Решение № 378 от 16.12.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Варна, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20223001000538 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „ВГ-6“ ЕООД, чрез адв. Р. М., против решение № 158 от 28.04.2022 г., постановено по т. д. № 800/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателя искове на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати по Договор за изкупуване на електроенергия № 91 от 17.02.2010 г., следните суми:

- сумата в размер на 192 297.41 лв., представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник ВяЕЦ за м. Ноември 2018 г., за която е издадено дебитно известие № 131/31.12.2018 г ., както и сумата в размер на 55 338.87 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 16.01.2019 г. до 17.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 17.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 48 221.25 лв., представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник - ВяЕЦ за м.

Декември 2018 г., за която е издадена фактура № 132/31.12.2018 г., както и сумата от 13 876.99 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 16.01.2019 г. до 17.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 17.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

1

Въззивникът излага твърдения за неправилност на решението, като постановено в противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Инвокира доводи, че производството пред окръжния съд е следвало да бъде спряно до произнасянето от административния съд относно законосъобразността на решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР. Сочи, че с Решение № 6356 от 29.10.2019 г., постановено по адм. д. № 4431/2019 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/, Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР е обявено за нищожно. Предвид това, че решението на АСГГ е обжалвано пред Върховния административен съд на Република България /ВАС/ и същото не е влязло в законна сила, моли настоящата съдебна инстанция производство да бъде спряно до окончателното произнасяне на ВАС относно законосъобразността на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР. Намира за неправилен и необоснован извода на съда за приложимост само на преференциалните цени по т. 8 от решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР до достигане на 2 250 часа. Твърди, че не са изследвани предходните практики между страните, които и след промените в ЗЕВИ следва да продължат да намират приложение. Счита, че съдът не е съобразил отмяната на т. 1.7 от решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР с решение № 1115 от 28.01.2019 г. по адм. д. № 5284/2018 г. на ВАС. Излага подробни доводи за необходимостта от произнасяне по валидността на решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР от съда по реда на чл. 17, ал.

2, изр. 1 от ГПК и допуснати нарушения в този смисъл. За необсъдени намира обстоятелствата за съвместно приложение на две точки от решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР, съответно до и над 2 250 годишни ефективни часа. Въззивникът твърди, че не съществува класификаця на ВяЕЦ на работещи до и над 2 250 часа, която да е приложима предварително спрямо централите. Счита, че това разграничение става ясно в хода на годината, с оглед на количествата произведена електроенергия. Моли за отмяна на решението. Претендира заплащането на разноски.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез адв. А. Т., в който се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба. Инвокират се подробни аргументи за приетата от страна на първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора. За правилни намира мотивите на съда за приложимост на разпоредбите на новия ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015 г., по отношение на заварените правоотношения по договорите за изкупуване на ел. енергия. Сочи, че след отмяната на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР по т. 1.7, с Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР е установено, считано от 31.07.2015 г., НСПЕ в размер на 2 000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни ел. централи, работещи до 2 250 часа по т. 8 от Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР във вр. с Решение № Ц-13 от 28.06.2006 г.

Съобразно сключения договор за изкупуване на ел. енергия между страните, счита за 2 безспорно установено, че за конкретната ВяЕЦ е относима именно т. 8 от Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР, в подкрепа на което сочи и начина на остойностяване от ищеца. Твърди, че ответникът е заплатил количествата ел. енергия за двата месеца, надхвърлящи НСП от 2 000 kWh за излишък и че не е налице спор относно размера на цената за излишък. Намира, че обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение, поради което Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР подлежи на изпълнение и е приложимо в отношенията между страните. Не счита за преюдициално административното производство по обжалване на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР. Инвокира доводи за неоснователност на оплакването за допуснато нарушение на процесуалните правила, чрез неосъществен от съда инцидентен съдебен контрол на валидността на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР на основание чл. 17, ал. 2 от ГПК. Излага подробни аргументи относно правилното прилагане на нормата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. Моли за потвърждаване на решението. Претендира заплащането на разноски.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от „Национална елетрическа компания“ ЕАД, чрез юрисконсулт М. А., в който се сочат подробни аргументи за правилността на първоинстанционното решение. Сочи се, че съдът правилно е преценил, че по преференциални цени подлежи на изкупуване част от произведената електроенергия за м. ноември и м. декември 2018 г. /тази до достигане на нетното специфично производство/, а останалото произведено количество подлежи на изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар. В тази насока се навеждат доводи относно правилното приложение на нормата, субсумирана в разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ и решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР.

