Определение № 592 от 31.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 592 гр. Варна, 31.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100501934 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 32959/23.12.2024г. от Р. В. Р., чрез адв. Е. Ц., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1447/20.12.2024г., постановено по в.гр.дело № 1934/2024г. по описа на ВОС, като бъдат присъдени такива в пълния претендиран размер от 800 лeвa.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна С. И. Д., чрез адв. Б. Б., изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на С. И. Д. срещу Решение № 2560/07.07.2024г., постановено по гр.д. № 11982/2023г. по описа на ВРС, 20-ти състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Р. В. Р. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата от 500 лева, представляваща платен гаранционен депозит по чл. 15 от договор за наем от 16.05.2023г., както и сумата 500 лева, представляваща неустойка по чл. 21 от договор за наем от 16.05.2023г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на депозиране на исковата молба - 19.09.2023г., до окончателното им изплащане и жалбоподателят е осъден да заплати на Р. В. Р. сумата от 800 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 1447/20.12.2024г., с което е потвърдил първоинстанционния съдебен акт и е осъдил С. И. Д. да заплати на Р. В. Р. сумата от 500 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

В настоящия случай производството пред ВРС е образувано по предявени от С. Д. против Р. Р. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 500 лева, 1 претендирана като подлежащ на връщане предоставен от ищеца депозит по договор за наем от 16.05.2023г., както и сумата от 500 лева, представляваща договорен размер на обезщетение, дължимо поради предсрочното прекратяване на договора за наем от страна на ответницата без предизвестие, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.09.2023г. до окончателното им изплащане.

Искането за присъждане на разноски за въззивната инстанция е направено своевременно от въззиваемата страна Р. Р. в отговора на въззивната жалба. Представени са списък по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие № 3/16.09.2024 г. (л. 52 и 53 от делото на ВОС), съдържащ разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 800 лeвa за процесуално представителство във въззивното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес по делото до 1000 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева. С оглед отхвърляне на предявените искове от ВРС, предмет на инстанционна проверка в настоящата инстанция е било цялото решение, поради което защитаваният материален интерес е в размер на общо 1000 лева – по 500 лева за всеки един от обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. При произнасяне по отношение на разноските, ВОС е съобразил направеното възражение за прекомерност от въззивника, както и защитаваният материален интерес и липсата на фактическа и правна сложност на спора пред въззивната инстанция и е намалил претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение до размер от общо 500 лева, т.е по 250 лева за защита по въззивната жалба срещу първоинстанционното решение по всеки от двата кумулативно съединени иска.

Съдебното произнасяне е съобразено с указанията на СЕС, дадени с Решение от 25.01.2024г. по дело C 438/22, според което съдът не е обвързан с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, а следва да извърши самостоятелна преценка относно вида и обема на извършената от адвоката работа, фактическата и правна сложност на делото, както и продължителността на производството, поради което може да присъди възнаграждение и под установения в Наредбата минимум.

На това основание настоящият състав на ВОС намира, че не са налице основания за увеличаване размера на присъденото на въззиваемата страна адвокатското възнаграждение до претендирания размер от 800 лева.

С оглед изложеното, молбата по чл.248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 32959/23.12.2024г. от Р. В. Р., чрез адв. Е. Ц. за изменение в частта за разноските на Решение № 1447/20.12.2024г., постановено по в.гр.дело № 1934/2024г. по описа на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент от чл.

248, ал. 3, изр. второ от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3