията на К. били квалифицирани като нарушения на чл.104б, т.2 и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП .

Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без да обективира в него възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок.

След получаване на преписката и въз основа на АУАН при идентичност на описаните нарушения Началник-група към ОДМВР –Благоевград, с-р "Пътна полиция", издал обжалваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл.

175а, ал. 1 пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 3000 лв. и "лишаване от право" да управлява МПС за срок от 12 месеца и на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 200 лв.

НП е връчено на жалбоподателя на 15.09.2025 г.

В хода на съдебното следствие са разпитани св. В. и Г., чрез показанията на 2 които се установяват действията на жалбоподателя, както и че е извършвал така наречения дрифт. Чрез показанията на тези свидетели се установяват и последващите действия по ангажиране на отговорност.

В хода на съдебното следствие е допуснат и разпитан св.М., който чрез показанията си установява присъствието на процесната дата в автомобила на жалбоподателя, твърди, че не е извършван дрифт от К., а искал да провери технически проблем на автомобила.

По делото са изискани и представени доказателства, че към датата на деЯ.ето времето в Благоевград е било сухо и е нямало дъждове. Представени са доказателства за технически преглед на автомобила, установяващ изправност на същия.

В хода на съдебното следствие жалбоподателят дава кратки обяснения, чрез които изнася своята версия, като отрича да е извършвал дрифт.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели св. В. и Г., и от приобщените към доказателствения материал писмени доказателства. Съдът постави в основа на фактическите си изводи показанията на св.В. и Г., като отчете тяхната последователност, хронологическа издържаност и корелацията им с доказателствената съвкупност по делото. Показанията на тези свидетели са с високата доказателствена стойност, доколкото същите непротиворечиво пресъздават непосредствено възприети от тях обстоятелства. От показанията на тези свидетели и съставения АУАН се установяват времето, мястото, и обстоятелствата около извършените от жалбоподателя деЯ.я. От показанията на св. Г. се установява процедурата по съставяне на АУАН. По отношение посоченото от св.М. съдът намира, че показанията му не следва да бъдат кредитирани в частта, че К. не е извършвал дрифт, отчитайки приятелските му взаимоотношения с жалбоподателя, както и противоречието им с останалите доказателства в тази насока. Твърденията на този свидетел в коментираната част се подкрепят единствено от обясненията на жалбоподателя, които съдът възприе като защитна позиция с оглед качеството му в процеса, както и отчитайки непоследователността на твърденията му и промяната на същите в рамките на производството. Така в жалбата същия оправдава поведението си с мокра настилка, опровергано от доказателствата, предоставени от НИМХ, както и че не е правил дрифт, защото бил млад водач, което пък влиза в противоречие с представената справка за нарушител водач, установяваща че същия има СУМПС от 2022, както и че има множество нарушения по ЗДвП.

Пред настоящия съдебен състав вече заявява, че правил проверка на неизправност, която усетил по време на управление. Ето защо съдът не взе предвид посоченото от М. и К. при формиране на фактическите си изводи.

Като изясняващи и релевантни към предмета на доказване обстоятелства съдът кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна 3 следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, за което по делото са представени безспорни доказателства / Заповед № 8121 з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, На следващо място, АУАН и НП са в предвидената от закона писмена форма при спазване на установения ред за връчване и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да се издаде наказателното постановление, административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. Както в акта, така и в НП точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответно наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени.

Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същия е бил наясно в какво именно нарушение е обвинен и въз основа на какви доказателства. Съдът намира че липсват нарушенията при 4 издаване на НП и АУАН, и двата акта съдържат минимално необходимото съдържание, разписано с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в АУАН и в НП деЯ.ето е индивидуализирано в достатъчна степен посредством неговите признаци, така, че лицето да знае в какво е обвинено, поради което съдът намира, че не е нарушено правото му на защита, а възраженията в обратна насока са неоснователни. По отношение на нарушението по пункт 1 и в АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че жалбоподателят е използвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, в текстовата част /във фактическото обвинение/ на АУАН и НП коректно е описано възприето от свидетелите поведение и то в достатъчно степен конкретизира неправомерната деятелност на дееца, а именно - автомобилът излязъл извън контрол, чрез презавиване на ляво и на дясно и рязко подаване на газ, които действия попълват и посочените "други цели" от законодателя.

Липсва неяснота и в мястото на нарушение. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, на кое кръстовище с посочване наименованията на улиците, от които е образувано. Същевременно, в АУАН и НП е посочена и посоката на движение на лекия автомобил. С даденото описание според настоящия съдебен състав става ясно за нарушителят въз основа на какви факти е прието, че са осъществени сочените в АУАН и НП административни нарушения, поради което и съдът счита че са изпълнени законовите изисквания на чл. 42 от ЗАНН по отношение на съставения АУАН и на чл. 57 от ЗАНН по отношение на издаденото НП и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Гореизложеното налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени, поради което и не са налице предпоставки за отмяна на процесното НП на процесуално основание.

От материално правна страна съдът намира следното:

С наказателното постановление в атакуваната част на К. е наложено наказание за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП .

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в приложимата и редакция на водача на моторно превозно средство е забранено да: използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази забрана в чл. 175а, ал.1 от ЗДвП е предвидено наказание за водача, който използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в 5 съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.