Първоинстанционното решение счита за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаването му.

Няма доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В о. с. з. процесуалният представител на въззивника поддържа въззивната жалба и оспорва отговора. В допълнителна писмена защита се излагат доводи в подкрепа на основателността на предявените искове. Претендира се заплащането на съдебноделоводни разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В о. с. з. процесуалният представител на въззиваемата страна „Енерго - Про Продажби“ АД поддържа депозирания отговор Моли за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.

3

Представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им.

В проведеното о. с. з. третото лице-помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД на страната на „Енерго - Про Продажби“ АД, не се явява, не се представлява.

Разгледана по същество, съдът приема от фактическа страна следното:

Пред Варненския окръжен съд са предявени искове за осъждане на „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати по Договор за изкупуване на електрическа енергия произведена от възобновяем енергиен източник № 91 от 17.02.2010 г. /ВяЕЦ/, както следва:

- сумата в размер на 192 297.41 лв., представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник ВяЕЦ за м. ноември 2018 г., за която е издадено дебитно известие № 131/31.12.2018 г ., както и сумата в размер на 55 338.87 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 16.01.2019 г. до 17.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 17.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението;

-сумата от 48 221.25 лв., представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник - ВяЕЦ за м. декември 2018 г., за която е издадена фактура № 132/31.12.2018 г., както и сумата от 13 876.99 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 16.01.2019 г. до 17.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 17.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

В отговор на исковата молба, депозиран по реда на чл. 367 от ГПК ответното дружество „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск по основание и размер на претендираните суми. Счита, че е безспорно установено произвеждането и продажбата на електрическа енергия от ищцовото дружество. Намира за спорен само размера на цената за изкупуване на произведената електрическа енергия след достигане на нетното специфично производство за съответната година. Сочи, че съгласно договорът между страните, приложимата цена за продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР. Твърди, че ВяЕЦ е достигнала нетно специфично количество на производство от 2 000 КВтч през м. ноември 2018 г., а през м. декември 2018 г. ВяЕЦ е надминала 2 250 работни часа, но без да е достигнат прагът от 2 300 КВтч НСП. Посочва, че до достигане на НСП от 2 000 КВтч, ищецът е продавал електрическата енергия по преференциална цена от 188.29 лв./МВтч, като за произведената през м. ноември 2018 г. електрическа енергия в размер на 910.703 МВтч над НСП, „ВГ-6“ ЕООД е получило сумата от 13 474.12 лв. с ДДС, представляваща дължима цена по тази за излишък на балансиращия пазар.

4

Твърди, че за произведеното количество електроенергия през м. декември 2018 г. в размер на 89.297 МВтч, над НСП от 2 000 КВтч и за количеството електроенергия в размер на 147.060 МВтч, произведено след достигане на НСП от 2 250 часа работа и преди достигане на НСП от 2 300 КВтч, на ищеца е заплатена сумата 2 476.06 лв. с ДДС - дължима цена за излишък на балансиращия пазар. Сочи, че след достигане на НСП в размер на 2 000 КВтч и ефективните годишни часа работа е невъзможно преминаването към друга категория. Намира за неоснователни исковете.

С определение № 342 от 04.03.2022 г., постановено по т. д. № 800/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд е конституирано трето лице – помагач на страната на ответника – „Национална електрическа компания“ ЕАД.

В допълнителна искова молба ищцовото дружество намира за неоснователни доводите на насрещната страна. Счита, че поведението на НЕК не може да дерогира задължения на ответника по договора за изкупуване и че именно последният се е явява неизправна страна по договора.

В отговора на допълнителната искова молба, процесуалният представител на „Енерго – Про Продажби“ АД оспорва доводите на ищеца и поддържа своите относно неоснователност на иска.

Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД не е изразило становище по предявените искове.

Безспорно в производството е качеството на ищеца на производител на електрическа енергия от ВяЕЦ, с обща инсталирана мощност от 4 000 кВ, присъединена към електроразпределителната мрежа, на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № 91ДУА-2141/29.08.2006-3002/24.01.2006-4005-ВГ-04.03.2008.

Не се спори, че между страните е налице сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 91 от 17.02.2010 г., по силата на който „Е. ОН България Продажби“ АД се задължава да изкупува произведената електрическа енергия от „ВГ-6“ ЕООД.