Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 663 от 11.12.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 531/2025
Вид
Определение № 663
Подписан
11.12.2025
В сила
11.12.2025
Състав
МАЯ ПЕЕВА, ЖЕНЯ ИВАНОВА, АНЕТА ИЛИНСКА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 663 гр. Велико Търново, 11.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500531 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

С определение № 1699/02.12.2025 г. по гр. д. № 986/2025 г. по описа на Окръжен съд - Плевен е повдигнат спор за подсъдност, на основание чл. 122 ГПК, между Окръжен съд - Плевен и Районен съд - Плевен за произнасяне по предявени искове от Н. Р. М. против „Юробанк България“ АД.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Производството пред Районен съд – Плевен е образувано по подадена от Н. Р. М. против „Юробанк България“ АД искова молба, в която ищцата се позовава и иска от съда:

- прогласяване за нищожни, като неравноправни, на отделни клаузи от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 36839/17.04.2008 г. - чл.

1, ал. 1, чл. 2 ал.3, чл. 6 ал. 2, чл. 18, чл. 22, чл. 23 и чл. 24, касаещи прехвърлянето на валутния риск на кредитополучателя и на чл. 3 ал. 1, ал. 3 и ал. 5, чл. 6 ал. 3 и чл. 13, касаещи възможността за едностранна промяна на 1 лихвения процент;

- прогласяване за нищожни, като неравноправни, на отделни клаузи от договор за банков кредит № HL 73793/15.04.2016 г. - чл. 1 ал. 1 и ал. 2, т. 1, чл.

2 ал. 4, чл. 5, чл. 6 ал. 1 и ал. 2, чл. 20 вр. т. 2, т.3, т.4, т.4.1, т. 7, и Приложение 1 към договора, регламентиращи начина на изчисляване на размера на отпуснатия кредит и начина на превалутирането му занапред;

- заплащане на сумата от 1 250 лв., като платена без основание, по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 36839/17.04.2008 г., поради прехвърляне на валутния риск и едностранно увеличаване на размера на лихвата по кредита за периода 23.05.2008 г. до 22.12.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

С молба – уточнение по делото, ищцата е посочила, че след превалутирането на задължението й, то възлизало на сумата от 190 244,83 лева и че е в затруднение да посочи цената на исковете.

С определение № 4813/25.09.2025 г. по гр. д. № 3178/2025 г. по описа на Районен съд - Плевен е прието, че доколкото се иска прогласяване на нищожност на чл. 1 от всеки от двата договора за кредит, които касаят тяхното съществено съдържание, а именно размерите на предоставените кредити и те са съответно 58940 евро и 203 400 лева, то цените на исковете с правно основание чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД, във връзка с чл. 146 ЗЗП, са размерите на главниците, поради което и съгласно чл. 104, ал.1, т. 4 ГПК компетентен да се произнесе по тях е Окръжен съд - Плевен.

С определение № 1699/02.12.2025 г. по гр. д. № 986/2025 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, този съд е отрекъл своята компетентност, като позовавайки се на правните разрешения, застъпени в решение № 76/15.07.2016 г. на ВКС по т.д. № 888/2015 г., I т.о., е приел, че макар исковата молба да е останала нередовна, било ясно обстоятелството, че ищцата се позовавала на нищожност на отделни клаузи на всеки от договорите, т.е. на частична недействителност на договорите по смисъла на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, поради което цените на първите два иска не съвпадали с предмета на договорите, а те били неоценяеми и съответно подсъдни на районния съд, поради което е повдигнал препирня за подсъдност, на основание чл. 122 ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна 2 страна, намира:

Въпреки че, както правилно решаващият състав на ОС – Плевен е отбелязал, исковата молба на ищцата продължава да страда от нередовности, които следва да се отстранят по реда на чл. 129, ал.2 ГПК, то видно от съдържанието на същата, ищцата се позовава и иска прогласяване на нищожност на отделни клаузи от два договора за кредит - едната група, от които касаещи прехвърлянето на валутния риск на кредитополучателя и другата - възможността за едностранна промяна на лихвения процент.

В т. 27, във връзка с т. 45 от решение на СЕС от 18.10.2023 г. по дело С117/23 г., постановено именно по преюдициално запитване на български съд /Софийски апелативен съд/, изрично е прието, че клаузите, отнасящи се до валутния риск в договор за кредит, деноминиран в чуждестранна валута, е част от основния предмет на договора. В този смисъл е и актуалната и променена съдебна практика на ВКС след постановяване на решението на СЕС.

Предвид това и след като в случая се атакуват именно такива клаузи за валутния риск, с твърдения за тяхната нищожност, които са част от основния предмет и на двата договора, то цената на исковете се определя по правилото на чл. 69, ал.1, т. 4 ГПК. В този смисъл е и посоченото от ОС – Плевен решение № 76/15.07.2016 г. на ВКС по т.д. № 888/2015 г., I т. о. и цитираното в него определение № 449/29.07.2015 г. на ВКС по ч.т.д. № 1596/2015 г., І т. о., които са в насока, че само когато предмет на прогласяване е нищожност на клауза, която не касае основанието на вземането и не е предявен иск за прогласяване на недействителност на целия договор, а се атакува единствено реда и начина за определяне на вземането или други уреждащи правоотношението елементи, част от несъщественото съдържание на договора, то искът за прогласяване на нищожност следва да се счита за неоценяем. Приема се, че договорът би могъл да се прилага между страните и без обявените за нищожни клаузи. В останалите хипотези, когато клаузите, касаят основния предмет на договора, искът е оценяем и цената му е стойността на договора - чл. 69, ал.1, т. 4 ГПК. Предвид това, че в случая предоставените кредити (размер на главниците) са с размери над 25 000 лева, то съгласно чл. 104, т. 4 ГПК родово компетентен да разгледа предявените искове е Окръжен съд – Плевен.

