Решение № 107 от 29.04.2022, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. гр. Д., 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Павлина Н. Паскалева при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20213200500228 по описа за 2021 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадени са въззивни жалби от ЮЛ. П. Р. от гр.Д. /приложени към предходно в.гр.д.

№492/2020 г. на ДОС/ срещу решение №1172/04.11.2019 г. по гр.д.

№3749/2015 г. на Д.кия районен съд и поправящото го решение №345/13.04.2020 г. по същото дело на ДРС /първото решение поправено и с решение №260096/10.02.2021 г.,което не е обжалвано/,с които са обявени на основание чл.76 от ЗН за относително недействителни спрямо ищците по делото две сделки на разпореждане с процесния делбен имот,обективирани в нотариални актове №*** г. на нотариуса С. Ж. с район на действие ГТРС,и е допусната делба на нива,втора категория при неполивни условия,находяща се в местността „***” в землището на с.Ч.,общ.Г. Т.,с площ от *** кв.м,съставляваща поземлен имот с идентификатор №*** /номер по предходен план ***/ по КККР на с.Ч.,общ.Г. Т.,при съседни имоти:

№***,№***,№***,

№*** и

№***,между посочени съделители и квоти.

1

В жалбата срещу решение №1172/04.11.2019 г. се сочи,че същото е необосновано,постановено в отклонение от материалния и процесуалния закон и при непълнота на доказателствата.Съдът приел,че искът за делба е допустим,а възражението на въззивницата за недопустимост на производството е неоснователно,по съображения,че водените между страните до момента гр.дела №144/2005 г.,№4/2007 г. и №23/2009 г. на ГТРС не приключили с акт по същество,а и предметът на споровете не бил идентичен с настоящия и същите касаели други земи.Районният съд се произнесъл по възражение на ищците по чл.76 от ЗН,каквото не било наведено от тях нито с исковата молба,нито в първото редовно проведено съдебно заседание в първата фаза на делбата.Съдът обявил за относително недействителни спрямо ищците сделките на разпореждане от 2001 г.,извършени от въззивницата в полза на Д. С. С.,който към момента на прехвърлянето не бил неин съпруг,и в полза на сина й А.Б.,които прехвърлителни сделки били с предмет,идентичен на предмета по гр.д.№144/2005 г.,№4/2007 г. и №23/2009 г. на ГТРС.Противно на първия си извод по допустимостта на иска съдът достигал до извод,че процесният имот №*** бил образуван от имотите,получени при договора за доброволна делба,а именно имоти №*** и ***,а последните били образувани от имот №***-предмет на иска по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.Съдът приел,че решението по последния иск е задължително и правилно изпълнено от ОСЗГ.Тези изводи на първоинстанционния съд били противоречиви и неправилни,понеже,ако съдът приемал,че предмет на цитираните три дела на ГТРС са други имоти,то следвало,че и предмет на прехвърлителните сделки от 2001 г. са други имоти и възражението по чл.76 от ЗН не следвало да се разглежда.Неправилен бил и изводът,че възражението на въззивницата за липса на годен обект на делбата поради липса на съсобствен между страните имот е неоснователно.Неправилно съдът приел,че съсобствеността произтича от решение №42/3 от 01.11.2010 г. на ОСЗ-Г. Т..Това решение не легитимирало наследниците на Т. Р. Й. като собственици на конкретен земеделски имот с площ от *** дка.За възстановените на тази наследодателка земи следвало да се отреди отделен имот с реални граници.Подробно са изложени доводи за изтекла в полза на въззивницата придобивна давност спрямо 50 дка от процесните земи,които първо били прехвърлени през 2001 г. от нея на Д. С. С.,а след смъртта му през *** г. владението върху тях било продължено именно от въззивницата.Първоинстанционният съд не зачел 2 силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№23/2009 г. на ГТРС и отново,без да е сезиран дори,се произнесъл по валидността на договора за доброволна делба.Горното довело до неправилно определяне на квотите в съсобствеността.В заключение се настоява за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на иска за делба,както и за присъждане на сторените от въззивницата разноски по делото.

В писмен отговор на горната жалба и в хода на въззивното производство въззиваемите,представлявани от адв.И.Р.,изразяват становище за неоснователност на същата,като подробно оборват всички доводи във въззивната жалба,и настояват за потвърждаване на атакуваното решение.Същите претендират сторените от тях разноски във въззивната инстанция.

