Решение № 7263 от 21.11.2018, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е гр. София, 21.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен брачен състав, в публично заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА

ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА при секретаря Таня

Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гр. дело № 7504 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П.П.В. срещу Решение № 8295/16.01.2017 г., постановено по гр. д. № 58835/2014 г. по описа на СРС, III ГО, 80-ти състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно, моли се да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг състав, като се приеме, че е постановено при нарушения на процесуалните правила.

Излагат се съображения, претендира се присъждане на разноски и за двете инстанции.

Въззиваемата страна Х.М.Г. оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от П.П.В., ЕГН **********, срещу Х.М.Г., ЕГН **********, иск с правно основание чл.23, ал.1 СК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик, поради пълна трансформация на лични средства в имущество СИО, на недвижим имот - Офис №5 (преустроен в амбулатория за ИППМП-стоматологична), находящ се на първи етаж в жилищна сграда в гр. София, ул. „**********, със застроена площ от 22.80, състоящ се от една стая и сервизно помещение, при съседи:юг-офис № 4, запад- двор, север- коридор, изток -коридор, заедно с 0,00752 % от общите части на сградата и от Урегулирания поземлен имот, в който е построена -УПИ -14,15, кв.30, по плана на гр.София, м.“Зона Г-14, ЦГЧ, целият с площ от 638 св.м., при съседи: ул.“Веслец“, Д.И.Г., наследниците на П.X.К., Х.Д., В.Б.и В.П., представляващ съгласно кадастралната карта и кадастрален регистър, одобрени със Заповед №РД-18-45/09.07.20 Юг. на Изпълнителния директор на АГКК, съгласно Схема №15 0382501/23.10.2014г. на СГКК, гр.София, Самостоятелен обект с идентификатор ***, на едно ниво, с предназначение на обекта за офис, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес гр.София, ул.“********, като неоснователен; оставил е без уважение исканията на страните за присъждане на разноски по делото, като неоснователни.

Във въззивната жалба на наведени доводи, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е лишил страната – ищцата от възможността да участва в процеса и докаже своите твърдения с исковата молба, като е дал ход на делото без ищцата да е била уведомена за съдебните заседания. Твърди се, че Софийският районен съд, като е счел, че ищцата е уведомена по чл. 56, ал.2 ГПК, неправилно бил приел, че за съдебно заседание на 14.11.2016 г. ищцата е редовно уведомена и е дал ход на делото при тази нередовна процедура.

Съдът бил приел, че ищцата е уведомена по чл. 56, ал.2 ГПК, което било процесуално нарушение, тъй като разпоредбата на чл. 56, ал.2 ГПК следвало да се прилага за страните, които са редовно призовани и при отлагане на делото не се призовават за следващото съдебно заседание, когато датата му е обявена в заседанието.

Сочи се и че съдът дал ход на делото при нередовна процедура по призоваването на ищцата за с.з. на 14.11.16 г. и на 12.12.16 г.

В с.з. на

10.04.2016 г. ищцата била представлявана от процесуален представител и поради тази причина разпоредбата на чл. 56, ал.2 ГПК следвало да бъде приложена само за следващото съдебно заседание, а именно за заседанието на 04.07.2016 г.

Излагат се доводи, че законодателят ясно бил изразил с императивна разпоредба - чл. 56, ал.2 ГПК, кога не следва да бъде призовавана страната - само за следващото съдебно заседание.

След като на заседанието на 04.07.2016 г. ищцата не се явила и не била представлявана, то за съдебното заседание на 14.11.16 г. съдът не следвало да може да приложи отново разпоредбата на чл. 56, ал.2 ГПК, а е следвало да изпрати уведомление до ищцата лично или поне до процесуалния й представител за с.з. 14.11.2016 г.

Отново за с.з. на

12.12.2016 г. съдът дал неправилно ход на делото, като приел, че процедурата по призоваване на ищцата е редовна и е налице условията на разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ГПК без ищцата да бъде уведомена и за това заседание.

