Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 162 от 16.05.2024, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 146/2024
Вид
Решение № 162
Подписан
16.05.2024
В сила
16.05.2024
Състав
БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Перник, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500146 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 1301/13.12.2023 г. по гр.д. № 1820/2023 г. на Районен съд гр. Перник е разпределено ползването на недвижим имот: урегулиран поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на ***, одобрени със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК, който имот е с адрес: ***, целият с площ от 409 кв.м. /като 400 кв.м. площ по нотариален акт/, за който имот е отреден парцел ***, в кв. *** по плана на ***, при съседи на имота имоти с идентификатори: ***; ***, *** и

*** между Н. Р. Н., с ЕГН: ********** и адрес: *** от една страна, и С. Д. Д., с ЕГН: ********** и С. Р. Д., с ЕГН: ********** също с адрес: *** от друга страна, в границите, отразени в проект-скица за разпределение на реално ползване във Вариант № ІІІ, изготвен по вещото лице А. П. Ц. по назначената и приета по делото съдебно техническа експертиза с вх. № *** г. (на л. 71 от делото неразделна част от решението – цветен вариант), както следва:

На ищеца Н. Р. Н., с ЕГН: ********** се предоставя ползването на част от поземления имот, с площ на частта от 121 кв.м. вкл. гараж с идентификатор *** с граници на тази площ по т. ДМНОИЗЖЕД и с подход към гаража с идентификатор *** по т. ПРСУФП , съгласно скицата – като частта има вход 1 от улица, както за къщата, така и за гаража;

На ответниците С. Д. Д., с ЕГН: ********** и С. Р. Д., с ЕГН: ********** се предоставя ползването на част от поземления имот, с площ на частта от 121 кв.м. вкл. гараж с идентификатор *** с граници на тази площ по т. ЛКЙИОПРСУХЛ, съгласно скицата – като частта има вход от улица, както за къщата, така и за гаража.

На ищеца Н. Р. Н., с ЕГН: ********** и на ответниците С. Д. Д., с ЕГН:

********** и С. Р. Д., с ЕГН: ********** се предоставя за общо и съвместно ползване част от поземления имот – пътеки около жилищната сграда с идентификатор ***, с обща площ на частта от 62 кв.м. с граници на тази площ по т. АБВГДЕЖЗИЙКЛА, съгласно скицата. С решението съдът е обявил скица във Вариант № ІІІ към заключението на вещото лице А. П. Ц., депозирано в Пернишкия РС с вх. № *** г. - на л. 71 от делото, за неразделна част от решението по гр.д. № 1820/2023 г. на Пернишкия районен съд.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК Н. Р. Н., чрез адв. М. М. е обжалвал решението, като счита същото за неправилно и необосновано. На първо място сочи, че от една страна решаващият съд е приел, че е налице съществена промяна на обстоятелствата, при които е било постановено разпределение на ползването на процесния имот, а от друга е приел, че въпреки това удачна съдебна администрация е утвърждаването на вариант за разпределение на ползване, който е технически и обективно неефективен. Счита, че този извод на съда не кореспондира с наличните по делото доказателства. По изложените съображения се моли съда за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което предявения от Н.

Н. иск бъде уважен изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от С. Д. Д. и С. Р. Д., чрез адвокат К. Б., с който изразява становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна.

Намира изложените в нея твърдения за голословни, както и, че същите не са базирани на установената по делото фактическа обстановка, както и на правните изводи на съда. Счита, че решаващият съд е съобразил всички обстоятелства както във връзка с представените по делото писмени доказателства, така и с приетите по делото експертизи. Излага съображения като сочи, че първата инстанция правилно е приела, че разпределението следва да се извърши по заключението на вещото лице А. Ц.. Навеждат се твърдения, че решението на съда е съобразено както с правата на страните в имота, така и с отношенията между съсобствениците относно ползването на общата вещ. Относно направеното с въззивната жалба доказателствено искане, се изразява становище, че същото е преклудирано и следва да бъде оставено без уважение. Жалбоподателят е могъл да изясни поставените въпроси при първоинстанционното разглеждане на делото своевременно при приемане на съответните експертизи ,които са две в първоинстанционното производство ,но това не е направено от неговия процесуален представител и тъй като поставените от жалбоподателя въпроси са могли да бъдат изяснени в първата инстанция ,като съдът не е създал пречки за събирането на тези доказателства. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК 2 служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Не са спорни, включително и пред настоящата инстанция, установените от писмените доказателства пред РС факти, че ищецът Н. Р. Н. притежава собствеността върху 1/2 ид. ч. от процесния урегулиран поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на ***, ведно с втория етаж от масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 108 кв.м. изградена в имота, както и две зимнични помещения и половината подпокривно пространство на сградата и съответните идеални части от общите части на сградата, а правата на ответниците С. Д. Д. и С. Р. Д. са общо 1/2 ид. ч. върху процесния урегулиран поземлен имот ведно с първия етаж от изградена в имота масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 108 кв.м., както и две зимнични помещения и половината подпокривно пространство на сградата и съответните идеални части от общите части на сградата. В терена са налице още гараж на регулационната линия на ул. *** на ответниците с идентификатор *** и гараж на регулационната линия на ул. *** на ищеца с идентификатор ***. Установено е от заключенията и на двете съдебно технически експертизи пред РС, изготвени и след извършен оглед на място, че входът към етажа на ищеца е от североизточната страна на сградата, а входът към етажа на ответниците е от северозападната страна на сградата, като двата входа са с площадки пред тях и стълби към площадките, като от двете страни на сградата има входове от улицата към имота.