В жалбата срещу решение №345/13.04.2020 г.,с което е поправена ОФГ в първото решение от 04.11.2019 г.,се сочи,че същото е неправилно,и се настоява за отмяната му.Навежда се,че в първото решение не е налице ОФГ,подлежаща на поправяне.Районният съд бил възприел в първото решение погрешна методика при изчисляване квотите на съделителите,но,като приложил нова във второто решение,не поправил грешка,а подменил волята си,обективирана в първото решение.

В писмен отговор на тази жалба и в хода на въззивното производство въззиваемите,представлявани от адв.И.Р.,изразяват становище за неоснователност на същата.Считат,че е поправена съществуваща ОФГ,а не е подменена волята на съда,като настояват за потвърждаване на решението за поправка на ОФГ.

Като постави на разглеждане въззивните жалби,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбите са редовни като отговарящи на изискванията на чл.260 т.1,2,4 и 7 и чл.261 от ГПК и изхождат от активно легитимирано лице-страна по делото,имащо правен интерес от атакуване на неизгодните за него първоинстанционни решения.Същите са подадени в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.Разгледани по същество,същите са частично основателни и частично неоснователни.

Процесното дело за делба първоначално е образувано като гр.д.№98/2011 г. по описа на Районен съд-гр.Г. Т.,по което е постановено решение 3

№103/01.11.2012 г.,допълнено с решение №8/14.01.2013 г. и поправено с решение №41/04.04.2013 г.Същото е обжалвано с въззивна жалба от съделителката ЮЛ. П. Р.,като въззивната инстанция се произнася с решение №317/08.07.2013 г. по в.гр.д.№2/2013 г. на Д.кия окръжен съд.Решението на ДОС е отменено от ВКС на РБ с решение по гр.д.№7755/2013 г.,като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.С решение №407/25.11.2014 г. по в.гр.д.№399/2014 г. на ДОС първоинстанционното решение №103/01.11.2012 г.,представляващо единно цяло с допълващото и поправящото го решение,по гр.д.№98/2011 г. на ГТРС е обезсилено и делото е върнато на ГТРС за ново разглеждане от друг състав при конституиране на нов съделител в процеса.След обезсилване на първоинстанционното решение делото е образувано като гр.д.№390/2014 г. по описа на ГТРС и първоинстанционният съд конституира съобразно указанията на ДОС съделителя М. Д. Б..Впоследствие всички съдии при ГТРС се отвеждат от разглеждане на делото и същото е изпратено с определение №914/21.10.2015 г. по в.ч.гр.д.№670/2015 г. на ДОС за разглеждане от Д.кия районен съд,в който е образувано като гр.д.№3749/2015 г.

Предмет на обжалване в настоящото въззивно производство са цитираните решение №1172/04.11.2019 г. и поправящото го решение №345/13.04.2020 г. по гр.д.№3749/2015 г. на ДРС.

Производството по делото е за делба във фазата по допускането й.Предявените искове са за делба на реституиран по реда на ЗСПЗЗ земеделски имот и черпят правното си основание от разпоредбата на чл.69 от ЗН.Предявени са искове от 1./В. К. М., 2./К. Т. В.,3./В. ИЛ. СТ.,починала в хода на производството по делото и заместена на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон О.. К. СТ. и СТ. К. СТ.,4./О.. К. СТ.,5./СТ. К.

СТ.,6./Н. Р. ЗЛ.,7./Н. Р. СТ.,8./А. А. Д.,починал в хода на производството по делото и заместен на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон АНТ. А.. К. и Л. А. Д.,последната също починала в хода на делото и заместена от наследниците си Г. Н. Н.,Й. Б. Н. и А.. БЛ. Н.,9./АНТ. А..

К.,10./Л. А. Д.,починала в хода на делото и заместена от наследниците си Г.

Н. Н.,Й. Б. Н. и А.. БЛ. Н.,11./Н. К. ДР. и 12./ЕВ. К. УРС.,починала в хода на делото и заместена от наследниците си В. Г. Ш. и ЦВ. Г. Л., срещу 1./ЮЛ. П.

Р.,2./АЛ. Р. Б. и 3./М. Д. Б. /ответници 2 и 3 конституирани в хода на делото с определение №118/12.04.2012 г. по гр.д.№98/2011 г. на ГТРС и с определение 4

№305/03.12.2014 г. по гр.д.№390/2014 г. на ГТРС/ за делба на недвижим земеделски имот,находящ се в землището на с.Ч.,община Г.