Твърди се, че СРС неправилно приложил разпоредбата на чл. 56, ал.2 ГПК и за двете заседания, тъй като тази разпоредба ясно и изрично законодателят бил предвидил само за следващото заседание, когато страните са редовно уведомени.

Единственото уведомление за ищцата било за с.з. 11.04.2016 г. , редовно уведомена на 07.03.2016 г., поради и тази причина разпоредбата на чл. 56, ал.2 можела да се приложи само за следващото заседание - 04.07.16 г.

Във въззивната жалба се твърди и друго процесуално нарушение на първоинстанционния съд, а именно била изключена от доказателствата по делото възможността за доказване правоспособността на ищцата, като стоматолог и оттам, че процесният имот е предназначен за упражняване на професията на ищцата.

Съдът не допуснал доказателства относно съществуването на фирмата на ищцата, като едноличен търговец за установяване на факта, че същото е послужило за изпълнение на дейността на ищцата, като едноличен търговец-стоматолог с частна практика, която се е осъществявала в процесния имот.

Излагат се доводи, че този факт, независимо, че имотът с нот. акт № 80, т.2, рег.№4408, н.д. № 364/2001 г. на нотариус per.

№ 274 бил придобит на името на физическото лице, а не на едноличния търговец, подлежал на доказване на общо основание и съдът не следвало да изключва от доказателствата фактът на професионалната дейност, извършвана от ищцата в процесния имот.

С определение от

27.02.2016 г. съдът бил приел и допуснал писмените доказателства, приложени към исковата молба, които установявали преустройството на процесния имот в стоматологичен кабинет и доказателства относно правоспособността на ищцата, но в с.з. но 12.12.16 г. съдът неправилно ги изключил, като ирелвантни за спора и не допуснал събирането на доказателства в тази връзка.

Излагат се и доводи, че съдът неправилно бил изключил от доказателствата и не бил обсъдил фактът, че имотът не е жилищен такъв и изрично е преустроен от съществуващ офис в амбулатория за първична медицинска помощ - стоматологичен кабинет за осъществяване на дейността на едноличния търговец.

Съдът не бил обсъдил и фактът, че към момента на придобиване на собствеността на процесния имот - 2001 г., макар и на името на физическото лице, ищцата е действала, като едноличен търговец чрез фирма „Д.М.-П.В.” peг. по ф.д. № 1836/1999 г , т.730, стр.130, като търговецът бил заличен едва към 2012 г., поради здравословни проблеми на ищцата/епикриза/.

Тези доказателства били в подкрепа на ищцата да докаже изключителната си собственост върху претендирания имот не само при трансформация на лични средства, придобити от родителите й, но и в частност с оглед предназначението на имота за упражняване на нейната професионална дейност, като стоматолог.

Сочи се, че изключването на тези доказателства от процеса ограничавало ищцата да докаже не само вложените средства, но и насоката на придобиване на частния имот с лични средства, който е бил за ползване лично от нея за упражняване на професионалната си дейност. Излагат се и доводи във връзка с Тълкувателно решение № 2/27.12.2001 г. на ВКС, по гр.д. № 2/2001 г., ОСГК с което било прието, че е допустим иск на съпруга на едноличния търговец да предявява за имотите включени в предприятието на едноличния търговец, независимо, че отделя придобитото от едноличния търговец от СИО.

Излагат се доводи досежно поведението на процесуалния представител на ищцата - адв.

С., който макар и упълномощен, не се явявал на съдебни заседания, не уведомявал ищцата и увредил интереса на същата, във връзка с което му била потърсена отговорност пред Висшия адвокатски съвет и Софийска адвокатска колегия, но съдът следвало да изпълни задълженията си за уведомяване лично на ищцата и едва след това да даде ход на делото.

