Решение № 286 от 07.07.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Плевен, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20224400500405 по описа за 2022 година Производство е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 525 от 11.04.2022 г., постановено по гр. д. № 6854/2021 г.

Плевенският районен съд е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на К.Б.П. на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ сумата от 4 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от водено срещу него досъдебно производство № Д-2181/2018 г., пр. № В-267/2017 г. по описа на РП Плевен, повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК, което е прекратено с влязло в сила на 23.12.2020 г. постановление за прекратяване на наказателното производство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане на постановлението в сила - 23.12.2020 г. до окончателното й заплащане, като за разликата над сумата от 4500 лв. до предявения размер от 15 000 лв. е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Със същото решение ПлРС е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на К.Б.П. сумата от 453 лв. за направени по делото разноски съобразно уважената част от иска.

Недоволна от така постановеното решение, в частта, в която е уважен 1 предявения иск за неимуществени вреди за сумата от 4 500 лв. е останала въззивната страна Прокуратурата на РБ, ответник в първоинстанционното производство, която чрез прокурор в РП – Плевен Мария Вълчева в законоустановения срок го обжалва пред Плевенския окръжен съд като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за необоснованост и неправилност на постановеното решение при преценката за наличие на причинени на въззиваемия вреди в причинна връзка с воденото досъдебно наказателно производство, както и при определяне на справедливия размер на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД. В жалбата се посочва, че по делото не са събрани доказателства за реално претърпени от ищеца неимуществени вреди извън обичайните такива, като и не са отчетени обстоятелствата относно краткия срок на воденото досъдебно производство – 4 месеца срещу ищеца, тъй като първоначално ДП е образувано срещу неизвестен извършител, както и проверките извършвани от Прокуратурата и по отношение на въззиваемия не е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Възразява се, че вредите се претендират от ДП, образувано през 2018 г., а ПлРС е съобразявал обстоятелства през периода 2016 – 2020 г., като наред с това според въззивника показанията на разпитаните свидетели не доказват претърпени вреди през периода след повдигане на обвинение – 19.08.2020 г. – 09.12.2020 г., липсата на връзка между напускането на работа от въззиваемия в „**********“ и воденото досъдебно производство с оглед заявлението на въззиваемия, че сам е подал оставка след като му е била поискана от кмета на общината, че през периода 2016-2020 г. въззиваемият е работил на длъжности офис-мениджър, директор и управител, вкл. в друга общинска фирма, няма пряка причинна връзка между воденото ДП и раздялата в семейството на въззиваемия. Моли се въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Недоволен от така постановеното решение, в частта, в която е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 4 500 лв. до 15 000 лв. е останал въззивникът К.Б.П., ищец в първоинстанционното производство, който чрез пълномощника си адвокат Н.Я. от ПлАК в законоустановения срок го обжалва пред Плевенския окръжен съд като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за необоснованост и неправилност на постановеното решение при определяне на справедливия 2 размер на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД, като според въззивника същото е занижено. Посочва се, че при преценката на реално претърпените от въззивника вреди съдът не е отчел обстоятелството, че производството срещу въззивника е продължило четири години, считано от датата на първия му разпит, извършени са множество процесуално-следствени действия, които са станали достояние на роднините и приятелите на въззивника и средите, в които е работил, както и обществеността. Поддържа се, че в резултат на тревогите си както от воденото ДП, така и от обвиненията през 2020 г. и обществения отзвук на всичко това, въззивникът не можел да спи нощем, станал тревожен, неконцентриран и неефективен в работата си, избягвал срещи с близки и познати, чуствал се несигурен и притеснен, не можел да си намери работа, изпадвал в депресия, като вредите са с по-голям интензитет за въззивника, тъй като преди това същият бил уважавана личност, заемала високи обществени и професионални позиции. Моли се въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като му присъди изцяло направените по делото разноски, както и тези направени във въззивната инстанция.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба на РП – Плевен от въззиваемата страна К.Б.П..

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба на К.Б.П. от въззиваемата страна РП – Плевен.

Въззивната Прокуратура на РБ чрез прокурор в ОП - Плевен И.Ш. поддържа подадената въззивна жалба на РП – Плевен и оспорва въззивната жалба на другата страна.

В с.з. въззивникът К.Б.П. се явя лично и поддържа подадената от него въззивна жалба като оспорва въззивната жалба на другата страна.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбите, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

3

Предмет на въззивна проверка е основателността на предявения от К.Б.П. против Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ за сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативно влияние върху личния, социалния и професионалния му живот, засягане на достойнството му и доброто му име в резултат на водено срещу него досъдебно производство за престъпление по чл. 311 ал. 1 НК, прекратено с влязло в сила на 23.12.2020 г. постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № Д2181/2018 г., пр. № В-267/2017 г. по описа на РП Плевен.

СПОРНО по делото във въззивната инстанция е: налице ли са претърпени от въззивника К.Б.П. неимуществени вреди в резултат на прекратеното ДП и ако са налице доказани такива какъв е справедливия размер на дължимото му обезщетение за неимуществени вреди.

