Определение № 1663 от 27.05.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1663 гр. София, 27.05.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно частно наказателно дело № 20251100603414 по описа за 2025 година Производството е по чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3, т. 6 вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 1 и ал. 3 от НПК.

Образувано е във връзка с постъпила частна жалба от адв. Ц.Б., упълномощен защитник на подсъдимата М. П. против определение от 29.04.2025г. на СРС, НО, 95 състав, с което съдът се е произнесъл по въпросите, изброени в разпоредбата на чл.248, ал.1, т.1 НПК, като е отказал да прекрати съдебното производство.

В жалбата срещу съдебния акт се твърди, че неправилно съдът е оставил без уважение искане за прекратяване на производството, вместо да го прекрати и да го изпрати по подсъдност на РС – Пещера. Навеждат се доводи, че подсъдимата има постоянен адрес в гр. Батак, където полага грижи за възрастни и болни родители. Твърди се, че деянието на престъплението, за което тя е предадена на съд, също е извършено в района на РС-Пещера.

Изтъква се като самостоятелен довод фактът, че по отношение на подсъдимата не са били изпълнявани мерки за неотклонение и се изразява съмнението, че отказът делото да бъде изпратено по подсъдност на РС – Пещера, ще доведе до затруднения за подсъдимата да се явява лично в съдебно заседание, респективно и до опасност същата да наруши задълженията, които произтичат от нейното процесуално качество. В жалбата се предлага въззивният съд да отмени атакуваното определение и да даде задължителни указания по прилагането на закона.

Жалбата е процесуално недопустима.

Същата е подадена срещу акт, който не подлежи на проверка по реда, предвиден в гл. ХХІІ НПК. Обжалваемите съдебни актове, които съдът постановява в разпоредително заседание, са изброени изчерпателно в разпоредбата на чл.249, ал.3 НПК и произнасянето на съда по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.248, ал.1, т.1 НПК не е сред тях. Съгласно разпоредбата на чл.341, ал.2 НПК по реда, предвиден в гл. ХХІІ НПК, подлежат на проверка определения и разпореждания на съда, за които това е изрично предвидено в НПК. Такъв е случаят и с изброените в чл.249, ал.3 НПК определения, с които съдът се произнася по въпросите, предвидени в 1 чл.248, ал.1, т.3, т.6 НПК, по чл.248, ал.5, т.4 НПК, когато съдът констатира очевидни фактически грешки в обвинителния акт, както и при отказ да допусне частен обвинител. В настоящия с частната жалба се атакува произнасяне на съда по чл.248, ал.1, т.1 НПК, което попада в хипотезата на „всички останали определения“ по смисъла на чл.341, ал.3 НПК, които не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата.

Само с оглед изчерпателност следва да се посочи, че при определяне на местната подсъдност съдът е обвързан с твърденията в обвинителния акт.

Според съдържанието на внесения обвинителен акт престъплението, за което е била ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата, е извършено в гр. София. Доводът в жалбата, че постоянното местоживеене и обичайно местопребиваване на подсъдимата е в гр. Батак и явяването й в съдебното производство би й създало неимоверни затруднения, като стане причина евентуално за приложението на чл.66, ал.1 НПК, е относим към релевантните въпроси, които имат значение при определяне на подсъдността в хипотезата на чл.43, т.1 НПК, но само ако първоинстанционният съд упражни правомощията си да го сезира със съответно предложение за промяна на общите правила за определяне на подсъдността. Би могъл да бъде от значение и фактът дали, колко свидетели са допуснати до разпит по искане на страните (извън посочения свидетел в приложението към обвинителния акт) и какъв е техният адрес. Във връзка с доводите в жалбата преценката на районния съдия дали са налице основания с оглед разпоредбата на чл.43, т.1 НПК да сезира ВКС с предложение за промяна на подсъдността, не подлежи на съдебен контрол.

С оглед изложеното и на основание чл. 345, ал.1 НПК, чл.341, ал.1 вр. с ал.3 НПК, вр. с чл.249, ал.3 от НПК, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба от адв. Ц.Б., упълномощен защитник на подсъдимата М. П. против определение от 29.04.2025г. на СРС, НО, 95 състав, с което съдът се е произнесъл по въпросите, изброени в разпоредбата на чл.248, ал.1, т.1 НПК, като е отказал да прекрати съдебното производство.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ВНЧД 3414/25г. по описа на СГС, НО, 10 състав.

ВРЪЩА делото за разглеждане на същия съдебен състав при СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2