Решение № 52 от 12.02.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Плевен, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря Иглика Н. Василева като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20254430202067 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 25-0938-002663/14.07.2025 г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР – ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА

ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН, на Л. Г. М. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183 ал.2 т.11 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 лв./10,23 €/, за извършено нарушение по чл.40 ал.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 лв./ 25,56 €/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление /НП/, санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.

Посочва, че в действителност, е спрял и огледал за щети, в резултат от съприкосновението с другия автомобил, посочен в хода на административнонаказателното производство, но тъй като не е установил такива – е отпътувал от местопроизшествието, т.е. – че в случая, не е имал умисъл да извърши нарушение по чл.123 ал.1 т.1 ЗДвП; от друга страна, не оспорва извършването на нарушение по чл.40 ал.1 ЗДвП, но счита, че случаят е „маловажен“, предвид ниската степен на обществена опасност. На тази основа, моли за отмяна на НП като неправилно.

В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, 1 жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и отново подчертава, че не е имал умисъл да извърши нарушение по чл.123 ал.1 т.1 ЗДвП; отбелязва, че е готов да заплати наложените му глоби, но пледира да не му бъде налагано наказание Лишаване от право да управлява МПС, тъй като семейството му изцяло зависи в ежедневните си дела, от личен транспорт.

За ответната страна – НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР –

ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН – представител не се явява. С писмото, с което административнонаказателната преписка е заведена пред РС-ПЛЕВЕН, е депозирано бланкетно становище относно неоснователността на жалбата, бланкетно възражение за прекомерност на евентуално претендирани разноски за адвокатски хонорар, а с допълнително писмо – че НП е било връчено на 03.09.2025г. и е влязло в сила на 18.09.2025г.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Специално във връзка с нейната срочност, следва да бъде отбелязано, от една страна, че въпреки че с Разпореждането за насрочване на делото, от административнонаказващия орган са изискани доказателства за времето и начина на връчване на НП, такива не са представени – и в този смисъл, неблагоприятни последици за жалбоподателя, не могат да се следват. От друга страна, във връзка с твърдението на административнонаказващия орган, че НП е било връчено на 03.09.2025г. и е влязло в сила на 18.09.2025г., представен е т.нар. „картон на НП“, видно от който /л.24 от делото/, е отбелязано връчване чрез ССЕВ на 03.09.2025г. Тук обаче, следва да бъде отбелязано, че съобразно чл.26а ал.5 от Закона за електронното управление, „В системата по чл. 26, ал. 2 лицата могат да дават и да оттеглят съгласието си актове за установяване на административни нарушения, електронни фишове и наказателни постановления по реда на Закона за административните нарушения и наказания да им бъдат връчвани по електронен път чрез същата система.“. Не са представени никакви доказателства за това, че Л. М. е дал съгласие по смисъла на чл.26а ал.5 ЗЕУ; напротив – видно от процесния съставен АУАН, в частта, в която е дадена възможност лицето да заяви дали желае НП да му бъде връчено чрез ССЕВ, липсва каквото и да било отбелязване – и следователно, при липса на изрично дадено и съответно доказано волеизявление в очертаната насока, връчването на обжалваното НП чрез ССЕВ, не може да породи правните последици на редовно връчване на Наказателното постановление, включително – започването на срок за обжалване на същото по чл.59 ал.2 ЗАНН. Ето защо, Съдът преценява, че подадената жалба не е недопустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, по нейната основателност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със 2 съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №3975160/02.07.2025г. от страна на Х. И. И. – мл.автоконтрольор при ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля А. М. Б. и нарушителя – Л. Г. М..

Съставен е за това, че на 25.06.2025г. около 18:15 часа, в гр.Плевен, ул. „***“ №17, с посока на движение към ул. „***“, управлява лек автомобил „***“ с рег. № ***, като извършва следното: 1. при извършване на маневра движение на заден ход, не се убеждава, че пътят зад него е свободен и удря паркирания лек автомобил „***“ с рег. № ***, с водач лицето Х. Ц., като реализира ПТП с материални щети по автомобилите – нарушение по чл.40 ал.1 ЗДвП; 2. не спира и не уведомява службите за контрол на МВР, като напуска местопроизшествието – нарушение по чл.123 ал.1 т.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не направил възражения; такива не постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган възприел изцяло изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка и правна квалификация на деянията. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Л. Г. М. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183 ал.2 т.11 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 лв./10,23 €/, за извършено нарушение по чл.40 ал.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 лв./ 25,56 €/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.1 ЗДвП.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.10

