Решение № 37 от 20.03.2026, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Девин, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20255410100445 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск, на основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП.

Образувано е по искова молба от К. В. К., с ЕГН **********, с настоящ адрес с. Ч., общ. Доспат, обл. Смолян, ул. Ч. № *, чрез адв. Д. Г., със служебен адрес гр. Т., ул. З. С., ет. *, офис № ** против 1) „К.“ ЕАД, с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. В. № *** (сграда А), ет. * и 2) „А. т.“ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. В. *** А, ет. *, представлявано от изпълнителен директор С. Я., чрез пълномощник юрисконсулт А. И.: 1. Да се прогласи нищожност на договор за потребителски кредит № 300*/08.07.2024г., сключен между К. В. К., като потребител и „К.“ ЕАД, с цена на иска 3 701.09 лева и 2. Да се прогласи нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между К. В. К., като потребител и „А. т.“ ЕООД, с цена на иска 2 500.54 лева, поради противоречието им с императивните норми на Закон за задълженията и договорите, Закон за потребителския кредит и Закон за защита на потребителите.

Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение при чл.38, ал.1, т.3, предл. 2 ЗА, за който представя договор за правна защита и съдействие и да присъди на ищцата сторените от нея деловодни разноски.

В исковата молба ищцата поддържа, че на 08.07.2024г. между нея, в качеството и на „Кредитополучател“ от една страна и „К.“ ЕАД, с ЕИК:

*********, в качеството на „Кредитор“ е сключен Договор за потребителски кредит № 300*, по който и е бил предоставен кредит в размер 2 500.00 лева, 1 при условия: 1) лихвен процент 40%; 2) годишен процент на разходите (ГПР) 48.21%; 3) срок на погасяване 24 месеца и 4) обща сума за връщане 3 701.09 лева.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за заем, в случай, че Кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: 1) Да предостави на К. банкова гаранция, съгласно Общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на заявлението; или 2) Да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от К. юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението.

Съгласно чл. 4, ал. 2, в случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от К., съответно този договор не би породил действие между К. и кредитополучателя. Като допълнение, ал. 3 пояснява, че ако кредитополучателят е заявил Кредит без Обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 (четиринадесет) дни от подаване на заявлението.

Ищцата, съгласно условията в чл.4 от договора е сключила Договор за предоставяне на поръчителство, с посочено от кредитора дружество - „А. т.“ ЕООД, с ЕИК: **********, в полза на което дължи допълнително възнаграждение в размер на 2 500.54 лева.

В действителност за използването на заем от 2 500.00 лева трябва да върне не описаните по договор 3 701.09 лева, а значително по-висока сума 6 201.63 лева.

Твърди, че ДПК е нищожен, поради неточно посочено ГПР, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Клаузата на чл. 4 ДПК е нищожна като задължава кредитополучателят да предостави обезпечение при крайно завишено изискване - предоставяне на банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружество, избрано от кредитора.

Тези условия са създадени във вид да изглежда, че кредитополучателят има избор, но всъщност първото условие е на практика невъзможно за изпълнение от лице, което прибягва до услугите не на банка, а на небанкова кредитна институция. Кредитополучателят е ограничен от клаузата на чл. 4 ДПК в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита, наложени са едностранни условия от кредитора, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните, предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството „А. т.“ ЕООД е „К.“ АД - кредитор на длъжника по договора за кредит, т.е двете дружества са свързани лица и уговореното 2 възнаграждение е за кредитора, в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения, като целта е заобикаляне на ограниченията в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Клаузата на чл.4 нарушава добрите нрави, като не отчита кредитополучателят дали би изпълнявала добросъвестно или би допуснала неизпълнение на своите договорни задължения по договора за заем, съставена предварително и потребителят не би могъл да влияе върху съдържанието, т.е клаузата е неравноправна, съгласно чл. 143 ЗЗП и поради това е нищожна, съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП. В ГПР не са включени всички разходи, водещи до оскъпяване на кредита, а именно таксата възнаграждение за поръчителство в размер на 2 500.54 лева, което съгласно приетото по дело С - 714/22 СЕС, във връзка с чл. 3, буква ж) от Директива 2008/48 когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Договорът за предоставяне на поръчителство, противоречи на добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като с него се нарушава принципът на добросъвестност, справедливост и еквивалентност на престациите. Възнаграждението в общ размер от 2 500.54 лева се дължи, без насрещна престация. Съгласно чл. 8, ал. 5 от Договора за предоставяне на поръчителство, възнаграждението се дължи не на ответното дружество, а на „К.“ ЕАД – дружеството - майка и заемодател, което на практика води единствено до увеличаване на дължимата сума по заема.

В срока по чл.131 ГПК от ответника „К.“ ЕАД, е постъпил отговор, с който оспорва исковете изцяло по основание и моли съда да ги отхвърли.

Не оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 300*/08.07.2024г., с посочените в исковата молба параметри.

Оспорва доводите за нищожност на ДПК, поради това, че не отговаря на изискванията на чл.22 ЗПК. Видно от Приложение № 1 към процесния договор, по ясен и недвусмислен начин са посочени ГПР (т.8) и общата дължима сума (т.9), както и е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия.

При изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „А. т.“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл.19 ЗПК. Единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.

Съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите към договора за кредит 3

Общи условия кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.

Клаузите на чл. 4, ал. 1 и ал.3 ДПК регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване за кредит.

Възнаграждението на поръчителя „А. т.“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 ЗПК.

„К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А. т.“ ЕАД, въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност.

Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е в полза на „А. т.“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „К.“ ЕАД и последният не е страна по договора между ищеца и „А. т.“ ЕООД.

Единствено уговорката за заплащане на възнаграждение за услугите на „А. т.“ ЕООД противоречи на закона и добрите нрави, съответно само тя следва да бъде обявена за недействителна, без това да доведе до нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство.

Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск за установяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № 300*/08.07.2024г. и да им присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., във връзка с чл.78, ал. 8 ГПК.

Молят да отхвърли претенцията на ищцата за разноски, на основание чл. 38 ЗАдв. В условията на евентуалност, да извърши преценка за прекомерност на адвокатското възнаграждение спрямо ниската правна и фактическа сложност на производството, който може да бъде под минималния по Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В срока по чл.131 ГПК от ответника „А. т.“ ЕООД, е постъпил отговор, с който оспорва иска.

Не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, че на 08.07.2024г. е бил сключен ДПК № 300*/08.07.2024г. между К.

В. К., като кредитополучател и „К.“ ЕАД, с ЕИК: *********, в качеството на кредитор, за обезпечаване на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „А. т.“ ЕООД и потребител К. В. К..

По силата на сключения с „К.“ ЕАД договор за поръчителство се задължил да гарантира като поръчител задължението на ищцата срещу възнаграждение в размер на 2 500.24 лева, погасяването на което е разсрочено 4 на 8 месечни вноски съгласно погасителен план. Възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не им дължи възнаграждение за периода след пълно изплащане на кредита.

„К.“ ЕАД предоставя потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия е обезпечаването на договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита“, чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично е вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение. Т.е. обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „А. т.“ ЕООД е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „К.“ ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на „К.“ ЕАД не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „К.“ ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване.

Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не се включва в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО, във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като този разход не е известен на кредитора към момента на сключване на договора за кредит.

Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан и да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., във връзка с чл.78, ал. 8 ГПК.

Молят да отхвърли претенцията на ищцата за разноски, на основание чл. 38 ЗАдв. В условията на евентуалност, да извърши преценка за прекомерност на адвокатското възнаграждение спрямо ниската правна и фактическа сложност на производството, който може да бъде под минималния по Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.