Решение № 419 от 04.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Благоевград, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Владимир Ковачев

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20241200501181 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. Г. Р. и Б. Г. Т., двете от град П., представлявани от адвокат С. П., насочена срещу решение № 8016 от 06.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 1213/2020 г. по описа на Районен съд град П., с което са отхвърлени предявените от въззивниците против ответника С. И. Я. положителни установителни искове за собственост на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.П., находящ се на ул.„***“ № 5, с площ от 217 кв.м., съставляващ УПИ ІІ-3295 в кв. 235, както и на 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор ***, застроена на 87 кв.м., на два етажа.

В обстоятелствената част на жалбата се възразява срещу крайния извод на съда, че ищците не доказали, че техният дядо Б. Г. е придобил право на собственост на основание давностно владение и делба върху спорния имот, тъй като през 1972 г. последният е бил признат от страна на нотариус за собственик на 1/2 ид.ч. от сградата и дворното място и по-конкретно на една 1 стая на първи етаж, южно изложение, както и една стая на втория етаж, свързани със самостоятелно стълбище и чардак, което обстоятелство предполагало, че десет години назад Г. е упражнявал фактическа власт върху половината от имота, а четиридесет и пет години никой не е оспорвал собствеността му.

Излагат се съображения относно индивидуализацията на имота и се цитират показания на разпитани в хода на първоинстанционното производство свидетели, от които, според жалбоподателите, се установявало, че в конкретния случай ставало въпрос за една къща, разделена с два входа, ползвана от две различни семейства, като спорната част е именно едната половина, собственост на Б. Г. и за която ответникът също претендира да е собственик, по силата на наследство от неговото съпруга.

Възразява се срещу довода на ответника, че е придобил половината от къщата, тъй като когато през 2007 г. се е снабдил с нотариален акт за собственост по силата на обстоятелствена проверка, бабата на ищците била още жива. Акцентира се, че дори да бъде прието, че ответникът притежава някакво право на собственост по силата на наследство, то не съществувало пречка съдът да признае за установено, че ищците са собственици на 1/4 ид. ч. от жилищната сграда и 1/2 ид.ч. от земята.

С тези аргументи се иска отмяна на оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо това да бъде постановен съдебен акт, с който предявеният установителен иск да бъде признат за основателен. Претендират се и разноски.

В представения отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК на С. Я. наведените оплаквания от въззивниците се оспорват.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат исканията и възраженията, направени съответно във въззивната жалба и отговора към нея.

Пред въззивния съд са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.

Окръжен съд-Благоевград, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна 2 страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество частично основателна.

Първоинстанционното решение е валидно и частично допустимо. Тук следва да се посочи, че с оглед обстоятелството, че исковата молба, с която първоначално е сезиран съда е намерена от ВКС за нередовна и делото е върнато за повторно разглеждане с указания към въззивната инстанция за конкретизиране предмета на претенцията, с определение № 1268/14.11.2024 г., исковата молба е оставена без движение. С поправената такава, постъпила на 13.02.2025 г. ищците са изменили претенцията си от такава за установяване на право на собственост върху идеална част, в иск за признаването им за собственици върху реални части от процесната сграда, а именно на самостоятелно обособено жилище в югоизточната/южната част на сградата с идентификатор ***, състоящо се от две южни стаи, разположени една над друга и свързани със самостоятелно стълбище и чардак, при съседи: от запад – западното жилище на два етажа от същата сграда, на север – северното жилище на два етажа от същата сграда, на изток – двор и на юг – двор.

В т.5 от ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК ВКС, се приема, че в случаите, в които нередовността на исковата молба не засяга привлечения ответник, то важат постановките на ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк.д.№ 1/2001 г. на ОСГК ВКС, при което делото като се върне на втората инстанция и тя остави без движение исковата молба, въззивният съд следва да се произнесе по поправената исковата молба.

Изискване към последната е при уточняване на основанието, петитума или страните по делото, да не се досгине до недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск. Настоящият случай не е такъв. Ищците при идентични фактически твърдения са отправили един и същи петитум с първоначално предявената и с поправената искова молба, като са уточнили единствено предмета на спора, което обаче обуславя недопустимост на първоинстанционното решение по иска за установяване правото на собственост на ищците върху ½ ид.ч. от процесната сграда, като постановено по нередовна искова молба.