– 11 от делото/. Съдът обаче намира, че в хода на административнонаказателното производство, в частта относно извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.1 ЗДвП, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Както беше отбелязано и по-горе, съобразно възприетата от актосъставителя и административнонаказващия орган фактическа обстановка - в очертаната част - след реализирането на пътнотранспортно произшествие, водачът „... не спира и не уведомява службите за контрол на МВР, като напуска местопроизшествието“. Следва да бъде напомнено, че съобразно посочената като нарушена правна разпоредба - чл.123 ал.1 т.1 ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието…“. Видно е, че задължението, предвидено в същата правна разпоредба, въобще не кореспондира с изложените факти на твърдяното нарушение, описани в АУАН/НП. Съобразно чл.123 ал.1 т.1 ЗДвП, водачът – участник в ПТП е длъжен да спре, за да установи последиците от произшествието, но не е длъжен да уведомява службите за контрол; наред с това, чл.123 ал.1 т.1 ЗДвП не съдържа задължение за бездействие като описаното в АУАН/НП – а именно - водачът да не напуска 3 местопроизшествието. Така изтъкнатото несъответствие съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава правото на защита на нарушителя и по-конкретно – да узнае за какво нарушение, въз основа на кои факти и обстоятелства, е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Прочее, задължение за ненапускане на местопроизшествието и сигнализиране на органите на МВР, е предвидено в други разпоредби на ЗДвП – например, чл.123 ал.1 т.2, чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ ЗДвП, но административнонаказателната отговорност на М. не е ангажирана за нарушение на същите, поради което – този въпрос повече не следва да бъде обсъждан. Безспорно е обаче, че както в АУАН, така и в НП, следва да е налице разбираемо описание на нарушението, както и на правната му квалификация – което обаче в случая не е сторено. Допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила /чл.42 ал.1 т.4, 5, чл.57 ал.1 т.5, 6 ЗДвП/ - и поради това, в обсъжданата част, НП се явява незаконосъобразно, подлежи на отмяна като такова - и не следва да бъде разглеждано по същество.

От друга страна, в частта относно извършено нарушение по чл.40 ал.1 ЗДвП, служебната проверка, извършвана от настоящата инстанция, не разкрива пороци при провеждането на административнонаказателното производство, поради което Съдът приема, че в същата част, НП се явява формално законосъобразно. По неговата правилност, се се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Х. И. И., А. М. Б., Х. Ц., както и писмени доказателства /л.9, л.21 от делото/. Показанията на свидетелите И., Б., Ц. са относително подробни, убедителни, взаимно се потвърждават и не оставят каквито и да било съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране, поради което Съдът ги преценява като достоверни - и ги кредитира; следва да бъде отбелязано, че показанията на посочените свидетели, наред с друго, са и еднопосочни - изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП, фактическа обстановка /в обсъжданата част/, а в нейна подкрепа са и писмените доказателства по делото и в частност – препис на Протокол за ПТП №20251029-51585/25.06.2025г. Ето защо Съдът приема същата фактическа обстановка в обсъждата част за доказана - и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява оборена.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.40 ал.1 ЗДвП, „ Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.“ Налице е изводимо задължение за водачите, преди предприемане на движение назад, да се уверят, че пътят е свободен, вкл. – че няма да създадат опасности и затруднения за другите участници в движението. Видно е, че при описаните и приети по-горе условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение и по-конкретно – управлявайки собственото си МПС е предприел движение назад, без да се увери, че няма да създаде опасности за другите 4 участници в движението, при което – причинил ПТП с материални щети върху паркиран лек автомобил „***“ с рег. № ***. Следователно, нарушението по чл.40 ал.1 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Л. М., се явява доказано по несъмнен начин.

От друга страна, Наказателното постановление в обсъжданата част следва да бъде отменено като неправилно, защото след издаването на Наказателното постановление, административнонаказателната разпоредба на чл.183 ал.2 т.11 от Закона за движението по пътищата, е била отменена с ДВ бр. 64 от 2025 г. - в сила от 07.09.2025 г. В този смисъл и по аргумент от чл.3 ал.2 ЗАНН, отпаднало е правното основание за налагане на административното наказание, тъй като Законодателят е декриминализирал очертаните в същата административнонаказателна разпоредба, деяния - и макар същото основание да е било налице към момента на издаване на НП, това обстоятелство не следва да влошава административнонаказателното третиране на жалбоподателя.

На последно място – и единствено по съображения за пълнота – следва да бъде подчертано, че Наказателното постановление, в частта относно нарушение по чл.123 ал.1 т.1 ЗДвП, се явява и неправилно, защото видно от показанията на св.Х. И., който е прегледал видеозаписи от охранителни камери в района на местопроизшествието, след причиняване на процесното ПТП, водачът М. в действителност е спрял, слязъл е от автомобила си и се е опитал да огледа евентуално причинените щети. Впрочем, това кореспондира и със заявеното от страна на самия жалбоподател, който допълва, че предвид времето на деня /привечер/ и осветеността, не е забелязал да е причинил щети – поради което е и отпътувал от местопроизшествието. Дори обаче да не се приеме за вярно така заявеното от страна на М., показанията на св.И., както беше отбелязано и по-горе, се приемат с доверие, а от тях следва, че отразеното във фактическата обстановка на АУАН/НП неспиране от страна на жалбоподателя, не отговаря на действителното фактическо положение.