Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 202 от 24.07.2026, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 382/2026
Вид
Решение № 202
Подписан
24.07.2026
Състав
Диана Георгиева Дякова, Анна Великова, Жечка Николова Маргенова Томова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. гр. Добрич, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20263200500382 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 10735/11.05.2026 год. на Общинско бюджетно предприятие “ ***“ ,гр.Добрич,ЕИК ***,от гр.Добрич,*** срещу решение рег.№ 345/29.04.2026 год. по гр.д.№3740 /2025 год. на Районен съд Добрич,с което е призната за незаконна и отменена заповед № РД-09-128/27.10.2025 год. и заповед № РД-10-42/27.10.2025 год. на директора на предприятието за прекратяване на трудовото правоотношение с Г. К. Г., ЕГН ********** гр.Добрич , *** на основание чл.330,ал.2 , т.6 КТ – дисциплинарно уволнение и той е възстановен на длъжността , заемана в ОБП „***“ гр.Добрич преди уволнението –„***“ ,както е предприятието е осъдено да заплати на Г. К. Г.

,ЕГН ********** , от гр.Добрич , *** сторени разноски по гр.дело № 3740/2025 год. по описа на ДРС в размер на 368. 13 евро ,с вкл.ДДС заплатено адвокатско възнаграждение, а на Районен съд Добрич дължима държавна такса по гр.дело № 3740/2025 год. по описа на РС Добрич по исковете по чл.344,ал.1 , т. 1 и т.2 от Кодекса на труда в размер на 50 евро . С доводи за необоснованост и постановяване на обжалвания съдебен акт в 1 отклонение от процесуалния закон се претендира отмяната му и постановяване от въззивния съд на нов по съществото на спора ,с който исковете на работника бъдат отхвърлени.

Страната възразява срещу приетата от първоинстанционния съд фактическа установеност и направени въз основа на нея правни изводи, без да бъдат обсъдени всички събрани доказателства и правни доводи на работодателя,сочещи че работникът недобросъвестно ,дълги години е укривал от работодателя информация за свои заболявания, представящи му предварителна закрила при уволнение,с което го е въвел в заблуждение,поради което не може да се ползва от правото по чл. 333 ал.1 т.3 от КТ,респ.уволнението му да бъде отменено на формалното основание по чл.

344 ал.3 от КТ.

При данни,че обжалваното решение обявено на посочената от съда дата 29.04.2026 год.,жалба рег.№ 10735/11.05.2026 год. е подадена в срока по чл.

259 ал.1 от ГПК,във връзка с чл.315 ал.2 от ГПК и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна Г. К. Г. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,тъй като работникът нямал задължение да уведомява работодателя за здравословното си състояние ,ако то не му пречи да изпълнява задълженията си, а напротив последния е длъжен в хода на процедура по прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно наказание уволнение да изиска тази информация от работника.

Обжалваното решение е постановено по заявени на дата 16.12.2025 год. искове по чл. 344 ал.1 т.1 и 2 от КТ на работника Г. К. Г., ЕГН ********** гр.Добрич , *** срещу работодателя Общинско бюджетно предприятие “ ***“ ,гр.Добрич,ЕИК ***,от гр.Добрич,*** за признаване на дисциплинарното му уволнението ,извършено със заповед № РД-09-128/27.10.2025 год. и заповед № РД-10-42/27.10.2025 год. на директора на предприятието за прекратяване на трудовото правоотношение за незаконно и неговата отмяна,както и за възстановяване на предишната работа заемана в ОБП „***“ гр.Добрич преди уволнението –„***“.

Уволнението е оспорено с доводи за немотивираност на заповедта за уволнение,както и формално изпълнение на задължението на работодателя за изискване на писмени обяснения преди уволнението ,поради липса в 2 съдържанието им на конкретно описание на извършените нарушения и непосочване на датата на тяхното извършване;неспазване на разписаната в разпоредбата на чл.333 ал.1 т.3 от КТ процедура по получаване на разрешение от Инспекцията по труда преди предприемане на уволнението поради налични заболявания на ищеца,посочени в Наредба № 5 от 1987 год. за болестите,при които работниците,боледуващи от тях,имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ, а именно *** и ***, известни на работодателя след уведомление на дата 16.07.2025 год.,както и по получаване мнението на ТЕЛК според предписанията на чл.333 ал.2 от КТ;издаване на заповедта в нарушение на чл.190 ал.2 и чл.193 ал.1 от КТ.

Работодателят Общинско бюджетно предприятие “ ***“ ,гр.Добрич,ЕИК ***,от гр.Добрич,*** счита исковете за неоснователни,тъй като бил изпълнил всички законови изисквания за прекратяване на трудовото правоотношение с работника.

При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се установява,същият да страда от порок, сочещ на нищожност или недопустимост. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност , съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК,поради което е валидно.

Правото на иск е надлежно упражнено,а произнасянето на съда съответства на предявеното искане, поради което производството и решението са допустими .

Обжалвания съдебен акт е законосъобразен , а жалбата срещу него неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:

Не е спорно по делото,че ищецът заемал длъжност“ ***“ в ответното предприятие.По силата на със заповед № РД-09-128/27.10.2025 год. на директора на предприятието и на основание чл.192 ал.1 от КТ,във връзка с чл.8 и чл.9 от Правилника за дейността на предприятието ,чл.186,чл.187 ал.1 т.3 и т.10,във връзка с чл.190 ал.1 т.3 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание“Уволнение“ и въз основа на нея му е връчена на дата 27.10.202 год. и заповед № РД-10-42/27.10.2025 год. за прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ.

