Присъда № 14 от 10.02.2026, Районен съд - Русе

МОТИВИ ПО НЧХД № 487/2025 г. НА РС – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ Частният тъжител П. П. К. е обвинил Т. В. Й. от гр. София, работеща като журналист в „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, за това, че м. февруари, в условията на продължавано престъпление – на два пъти, в гр. Момчилград и гр. Русе, чрез заявления за достъп до обществена информация, подадени до Районен съд – Момчилград и Районен съд – Русе, е разгласила позорно обстоятелство, че частният тъжител, като физическо и юридическо лице, е успял да измами чужденци, като им отнемал имотите без тяхно знание – престъпление по чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Заедно с тъжбата е предявен граждански иск против подс. Т. Й. за сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от деянието, изразяващи се в уронване на честта и доброто му име, неудобства и притеснения, причинени от деянието, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта, до окончателното изплащане.

В съдебно заседание упълномощеният от частния тъжител повереник – адв. Д. С., Поддържа тъжбата и предявения граждански иск. Установено било по делото, че подсъдимата е депозирала заявления за достъп до обществена информация във връзка с излъчени репортажи в рубриката „Здравей България“ на Нова Телевизия, в което показвали как частният тъжител успял да измами чужденци, отнемайки им имотите без тяхно знание. Твърдението, че частният тъжител успял да измами чужденци, било безспорно клеветническо, от обективна страна, защото съдържало излагане на позорни обстоятелства, свързани с неговата личност. Това твърдение се явявало и абсолютно невярно и се опровергавало от представените доказателства, като подсъдимата излагала обстоятелства, които били непроверени. Това дали частният тъжител бил измамил още не било установено и твърденията на интервюираните хора подлежали на проверка, но въпреки това подс. Й. давала твърдение, че било показано как частният тъжител успял да измами чужденци като им отнема имоти. Безспорно било установено, че частният тъжител не измамил никого.

Частният тъжител П. К. заявява, че поддържа казаното от неговия повереник. Заявява, че така отправените квалификации по негов адрес му създали страшно много главоболия – от отказани сделки с клиенти до странене на хора от него. Приказки из гр. Русе се носели, че той бил престъпник, поради което той предприел това дело, за да изчисти името си.

Подсъдимата Т. Й., уведомена на адреса си по месторабота, не се явява, същата се представлява от адв. И. В. от АК – София, оспорва частната тъжба.

Делото представлявало такова срещу журналист, в опит да бъде спряна неговата работа. Репортажите били достатъчно обосновани не само по стандартите на НПК, но и по смисъла на задължението на журналистите да провеждат журналистическо разследване. Заявлението за достъп било една от 1 брънките в отлично свършената журналистическа работа точно защото подс.

Й. не си позволявала да прави репортажи, без да е проверила информацията, и това бил начинът да провери същата, като този начин е спазен. В репортажите си тя по блестящ начин се съобразявала с презумпцията за невиновност в изразите, които използвала, докато разказвала историята си. Никой гражданин, най-малко журналист, би подавал заявления за достъп до обществена информация с намерението да навреди на някого. За да е съставомерна клеветата, извършителят трябва да действа с пряк умисъл, поради което, дори и да е имало в заявленията нещо невярно, деянието пак не може да бъде осъществено. Частното обвинение трябвало да докаже на коя дата били входирани заявленията, за да се установи кога написаното е станало достояние на трети лица. Не били ангажирани и доказателства за местоизвършването на деянието. Подсъдимата до тези адреси изпращала заявленията, но дали ги била подала до тези адреси, тъй като може да ги е писала в София, не ставало ясно и не било доказано. Факт било, че по Нова Телевизия бил излъчен такъв репортаж и не е показана влязла в сила присъда, но нямало съмнение, че първият репортаж покривал всички изисквания на журналистическата етика. Подсъдимата е следвало да изложи информация, представляваща обществен интерес, което било изискване при подаване на заявления по Наредбата, по която се искало и давало достъп до обществена информация. Моли подсъдимата да бъде оправдана и гражданският иск да бъде отхвърлен, като претендира разноски за производството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, 18 и 19 НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подс. Т. В. Й. работи като журналист в „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД. На 31.01.2025 г. по телевизионния канал на Нова Телевизия, в утринните часове, в предаването „Здравей, България“, в рубриката „Високо напрежение“ бил представен репортаж от водещия предаването в него ден – В.

