Решение № 38 от 13.03.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Кърджали, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20235140200631 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 43-0001270/29.05.2023 г., издадено от директор на РД АА гр.Стара Загора, с което на А. С. Ю. от ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. на основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.38, предл.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.

Жалбоподателят А. С. Ю. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че същото е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи, че не е извършил вмененото му административно нарушение. Моли съдът да отмени атакуваното постановление, както и да му присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Намира за безспорно и категорично установено, че на процесния ден жалбоподателят не е работел с такси. Надписът ,,такси“ бил закрит, което се подкрепяло от събраните гласни доказателства. Затова моли наказателното постановление да бъде отменено, като претендира и за направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В писмено становище моли наказателното постановление да 1 бъде потвърдено като съобразено с материалните и процесуалните правила. Алтернативно, предлага същото да бъде изменено, при наличие на законово основание за това. Прави и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай, че същият надвишава размера предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.01.2023 г. свидетелите М. М. и С. И. били на работа като инспектори в РД АА гр.Стара Загора. Около 08.30 часа на същата дата те изпълнявали служебните си задължения на главен път I-5 в района на КПП-Чилик, общ.Кърджали, където спрели за проверка таксиметров автомобил „****“ с рег.№ **** от категория М1, който се управлявал от жалбоподателя А. С. Ю.. Свидетелите М. и С. установили, че автомобилът бил обозначен като таксиметров и с поставена открита табела „такси“. В същия имало трима пътници - Х.

А., З. Ю. и Г. Р.. Въпреки, че автомобилът се намирал в работен режим и с него се извършвал таксиметров превоз на пътниците, водачът А. Ю. не бил включил таксиметровия апарат. От пътниците били снети писмени обяснения на място, в които същите посочили, че пътуват с таксито до гр.Кърджали на работа, като фирмата работодател им заплащала превоза. Водачът също заявил, че имал споразумение с тази фирма да ги превозва. По повод така констатираното нарушение срещу жалбоподателя на място бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.38, предл.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, който той подписал и получил с възражение. На 29.05.2023 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което наложил на А. С. Ю. административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. на основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвП, за извършено нарушение по чл.38, предл.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.

Горната фактология се установява след анализ на показанията на свидетелите М.

М., С. И., Х. А., З. Ю., Г. Р. и С.К., както и на приетите по делото писмени доказателства – Акт за установяване на административно нарушение от 23.01.2023 г.; писмено обяснение на Х. А.; писмено обяснение на З. Ю.; писмено обяснение на Г. Р.; Удо стоверение за техническа изправност на ППС; Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № ****; Удо стоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз от 14.04.2021 г.; Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № **** г.;

Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на МТИТС, установяваща правомощия на административнонаказващия орган да издаде процесното постановление; снимков материал.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М. и И., тъй като от тях се установява, че действително фактическата обстановка е такава, каквато е описана в акта за установяване на административно нарушение. Същите са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, кореспондират напълно и с писмените доказателства по делото.

Свидетелите М. и И. установяват, че на инкриминираната дата и място жалбоподателят е 2 извършвал таксиметров превоз, като превозвал пътници, които потвърдили, че се возят срещу заплащане, осигурено от техния работодател. Автомобилът имал съответните за таксиметров автомобил надписи и табела „такси”, с монтиран в него електронен апарат с фискална памет, който не бил включен. Свидетелите Х. А., З. Ю. и Г. Р. потвърждават обстоятелството, че на 23.01.2023 г. са превозвани с таксиметровия автомобил на жалбоподателя, като превозът им бил уговорен и осигурен от фирмата, в която работели.

Разпитаният по искане на жалбоподателя свидетел С.К. също не успя да опровергае фактите описани в акта. Първо, не се установи, че именно той е работодателят на тримата превозвани пътници, които дори не назова по имена. Второ, не може да се установи, че твърдените от него обстоятелства се отнасят за инкриминираната дата и лицата, визирани в акта и наказателното постановление. От друга страна, показанията на свидетеля К. не кореспондират с останалия доказателствен материал събран в хода на делото.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Отговорността на А. С. Ю. е ангажирана за нарушение по чл.38 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, който гласи, че след наемане на автомобила водачът задължително включва таксиметровия апарат и превозва пътника по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго. Съгласно дадената легална дефиниция на понятието таксиметров превоз, съдържаща се в разпоредбата на § 1, т.26 от ДР на ЗАвП, „таксиметрови превози“ са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят на процесната дата и място действително е извършвал таксиметров превоз по смисъла на § 1, т.26 от ДР на ЗАвП, тъй като автомобилът му е бил нает да реализира превоз на пътниците срещу заплащане. Таксиметровият автомобил „****“ с рег.№ **** към момента на спирането му за проверка е бил в работен режим, обозначен с необходимите знаци, но водачът А. Ю. не е изпълнил задължението си да включи таксиметровия апарат.

Затова правилно е санкциониран от административнонаказващия орган на основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвП, предвиждащ да се наказва с глоба от 500 лв. водач на моторно превозно средство, с което се извършва таксиметров превоз или превоз на пътници или товари, или превоз за собствена сметка, и моторното превозно средство е с невключен таксиметров апарат в режим на отчитане на превоза. Наложеното на жалбоподателя наказание е законосъобразно, тъй като в чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвП не е предвиден минимум и максимум на глобата и не е предоставена възможност на административнонаказващия орган за преценка при определяне размера на наказанието.

3

При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, като по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране за какво го санкционират, респ. не е било ограничено правото му на защита. Извършването на нарушението се явява напълно доказано, за което бяха изложени съображения по-горе.

Изтъкнатите от защитата доводи, че жалбоподателят не е работел с таксиметровия автомобил, тъй като табелата „такси“ била закрита, са голословни и категорично се опровергават от показанията на актосъставителя, който е и очевидец. До друг извод не води и приложения по делото снимков материал, на който е заснет таксиметровия автомобил със закрита табела. Този снимков материал не е ясно в кой момент е изготвен, а свидетелят М. е категоричен, че при спирането на автомобила за проверка, табелата „такси“ е била открита.

Предвид изложеното, наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на производството, на жалбоподателя не се дължат и не следва да се присъждат поисканите деловодни разноски.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 43-0001270/29.05.2023 г., издадено от директор на РД АА гр.Стара Загора, с което на А. С. Ю. от ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. на основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.38, предл.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съдКърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

4