3

Водим от горното и на основание чл. 122 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл. 122 ГПК, ОПРЕДЕЛЯ за родово компетентен да разгледа предявените с искова молба, Вх. номер 16234/22.05.2025 г., искове от Н. Р. М. против „Юробанк България“ АД - Окръжен съд – Плевен.

ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд – Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати и на Районен съд – Плевен за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 663 гр. Велико Търново, 11.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500531 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

С определение № 1699/02.12.2025 г. по гр. д. № 986/2025 г. по описа на Окръжен съд - Плевен е повдигнат спор за подсъдност, на основание чл. 122 ГПК, между Окръжен съд - Плевен и Районен съд - Плевен за произнасяне по предявени искове от Н. Р. М. против „Юробанк България“ АД.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Производството пред Районен съд – Плевен е образувано по подадена от Н. Р. М. против „Юробанк България“ АД искова молба, в която ищцата се позовава и иска от съда:

- прогласяване за нищожни, като неравноправни, на отделни клаузи от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 36839/17.04.2008 г. - чл.

1, ал. 1, чл. 2 ал.3, чл. 6 ал. 2, чл. 18, чл. 22, чл. 23 и чл. 24, касаещи прехвърлянето на валутния риск на кредитополучателя и на чл. 3 ал. 1, ал. 3 и ал. 5, чл. 6 ал. 3 и чл. 13, касаещи възможността за едностранна промяна на 1 лихвения процент;

- прогласяване за нищожни, като неравноправни, на отделни клаузи от договор за банков кредит № HL 73793/15.04.2016 г. - чл. 1 ал. 1 и ал. 2, т. 1, чл.

2 ал. 4, чл. 5, чл. 6 ал. 1 и ал. 2, чл. 20 вр. т. 2, т.3, т.4, т.4.1, т. 7, и Приложение 1 към договора, регламентиращи начина на изчисляване на размера на отпуснатия кредит и начина на превалутирането му занапред;

- заплащане на сумата от 1 250 лв., като платена без основание, по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 36839/17.04.2008 г., поради прехвърляне на валутния риск и едностранно увеличаване на размера на лихвата по кредита за периода 23.05.2008 г. до 22.12.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

С молба – уточнение по делото, ищцата е посочила, че след превалутирането на задължението й, то възлизало на сумата от 190 244,83 лева и че е в затруднение да посочи цената на исковете.

С определение № 4813/25.09.2025 г. по гр. д. № 3178/2025 г. по описа на Районен съд - Плевен е прието, че доколкото се иска прогласяване на нищожност на чл. 1 от всеки от двата договора за кредит, които касаят тяхното съществено съдържание, а именно размерите на предоставените кредити и те са съответно 58940 евро и 203 400 лева, то цените на исковете с правно основание чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД, във връзка с чл. 146 ЗЗП, са размерите на главниците, поради което и съгласно чл. 104, ал.1, т. 4 ГПК компетентен да се произнесе по тях е Окръжен съд - Плевен.

С определение № 1699/02.12.2025 г. по гр. д. № 986/2025 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, този съд е отрекъл своята компетентност, като позовавайки се на правните разрешения, застъпени в решение № 76/15.07.2016 г. на ВКС по т.д. № 888/2015 г., I т.о., е приел, че макар исковата молба да е останала нередовна, било ясно обстоятелството, че ищцата се позовавала на нищожност на отделни клаузи на всеки от договорите, т.е. на частична недействителност на договорите по смисъла на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, поради което цените на първите два иска не съвпадали с предмета на договорите, а те били неоценяеми и съответно подсъдни на районния съд, поради което е повдигнал препирня за подсъдност, на основание чл. 122 ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна 2 страна, намира:

Въпреки че, както правилно решаващият състав на ОС – Плевен е отбелязал, исковата молба на ищцата продължава да страда от нередовности, които следва да се отстранят по реда на чл. 129, ал.2 ГПК, то видно от съдържанието на същата, ищцата се позовава и иска прогласяване на нищожност на отделни клаузи от два договора за кредит - едната група, от които касаещи прехвърлянето на валутния риск на кредитополучателя и другата - възможността за едностранна промяна на лихвения процент.

В т. 27, във връзка с т. 45 от решение на СЕС от 18.10.2023 г. по дело С117/23 г., постановено именно по преюдициално запитване на български съд /Софийски апелативен съд/, изрично е прието, че клаузите, отнасящи се до валутния риск в договор за кредит, деноминиран в чуждестранна валута, е част от основния предмет на договора. В този смисъл е и актуалната и променена съдебна практика на ВКС след постановяване на решението на СЕС.