Твърди се, че съдът бил изградил противоречиви мотиви относно факта дали процесният имот е бил закупен за упражняване на търговска дейност, като едноличен търговец от една страна, а от друга в с.з. на 14.11.16 г. съдът намерил за ирелевантно за спора дали ищцата е регистрирана или не, като правоспособен стоматолог, с оглед твърдението й, че имотът се ползва за упражняване на нейната професионална дейност.

Наведените доводи във въззивната жалба са неоснователни.

Видно от материалите по първоинстанционното дело, ищцата се е представлявала от адвокат Е.С., който за първото съдебно заседание на 11.04.2016 г. е призован с призовка, изпратена 29.02.2016 г., връчена на същия на 07.03.2016 г., като в съдебното заседание на 11.04.2016 г., същият е присъствал и е бил уведомен за датата на следващо съдебно заседание за 04.07.2016 г. В случая следва да се има предвид, че законът /чл. 39, ал. 1 ГПК/ приравнява връчването на представител на лично връчване.

С оглед разпоредбите на чл.56, ал.2 ГПК и чл.142, ал.3 ГПК („При отлагане на делото съдът обявява датата на следващото заседание, за което страните и явилите се по делото свидетели и вещи лица се смятат призовани.”) се налага извода, че макар действащият ГПК да не е възпроизвел разпоредбата на чл.41, ал.6, изр.2 ГПК („За останалите съдебни заседания страните са длъжни сами да следят за развитието на производството”), то това задължение и понастоящем тежи за редовно призованите страни, а неизпълнението му не съставлява процесуално нарушение. В обобщение – неучастието на въззивницата в съдебните заседания на 04.07.2016 г., на 14.11.2016 г., както и на 12.12.2016 г., в което въззивният съд е дал ход на делото и е приключил съдебното дирене и устните състезания, не се дължи на допуснато от решаващия съд нарушение на правилата, обезпечаващи участието на страните в производството, а на пропуск на самата страна.

Относно доводите, че не били допуснати доказателства относно съществуването на фирмата на ищцата, като едноличен търговец за установяване на факта, че същото е послужило за изпълнение на дейността на ищцата, като едноличен търговец-стоматолог с частна практика, която се е осъществявала в процесния имот, настоящият съдебен състав намира и тези доводи за неоснователни. По делото пред първата инстанция се е установило, че ищцата е придобила специалност „Стоматолог“, за което й бил издаден Диплом за призната специалност №33435/3.06.1988г., издадена от Министерство на народното здраве, Медицинска академия (л.11 от д.), както и че с Решение №1/18.02.1999г., постановено по ф.д.№ 1836/1999г. бил регистриран ЕТ с фирма „Д.- М.-П. В.“, със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“********, с предмет на дейност: диагностика, профилактика и лечение на стоматологични заболявания, иглотерапия и лазерна терапия, дистрибуция и лекарствени средства и стоматологични материали и други дейности, незабранени от закона, като е представена и декларация за данъчна регистрация на едноличния търговец, с БУЛСТАТ: ********, от 04.03.1999г (л.13 от д), като при служебната справка по чл.23, ал.4 ЗТР се е установило, че търговецът не е пререгистриран по реда на ЗТР, а и по делото не е представено актуално удостоверение за търговската регистрация на едноличния търговец, издадено от съответния регистърен съд. В постановеното съдебно решение, Софийският районен съд е обсъдил обстоятелството, че е останал недоказан довода, че процесният имот е закупен за упражняване на търговска дейност, като едноличен търговец и включен в предприятието на едноличен търговец. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба № 80, том II, per. № 4408, н.д. №364/2001г. на нотариус Р.Д., вписан в регистъра на Нотариалната камара по № 274, с район на действие СРС, ищцата П.П.В.-Г. (каквото е било фамилното име на ищцата по време на брака) не е участвала в сделката, като купувач в качеството си на ЕТ с фирма „Д.-М.-П.