От показаният на разпитаните пред РС свидетели се установява, че ищецът направил навес на площадката над своя вход към къщата, за да влиза спокойно и да не се мокри, докато отключва вратата, както и че страните се намират във влошени отношения, като комуникацията между страните в крайна сметка била прекъсната като свидетелите изтикват различна причина и вина за възникналия между страните конфликт.

С иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС се търси съдебна намеса в гражданските отношения с цел да се създаде правна промяна в използването и служенето с общата вещ, когато не може да се образува мнозинство от гласовете на съсобствениците й за нейното ползване, не може да се вземе решение или взетото решение е вредно за общата вещ. При вземане на решението как да се разпредели ползването от съда следва да се съобразят единствено основните критерии за разпределение ползването на съсобствеността: правата на съсобствениците; притежаваните индивидуални права върху постройките, особеностите на имота, по начин, който да позволява на всеки съсобственик да има достъп до определения му дял, фактическото положение до възникване на спора. Начинът за ползване следва да бъде съобразен и с взаимоотношенията между страните с цел осигуряване на възможност на спокойно и безконфликтно ползване на общата вещ, като следва да се съобразят лошите взаимоотношения при избор на вариант за ползване на общата вещ /в този смисъл Решение № 615/30.09.2010 г. по гр. д. № 1510/2009 г на I гр. о. на ВКС/.

3

Приетите пред РС две съдебно технически експертизи са изготвили общо три варианта за разпределяне ползването на имота. Приетият от районния съд вариант III на разпределение на ползването на терена по СТЕ на в.л. Ц. - който вариант предлага част за общо ползване около жилищната сграда, е необоснован. Така приетият вариант за ползване от районния съд не е съобразен не само със състоянието на имота и жилищната сграда към момента на приключване на устните състезания, но не е подходящ и с оглед влошените отношения между страните, тъй като предвижда площ за общо ползване. Съществуването на самостоятелен вход за всеки от съсобствениците към неговата собствена част от двуетажната жилищна сграда и самостоятелен достъп за всеки от съсобствениците към неговия собствен гараж, ползването на отделни входове от страните за достъп откъм улицата на дворното място, по никакъв начин не налага определяне на терен за общо ползване от съсобствениците около жилищната сграда и предвид установените влошени отношения между страните. Този вариант за ползване не кореспондира и със събраните по делото доказателства, видно от които в имота от страната на входа на ищеца /североизточната страна на сградата/ има изграден навес, а от същата страна, както и от северозападната й страна има изградени площадки със стълбищни клетки към тях, което прави невъзможно използването на общата част, особено от североизток, защото незаетото от тях пространство е твърде тясно от една страна, а от друга е практически абсолютно невъзможно използването на обща част от тази страна на имота. Това твърдение е потвърдено както с първата приета по делото СТЕ на в.л. Н., така и с разпита на второто назначено по делото в.л. Ц..

При тези обстоятелства и като съобрази посочените по – горе критерии, настоящият въззивен състав на съда намира, че разпределението на ползването следва да бъде допуснато по вариант II в изготвената и приета пред РС съдебно техническа експертиза вх. № *** г. от в.л. Р. Н., при който всяка от страните ползва самостоятелен вход - към етажа на ищеца е от североизточната страна на сградата, а входът към етажа на ответниците е от северозападната страна на сградата. Този вариант с два самостоятелни входа към жилищната сграда, дава възможност и двете страни да имат еднакъв достъп до дворното място. Съдът счита, че посоченият вариант II е най-подходящият вариант за ползване между страните по делото, тъй като в най-пълна степен отразява съществуващото положение към момента като всяка една от страните запазва ползването на всеки от гаражите, които е ползвала и до момента, размерът на общо ползване между страните отразява правата на страните в съсобствеността и не съществува връзка между терените, отредени за ползване на ищеца и на ответниците с оглед липсата на конфликтни точки при осъществяване на реалното ползване на процесния недвижим имот. От гл.т. на квадратура обсъжданият вариант е съобразен с участието в съсобствеността на всяка от страните и с реалното ползване към момента, поради което не накърнява правата на никоя от страните като и двата дяла са с площ от по 150 кв.м. По този вариант се осигурява самостоятелен вход за всеки от съсобствениците към неговата собствена част от двуетажната жилищна сграда и самостоятелен достъп за всеки от съсобствениците към неговия собствен гараж, ползването на отделни входове от страните за достъп откъм улицата на дворното място. Под внимание съдът взе предвид лошите 4 взаимоотношения между страните, поради което се намери, че ползването следва да се разпредели по този вариант, в който няма контактни зони за общо ползване, за да се избегнат ненужни конфликти. Липсата на зони за общо ползване от страните ще сведе до минимум възможността от контакти между тях. Същевременно посочения вариант не препятства възможността на ответниците да ползват имота и собствената им част от двуетажната жилищна сграда съобразно правата си, като и достъпът и до входната врата към етажа на ответниците. Също така този вариант дава възможност всяка от страните да подържа и ползва собствения си вход към двора, както и собствения си етаж от двуетажната жилищна сграда, както намери за добре, което ще предотврати бъдещи конфликти между страните.