Н., чийто автор била подсъдимата, като същият бил излъчен в него ден, около 08,06 ч. Заглавието в рубриката преди и по време на излъчването на репортажа гласяло „В капан за стотици хиляди левове: чужденци твърдят, че са измамени от българин. Как са изгубили имотите си у нас, без дори да разберат?“ По това време в студиото на телевизията присъствали само подсъдимата и водещия В.

Н.. Непосредствено преди излъчването на репортажа подс. Й. заявила, че били известни 77 опита за такава „измама“. В същия се разказвало как чужденци, купили си недвижими имоти в България чрез създадени от тях собствени фирми (юридически лица), установили изненадващо от свои съседи, че имотите им били продадени. В репортажа се разказва още, че фирми се снабдявали със заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу чужденците, като някой умело се възползвал от доброто познаване на правилата и системата и по този начин успявал да се сдобие с изпълнително осъдително основание срещу чужденците, без същите да имат възможност да 2 узнаят за това. След това имотите им били изнасяни на публична продан.

Непосредствено след излъчването на този репортаж подс. Й. заявила в студиото на телевизията, че от прокуратурата били започнали досъдебно производство и били извършвани процесуално-следствени действия, а предходния ден излязло решение на Варненския окръжен съд, който дал възможност на един от чужденците да възрази срещу заведеното по чл. 410 ГПК дело.

Във връзка с провежданото от подсъдимата журналистическо разследване, тя подала на 21.01.2025 г. по електронна поща заявление по ЗДОИ до РС – Русе, в което подсъдимата посочила, че иска информация колко заповедни производства са инициирани последните 10 години от П. П. К. и изчерпателно посочените в заявлението дружества, в които той имал участие, по колко от тях имало влезли в сила заповеди за изпълнение и по колко от тях била процесуален представител З. М.. На неустановена дата през м. февруари 2025 г. подс. Т. Й. подала заявление за достъп до обществена информация по ЗДОИ, в което посочила, че иска предоставянето на информация колко заповедни производства били подадени през последните пет години от частния тъжител и изчерпателно изброените в списък негови дружества, по колко от тях имало влезли в сила заповеди за изпълнение и по колко от тях била процесуален представител З. М.. Искането било обосновано с това, че информацията, за която подсъдимата молела, била обект на журналистическо разследване, по което вече бил излъчен един епизод в рубриката на „Здравей, България“ – „Високо напрежение“, като след излъчването на първия епизод от това разследване, в което показали как частният тъжител – П. К., като физическо или юридическо лице, успявал да измами чужденци, като им отнемал имотите без тяхно знание, с журналистите се свързали още чужденци, които също били потърпевши от тази схема. На 13.02.2025 г. подс. Й. изпратила отново до РС – Русе заявление по ЗДОИ, с идентично съдържание като това до РС – Момчилград - че информацията, за която подсъдимата молела, била обект на журналистическо разследване, по което вече бил излъчен един епизод в рубриката на „Здравей, България“ – „Високо напрежение“, като след излъчването на първия епизод от това разследване, в което показали как частният тъжител – П. К., като физическо или юридическо лице, успявал да измами чужденци, като им отнемал имотите без тяхно знание, с журналистите се свързали още чужденци, които също били потърпевши от тази схема.

