Решение № 874 от 24.07.2020, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 874 Година 24.07.2020 Град Стара

Загора

В

И М Е Т О Н А Н А Р О

Д А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД XII

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети юни Година 2020 в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

И. Р.

Секретар:

В.П.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 6461 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът А. твърди в исковата си молба, че на 01.07.2017 г. бил сключен договор за цесия между И. и Ф. /с предишно наименование П./, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/02.12.2015 г., който бил сключен между П. и ответника, било прехвърлено на И. с всички привилегии, обезпечения, принадлежности, лихви, такси, комисионни и други разноски. На 01.03.2018 г. било подписано приложение 1 към допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., който бил сключен между И. и ищеца, по силата на което И. му цедирало вземанията си по същия кредит от ответника, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.

Договорът за потребителски кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Ищецът, в качеството му на пълномощник на съответния цедент, изпратил до ответника уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ-ФН/*********/07.03.2018 г. от името на И. за станалата продажба на вземанията и уведомително писмо изх.

№ ЛД-П-ИАМ-ФН/*********/07.03.2018 г. от името на П. за извършената на 01.07.2017 г. цесия. Двете писма се върнали в цялост. На 18.11.2019 г. изпратил повторни писма до ответника с изх. № УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* и изх. № ЛД-С-ИАМ-ФН/********* г., които били връчени лично на последния на 19.11.2019 г. На 02.12.2015 г. ответникът, в качеството му на кредитополучател, бил сключил договор за потребителски паричен кредит № ********* с П., при спазване на ЗПК.

По същия П. му предоставил потребителски кредит за лични нужди в размер на 750 лева чрез кредитен консултант в брой по местоживеенето му. С договора страните се съгласили договорната лихва за срока на договора да бъдела в размер на 147.94 лева, а общата стойност на усвоената главница и договорната лихва била 897.94 лева, които се заплащали на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка по 14.97 лева, като първата погасителна вноска била платима на 09.12.2015 г., а последната на 27.01.2017 г. С договора кредитополучателят се съгласил да плати такса за оценка на кредитно досие в размер на 37.50 лева, която била включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснението му и била разделена на 60 броя равни вноски, всяка по 0.63 лева. В случая таксата „кредит у дома“, която била дължима за предоставяне на кредита по местоживеенето на кредитополучателя, била 191.92 лева и била разделена на 60 броя равни вноски, всяка по 3.20 лева, които били платими на падежите на погасителните вноски. Останалата част от таксата „кредит у дома“, която била 447.81 лева, била свързана с разходите на кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя и била дължима през срока на кредита, като също била включена в седмичните вноски. Тя също била разделена на 60 броя равни вноски, всяка по 7.46 лева, платими на падежите на погасителните вноски. Така общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне при сключване на кредита, била 1575.17 лева и включвала главница 750 лева, договорна лихва 147.94 лева, такса за оценка на досие 37.50 лева, такса услуга „кредит у дома“ 191.92 лева и 447.81 лева. Общата дължима сума била платима на 60 равни седмични погасителни вноски, всяка по 26.26 лева. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 27.01.2017 г., предвид което вземанията по него не били обявявани за предсрочно изискуеми. Ищецът начислил на ответника обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва от 26.03.2016 г. до входиране на задължението в съда, общият размер на което бил 101.18 лева. Кредитополучателят не заплатил изцяло дължимия паричен заем, като платената до момента сума била 401.38 лева, с която били погасени, както следвало: такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя: 48.02 лева, такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя: 119.36 лева, такса за оценка на досие: 9.45 лева, договорна лихва: 61.83 лева, главница: 162.72 лева. За ищецът възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, като кредитополучател по договора за кредит да заплати главница 587.28 лева, договорна лихва 86.11 лева, такса за оценка на досие 28.05 лева, такса за услуга „кредит у дома“ 143.90 лева и 328.45 лева, и обезщетение за забава 101.18 лева или общо 1274.97 лева. Съдът уважил претенцията му и по образуваното ч.гр.д. № 2374/2019 г. на СтРС била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което от своя страна обуславяло правния му интерес от предявените искове. Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 587.28 лева за главница от невърнат кредит по договора за кредит, с 86.11 лева договорна лихва от 25.03.2016 г. до 27.01.2017 г., с 28.05 лева такса за оценка на досие от 25.03.2016 г. до 27.01.2017 г., със 143.90 лева такса услуга „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя от 25.03.2016 г. до 27.01.2017 г., с 328.45 лева такса услуга „кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя от 01.04.2016 г. до 27.01.2017г., със 101.18 лева обезщетение за забава от 26.03.2016 г. до 07.05.2019 г., и законна лихва върху главницата от 07.05.2019 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 2374 описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Ответникът Д.В.Д., редовно призован, не е подал писмен отговор, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

За процесните вземания ищецът е подал на 07.05.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 2374/2019 г. на СтРС, по което на

08.05.2019 г. е издадена исканата заповед, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 06.12.2019 г., в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, които поради това се смятат предявени на 07.05.2019 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).

По делото ищецът е представил договор за потребителски кредит от 02.12.2015 г., сключен между ответника, като кредитополучател и П., като кредитор (л. 6-7). Последният несъмнено представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Няма обаче подписан от страните по него - погасителен план, какъвто няма и в самия договор (л. 6-7). А именно такъв погасителен план изисква нормата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК да съдържа всеки договор за потребителски кредит, който план следва и да е двустранно подписан, защото е част от необходимото съдържание на този договор, а за действителността му законът изисква да е сключен в писмена форма (чл. 10, ал. 1 ЗПК). В процесния договор не са посочени съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК начин (чл. 6-7). А това означава, че този договор е недействителен, защото при сключването му не са спазени горепосочените изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11, във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК (чл. 22