Решение № 1295 от 04.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1295 гр. Варна, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Деница Славова мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20253100502108 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Ж. К. Ж., чрез адв. И., срещу Решение №115/04.07.2025 г., постановено по гр. д. №712/2024 г. по описа на РС – Девня, в частите, с които е уважен иск с правно основание чл.

34, ал. 1 ЗС, като на основание чл. 344 ГПК е допуснато да бъде извършена съдебна делба на ПИ с идентификатор *** по КККР на АГКК, одобрени със Заповед №18-35/22.01.2019 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления имот: гр. В. д., общ. В. д., обл. В., ул. „В. К.“ №*, с площ от 503 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма номер по предходен план: ***, квартал: **, парцел: ***, при съседи: имоти с идент. ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно с находящата се в него сграда с идентификатор ***.1 по КККР на АГКК, одобрени със Заповед №18-35/22.01.2019 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата: няма данни за изменение, адрес на сградата: гр. В. д., общ. В. д., обл. В., ул. „В. К.“ №*, застроена площ: 111 кв. м, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма; при следните права на съделителите: 1/4 ид. ч. за Ж. К. Ж. и 3/4 ид. ч. за З. К. Ж..

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и 1 необоснованост на обжалваните части от решението. Жалбоподателят поддържа, че установените от съда квоти не съответствали както на постигнатото между страните споразумение, така и на събраните доказателства. По изложените съображения отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части и постановяване на друго, с което да бъде допусната делба на гореописания поземлен имот при квоти: 154,50 кв. м за Ж. К. Ж. и 348,50 кв. м за З. К. Ж., както и на гореописаната сграда при равни квоти за Ж. К. Ж. и за З. К. Ж..

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от З. К. Ж., с който, чрез адв. Б., жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението в обжалваните му части. Отправя искане за потвърждаването им. Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на искова молба, подадена от Ж. К. Ж., ЕГН **********, с която е предявен срещу З. К.

Ж., ЕГН **********, конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане да бъде извършена съдебна делба на

1) ПИ с идентификатор *** по КККР на АГКК, одобрени със Заповед № РД-18-87/10.08.2016 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма; адрес на поземления имот: гр. В. д., общ. В. д., обл. В., местност „Ч.“; с площ от 2732 кв. м; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4; номер по предходен план: ***; при съседи: ***, *** ***, ***, ***;

2) ПИ с идентификатор *** по КККР на АГКК, одобрени със Заповед № РД-18-87/10.08.2016 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма; адрес на поземления имот: гр. В. д., общ.

В.д., обл. В., местност „Т.“; с площ от 6370 кв. м; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на земята: 4; номер по предходен план: ***; при съседи: ***, ***, ***, ***, ***;

3) ПИ с идентификатор *** по КККР на АГКК, одобрени със Заповед № РД-18-87/10.08.2016 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК КР, засягащо поземления имот: няма; адрес на поземления имот: гр. В. д., общ. В. д., обл. В., местност „С. б.“; с площ от 5004 кв. м; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на земята: 4; номер по предходен план: ***; при съседи: ***, ***, ***, ***, ***;

4) ПИ с идентификатор *** по КККР на АГКК, одобрени със Заповед № РД-18-87/10.08.2016 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма; адрес на поземления имот: гр. В. д., общ. В. д., обл. В., местност „П. р.“; с площ от 5454 кв. м; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на земята: 4; номер по предходен план: ***, при съседи: ***, ***, ***, ***;

5) ПИ с идентификатор *** по КККР на АГКК, одобрени със Заповед № РД-18-87/10.08.2016 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма; адрес на поземления имот: гр. В. д., общ. В. д., обл. В. , местност „М."; с площ от 14792 кв. м; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на земята: 4, номер по предходен план: ***; при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, 2

***.

6) ПИ с идентификатор *** по КККР на АГКК, одобрени със Заповед № 18- 35 от 22.01.2019 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления имот: гр. В. д., общ. В. д., обл. В., ул. „В. К.“ №*, с площ от 503 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма номер по предходен план: ***, квартал: **, парцел: ***, при съседи: имоти с идент. ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно с находящата се в него сграда с идентификатор ***.1 по КККР на АГКК, одобрени със Заповед № 18-35/22.01.2019 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата: няма; адрес на сградата: гр. В. д., общ. В. д., обл. В., ул. „В. К.“ №*; застроена площ: 111 кв. м; брой етажи: 1; брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни; предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма, като съсобствеността е възникнала въз основа на наследяване.

В исковата молба ищецът Ж. К. Ж. излага, чрез адв. И., че със З. К. Ж. били наследници на родителите си Н. П. И., поч. на **.**.**** г. и К. Ж. И., поч. на **.**.**** г. Последният им оставил в наследство гореописания ПИ с идентификатор ***, заедно с построените в същия три сгради, описани, погоре.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника З. К. Ж., с който, чрез адв. Б., оспорват предявения иск за делба на ПИ с идентификатор ***, заедно с построените в същия три сгради, като неоснователен. Не оспорва, че с ищеца са деца на Н. П. И., поч. на **.**.**** г. и К. Ж. И., поч. на **.**.**** г., както и че последният е бил собственик на ПИ с идентификатор ***, заедно с построените в същия три сгради. Изтъква, че след смъртта си К. Ж. И. оставил за свои наследници освен двете си деца и преживяла съпруга. Твърди, че на 03.07.1997 г. майка й й дарила ½ ид. ч. от дворното място, както и 1/2 ид. ч. от жилищна сграда и стопанска постройка, идентични с процесните ПИ и три сгради.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт №93, том I, дело №319/1958 г. на провадийски народен съдия К. Ж. И. е признат за собственик на следния недвижим имот: три стаи за живеене и сайвант с дворно място от 500 кв. м в кв. 48, парцел VIII по плана на с. В. д., П., при граници: улица, наследници на И. М., М. С. и наследници на С.

