Присъда № 168 от 17.09.2025, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 168 от 17.09.2025г., постановена по НОХД № 1750/2025г. по описа на ПРС – Х н.с.

От Районна прокуратура – Пловдив е внесен обвинителен акт по досъдебно производство № 276/2024г. по описа на 04 РУ при ОДМВР – Пловдив, пр. пр. № 6927/2024 г., по описа на Районна прокуратура – Пловдив, срещу Т. М. З. Х., ЕГН: ********** за това, че на 30.01.2024г. в гр.Пловдив, пред Т. Г. Х. - ***** в група „Административнонаказателна дейност и отчет на водачите“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „ Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР-Пловдив, съзнателно се ползвал от неистински официален документ - свидетелство за управление № *********, издадено на 28.02.2020г. на името на T. Z. H. M., роден на ****г., валидно до 27.02.2030г. за категория „В“, на което е предаден вид, че е издадено от компетентните иракски власти, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316 във вр. с чл.308,ал.2, вр.ал.1 от НК.

Производството по делото се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 1 от НПК.

В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението, като счита, че същото се явява безспорно доказано от обективна и субективна страна. Анализира събраните в хода на производството доказателства, като счита, че обясненията на подсъдимия се явяват негова защитна позиция.

Намира, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, буква „б“, а именно пробация за срок от 1 година и 6 месеца при първите две пробационни мерки.

Предлага направените по делото разноски на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия – адв. П., намира, че обвинението се крепи на предположения. Акцентира върху липсата на субективен състав на деянието. Набляга на наличието на противоречия в международния обмен на информация. Моли да бъде постановена оправдателна присъда.

Подсъдимият в хода на процеса дава обяснения, като излага своята версия на развилите се събития. В правото си на лична защита поддържа казаното от своя защитник, като допълва, че в периода, когато сирийската му шофьорска книжка е била неактуална, не е карал автомобил, а с иракската книжка не е карал изобщо. Посочва, че ако е имал съмнение книжката да е неистинска, е нямало да я представя въобще. В правото си на последна дума заявява, че има една лична карта, издадена от България, като нито за нея, нито за другите си документи е компетентен да каже дали същите са редовни.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна 1 страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Т. М. З. Х. /T. M. Z. H./ е роден на **** г. в *****, с ЕГН:

**********, с., с. гражданин със статут на чужденец, постоянно пребиваващ в Република България, със средно образование, работещ, женен, неосъждан, с адрес: *****.

На неустановена дата, неустановено по делото лице съставило неистинско СУМПС № ********* – иракски образец за категория „В“, на името на T. Z. H. M., роден на ****г., с посочена дата на издаване 28.02.2020г. и дата на валидност до 27.02.2030г., на което бил придаден вид, че е издаден от компетентентните иракски власти.

Подс. Х. към януари 2024г. не притежавал валидно СУМПС.

Подсъдимият бил наясно и че никога не е имал иракско свидетелство за управление на МПС, издадено от компетентните власти в Ирак по съответния ред. Въпреки това, на 30.01.2024г., той посетил сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Пловдив. Отишъл на гише за подаване и обработка на документи за издаване на СУМПС, където по това време на работа била св.

Т. Х. – ***** в група „Административнонаказателна дейност и отчет на водачите“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР-Пловдив. Пред нея подс. Х. подал Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС с вх. № ****, с което желаел гореописаното иракско свидетелство за управление на МПС да му бъде подменено с българско такова. Тъй като в такива случаи трябвало да се провери автентичността на представеното СУМПС, издадено от чужда държава, след като приела документите, св. Х. уведомила св. В. Б., инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Пловдив, с цел извършване на допълнителна проверка. По време на проверката, св. Б. направил официално запитване чрез ДМОС до компетентните власти в Ирак за това издавано ли е от тях СУМПС № ********* на подс. Х., към което било приложено и копие на посочения документ. От получения отговор станало ясно, че в базата данни на компетентните иракски власти няма информация да е издавано от тях процесното СУМПС.

