Решение № 115 от 05.07.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. гр. Д., 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър П. Монев

Членове:

Калина Т. Димитрова

Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря Елица Вл. Александрова в присъствието на прокурора П. Н. Н. като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233200600218 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимата Х. С. Х. срещу присъда № 2/04.04.2023г. по НОХД № 3/2023 година по описа на Районен съд – град Т..

С атакувания акт подсъдимата е била призната за виновна по повдигнатите й обвинения за две престъпления по чл.183, ал.1 от НК, като на основание чл.23 от НК й е било наложено общо наказание «пробация» със следните пробационни мерки: «задължителна регистрация по настоящ адрес» два пъти седмично за срок от 6 месеца и «задължителни срещи с пробационен служител» за срок от 6 месеца. Със същия съдебен акт Х. е било осъдена да заплати и сторените по делото разноски.

Недоволен от присъдата, жалбоподателят – защитникът на Х. С. Х. е обжалвал акта в срока по чл.319, ал.1 от НПК с претенции да бъде отменена присъдата като незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон, респ. с оглед необоснованост на крайния съдебен акт. В тази връзка се иска оправдаването на подсъдимата като невиновна, а 1 алтернативно – да се върне делото за първоинстанционния съд от друг съдебен състав. ново разглеждане в

В срока по чл.320, ал.4 е постъпило писмено становище от частния обвинител чрез повереника му, в което се изразява несъгласие с доводите на защитника на подсъдимата и се обективира искане за потвърждаването на първоинстанционния съдебен акт.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника по изложените по-горе съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура - град Д. счита жалбата за неоснователна и пледира присъдата да бъде потвърдена изцяло като законосъобразна, правилна и обоснована.

Частният обвинител и неговият повереник се солидаризират със становището на прокурора.

След като обсъди и прецени събраните в хода на разследването материали, становищата и доводите на страните, съдът прие за установено следното:

При постановяване на първоинстанционната присъда е допуснато неправилно приложение на материалния и процесуалния закон ведно с произтичащи от от това съществени процесуални нарушения, а част от тях, от своя страна са били обусловени от аналогични нарушения, допуснати на досъдебната фаза, които не са били преодолени чрез възможностите, предоставени на съда с разпоредбите на чл.248-249 от НПК, в частност с вземане на решение в разпоредително заседание за връщане на делото на прокурора, което е възможно не само по искане на страните, но и по почин на съда.

Видно от обстоятелствената и диспозитивна част на атакуваната присъда е, че е налице вътрешно противоречие в крайния съдебен акт, изразяващо се в следното: от една страна, съдът е приел, че за част от процесния период подсъдимата е следвало да бъде оправдана, но от друга - за същия този интервал от време не са били приспаднати съответните дължими суми за издръжка.

По повод горното, съдът намира, че в конкретния случай липсват мотиви, въз основа на които може да се проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав относно фактическите 2 констатации и правните изводи /мотивите следва да са ясни и точни/. Или иначе казано, когато е произнесен съдебен акт при наличие на абсолютно нарушение на процесуалните правила, следва да се приеме, че изобщо няма произнасяне (такива са случаите при постановяване на присъда или решение от незаконен състав, при липса на мотиви и липса на съдебен протокол), а при липса на валиден акт, не би могло да има произнасяне по същество, което да бъде ревизирано. Ето защо, независимо, че делото се гледа за втори път от Окръжен съд - Д., следва същото да бъде върнато за повторно разглеждане от нов съдебен състав в Районен съд - град Т. поради невъзможността да бъде санирано неизпълнението на разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК за обосноваване на крайния съдебен акт.

Извън горепосоченото нарушение и за пълнота на изложението, настоящият съдебен състав констатира, че в хода на производството са допуснати и други съществени процесуални нарушения, които следва да се имат предвид при последващото му разглеждане:

- Независимо от нееднозначната практика на съдилищата има ли пострадал или не при престъпленията по чл.183 от НК, следва да се отбележи, че в случаите на конституиране на частен обвинител в процеса, трябва строго да се съблюдава кои лица действително имат активна процесуална легитимация. В конкретния случай това са децата, а не техният законен представител (Друг е въпросът, че едно от тях, към момента на провеждане на разпоредителното заседание, е било навършило пълнолетие и де факто е можело самостоятелно да упражнява своите процесуални права);

- В хода и на досъдебното, и в съдебното производство е прието, че са налице две извършени престъпления по чл.183, ал.1 от НК, тъй като подсъдимата за процесния период е била осъдена да изплаща издръжка за две, ненавършили пълнолетие деца. Този извод е в противоречие с константната практика на съдилищата и е довело до прилагането на понеблагоприятния за дееца закон с оглед евентуалната възможност за приложението на чл.24 от НК. В конкретния случай е налице единна престъпна дейност, обусловено от засягането на обществени отношения, регулирани в глава IV-та „Престъпления против брака, семейството и младежта“, раздел I „Престъпления против брака и семейството“. Именно защото деянието, осъществено от Х. не попада под хипотезите, предвидени в 3 съответната глава от НК - „Престъпления против личността“, не следва да се приема, че е налице съвкупност от престъпления, а само едно.

Да, действително е налице реализирано продължено престъпление по отношение и на двете деца, считано от м.декември 2019 г. до м.февруари 2021 г. (за м.март 2021 г. и за м.април 2021 г. е налице изплащане на месечните издръжки), когато подсъдимата е решила да преустанови бездействието си с неплащането на издръжка. След визирания 2-месечен период, същата отново е спряла да изплаща сумите за месечна издръжка на децата за повече от два месеца до момента на привличането й в качеството на обвиняем. В тази връзка следва да се прецизира периода на прекъсване и да се има предвид, че е налице хипотезата на продължавано престъпление от две продължени престъпни посегателства, като крайният период на дължимо поведение по отношение на детето Т. Г. Т. е м.ноември 2021 г., когато е навършило пълнолетие. В случай на изплащане на издръжки пост фактум /след предявяване на обвинението/, в каквато насока е искането на защитника с оглед ползване на привилегията на чл.183, ал.3 от НК, внесените суми следва да бъдат приспаднати към най-стария период.

По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2 от НПК, съдът

РЕШИ:

Отменя изцяло присъда № 2/04.04.2023г. по НОХД № 3/2023г. по описа на Районен съд – град Т. и връща делото за разглеждане в първата инстанция от друг съдебен състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4