Т.,обл.Д.,местност ”***”,представляващ нива с площ от *** дка,втора категория,бивш имот №*** по КВС на с.Ч.,община Г. Т.,понастоящем поземлен имот с площ от *** дка с идентификатор *** по кадастралната карта на селото.

Изложени са в исковата молба обстоятелства,че земеделският имот е съсобствен между страните по силата на реституция и наследяване.Имотът бил възстановен на наследници на П. Р. Й. и Т. Р. Й.,като *** дка в идеални части били реституирани на наследници на Т. Р.Й.,а остатъкът от 29,007 дка в идеални части-на наследници на П. Р. Й..Тъй като съделителите не постигали съгласие за доброволна делба,се настоява за извършване на съдебна делба.

Ответницата ЮЛ. П. Р. е оспорила допустимостта на претенцията с доводи,че процесната нива не е съсобствена между страните.С два договора от 2001 г. земеделската земя била отчуждена от ответницата и придобита от две лица /Д. С. С. и АЛ. Р. Б./ в индивидуална собственост.С влязло в сила решение по предходно водено между страните гр.д.№23/2009 г. на ГТРС искът за делба на процесната нива вече бил отхвърлен.По друго гр.д.№4/2007 г. на ГТРС от настоящите ищци бил заявен отказ от иск за собственост на земеделската земя и производството по делото било прекратено.С оглед присъщата на отказа от иск сила на пресъдено нещо и установителния характер на делбата в първата фаза въпросът за собствеността на земеделския имот не можело да бъде пререшаван в настоящото производство.Производство за делба между същите страни и за същия имот вече било прекратявано по гр.д.№144/2005 г. на ГТРС.Ответницата е изложила становище и за неоснователност на делбените искове.Позовава се на транслативен ефект на сделки и придобивна давност,легитимиращи нея и лицето АЛ. Р. Б. като собственици на имота.По време на сключване на сделките акт на реституционен орган с конститутивно действие легитимирал само нея като притежател на земеделската земя,поради което извършените от същата отчуждения били валидни.Посочила е,че оспорва правата на собственост на ищците върху процесното количество земеделска земя,както и решение №42/3 от 01.11.2010 г. на ОСЗ-гр.Г. Т. в частта на реституцията в полза на наследници на Т. Р.Й..Оспорила е и качеството на ищцата В. К. М. на 5 наследник на Е. Т. П.,посочено в удостоверение за наследници №АО-1130/13.08.2010 г.,респ. качеството й на наследник на Т. Р. Й..

С определение №179/08.06.2021 г. по настоящото в.гр.д.№228/2021 г.

ДОС констатира,че позоваването на придобивна давност от Ю. Г. в отговора й на исковата молба е неясно.Посочено е от същата единствено,че в „наша полза“ е изтекла придобивна давност.Не е ясно дали въззивницата претендира да е придобила собствеността по давност върху целия процесен земеделски имот или върху част от него,респ. дали заявява и придобиване по давност на част от имота от друго лице-от нейния син А. Р.Б..След указания на съда за изправяне нередовността на отговора в тази част въззивницата е уточнила с молба вх.№1223/17.06.2021 г.,че претендира единствено тя да е станала собственик на целия процесен земеделски имот по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност при упражнявано владение през периода от 16.06.1994 г. до настоящия момент.

Ответниците АЛ. Р. Б. и М. Д. Б. не са подали отговори на исковата молба.

В първото по гр.д.№98/2011 г. на ГТРС открито съдебно заседание на 09.04.2012 г. ищците са въвели в спора възражение по чл.76 от ЗН за прогласяване на двете сделки на разпореждане от 2001 г.,с които ЮЛ. П. Р. е прехвърлила идеални части от процесната нива,обективирани в нотариални актове №160/2001 г. и 161/2001 г.,с приобретатели АЛ. Р. Б. за *** дка в ид.ч. и Д. С. С. за 50 дка в ид.ч.,за относително недействителни спрямо тях.В същото заседание ответницата Г. е поискала съдът да осъществи косвен съдебен контрол на решение №42/3 от 01.11.2010 г. на ОСЗ-гр.Г. Т. с доводи за нищожност на същото.