Съгласно отправено от работника уведомление вх.№ РД-213

153/16.07.2025 год. , той не е пожелал да приеме длъжностна характеристика заради здравословното си състояние по причина,че ако приеме ,ще бъде застрашен живота му,тъй като страда от *** тип 2,високо кръвно и *** ,също така и *** ,***. Наличен по делото е амбулаторен лист № 2938/10.10.2014 год. и епикризи от 2017 год. и 2013 год., документиращи посочените заболявания .

В съдебното заседание от дата 22.07.2026 год., работодателят заявява ,че не е имал задължение да запита работника ,страдали от заболявания ,предоставящи му закрилата по чл.333 от КТ и не е обследвал какви заболявания има работникът ,поради липса на уведомление от негова страна за здравословното му състояние.

Закрилата по чл. 333 от КТ цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии и регламентира закрилата при уволнение, при която законът поставя законността на уволнението в зависимост от получаването на предварително разрешение от определен държавен или синдикален орган. Съгласно разпоредбата на чл. 333 ал.1 т.3 от КТ, случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Когато събере данни за наличие на такова заболяване, работодателят е длъжен да поиска от ТЕЛК мнение, като изпрати за това необходимите медицински документи. С това той изпълнява задължението си по чл. 333, ал. 2 от КТ.

Практическото осъществяване на закрилата при уволнение включва предвидени в нормативния акт задължения на работодателя и на работника, който е определен за уволнение,разписани в Наредба № 5 от 1987 год. за болестите,при които работниците,боледуващи от тях,имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от наредбата задължение на работодателя е преди всичко да събере информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от съответните болести, посочени в чл. 1, ал. 1- ***; активна форма на туберкулоза;онкологично заболяване;професионално заболяване;психично заболяване и захарна болест.Работниците, които страдат от заболяване по наредбата, са длъжни при поискване да представят на 4 работодателя медицински документи за заболяването си (епикриза, медицинско удостоверение и др.) от лечебно-профилактичните заведения, където се лекуват или се водят на диспансерен учет -чл. 2. След събирането на документите и вземане мнението на ТЕЛК работодателят е длъжен да отправи до инспекцията по труда писмено искане за разрешение за прекратяване на трудовия договор с определения за уволнение работник, страдащ от болест по чл. 1, ал. 1 от наредбата –чл.3 и чл. 5.

Закрилата по чл. 333 ал. 1, т. 3 от КТ не може да дерогира изискването за добросъвестно упражняване на трудови права - чл. 8, ал. 1 от КТ.

Добросъвестността изисква работник, който страда от заболяване, за което закрилата по чл. 333, ал. 1 т. 3 от КТ важи, да уведоми за това работодателя при поискване на тази информация и да представи документи.Не би могло да се мисли друго, тъй като това поведение не само се диктува от добрите нрави, но е и правно дължимо - чл. 2 от Наредба № 5 от 1987 год. за болестите,при които работниците,боледуващи от тях,имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ. Само когато правна норма задължава субектът по едно материално правоотношение да има определено поведение, а той не изпълни адресираната до него повеля, то поведението му следва да бъде дефинирано като недобросъвестно.Само ако работодателят е изправен по отношение на задължението си, посочено в чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5/1987 год., да поиска от определения за уволнение работник информация страда ли от заболяване, което му дава право на предварителна закрила при уволнение и работникът писмено и под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК декларира, че не страда от такова заболяване, бездейства,изрично отказва да предостави информация ,последиците по ал. 3 на чл. 344 КТ (признаване на уволнението за незаконно само на това основание) не настъпват. При бездействие, изричен отказ или умишлено затаяване на информация от работника или служителя да съобщи дали страда от заболяване, попадащо в обхвата на наредбата за закрила, той не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. В тези случаи служителят не може да се ползва от предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като сам е осуетил процедурата по нейното прилагане.

Правното значение на предварителната закрила при уволнение по чл.

333 КТ е определена в чл. 344, ал. 3 КТ. Правните последици от липсата на предврително разрешение е признаване на уволнението за незаконно и отмяна 5 на заповедта за уволнение само на това основание, без съдът да разглежда трудовия спор по същество. Без значение за настъпването на последиците по ал. 3 са причините, поради които работодателят не е поискал разрешение за уволнението. Те ще настъпят и в случаите, когато работодателят е извършил уволнението, като съзнателно не е поискал разрешение или след като го е поискал не е дочакал получаването на разрешението, както и в случаите, когато работодателят не е знаел, че съответния работник или служител се ползва от закрилата по чл. 333 КТ.

Несъмнено е установено по делото, че преди уволнението в предприятието е постъпило и е било входирано уведомление от работника за налични негови заболявания, посочени в наредбата, а работодателят признава ,че не е изпълнил вменените му по същата задължения да събере сведения от работника ,страда ли от заболяване ,както и да поиска съгласие на инспекцията по труда,което обуславя приложение на разпоредбата на чл.344 ал.3 от КТ- отмяна на заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.

Предявеният от работника иск по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е основателен,като основателен е иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ,обусловен от изхода му.Тези изводи обжалваното решение ,поради което и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,въззивният съд го потвърждава.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода по спора във въззивната инстанция-неоснователност на подадената жалба, работодателят следва да заплати на работника сторените в настоящата инстанция разноскизаплатено възнаграждение на адвокат за процесуално представителство по делото съгласно договор за правна защита и съдействие от 08.07.2026 год. в размер от 720 евро.