На 28.02.2025 г., около 08,08 ч., по телевизионния канал на Нова Телевизия в предаването „Здравей, България“, в рубриката „Високо напрежение“ бил представен вторият епизод от излъчения на 31.01.2025 г. репортаж, на който автор отново била подс. Т. Й.. В студиото на предаването към него момент присъствали подсъдимата и водещата сутрешното предаване „Здравей, България“ М. И.. В началото на рубриката подс. Т. Й. заявила, че предходният епизод намерил „свой собствен живот“ в социалните мрежи сред многото чужденци и групи на чужденци и се оказало, че „страшно много 3 хора“, като „лавина от сигнали“ била се получила, на чужденци, които заявявали, че били потърпевши от разследваната от нея схема. Пред камерата застанали още петима души, част от тях не пожелали дори да застанат, а помолили свои близки, българи, познати, да разкажат вместо тях, защото се страхували, не знаели какъв бил мащабът на схемата. Въпросният човек – частният тъжител П. К., когото Т. Й. заявява, че не можели все още да обявят категорично за „измамник“, тъй като течало разследване, бил от Русе и в Русе хората го познавали и че той назад във времето действително бил брокер на недвижими имоти и винаги било завършвало с „тъжен край“ за чужденци.

Водещата предаването М. И. заявила, че било много съмнително как частният тъжител П. К. попадал винаги на неизрядни клиенти, които трябвало да съди, а те били в чужбина и впоследствие си губели имотите. Подсъдимата тогава заявила, че потърсили информация от всички съдилища в страната и макар и не всички да били дали към момента такава информация, излизало, че били близо 100 на брой случаите, в които частният тъжител К. претендирал, заедно със своята адвокатка З. М., че чужденец не му е плащал за някаква услуга назад във времето. Тези репортажи, освен излъчени по конкретната телевизия, били разпространени и в социалните мрежи.

По делото се установило още, че синът на частния тъжител – св. П. П.

К., който в началото на 2025 г. бил студент в Икономическия университет в гр.

Варна, където всъщност и живеел и се занимавал с брокерство, на неустановена дата през 2025 г. сутринта получил обаждане от негов клиент, чийто имот свидетелят рекламирал, като въпросният клиент започнал да му говори на груб тон, да го обижда, да го нарича измамник, защото гледал репортаж по Нова Телевизия, в който се установявало, че свидетелят бил мошеник и клиентът окончателно прекратил комуникацията си със свидетеля.

След като се прибрал от работа на същия ден, св. П. К. получил обаждане от майка си, в което същата го попитала дали бил гледал репортажа за баща си – частния тъжител, и какви били тези неща, след което св. К. се свързал с частния тъжител, при което последният му обяснил, че този разговор не бил за телефона, а това, което се говорело в репортажа, било клевети и пълни глупости. Впоследствие св. К. също гледал репортажа и след няколко дена се срещнал с частния тъжител да говорят. След тази среща свидетелят започнал да получава заплахи, защото имал същите имена като частния тъжител, спрямо когото всъщност били насочени репортажите. Свидетелят описва реакцията на частния тъжител като огорчен, ядосан и разстроен. Репортажът му се отразил върху неговата бизнес дейност с недвижими имоти и имал отлив на клиенти.

Тази фактическа обстановка съдът установи от разпита на св. П. К., от извършения оглед на предоставения от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД компактдиск, съдържащ двата епизода на репортажите във връзка с журналистическото разследване срещу частния тъжител, както и от останалите приложени по делото писмени доказателства. Фактическата обстановка не е спорна между страните касателно фактите, релевантни за 4 описаното в тъжбата деяние. Установява се, че през месеците януари и февруари подсъдимата е депозирала заявления по ЗДОИ до районните съдилища в гр. Момчилград и гр. Русе, където е обосновала необходимостта от снабдяването с тази информация поради провеждано журналистическо разследване, по което вече бил излъчен един епизод в рубриката на „Здравей, България“ – „Високо напрежение“ и с този епизод било показано как частният тъжител – П. К., като физическо или юридическо лице, успявал да измами чужденци, като им отнемал имотите без тяхно знание, а след първия репортаж с телевизията се свързали и други потърпевши от подобни случаи чуждестранни граждани. Така единствено спорно се явява приложението на материалния закон по делото и дали описаното в частната тъжба деяние е съставомерно.