Решение № 220 от 29.09.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Провадия, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Петрова при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Гражданско дело № 20223130100357 по описа за 2022 година

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.

Предявени са от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”

Е А Д , ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: г*******, представлявано от Ю.Ю. срещу Д. А. Т., ЕГН **********, с адрес *****, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: общо от 1495.09лв. /хиляда четиристотин деветдесет и пет лева и девет ст./, представляваща претендирана сума по цедирано вземане по договор за цесия от 23.06.2020г., включващо 1120.75лв. – главница по Договор за стоков кредит №3911414/25.10.2019г., сключен между Д. Т. и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от входиране на заявлението в съда /25.02.2022г./ до окончателно изплащане на задължението, 125.79лв. – възнаградителна лихва за периода от 21.11.2019г. до 23.06.2020г., 248.55лв. – обезщетение за забава за периода от 22.11.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №94/28.02.2022г. по ч.гр.д. № 204 по описа за 2022г. на Провадийски районен съд.

Първо по делото заседание е проведено на 12.09.2022год., като редовно призованият, на основание чл.40 ГПК, ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани 1 последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава било подадено възражение, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск. Моли се за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи. Претендират се и сторените в исковото производство разноски.

Ответникът не е оспорил тези твърдения.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

С оглед изхода на спора и отправеното искане за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., съразмерно с уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 29.90 лв. и 50 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение, определено от от съда, на основание чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл.78, ал.8 ГПК (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) в минимален размер, с оглед вида и правната сложност на делото, или общо в размер от 79.90 лв, както и сторените в исково производство разноски в размер от 120.10 лв. държавна такса и за 100лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение, определено от от съда, на основание чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл.78, ал.8 ГПК (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) в минимален размер, с оглед вида и правната сложност на делото, или общо 220.10лв.

По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Д. А. Т., ЕГН **********, с адрес ***** дължи на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: г*******, представлявано от Ю.Ю., общо сумата о т 1495.09лв. /хиляда четиристотин деветдесет и пет лева и девет 2 ст./, представляваща претендирана сума по цедирано вземане по договор за цесия от 23.06.2020г., включващо 1120.75лв. /хиляда сто и двадесет лева и 75 ст./ – главница по Договор за стоков кредит №3911414/25.10.2019г., сключен между Д. Т. и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от входиране на заявлението в съда /25.02.2022г./ до окончателно изплащане на задължението, 125.79лв. /сто двадесет и пет лева и 79 ст./ – възнаградителна лихва за периода от 21.11.2019г. до 23.06.2020г., 248.55лв. /двеста четиридесет и осем лева и 55 ст./ – обезщетение за забава за периода от 22.11.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда /25.02.2022г./, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 94/28.02.2022г. по ч.гр.д. № 204 по описа за 2022г. на Провадийски районен съд, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Д. А. Т., ЕГН **********, с адрес ***** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: г*******, представлявано от Ю.Ю. сумата о т 220.10 лева /двеста и двадесет лева и десет ст./ , представляваща сторените в производството разноски, както и сумата от 79.90 лева /седемдесет и девет лева и деветдесет ст./, представляваща разноски в заповедното производство, на основание чл 78,ал. 1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 3