Било уведомена Районна прокуратура гр.Пловдив, вследствие на което било образувано и проведено настоящото наказателно производство.

В хода на разследването била назначена комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза на горепосоченото СУМПС № ********* –иракски образец и Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС с вх.

№ ****/30.01.24г. Според заключението на същата, подписът в посоченото заявление е положен от подс. Х., а ръкописно изписаният текст в същото заявление е изпълнен отново от подс. Т. М. З. Х.. Според заключението, представеното СУМПС № ********* –иракски образец, за което е посочено, че е издадено от компетентните власти на Ирак на 28.02.2020г. на името на T.

2

Z. H. M., роден на ****г., е неистински документ.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните в хода на наказателното производство доказателства:

- обясненията на подсъдимия;

- показанията на свидетелите Б. и Х., приобщени по реда на чл. 373, ал. 1 вр. чл. 283 от НПК;

- заключението на изготвената комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза на в.л. Ч., приобщено по реда на чл. 373, ал. 1 вр. чл.

283 от НПК;

- писмените доказателства и доказателствени средства – Заявление за издаване на СУМПС вх. номер ****, писмо УРИ 1030 В-142/19.04.2024г., Протокол за доброволно предаване от 10.05.2024г., Протокол за снемане на сравнителен материал, справка за съдимост, характеристична справка, писмо УРИ

441р-9188/25.07.2024г., писмо

УРИ

441р-10491/22.08.2024г.,

Удостоверение за здравословно състояние, Декларация за обичайно пребиваване, разписка, квитанция, копия на СУМПС № ********* и разрешение за пребиваване, справка за нарушител-водач, Заявка за проверка по RESPER, допълнително споразумение № 317З-2097/28.02.2024г., Заявление рег. № 1030р-4268/16.02.2024г., формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика, протокол от 10.10.2023г., справки за собственост, копия на СУМПС № ****** и СУМПС № ******* ведно с превод на същите, Писмо вх. № 84927/05.08.2025г. ведно с писма от посолство на Сирийска арабска република, нота № 76 от 04.08.2025г. и писмо от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ към МВР с вх. № 88338/18.08.2025г. и др.;

- вещественото доказателство – свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********, приложено на л. 15 от ДП.

Видно от показанията на свидетелите Х. и Б., както и от представеното Заявление за издаване на СУМПС вх. номер **** (л. 8 от ДП) е, че на 30.01.2024г. подс. Х. е посетил Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Пловдив, като е подал посоченото заявление за издаване на СУМПС.

Показанията на свидетелите се кредитират от съда като убедителни, логични и взаимосвързани, както и кореспондиращи си както едно с друго, така и с останалите писмени доказателства във връзка с предприетата от подсъдимия административна процедура.

Поради възникнали съмнения за автентичността на представеното от подс. Х. СУМПС № ********* – иракски образец, същото било подложено на допълнителна проверка. Видно от заключението на изготвената съдебнокомплексна експертиза, което съдът кредитира като аргументирано, изготвено от компетентно лице специалист в съответната област и неоспорено от 3 страните:

- подписът в Заявлението за издаване на свидетелство за управление на МПС с вх. № **** без посочена дата на името на Т. М. З. Х. – за „Заявител“ е изпълнен от подс. Х.;

- ръкописно изписаният текст в същото заявление за „Заявител“ е изпълнен от подс. Х.;

- СУМПС с № ********, издадено на 28.02.2020г. на името на T. Z. H.

M., род. на ****г., е неистински документ.