За да уважи частично предявения иск за неимуществени вреди за сумата от 4 500 лв. и да отхвърли същия за разликата до предявения размер от 15 000 лв. ПлРС е приел, че с оглед наличието на влязло в законна сила постановление за прекратяване на наказателното производство, в което на К.Б.П. е повдигнато обвинение по чл. 311 ал.1 от НК са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ по реда на чл.2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ. Въз основа на показанията на разпитаните свидетели ПлРС е приел, че от страна на ищеца са доказани претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между тях и прекратеното досъдебно наказателно производство.

Съдът е съобразил, че продължителността на наказателното производство срещу К.Б.П. е около четири години, като е приел, че същият е бил наясно още през 2016 г. за това, че наказателното производство е образувано срещу него, тъй като негови подписи са подложени на почеркови експертизи и интензитетът на вредите, с оглед големия обществен отзвук на воденото наказателно производство.

Съдът е съобразил, че през периода от 4 години ищецът е работил на ръководни длъжности в частни и общински предприятия, поради което е приел, че не е доказано влошаване на доброто име на ищеца. Съдът е съобразил, че сигналът срещу ищеца е подаден след като напуснал работата си в общинското предприятие „**********“ ЕООД, поради което е приел, че не се доказва пряка причинна връзка между воденото ДП и загубата на тази 4 конкретна работа. Съдът е съобразил, че ищецът е бил обект на други престъпления в процесния период, които също са му се отразили негативно, но въз основа на показанията на разпитаните свидетели е приел за доказано, че същият е станал подтиснат, притеснен, променен, разстроен както от воденото наказателно производство, така и от обществения отзвук на същото.

ПлРС като е съобразил гореизложеното е приел, че обезщетение в размер на сумата от 4 500 лв. е адекватно на претърпените от ищеца вреди, а искът за разликата до предявения размер от 15 000 лв. се явява неоснователен и недоказан.

От представените по делото в първата инстанция писмени доказателства, които не са оспорени от страните се установява, че с постановление на прокурор в РП - Плевен от 09.12.2020 г. по ДП № Д - 2181/2018г. /пр.вх. № 267/2017г./ по описа на РП – Плевен, връчено на ищеца на 15.12.2020 г. и влязло в законна сила на 23.12.2020 г. наказателното производство водено срещу К.Б.П. е било прекратено поради малозначителност на деянието.

Установява се, че въз основа на постъпил на 25.11.2016 г. в ОП - Плевен сигнал от управителя на „**********“ ЕООД гр. Плевен срещу К.Б.П., в качеството на бивш управител на въззивното дружество за злоупотреба със служебни средства по повод закупуване на товарен автомобил с постановление на прокурор в ОП - Плевен от 30.11.2016 г. по пр.пр № 5031/2016 г. по описа на ОСлС - Плевен е възложено извършването на проверка от органите на МВР. Установява се, че в рамките на проверката на 09.12.2016 г. и 04.05.2017 г. въззивникът П. е давал писмени сведения и представял писмени доказателства във връзка с ползване и продажба на товарен автомобил м.м. „Фиат Дукато“ с рег. № **********, извършени са различни процесуално-следствени действия, в това число експертна справка с характер на графическа експертиза след представен от въззивника П. образец от подпис и с постановление от 28.08.2017 г. на зам. окръжен прокурор в ОП е отказано образуване на ДП по преписката. Установява се, че постановлението на прокурора от ОП – Плевен е отменено с постановление от 17.01.2018 г. на апелативния прокурор при АП – Велико Търново, след което е образувано ДП № С-36/2018 г. по описа на ОП - Плевен за престъпление по чл. 220 ал. 1 от НК. Установява се, че по компетентност ДП е изпратено на РП – Плевен и образувано като № Д-2181/2018 г., пр. № В267/2017 г. по описа на РП Плевен, по което след извършване на нови 5 процесуално-следствени действия е изготвено заключително постановление на следовател с мнение за прекратяване, след което постановление на прокурор в РП – Плевен на 09.10.2019 г. за прекратяване на наказателното производство. Установява се, че постановлението за прекратяване е обжалвано и отменено с определение № 775/19.12.2019г. по ЧНД № 2485/2019г. на ПлРС, потвърдено с определение от 22.01.2020 г. по ВЧНД № 32/2020 г. на ПОС. Установява се, че на 19.08.2020 г. с постановление на прокурор в РП – Плевен възвивникът П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК, за това, че на 29.07.2016 г. в гр. Плевен, като длъжностно лице - управител на “**********“ ЕООД в кръга на службата си съставил официален документ - авансов отчет от 29.07.2016 г., в който удостоверил неверни обстоятелства, че е заплатил на Емил Цветанов Стойчев сумата от 4 000 лева за покупка на камион с рег. № ********** с цел този документ да бъде използван като доказателство за отразеното обстоятелство и по отношение на същият е била взета мярка за неотклонение – „подписка“. Установява се, че на същата дата въззивникът П. е бил разпитан в качеството на обвиняем, след което на 15.10.2020 г. разследването му е предявено и е изготвено заключително мнение от следовател за предаване на съд по повдигнатото обвинение. Установява се, че след указания на прокурор в РП - Плевен след констатирана грешка в първото постановление на 23.11.2020 г. с ново постановление възвивникът П. отново е привлечен като обвиняем за същото престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК, взета му е отново мярка за неотклонение – „подписка“, разпитан е и е изготвено заключително мнение от следовател за предаване на съд по повдигнатото обвинение.