С..

От представените по делото удостоверения за наследници, издадени на 01.02.2024 г. от Община В. д., се установява, че К. Ж. И. е починал на **.**.**** г. и е оставил за свои наследници съпругата си Н. П. И. и двете си дъщери Ж. К. Ж. и З. К. Ж., както и че Н. П. И. е починала на **.**.**** г. и е оставила за свои наследници двете си дъщери Ж. К. Ж. и З. К. Ж..

От приложеното гр. дело №345/1994 г. по описа на РС – Девня се установява, че с нот. акт №149, том I, дело 434/1993 г. на районен съдия 3 наследниците на Ж. И. Ж., сред които Ж. К. Ж., З. К. Ж. и Н. П. Ж., са признати за собственици на реституирани по ЗВСВОНИ недвижими имоти, получени по наследство от наследодателя, сред които и на дворище - имот с пл. №1176 в кв. ** по плана на гр. В. д. с площ от 112 кв. м, заедно с построения върху него едноетажен склад за зърнени храни, при общи граници на имота: улица, И. Г. и К. Ж..

С протокол от 10.04.1996 г. е одобрена спогодба, по силата на която Ж. К.

Ж. и З. К. Ж. получават в дял и изключителна собственост имот с пл. №1176 в кв. ** по плана на гр. В. д., ведно с построения в него едноетажен склад за зърнени храни, частично върху изба с площ от 112 кв. м. Майка им Н. П. Ж. не получава в дял и изключителна собственост имот.

Видно от нотариален акт №108, том II, дело №1485/1997 г. на нотариус при РС – Девня, Н. П. И. е дарила на дъщеря си З. К. Ж. – Р. собствената си идеална част от недвижим имот, придобит на лично основание, а именно: ½ ид. ч. от дворно място с площ от 500 кв. м, както и ½ ид. ч. от построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, съставляващо парцел №*** в кв.

№** по плана на гр. В. д., при граници на имота: парцел ***, парцел ***, парцел *** и улица. Отбелязано е, че при съставяне на акта са представени нотариален акт №93, том I, дело №319/1958 г., скица №337/19.05.1997 г. и др.

От удостоверение изх. № РД 08-01-525/03.04.2025 г., издадено от Община В. д. се установява, че имотът, описан в нотариален акт №149, т. I, дело №434/1993 г., и протокол за съдебна спогодба от 24.08.1995, а именно: имот с пл. №1176 с площ от 112 кв. м по плана на гр. В. д., одобрен със Заповед №239/25.01.1984 г., изменен в обхват на разработката със Заповед №66/03.12.1992 г., действал към момента на съставяне на актовете, отговаря на част от ПИ с идентификатор ***. Същият съставлява УПИ V-230 и включения в него №1176 в кв. ** по КРП на гр. В. д., одобрен със Заповед №239/25.01.1984 г., изменен в обхват на разработката със Заповед №66/03.12.1992 г. Освен това отговаря на УПИ ХV-199 и включения в него ПИ №*** в кв. ** по КРП на гр. В. д., одобрен със Заповед №771/28.02.1964 г., както и на УПИ VIII-общ. в кв. 48 по КРП на гр. В. д., одобрен със Заповед №1751/30.07.1919 г. Установява се още, че сграда с идентификатор ***.1 отговаря на „масивна жилищна сграда“, която попада в имот с пл. №1176 по КРП от 1984 г., а по КРП от 1964 г. отговаря на част от „масивна селскостопанска сграда“, която попада в имот с пл. №*** в кв. **. Сграда с идентификатор *** отговаря на „масивна жилищна сграда“, която попада в имот УПИ V-230 в кв. ** по КРП от 1984 г., а по КРП от 1964 г. отговаря на част от „масивна селскостопанска сграда“, която попада в имот с пл. *** в кв.

**. Сграда с идентификатор *** отговаря на „полумасивна жилищна сграда“, която попада в УПИ V-230 в кв. ** по КРП от 1984 г., а по КРП от 1964 г. отговаря на част от „масивна селскостопанска сграда“, която попада в УПИ XVI-199 в кв. **. По КРП от 1919 г. няма застрояване в имота.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Предявеният конститутивен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗС.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът 4 приема, че между страните по делото е възникнала на основание наследяване на К. Ж. И., поч. на **.**.**** г. , и договор за дарение от 1997 г. , и към настоящия момент все още съществува съсобственост по отношение на процесния поземлен имот.

За да достигне до този извод, съдът съобрази най-напред, че през 1958 г. наследодателят е придобил имота на оригинерно правно основание – придобивна давност.

По делото не се спори, че правото на собственост е придобито по време на брака на наследодателя с Н. И. (Н. Ж.) в резултат на съвместен принос, поради което следва да се приеме, че имуществените отношения между съпрузите са били в режим на СИО. Със смъртта на И.ов и на осн. чл. 27, ал. 1, вр. чл. 44, т. 1 СК съпружеската имуществена общност се прекратява и съгласно чл. 28 СК дяловете на съпрузите са равни. Този извод се подкрепя от представения по делото нотариален акт от 1997 г., в който е вписано, че И. дарява собствената си идеална част, придобита на лично основание.