Ето защо в тази част решението на РС-П. следва да се обезсили, като 3 въззивният съд разреши спора по същество съобразно приетите по делото доказателства.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално-правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално-правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално-правни норми. Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за частично основателни.

След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът намира следното:

Предявените искове са с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК – положителни установителин искове, с които въззивниците защитават правото си на собственост, възникнало на основание наследство.

За да бъде уважен иска, следва да се установи, че ищците /въззиваеми в настоящето производство/, респ. техните наследодатели са упражнявали непрекъснато, явно, несъмнено, спокойно владение на имота, с намерение за своене за себе си в продължение на поне 10 г. /с оглед твърденията в исковата молба, които не сочат на добросъвестност при установяването му/. Съобразно въведената в чл.69 от ЗС презумпция, намерението за своене се предполага.

Без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнено и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Постоянното владение не изисква непременно фактичесК. власт да се осъществява във всеки момент във времето.

ФактичесК. власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за 4 свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният признак на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. Владелецът трябва да осъществява владението непрекъснато.

Доказването на тези факти трябва да е главно и пълно. Противната страна – ответникът по иска може да оспорва фактическите твърдения на претендиращия собственически права и да сочи и представя доказателства, установяващи обратното, като това доказване е насрещно и може да бъде и непълно – достатъчно е да създаде вероятност, с която разколебава безспорността в установяваното от ищеца фактическо положение.

В случая, от представените писмени доказателства /удостоверения за наследници/, се установява, че ищците са внучки на *** който е брат на *** Г.

Я.а - съпруга на ответника.

По делото не е спорно, а и от представеното решение № 506/06.04.2016 г. по гр.д.№ 258/2016 г. по описа на РС-П., е видно, че в особената книга за приемане и отричане от наследство при РС-П., е вписан под № 08/06.04.2016 г. отказа на *** ЕГН ********** /сестра на ищците/ от наследството, останало след смъртта на ***, ЕГН **********, починала на 02.02.2016 г. и Г. *** ЕГН **********, починал на 21.02.2016 г., бивши жители на гр.П..

На 08.03.1972 г., наследодателят на ищците *** се е снабдил с нотариален акт № 24, дело № 69/1972 г. по описа на П.ки районен съдия, с който е признат за собственик по давностно владение, наследство и делба на недвижим имот, намиращ се извън чертата на града, а именно: 1/2 идеална част от дворно място с площ от 160 кв.м. – част от имот с пл.№ 3188 в кв. „***“ при съседи: площад „***“, ***, старата мелница на *** и ***, заедно с част от жилищната сграда в това място, която част се състои от една стая на първия етаж с южно изложение и една стая на втория етаж, точно над стаята от първия етаж, също 5 с южно изложение, свързани със самостоятелно стълбище и чардак.

На 28.11.2007 г. пък е издаден нотариален акт № 25, рег. № 7382, дело № 393 от 2007 г. по описа на нотариус рег.№ 287 от РНК, с който ответникът С.

И. Я., ЕГН ********** е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот II 3295 в кв. 225 по плана на гр.П., целият имот с площ от 208 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от двуетажната паянтова жилищна сграда, построена в северната част на описания по-горе недвижим имот при граници и съседи на имота: от изток – УПИ III -3296 „***, от запад УПИ I -3293 ***, от север –празно място „***“, от юг УПИ V-3297 ***.

На 28.10.2020 г. ищцата В. Р. е закупила от *** правото на собственост върху недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., ул.“***“ № 5 /пет/ с площ от 217, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 м, предишен идентификатор : няма, номер по предходен план : 3295, квартал 235, парцел 2, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***; ***; *** и ***, както и на

1/2 идеална част от сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.П., с адрес на сградата ул.“***“ № 5, сградата разположена в поземлен имот с идентификатор ***;

*** и принадлежащи към ПИ с идентификатор ***, застроена площ от 87 кв.м., брой етаж – два, с предназначение на сградата: жилищна еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма. СделК. е обективирана в нотариален акт № 081, рег.№ 10484, дело № 459 по описа за 2020 г. на нотариус Костадинка Топалова, рег.№ 510 от РНК, с район на действие РС-П..