В хода на процеса подсъдимият дава обяснения, като излага становище от една страна, че през 1993г. е отишъл в Ирак, където е сменил притежаваната от него сирийска шофьорска книжка, а от друга страна през 2019г. е отишъл в Турция, където е отишъл в офис в Истанбул, на който пишело, че е за иракски книжки, които може да се сменят, като след ползване на услугите на офиса се сдобил от тях с процесното СУМПС. При преценката дали да се кредитират обясненията на подсъдимия, съдът съобрази двояката природа на същите, доколкото представляват както доказателствено средство, така и средство на защита, поради което и достоверността им следва да се проверява внимателно с оглед останалите събрани в хода на процеса доказателства. В тази връзка съдът съобрази, че твърдението на подсъдимия, че изначално е притежавал валидно СУМПС, издадено от Ирак през 90-те години, се опровергава от приложените по делото справки от Дирекция „Международно сътрудничество“. Така на първо място в писмо УРИ 1030 В-142/19.04.2024г.

(л. 12 от ДП) е посочено, че съгласно получено съобщение от Интерпол Багдад, след проверка в тяхната база данни не е установена информация за издавано СУМПС на лицето T. M. Z. H., роден на ****г. След допълнително изискана справка от съда, съгласно писмо вх. № 88338/18.08.2025г. (л. 42 от съдебното производство), също се посочва, че лицето Т. М. З. Х. (T. M.), роден на ****г. няма издадено иракско СУМПС от компетентните власти. Нещо повече, в последното писмо е посочено изрично и че според Закона за движение по пътищата на Ирак от 1993г., всеки кандидат за СУМПС се явява на шофьорски изпит/тест, включително за всички, които живеят в Ирак, и документът не може да се издаде само с подаване на молба/искане, което оборва посоченото от подсъдимия, че е получил иракската си книжка само на база попълване на формуляр и без преминаване на шофьорски курсове.

Същевременно дори такава книжка да му е била издадена през 1993г. от неизвестно лице, то това не е било сторено по надлежния ред от компетентните власти спазвайки предвидената в закона административна процедура, поради което и незнанието за това обстоятелство не се явява извинително за подсъдимия (ignorantia legis neminem excusat – незнанието на закона не извинява никого). При така посоченото, твърдяната последваща подмяна на това свидетелство за управление през 2019г. в Истанбул от неустановен посредник, за което не са представени и каквито и да е доказателства, с процесното СУМПС, също не се явява извинителна причина за подс. Х., който с оглед посочената необорима презумпция е знаел, че твърдяното от него първоначално издадено СУМПС в Ирак, посочено от него 4 като представено за подмяна, изначално би било неистински документ.

В случая липсват и твърдените от защитата противоречия в представените в хода на наказателното производство в средствата за международен обмен на информация, които са еднопосочни по въпроса, че иракско свидетелство за управление на подс. Х. не е било издавано. Видно е, че за подсъдимия е било издавано сирийско свидетелство за управление, което е имало срок на валидност до 2018г. – така и писмо УРИ 441р10491/22.08.2024г. (л. 53 от ДП), като същото е било подновено на 10.10.2024г.

– съгласно писмо от посолство на Сирийска арабска република КО-54-6315/05.08.2025г. (л. 39 от съдебното производство) и нота № 76 от 04.08.2025г.

(л. 40 от съдебното производство), както и съгласно представените копия на сирийски СУМПС в превод (л. 16-л. 20 от съдебното производство). Така издаденото сирийско СУМПС обаче по никакъв начин не опровергава факта, че иракско такова на подсъдимия не е било издавано.

Отделно от това, посоченото в дупликата на подсъдимия, че в периода докато е била неактуална сирийската му шофьорска книжка не е карал изобщо кола, също се опровергава от представената по делото справка за нарушител водач (л. 61 от досъдебното производство), видно от която спрямо същия е издаван акт за установяване на административно нарушение АВ 174669/11.12.2021г., въз основа на който е било издадено Наказателно постановление №21-1030-012134/21.12.2021г., влязло в сила на 22.01.2022г., за нарушение на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП, а именно – управление на моторно превозно средство без валидно СУМПС от чужденец.